Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1229/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Р.С.Н., ЕГН **********
с адрес *** срещу „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2,
офис 4 иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи изпълнение на вземания посочени в
заповед за незабавно изпълнение от
06.07.2009г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № 334/2009г. по
описа на РС- Девня солидарно срещу нея и Митко Дечев Славов, в общ размер на
сумата от 12980,76лева, формирана
като сбор от следните суми: 10000,20лева,
представляваща главница по договор за кредит от 06.02.2008г. сключен с
„Райфайзенбанк България“, 1163,14лева,
представляваща лихва за периода 15.04.2008г. до 09.02.2009г., ведно законната
лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 02.07.2009г. до окончателното й изплащане, 1077,78лева, представляваща просрочена наказателна лихва за
периода 15.05.2008г. до 30.06.2009г., 244,82лева,
представляваща направени по делото разноски и 494,82лева, представляваща юк. възнаграждение, поради изтекла погасителна давност след
влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК.
Ищцата основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: На 06.07.2009г. РС Девня е издал
заповед за незабавно изпълнение и изп. лист солидарно
срещу нея и Митко Дечев Славов по ч.гр.д. № 334/2009г. в полза на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, чийто частен правоприемник е ответникът. Въз
основа на изп. лист, ищцата е осъдена да заплати
сумата от общо 12980,76лева, дължима главници, лихви и съдебно- деловодни
разноски. На 05.08.2009г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД подало молба и било
образувано изп. дело № 277/2009г. по описа на ЧСИ
рег. № 807. С молба от 01.02.2017г. като взискател по изп.
дело било конституирано ответното дружество, придобило вземането с договор за
цесия. Твърди се, че възможността на взискателя да събира принудително сумите
дължими въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК е погасено по давност, като
съображенията за това се свеждат до следното: Последното изпълнително действие
по изп.дело е било извършено на 24.08.2009г. и се състои
в искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. След
тази дата и в продължение на две години не са били предприемани каквито и да е
действия по изпълнение, поради което и на 24.08.2011г., изп.
дело е било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването е
настъпило по силата на закона, а съгласно ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
действията по образуване на изпълнителното дело, изпращане на ПДИ, проучване
имуществото на длъжника, набавяне на документи и извършване на справки, не са
действия прекъсващи давността. След прекратяване на изп.
дело поради перемпция, на 24.08.2014г. е изтекла и тригодишната давност за
принудително събиране на вземането. Искането е за уважаване исковата претенция
и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът
се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че на 05.08.2009г. въз основа на изп. лист издаден по ч.гр.д. № 334/2009г. на ДРС е било
образувано изп.д. № 277/2009г. на ЧСИ рег. № 807 с
първоначален взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както и че ответникът е
придобил вземането с договор за цесия и конституиран по изп.дело
по негова молба от 01.02.2017г. Твърди, че изп.дело е
било образувано срещу двамата длъжници, солидарно
отговорни по договора за кредит. Затова изп. действия
за събиране на вземането предприемани спрямо всеки от длъжниците в рамките на изп. процес прекъсват погасителната давност за събиране на
вземането в неговата цялост. В тази връзка твърди, че по образуваното изп. дело са били извършени множество изпълнителни
действия, които са прекъсвали давността, както следва: На 08.01.2010г. е
наложен запор на трудовото възнаграждение на Митко Славов, на 25.05.2011г. е
наложен запор на трудовото възнаграждение на Митко Славов при новия му
работодател, на 17.01.2013г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
ищцата, на 10.06.2016г. е поискано извършване на справка за трудов договор и
налагане на запор върху трудовото възнаграждение при установяване на такова, на
01.02.2017г. е подадена молба за конституиране на ответника като взискател, на
30.10.2018г. е изпратено запорно съобщение до Уникредит Булбанк, като същевременно по изп.дело
са извършвани и плащания, които също са прекъсвали давността. Ето защо, оспорва
настъпването на твърдяната перемпция. В евентуалност твърди, че ищцата е
следвало да упражни правото си да се позове на такава пред съдебния изпълнител,
а не чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Отделно посочва, че
понастоящем изп.дело не е активно по отношение на
ищцата предвид получено съобщение от ЧСИ, че спрямо нея изп.дело
е прекратено. Затова счита, че с поведението си не е станал повод за завеждане
на делото, поради което и в полза на ищцата не следва да се присъждат разноски.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание
ищцата с писмено становище чрез процесуален представител поддържа исковата
молба и моли същата да бъде уважена.
Ответникът в открито съдебно заседание не се представлява.
С писмена молба постъпила преди съдебно заседание изразява становище по
същество на спора и моли за отхвърляне на исковата претенция по съображения
изложени в отговора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124 ГПК.
Така очертаният
фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищцата,
провеждане на пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за
прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване на
изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то
ответникът следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в
частност, осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Между страните са
обявени са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства:
- че по силата на изп. лист издаден по ч.гр.д. №
5111/2013г. по описа на ВРС ищцата е била осъдена солидарно с Митко Дечев
Славов да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД;
- че за събиране на вземането е било образувано изп.дело
№ 277/2009г. по описа на ЧСИ рег. № 807, прекратено през 2019г. на основание
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК;
- че ответникът е частен правоприемник на кредитора, конституиран като взискател
по изпълнителното дело по негова молба от 01.02.2017г.
Предявеният иск е
допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след издаване на
заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност след издаване на
заповедта, като съдът съобрази, че към датата на исковата молба за събиране на
спорното вземане е било висящо изп.д. 20098070400277 по описа на ЧСИ рег. 807,
макар и впоследствие прекратено поради перемция. Не
без значение е и факта, че позицията на ответника в процеса е била такава по
оспорване осъществяването на твърдяните от ищцата като настъпили юридически
факти- изтекла погасителна давност.
Спорният между страните
по делото въпрос касае протичането на давностния срок
за събиране на вземането, вкл. в рамките на изпълнителното производство
обуславящ погасяване правото на взискателя да иска принудително събиране на
вземането, респ. настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране или
прекъсване. В настоящия случай ищцата се позовава на изтекла погасителна
давност, считано от последното валидно изпълнително действие предприето от
кредитора по събиране на негово изискуемо и ликвидно вземане.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното: По заявление на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД от 02.07.2009г. за издаване заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по чл. 417 ГПК солидарно срещу ищцата и Митко
Дечев Славов е било образувано ч.гр.д. № 334/2009г. по описа на РС Девня.
Заявлението е уважено и е била издадена заповед за незабавно изпълнение от 06.07.2009г. и изп.лист с предмет на вземането по нея- 10000,20лева,
главница по договор за кредит от 06.02.2008г. сключен с „Райфайзенбанк
България“, 1163,14лева, лихва за периода 15.04.2008г. до 09.02.2009г., ведно
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 02.07.2009г. до окончателното й изплащане, 1077,78лева, просрочена наказателна
лихва за периода 15.05.2008г. до 30.06.2009г., 244,82лева, направени по делото
разноски и 494,82лева, представляваща юк. възнаграждение.
Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на заявителя от 05.08.2009г.,
ЧСИ рег. № 807 е образувал изп.дело № 277/2009г. С
молбата е поискано проучване на цялото имущество на длъжниците и налагане на
подходящи обезпечителни мерки, изброени примерно. От извършената служебна
справка в деловодната система на ДРС не се установява да е регистрирано
подаване на възражение от длъжниците по чл. 414 ГПК, което обуславя извод, че
заповедта се е стабилизирала и влязла в законна сила. От изпратените от ЧСИ
копия на материалите от изп.д. № 277/2009г. /които
очевидно и по непонятни причини не са в цялост, а представляват извадка на
такива направена по усмотрение на ЧСИ/ не се установява документи установяващи датата,
на която ПДИ е връчена на длъжника Н.. Доколкото обаче върху молба вх. №
1294/31.01.2019г. ЧСИ е удостоверил връчване на ПДИ и заповедта на длъжника Н.
по чл. 47 ГПК на 15.08.2009г., то следва да се приеме, че най- късно заповедта
се е стабилизирала с изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал.1 ГПК и този
по чл. 414 ГПК, т.е на 10.09.2009г. На 24.08.2009г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата. С това действие е била прекъсвана
погасителната давност и от тази дата е започнала да тече нова такава. Върху
издадения изп.лист ЧСИ е отбелязвал постъпления на
различни по размер суми в периода 08.08.2011г. до
28.03.2014г., но е неясно от кои от двамата длъжници
са извършвани тези плащания, респ. въз основа на какви предприети изп. действия. Самият ответник сочи, че на 17.01.2013г. е
изпратено запорно съобщение за налагане запор върху
трудово възнаграждение на ищцата, което обаче е опровергано от удостовереното
от ЧСИ, че след 2009г. спрямо този длъжник не са предприемани изп.действия. Ако и това да е вярно обаче, действително
това действие е прекъснало давността и от 17.01.2013г. е започнала да тече
нова. Недоказани се явяват твърденията, че постъпвалите плащания по изп. дело са във връзка с действия на принудително
изпълнение предприети спрямо ищцата. Не могат да бъдат споделени и доводите на
ответника, че действията извършени спрямо другия солидарен длъжник са
прекъсвали давността спрямо ищцата. И това следва пряко от нормата на чл.125,
ал.1 ЗЗД регламентираща, че прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите. Т.е погасителната
давност има относително действие и погасява облигационното задължение на всеки
от солидарните съдлъжници поотделно. Следователно,
след 24.08.2009г., респ. 17.01.2013г. действия
по изпълнение спрямо ищцата не са били извършвани. По молба на Н. вх. №
1294/31.01.2019г. и на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, ЧСИ на 19.02.2019г. е издал
постановление за прекратяване на изп. дело с № 20098070400277.
Същото е влязло в законна сила и наложените по него обезпечителни мерки са били
служебно вдигнати от ЧСИ.
От 2009г., когато
заповедта е влязла в сила е започнала да тече давност за събиране на вземането
по нея. Настоящият състав е на мнение, че без значение от характера на
вземането по заповедта, приложение за присъденото с нея вземане следва да
намери общата петгодишна давност, защото с влизането в сила на заповедта за
изпълнение се преклудират всички възражения на
длъжника относно съществуване на вземането настъпили до този момент, и защитата
му би могла да се осъществи единствено по реда на специалните искове по чл. 424 ГПК, позовавайки се на новооткрити и нови доказателства и/или чл. 439 ГПК,
позовавайки се на факти настъпили след стабилизиране на заповедта. Оспорване
съществуването на вземането извън тези хипотези е недопустимо /определение по
ч.гр.д. № 1528/2018г. на ВКС, IV ГО, решение по т.д. №
699/2016г. на ВАпС, /. Т.е ефектът от стабилизиране
на заповедта е идентичен с този на силата на пресъдено
нещо присъщ на съдебното решение. И за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК /отм./, заповедите за изпълнение по реда на ГПК, в
сила от 01.03.2008г. се ползват със стабилитет. Следователно, от влизане в сила
на заповедта през 2009г. е започнала да тече петгодишна давност, в рамките на
която кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от противопоставяне
на възражение за погасяване правото му на принудително изпълнение. Прието е с т.10
на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК, че давността се прекъсва с образуването на изп.дело на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД и многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по
инициатива на съдебния изпълнител. Следователно, давността се прекъсва не с
факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с
извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението водещи
и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, като нямат характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото
на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на
разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на
изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не,
като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980г. Поради тази причина
и в случай на негово бездействие, което състояние е продължило повече от две
години изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право, без
да има правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се
произнесе с нарочно постановление за това или не. В казуса се установи, че изп. производство е образувано по молба на кредитора от 05.08.2009г.
В рамките на образуваното изп. дело предприетите същински
действия по изпълнението спрямо длъжника, водещи и до прекъсване на давността са
наложените запори на 24.08.2009г., респ. 17.01.2013г. Други евентуално
предприемани действия касаещи проучване имуществото на длъжника, както се
посочи са действия, които не водят по прекъсване на давността. С изтичане на
двугодишния срок от последно извършеното действие по изпълнението на
24.08.2009г., респ. 17.03.2013г. изпълнителното производство се счита за
прекратено по право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. При това положение
следва, че по отношение на длъжника Н., още към дата 24.08.2011г. или най-
късно 17.03.2015г. изпълнителното производство е било прекратено по право на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. И независимо, че към тази дата все още
съдебният изпълнител не е бил прекратил изп.
производство, то перемцията е била настъпила. Перемирането настъпва с изтичането на двугодишен срок от предприемането
на последното изпълнително действие и води до прекратяване на изпълнителното
производство, което действие няма отношение за погасителната давност на
вземането, която тече паралелно с тази за извършването на изпълнителни
действия. Затова и започнала да тече 2009г. /когато се е стабилизирало изп.основание/, петгодишната давност за принудително събиране
на вземането спрямо длъжника, настоящ ищец е изтекла 2014г. Ако и 2013г. са е
било предприето изп.действие налагане на запор, то
това действие ще е прекъснало давността и от извършването му ще е започнала да
тече това, която е изтекла 2018г. Или към датата на подаване на исковата молба
25.01.2019г., действително възможността на кредитора да събере принудително
вземането си е погасена по давност.
Предвид изложеното предявеният от ищцата отрицателен установителен иск,
който се основава на твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради
изтичане на погасителната давност за принудителното му събиране се явява
основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищцата има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК. Претендира се адв.възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38
ЗАдв. На основание чл. 7, ал.2, т. 4 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения съдът определя
адв.възнаграждение в полза на ищцата в размер на 919,42лева.
На основание чл. 83, ал.
2 ГПК, ищцата е освободена от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС дължимите в
производството разноски за ДТ от 519,23лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Р.С.Н., ЕГН ********** с адрес *** и ответника „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4, че ищцата не дължи изпълнение на
вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение от 06.07.2009г. и изпълнителен лист издадени по
ч.гр. дело № 334/2009г. по описа на РС- Девня солидарно срещу нея и Митко Дечев
Славов, в общ размер на сумата от 12980,76лева,
формирана като сбор от следните суми: 10000,20лева, представляваща главница по
договор за кредит от 06.02.2008г. сключен с „Райфайзенбанк България“, 1163,14лева,
представляваща лихва за периода 15.04.2008г. до 09.02.2009г., ведно законната
лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 02.07.2009г. до окончателното й изплащане, 1077,78лева, представляваща просрочена наказателна лихва за
периода 15.05.2008г. до 30.06.2009г., 244,82лева, представляваща направени по
делото разноски и 494,82лева, представляваща юк. възнаграждение,
поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл.
124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 519,23лева,
представляваща разноски
за държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.Т. от Варненска
адвокатска колегия, рег. № **********, с адрес на адвокатската кантора
гр.Варна, ул. Петко Каравелов 3, ет.1, офис 1, сумата от 919,42лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа
инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.
чл. 38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: