Решение по дело №175/2021 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260142

 

гр. ВРАЦА,  01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на   12.05.2021 г.       в състав:

 

Председател: Рената Мишонова-Хальова

    Членове: Мария Аджемова

             Росица Иванова

                                    

в присъствието на:

прокурора              секретар Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

          в. гр.    дело N` 175  по описа за 2021   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 260987/23.02.21 г. на В.Т.З. с ЕГН ********** *** срещу решение на районен съд гр. Козлодуй № 260015/06.01.21 г. постановено по гр. дело № 70/20 г., с което е уважен предявения от ищеца "Стройкомплект" ЕООД гр. София срещу въззивника З. установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване дължимост на сумата 3 905.30 лв. по запис на заповед издаден на 12.06.18 г., заедно със законната лихва от 09.10.19 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 1166/19 г. по описа на районен съд гр. Козлодуй, а също дължимост на съдебни разноски в заповедното производство в размер на 428.10 лв. С обжалването решение са присъдени съдебни разноски в исковото производство на дружеството ищец в размер на 628.10 лв.

Жалбоподателят намира, че атакуваното решение на районен съд е незаконосъобразно, тъй като съдът не е изследвал и не е изложил мотиви за направеното от него в отговора на исковата молба възражение за неоснователност на предявения иск поради наличие на каузално правоотношение по трудов договор съществувало между него и ищеца-работодател към момента на издаване на процесната заповед за изпълнение, във вр. с което правоотношение именно е издадена процесната ценна книга - запис на заповед. Въззивникът твърди, че бил принуден да подпише записа на заповед за да получи дължимото си трудово възнаграждение. Според него сумата по записа на заповед била недължима, тъй като се формирала от несъществуващи глоби и санкции, които работодателят едностранно е начислил и вписал като дължими, без същите да се отнасят до ликвидни и изискуеми негови вземания, породени от виновно поведение на въззивника З..

При заявените оплаквания, въззивникът З. моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт по същество от въззивния съд, с който предявеният иск бъде отхвърлен изцяло.

По делото е представен отговор от ответника по жалба "Стройкомплект" ЕООД гр. София, чрез адв. С.А. от Софийска адв. колегия, в който се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба. Дружеството претендира съдебни разноски.

Страните няма доказателствени искания към въззивния съд.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустмо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

ЕООД "Стройкомплект" с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София е предявило пред районен съд гр. Козлодуй срещу ответника В.Т.З. с ЕГН ********* ***. Кодлодуй  установителен иск с правно основане чл. на чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на парично вземане за сумата 3 905.30 лв. по запис на заповед от 12.06.2018 г. с падеж 12.12.2018 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът З. е представил отговор, в който оспорва предявения срещу него иск, твърди, че не дължи исковата сума, тъй като между него и ищеца съществувало трудово правоотношение, той бил принуден да подпише записа на заповед за да получи възнаграждението си. Записа бил издаден за сума, която включвала несъществуващи глоби и санкции, които работодателят едностранно е начислил и вписал като дължими, без същите да се отнасят до ликвидни и изискуеми негови вземания, породени от виновно поведение на работника З..

По така предявения иск, районен съд е събирал и анализирал  относимите доказателства по спора. Приемайки формалната редовност на записа на заповед, районен съд е направил решаващия извод за основателност на предявения иск по чл. 422,  ал. 1 от ГПК, който се споделя от настоящата инстанция.

Окръжен съд не споделя основното оплакване съдържащо се във въззивната жалба на с оглед на следното:

Решението на първостепенния съд е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана с Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според задължителните указания в т. 17 от цитираното тълкувателно решение, предмет на делото в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 10 от ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК менителнично вземане.

В исковата молба, с която е предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът ЕООД "Стройкомплект" гр. София е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил като документ по чл. 417, т. 10 от ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. С отговора на исковата молба ответникът З. е възразил, че не дължи сумата по записа на заповед, подписал е записа под натиск от ищеца, който му е работодател и сумата по записа включвала несъществуващи глоби и санкции, които работодателят едностранно е начислил и вписал като дължими, без същите да се отнасят до ликвидни и изискуеми негови вземания, породени от виновно поведение.

Районен съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл. 535 ТЗ задължителни реквизити. Възражението на ответника З., че е подписал записа под натиск не е подкрепено с доказателства. В останалата част, за това че сумата по записа включвала несъществуващи глоби и санкции, които дружеството ищец едностранно е вписало като дължими, без те да са породени от виновното поведение на З., възражението не е конкретизизирано с посочване на суми и обстоятелства и съответно също не е подкрепено с каквито и да било доказателства.

Конкретизация на възражението и доказателствени искания в тази връзка,  не се заявяват от въззивника З. и пред настоящата инстанция.

Както се посочи, според цитираното по-горе ТР на ВКС, при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и самото каузално правоотношение, като съгласно правилото на чл. 154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, „всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.“  

 И тъй като възраженията на ответника за наличие на каузално правоотношение не е конкретизирано и не е доказано в производството, в съответствие с нормата на чл. 154 ГПК, не следва да се вземат предвид възраженията на ответника, - настоящ въззивник, при преценката действителността на менителничния ефект.

При правилно изградени изводи за действителност на записа на заповед, районен съд е разрешил спора за съществуване на произтичащото от записа на заповед вземане в съответвствие с материалния и процесуалния закон - чл. 535 ТЗ и чл. 154 ГПК, и с указанията в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В качеството си на абстрактна правна сделка, редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК. Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК парично вземане, освобождава ищцата - кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест на ответника - издател на записа на заповед, ако същият   е въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, основани на каузално правоотношение с издателя. В хода на процеса ответникът е противопоставял възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, изведени от каузално правоотношение, което не е конкретизирано, съответно доказано в производството, от което следва извод, че вземането съществува, а предвид настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.

Като е уважил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, при редовност на записа на заповед и недоказани от ответника възражения за несъществуване на спорното вземане, районен съд е постановил правилно решение.

В заключение, при съвпадение правните изводи на настоящата инстанция и първостепенния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като освен изложеното, на осн. чл. 272 от ГПК, окръжен съд препраща към мотивите на районен съд.

На ответника по жалба не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за направени такива.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Козлодуй № 260015/06.01.2021 г., постановено по гр. дел № 70/20 г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

 

 

Председател ......  Членове 1.....     2........