Определение по дело №346/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 389
Дата: 4 август 2020 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20205000600346
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л  № 389

 

гр. Пловдив, 04 август 2020 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  четвърти август две хиляди и двадесета година, в следния състав:

                                               Председател: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                                                                   Членове: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                                      МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

 

при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Димитър Ангелов, сложи за разглеждане докладваното от съдия РАНГЕЛОВА ВЧНД № 346 по описа за 2020 година.

           

На основание Заповед РД 55 от 14.05.2020 г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд относно разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените противоепидемични мерки за предпазване и ограничаване разпространение на заразата от коронавирус COVID-19 и установеното наличие на техническа възможност за осъществяване на видеоконферетна връзка чрез Skype, е разпоредено на Началника на ареста в гр. Пловдив да осъществи такава и исканото лице да не бъде конвоирано, а да бъде осигурено в съответно помещение за видеоконферетна връзка.

          Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. Пловдив с добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – В. Н., която присъства в съдебната зала.

 

На именното повикване в 10:11 часа на линията се намира обвиняемият М.В.С..

 

В съдебната зала се явява служебният защитник на обвиняемия - адв. Д. А., назначена на досъдебното производство.

 

          ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

 

          Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва делото:

Производството е по реда на чл. 65 НПК, образувано по частна жалба на адв. Д. А. - служебен защитник на обвиняемия С., против протоколно определение № 819 от 27.07.2020 г., постановено по ЧНД № 1379/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на М.В.С., в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № *г. по описа на VІ РУ  „Полиция“ при ОД на МВР П., за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение Задържане под стражав по-лека такава.

 

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.   

 

Адв. А.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Обвиняемият М.С.: Не възразявам делото за мярката ми за неотклонение да се разгледа от този състав. Нямам искания.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

         

          Адв. А.: Съображенията, поради които желаем да се промени мярката за неотклонение на моя подзащитен, са, че ние смятаме, че няма достатъчно доказателства на този етап на производството, които да сочат на неговата вина. Отделно от това сме посочили във всички инстанции досега по разглеждане на мярката за неотклонение, че той има постоянен адрес, който е по делото. Това е адресът на неговата приятелка – другата обвиняема, на който той може да бъде открит. Няма да се укрие. Представили сме договор за неговата трудова ангажираност. Това са факти, които смятаме, че водят на извода, че няма да се укрива. Двете кумулативно изискващи се от закона предпоставки не са налице според нас. Поради тази причина желаем мярката му за неотклонение да бъде изменена в по-лека такава.

         

          Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.

         

          Обвиняемият М.В.С.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми. Искам само да добавя, че откакто съм задържан, не е проведено никакво процесуално-следствено действие.

Това, че съм задържан може да доведе до изтичане на неплатения ми отпуск, ако остана в ареста. Това пречи и на детето на приятелката ми, влияе на отношенията ни по някакъв начин. Не се опитвам да влияя на свидетели. Аз признавам, че съм извършил грабежа. Моля да промените мярката ми в по-лека до присъдата3, за да бъда близко до семейството си. Искам мярката ми за неотклонение да бъде „подписка“, тъй като съм в ареста 4 месеца и половина. Нямам възможност да платя гаранция. Приятелката ми е на същото положение, защото погасява и кредити. Няма да можете да постановите „домашен арест“, доколкото съм запознат, защото не се водя по документи на адреса, на който живея и на който мога да бъда призоваван.

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение жалбата на обвиняемия М.С. срещу определението на Пловдивския окръжен съд, като неоснователна, и да потвърдите това определение като правилно и законосъобразно.

В производството по чл. 65, ал. 1 от НПК съдът следва да прецени всички обстоятелства, които са свързани със законността на задържането, както и да прецени дали са налице нови обстоятелства, които да променят предходния направен извод за наличието на обоснованото предположение, че обвиняемото лице е извършило вмененото му престъпление   и прецени дали съществува реална опасност, при различна мярка за неотклонение от „задържане под стража“, лицето да извърши престъпление или да се укрие.

Съгласно чл. 65, ал. 4 от НПК съдът е преценил всички обстоятелства, свързани със законността на задържането на обвиняемия, като правилно е преценил, че към настоящия момент събраните доказателства по делото не разколебават обоснованото предположение относно съпричастността на обвиняемия към престъплението, за което е привлечен в това му качество.

Отделно от това по отношение на обвиняемия е в пълна сила и хипотезата на чл. 63, ал. 2 т. 1 от НПК – деянието му е извършено при условията на опасен рецидив. Осъждан е 10 пъти, като последното наказание е изтърпял преди 2 години. Наказанията явно по отношение на него не са изиграли своя поправителен ефект. Затова считам, че към настоящия момент е налице реална опасност при изменение на мярката за неотклонение същият да извърши и друго престъпление. Считам, че от събрания доказателствен материал не само се затвърждава обоснованото предположение, че именно той е извършител на инкриминираното деяние, а то е и надградено със събраните по делото доказателства.

Именно с оглед на тези изложени съображения считам, че жалбата на обвиняемия следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното определение.

 

          Съдът даде последна дума на обвиняемия.

 

          Обвиняемият М.В.С.: Моля настоящето дело да се приеме поне като една декларация, че няма да извърша друго престъпление. Ако извърша, нека ми се наложи отделно наказание от това, което очаквам. Аз няма да извърша друго престъпление. На мен ми се иска по-лека мярка, просто да съм до семейството си, за да си оправим отношенията.

 

          Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдебното заседание продължава в 10.15 часа в същия съдебен състав, секретар и страни

 

          Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.

ПОС е бил прав да заключи, че наличната доказателствена маса, състояща се от надлежно изброени в определението, постановено по реда на чл. 64 НПК, гласни и писмени доказателствени материали, обосновава според изискванията на закона предположение за причастност на обвиняемия към инкриминираната наказуема с лишаване от свобода дейност. Впрочем самият обвиняем е признал извършването на престъплението, а казаното от него комуникира с обясненията на другата обвиняема и на пострадалата. Всъщност  във въззивната жалба не се откриват конкретни аргументи против споменатия извод, които да бъдат предмет на разискване от въззивната инстанция.

Налице е и втората предпоставка за задържането под стража на жалбоподателя, а именно опасността от укриване и извършване на престъпление се очертава като реална. Предходните съдебни състави правилно са обръщали внимание на завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца. Завишаването се определя, от една страна, от завишената тежест на настоящото престъпление, свързано със съществено засягане на здравето на пострадалата (физическо и психическо), а и сторено в условията на опасен рецидив. От друга страна, следва от обременено съдебно минало на С., включващо предимно тежки имуществени престъпления, включително и престъпление от вида на инкриминираното, а също причиняване на телесна повреда на полицай, за които е търпял ефективно наказания лишаване от свобода. Оказва се, че настоящото престъпление е закономерен акт, който показва, че жалбоподателят е в постоянна готовност да извършва кражби и грабежи, а и не му е затруднително да посяга на телесната неприкосновеност на личността. При това е изпълнил настоящото престъпление, след като е бил официално предупреден да се въздържа от престъпни посегателства.

ПОС е обсъдил (на основание чл. 56, ал. 3 НПК) трудовата ангажираност на жалбоподателя и факта на поддържаното семейно съжителство с жена, която би му осигурила подслон, ако е на свобода. И правилно е заключил, че тези данни нямат капацитет да изключат споменатите опасности от укриване и извършване на престъпление. 

Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната теза за извършване на инкриминираното деяние от страна на жалбоподателя има нужната доказателствена защитеност, а опасността той да извърши престъпление или да се укрие, ако е на свобода, е съвсем реална, което означава, че са изпълнени всички предпоставки за продължаване действието на атакуваната мярка за неотклонение.

В заключение – обжалваната мярка за неотклонение е взета при подходящо мотивиране на изискуемите предпоставки, като са съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно точно тя би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.

          Ето защо съдът в настоящия състав

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 819 от 27.07.2020 г., постановено по ЧНД № 1379/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на М.В.С. - обвиняем по досъдебно производство № *г. по описа на районно управление „Полиция“ при ОД на МВР Пловдив за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение “Задържане под стража” в по-лека.

 

          Определението е окончателно.

 

 

          Протоколът изготвен в с. з.

          Заседанието се закри в 10:22 часа.

                                     

 

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

 

                                                                            

         

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                     

                                    

 

 

                                                         СЕКРЕТАР: