№ 6790
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110156048 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът **** твърди, че между него и ответника Н. П. Ч. е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Позовава се на подадена от ответника молба за открИ.е
на партида на негово име. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ****** но начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение, са останали незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответникът не
е сторил, поради което претендира от него сумите, съответстващи на 2/3 от общия размер на
задължението, а именно: 909,42 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 113,20 лв., представляваща лихва за забава върху задължението
за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 04.04.2024 г.; 52,00 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., както и 10,90 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по л. 410
ГПК – 15.04.2024 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
22606/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 29.04.2024 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. П. Ч. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че с 2 броя плащания съответно от 14.06.2024 г. в
1
размер на 123,81 лв. и от 22.07.2024 г. в размер на 446,22 лв. сумите, съответстващи на
притежавания от него дял в собствеността – 1/3, следва да се считат за погасени. Заявява, че
апартаментът е съсобствен между него и още двама души – Д. Д. С. и Р. П. П. всеки от които
е носител на по 1/3 идеална част, позовавайки се на решение за извършване на делба, което
представя. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца съобщения към
фактури и извлечение, отнасящо се за аб. № 24694. Възразява срещу допускането на
исканите експертизи. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „**** изразява становище, че в рамките
на исковия период услуга дялово дялово разпределение е законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за дялово
разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки:
облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му
на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
С определение от 24.01.2025 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период сградата – етажна собственост, в
която се намира процесният имот, е била топлоснабдена, както и, че ищецът е доставил до
него твърдяното количество топлинна енергия, чиято стойност се равнява на посочената от
него сума.
Спорният по делото въпрос касае обстоятелството налице ли е основание за
ангажиране на отговорността на ответника и по отношение на дължимостта на сумите,
съответстващи на останалите 2/3 от дела в собствеността, респ. относно размера на обема на
отговорността му.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР (отм.); на ЗЕ, действал до
17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период: м.05.2021 г. -
2
м.04.2023 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия
за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че
същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Именно това лице
е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ.
то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, по делото се
установява, че в рамките на исковия период процесният имот, находящ се на адрес: ****** е
бил съсобствен между Р. П. П. Д. Д. С. и Н. П. Ч., като данни в тази насока се извличат от
представеното решение № 104/26.11.2020 г. по гр. дело № 4871/2019 г. по описа на ВКС (л.
86-89 от делото), с което квотите в съсобствеността са определени, както следва: по 1/3
идеална част за всеки от съделителите. Посоченият съдебен акт не подлежи на обжалване,
поради което същият е влязъл в сила считано от датата на обявяването му – 26.11.2020 г., а
това означава, че настоящият съдебен състав следва да зачете последиците му, приемайки, че
ответникът Ч. притежава 1/3 идеална част от собствеността върху топлоснабдения имот –
арг. чл. 297 ГПК, в какъвто смисъл са и изложените от негова страна оспорвания, а носители
на останалите общо 2/3 идеални части (по 1/3 всеки) са трети за спора лица. Нещо повече,
предвид представеното постановление за възлагане от 26.09.2023 г. на помощник – частен
съдебен изпълнител при **** (л. 39 от делото), в сила от 23.11.2023 г., с което апартаментът
е бил възложен в полза на трето за спора лице – П. З. В.в, може да се направи извод, че
състоянието на обикновена съсобственост е съществувало между посочените лица в рамките
на целия исков период - от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Ето защо, в качеството си на
собственик на 1/3 идеална част от собствеността върху процесния имот именно ответникът
Н. Ч. следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за
дялово разпределение, съответстващи на дела му в съсобствеността. Това е така, тъй като с
оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), която
по императивен начин регламентира обстоятелствата, обуславящи качеството потребител на
топлинна енергия, а именно: собственик и/или титуляр на ограничено вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, като именно това лице е задължено да заплаща продажната цена
за доставената и потребена топлинна енергия, респ. е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Нещо повече, заплащайки в хода на заповедното
дело част от исковите суми, съответстващи на 1/3 от общия размер на дълга, за което
свидетелстват представените 2 броя платежни нареждания съответно от 14.06.2024 г. в
размер на 123,81 лв. и от 22.07.2024 г. в размер на 446,22 лв., ответникът Ч. е потвърдил
облигационната си обвързаност с ищеца по силата на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Доколкото обаче правата му в съсобствеността се изчерпват с 1/3
идеална част от правото на собственост, а носители на останалите общо 2/3 идеални части
(по 1/3 всеки) са били трети за спора лица - Р. П. П. и Д. Д. С., съдът намира, че той не се
явява пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, имащи за предмет именно
вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение,
съответстващи на останалите 2/3 от дела в съсобствеността. В случая, този извод не се
разколебава и с оглед данните по делото за подадена от ответника Ч. молба – декларация от
08.01.2016 г. за открИ.е на партида на негово име по отношение на имот, находящ се на
адрес: ***** доколкото нормативната уредба в областта на енергетиката е ясна и
категорична и тя не придава такова правно значение на този факт, а свързва качеството
потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно
право на ползване върху имота. В случая, не е налице изключение от общото правило на чл.
3
153, ал. 1 ЗЕ, при което е възможно постигане на съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в тази разпоредба, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, в който случай цената на
доставената топлинна енергия ще се дължи именно от него – арг. т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г.
по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Настоящата хипотеза не е такава, доколкото молбата –
декларация не изхожда от трето за собствеността лице, т. е. не се касае за постигане на
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, поради което
ирелевантно за възникване на качеството потребител на топлинна енергия е подаването на
такава. Очевидно е също така, че не става въпрос за предоставяне ползването на имота по
силата на договорно правоотношение, респ. за сключен между ползвателя и ищеца договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, каквато хипотеза има предвид горния
тълкувателен акт. Нещо повече, в настоящата хипотеза подаването на същата има само
вътрешно счетоводно значение при ищеца, без качеството потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ да е обусловено от фактическото обитаване и ползване на
имота, нито от това кой е бил титуляр на партидата за него и на чие име са издавани
фактурите и изравнителните сметки. Фактът, че партидата е открита и се води на името само
на един от собствениците, не означава, че единствено той е страна по облигационно
правоотношение с топлопреносното предприятие, тъй като разпоредбите на ЗЕ императивно
установяват, че меродавно е притежанието на вещно право върху имота - право на
собственост или ограничено вещно право на ползване /така решение № 5705/09.11.2023 г. на
СГС по в. гр. дело № 3034/2023 г./. Предвид изложеното не следва да бъде възприето
позоваването на ищеца на подадената от ответника Ч. молба – декларация от 08.01.2016 г. за
открИ.е на партида на негово име, с която същият обосновава основанието за цялостно
ангажиране на отговорността му, предвид данните по делото, че носители на останалите 2/3
идеални части от правото на собственост върху апартамента са трети за спора лица. Нещо
повече, дори да се приеме, че подадената молба – декларация от 08.01.2016 г. до ищеца
обуславя възникването на качеството потребител на топлинна енергия, то видно е, че тя
предхожда по време влизане в сила на решение № 104/26.11.2020 г. по гр. дело № 4871/2019
г. по описа на ВКС, с което е установена съсобствеността по отношение на процесния имот
между съделителите. Това е така, тъй като договорът за доставка на топлинна енергия за
даден имот от сграда - етажна собственост може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран
(сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване),
като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или
презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот, т. е. меродавно е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен
договорът за доставка на топлинна енергия /така решение № 6339/19.11.2024 г. на СГС по в.
гр. дело № 2094/2024 г./. В случая, решението на ВКС влиза в сила считано от 26.11.2020 г.,
т. е. след 08.01.2016 г. (датата на подаване на молба за открИ.е на партида от ответника),
поради което въз основа на него се поражда действието на презюмиран нов договор за
доставка на топлинна енергия, сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността, при
вече установените по-горе квоти.
В случая, от страна на ищеца не са ангажирани други доказателства в подкрепа на
твърдението, че ответникът Н. Ч. следва да отговаря за останалата част от исковите суми,
съответстващи на останалите 2/3 от общия размер на дълга, поради което предявените срещу
него искове са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
4
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване на наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и всяка една от
акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава съответно в размер на 113,20
лв. за периода от 15.08.2022 г. до 04.04.2024 г. и в размер на 10,90 лв. за периода от
16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., които също следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лв., чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна
защита и съдействие от 03.10.2024 г. (л. 71 от делото), в който е отбелязано, че същото е
заплатено в брой, поради което има характер на разписка. Релевираното от ищеца
възражение за неговата прекомерност съдът счете за основателно, поради което намали
същото до размера от 400,00 лв., съблюдавайки обема на извършената дейност от
пълномощника на ответника, както и сложността на делото, приключили без необходимост
от събиране на допълнителни доказателства, освен първоначално представените с исковата
молба такива, в рамките на едно открито съдебно заседание. При този изход на спора,
сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *****
срещу Н. П.а Ч., ЕГН ********** и адрес: **** установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на
сумите, както следва: 909,42 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в ***** 113,20
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.08.2022 г. до 04.04.2024 г.; 52,00 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и 10,90 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по л. 410 ГПК – 15.04.2024 г. до окончателното им заплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 22606/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.04.2024 г.
ОСЪЖДА ****, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на Н.
П.а Ч., ЕГН ********** и адрес: **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400,00 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5