Решение по дело №40/2017 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 103

гр.Поморие, 11.07.2017 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

    СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 40 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от Х.Д.Б. ***, действащ лично и в качеството си на законен представител на малолетното си дете Я.Х.Б., ЕГН ********** против М.П.К. ***.

В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Я.Х.Б., родено от съвместното им съжителство, започнало от 2008 г. Ищецът сочи, че от 15.08.2016 г., ответницата е напуснала семейното жилище и заживяла с друг мъж, с когото заминала за чужбина – Белгия. Твърди, че на 23.11.2016 г., във връзка с операция на детето, ответницата постъпила с него в болница, но на 03.12.2016 г. отново заминала за чужбина. Сочи, че за периода на фактическа раздяла ответницата е виждала детето четири пъти – два пъти през август на 2016 г., при постъпването в болница и за нова година. Сочи, че детето има сериозен здравословен проблем – има един бъбрек, който проблем налага лечение, в това число и оперативно, но ответницата отказала насрочена операция. Твърди, че заедно с детето обитава отделна стая на първи жилищен етаж от къща, собственост на родителите му и има подкрепата на последните при отглеждането на Я.. Сочи, че такава подкрепа получава и от сестра си. Заявява, че получава доходи от труд в размер 630 лв. месечно, че майката няма доходи, не умее да се грижи адекватно за детето, а и употребявала наркотици.

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, за предоставяне на ищеца на родителски права върху роденото от фактическото съжителство на страните дете Я. Б., определяне на местоживеенето на детето при бащата, определяне на лични отношения на майката с детето и осъждане на ответницата да заплаща на детето месечна издръжка в размер 150 лв.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея с приложенията е изпратен за връчване на ответницата.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник, ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба (л.22-25 от делото).

Ответницата не оспорва, че от 2008 г. са заживели съвместно с ищеца в семейна къща на последния в гр.Ахелой, че с ищеца са родители на детето Я., както и че към момента на предявяване на иска страните не живеят заедно, като детето е при бащата.

Твърди, че в периода на съвместното им съжителство, при бременността на ответницата се установява и диагностицира вроден порок на плода – киста на левия бъбрек, което обстоятелство довело до необходимост от чести посещения на лечебни заведения в гр.София за наблюдение и консултации. Ищецът проявил пълна незаинтересованост към проблема, не помагал с пари за прегледи и медикаменти, поради което ответницата била принудена да осигурява средства от заеми и да разчита на помощта на майка си. Заявява, че по време на тежката бременност ответникът организирал в общото жилище пиянски събирания, шумни компании и запои. Твърди, че често се вдигали скандали и ответницата била заплашвана с изгонване, което я довело до тежък и постоянен стрес. Сочи, че цялото обзавеждане за детето, както и разноските за раждането и изписването му били осигурени от близките на ответницата – нейните родители и леля, че ответникът посетил ответницата и детето едва три дни след раждането, че поискал пари, за да уреди документите по припознаването на детето, поради което актът за раждане бил оформен на 24.06.2014 г. Оспорва твърденията на ищеца, че е напуснала семейното жилище без предупреждение. Сочи, че поради неосигуряване от ищеца на средства за отглеждането на детето била принудена да започне сезонна работа, включително е работила и през лятото на 2016 г., когато напуснала ищеца след упражнено от последния физическо насилие спрямо нея. Твърди, че при раздялата е поискала да вземе детето на страните със себе си, но ищецът, с помощта на родителите си, я заплашил и задържал детето. Сочи, че в продължение на два, три дни след това посещавала дома на ищеца, за да вземе детето, но не и бил осигурен достъп. Живяла в гр.Поморие до края на м.август, като на 30.08.2016 г., по искане на ищеца и след упражнен от него физически натиск подписала представената от него по делото декларация-пълномощно. Твърди, че е пребивавала в Белгия в периода м.октомври – м.ноември, за да работи, като в този период ищецът и отказал информация за детето и не и осигурил възможност да го чуе по телефон. Сочи, че през м.ноември на 2016 г. е постъпила с детето в болница, която са напуснали през м.декември поради отложена по медицински причини операция, след което отново заминала за чужбина. Твърди, че отложената за м.януари на 2017 г. операция не се е осъществила поради неосигуряване на парични средствата от бащата-ищец. Твърди, че детето се отглежда от бащата при лоши битови условия, в избена стая, че често боледува и е оставяно на грижите на сестрата на ищеца. Сочи се от ищцата, че след второто и завръщане от чужбина се е установила в гр.Плевен, където живее и понастоящем. На 08.02.2017 г. посетила дома на ищеца, но и е отказано да види детето. На 13.02.2017 г., на рождения си ден отново посетила дома, но отново и е отказан достъп, изблъскана е от ищеца, който отправил закани и обидни думи към нея, била извикана полиция, но детето останало насила при ищеца, а от преживения стрес ответницата, тогава бременна, загубила плода си вследствие на спонтанен аборт.

В съвкупност от изложените твърдения и застъпените становища оспорва предявения иск като неоснователен и моли съдът да го отхвърли като такъв.

С отговора на исковата молба ответницата е предявила против ищеца насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, за предоставяне на нея на родителски права върху детето на страните, определяне на местоживеенето на детето при майката, определяне на лични отношения на бащата с детето и осъждане на бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер 160 лв., считано от постановяване на решението по делото, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Насрещният иск е приет за разглеждане от съда, ответникът по него е подал отговор (л.69-70), с който го оспорва изцяло като неоснователен.

В съдебно заседание страните се явяват лично и се представляват от упълномощени процесуални представители – адвокати. Поддържат предявените от тях претенции, респ. становищата си за неоснователност на исковете, по които са ответници.

Пристъпвайки към разглеждане на претенциите по същество, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и закона, съдът прие следното.

Страните не спорят, а и се установява от представения по делото заверен препис от удостоверение за раждане № 603/27.06.2014 г. (л.4), издадено от община Бургас, въз основа на акт за раждане № 603/24.06.2014 г., че детето Я.Х.Б., ЕГН ********** е родено на *** г., от майка – ответницата М.П.К., ЕГН ********** и баща – ищецът Х.Д.Б., ЕГН **********.

Също е безспорно, а и се установява от представените по делото преписи от епикриза, издадена от отделение по детска урология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД (л.7) и резултат от образно изследване от 10.10.2016 г., изготвен от отделение по нуклеарна медицина при МБАЛ „Света Марина” ЕАД (л.8), че детето Я. страда от едностранна бъбречна агенезия с афункция на ляв бъбрек.

Представен е препис от медицинско направление от 28.09.2016 г., издадено от МБАЛ „Света Марина” ЕАД (Л.5), съгласно което ответницата е била придружител на детето в болницата в периода от 21.09.2016 г. до 28.09.2016 г.

Установява се от представения по делото препис от решение № 371/26.10.2016 г. на Общински съвет – Поморие (л.39), че на основание чл.21, ал.1, т.23 ЗМСМА, ОбС – Поморие е дал съгласие да бъде отпусната на ищеца еднократна безвъзмездна финансова помощ за лечение на детето Я. в размер 1 100 лв.

По делото е представен социален доклад (л.50-51), изготвен от социален работник при дирекция „Социално подпомагане” – Поморие, отдел „Закрила на детето”, в който се сочи, че грижи за детето Я. полага бащата и ищец, подпомаган от дядото по бащина линия – Д. Д. и сестрата на ищеца – В.Д., живеещи в жилището, в което се отглежда детето. Бащата и роднините му са заявили пред социалния работник, че настройват дневните си графици по начин, осигуряващ присъствието на възрастен при детето. В доклада се сочи, че за Я. са осигурени дрехи и играчки според възрастта му и сезона, ежедневно му се приготвя домашна храна, детето е привързано към бащата, като двамата обитават стая в дома на дядото по бащина линия, обзаведена с двойна спалня, кошара и отделен гардероб за детето, с хигиенни условия на задоволително ниво. Сочи се, че на етажа, в който се намира обитаваната от бащата и детето стая има общ хол, баня и кухня, като жилището разполага с домакинска техника и мебели, електрифицирано и водоснабдено, с отопление на твърдо гориво. Я. е в неучебна възраст, не са и поставени имунизации, поради което не е записана в детска градина. Детето посещава педиатър – д-р Д., която е посочил пред социалния работник, че Я. е със съответно за възрастта й нервно-психическо развитие, тежи около 15 кг., което също е в норма за възрастта. Я. споделя в разговор със социалния работник, че близките и я водят на детски кът, където играе с други деца. В жилището се отглежда и Д. – дете на сестрата на ищеца, с което Я. ежедневно играе.

По делото е представен социален доклад (л.55-56 и л.61-62), изготвен от социален работник при дирекция „Социално подпомагане” – П., в който се сочи, че от началото на м.септември 2016 г., ответницата живее в гр.П., на семейни начала със С. А. Ш., с когото се запознали през лятото на 2016 г., по време на сезонна работа в туристически комплекс „Слънчев бряг”. Ответницата и Ш. обитават еднофамилна къща с административен адрес в гр.Плевен, ул. ., състояща се от шест стаи, две кухни и сервизни помещения. Жилището е в много добро техническо състояние, обзаведено с необходимата съвременна битова техника и мебели. Две стаи от жилището се обитават от леля на Ш. по бащина линия. Съжителят на ответницата е запознат с историята на семейните отношения на ответницата, заявява подкрепата си и желание да се грижи с ответницата за малолетното и дете. В доклада се сочи, че родителите на Ш. живеят в Белгия, подкрепят го в съжителството му с ответницата.

Представен е препис от нареждане/разписка от 29.12.2016 г.(л.66), на „Инвестбанк”АД, офис Поморие, съгласно което на посочената дата ответницата е изтеглила в брой сума в размер 62 лв.

Представен е препис от разписка за пощенска пратка от 27.01.2017 г. (л.66), с подател ответницата и получател Е. В. Ф., с описание на пратката – дрехи, играчки и шоколади.

Представен е препис от разписка за прием на паричен превод от 31.01.2017 г. и фискален бон (л.65), съгласно които на посочената дата ответницата е изпратила на Д. Д. сума в размер 100 лв.

Представен е препис от медицинско направление/искане, датирано от 09.02.2017 г., изходящо от д-р М. П. – специалист акушер-гинеколог (л.27), в което се сочи, че ответницата е посетила лекаря за ултразвуково изследване (УЗИ), като не се е съгласила за гинекологичен преглед. Като заключение от находката при изследването и анамнезата е посочен комплетен (пълен), ранен аборт на ответницата. Представен е и препис от коментирана в направлението ехография, датирана от 31.01.2017 г. на ДКЦ ІІІ – П., д-р К.(л.28).

Представен е препис от разписка за прием на паричен превод от 23.02.2017 г. (л.67), съгласно който на посочената дата С. Ш. е изпратил на Х.Д. сума в размер 60 лв.

Представен е и препис от заявление/писмо до Д „СП” – Поморие и Д „СП” – Бургас (л.31), с посочени в него входящи номера от 15.02.2017 г., също изходящо от ответницата, в което са изложени отношенията на страните и е направено искане за предприемане на мерки от компетентните институции в насока ответницата да поеме грижите за детето.

По делото е представен препис от заявление с посочен в него вх. № 32000-966/17.02.2017 г., на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас (л.29-30), датирано от 10.02.2017 г., изходящо от ответницата, в което е описан посоченият и в исковата молба инцидент между страните на 13.02.2017 г. и е направено искане за ангажиране на наказателната отговорност на ищеца.

Представен е препис от разписка за пощенска пратка от 01.03.2017 г. (л.68), с подател ответницата и получател ищеца, с описание на пратката – мартеници.

Представен е препис от разписка за прием на паричен превод от 14.03.2017 г. и фискален бон (л.67), съгласно които на посочената дата ответницата е изпратила на ищеца сума в размер 50 лв.

Представен е препис от разписка за пощенска пратка от 21.03.2017 г. (л.68), с подател ответницата и получател ищеца, с описание на пратката – детски обувки и лакомства.

По делото е представен препис от трудов договор № 119/23.03.2017 г. (л.64), сключен между „Викторио – 18” ЕООД гр.Плевен от една страна като работодател и ответницата М.К., от друга страна като работник, съгласно който ответницата заема при работодателя длъжността „сервитьор” с основно месечно възнаграждение в размер 460 лв. Договорът е сключен за изпитателен срок 6 месеца в полза на работодателят.

Представен е препис от разписка за прием на паричен превод от 31.03.2017 г.(л.99), с подател ответницата и получател ищеца, съгласно който на посочената дата ответницата е изпратила на ищеца сума в размер 50 лв.

Представен е препис от разписка за прием на паричен превод от 06.04.2017 г.(л.98), с подател ответницата и получател ищеца, съгласно който на посочената дата ответницата е изпратила на ищеца сума в размер 50 лв.

 Представен е препис от разписка за прием на паричен превод от 13.04.2017 г.(л.98), с подател ответницата и получател ищеца, съгласно който на посочената дата ответницата е изпратила на ищеца сума в размер 50 лв.

Представен е препис от извършен на ответницата комбиниран тест за наркотични вещества по 10 показателя от 28.03.2017 г., изготвен от МЦ „Екзакта медика„ ООД (л.84), съгласно който към посочената дата резултатът от изследването е негативен.

По делото са изслушани показанията на св.В. П. П. (първа братовчедка на ищеца), В. Д. Д. (сестра на ищеца), Е. К. Д. (сестра на бащата на ответницата), Е.В. Ф. (във фактическо съжителство с бащата на ищеца), В.А. С. (съпруг на сестрата на ищеца), С. А. Ш. (във фактическо съжителство с ответницата) и Ма. И. К. (майка на ответницата).

Св. П. в показанията си сочи, че в жилището на ищеца няма условия за отглеждане на детето, то няма детска стая и спи на едно легло с бащата. Твърди, че когато ответницата е полагала грижи за детето, те са били адекватни. Сочи, че в разговор с ищеца, последният заявил, че ще принуди ответницата да подпише документ, че детето трябва да се отглежда от бащата. Твърди, че бащата на ищеца заявил на ответницата, че детето няма да напусне къщата, че ищецът е обиждал майката пред детето. Заявява, че майката е започнала работа, за да осигурява издръжката на семейството и е била принудена да напусне ищеца. Сочи, че ответницата често се е интересувала за дъщеря си, която тъгувала за майка си. Твърди, че ответницата е напускала по принуда ищеца за период от три-четири дни, в който период пребивавала при родителите си в гр.Поморие. Сочи, че когато ответницата е напускала ищеца за детето са полагали грижи бащата на ищеца и съжителката му. Твърди, че ищецът не полага труд по трудово правоотношение. Заявява, че ответницата не е пребивавала в чужбина за период, който да и позволи да изпраща пари за детето, но ищецът и неговите близки са получавали финансова помощ от лелята на ответницата.

В показанията си св. Д. утвърждава, че ответницата е грижовна майка, че е подпомогнала с финансови средства осъществяването на ремонт на жилището на страните, което първоначално било на първия жилищен етаж, но след ремонта страните не обитавали този етаж. Сочи, че заедно с майката на ответницата е закупила кошара за детето. Твърди, че ответницата няколкократно е искала да напусне ищеца заради обиди и тормоз, но е оставала заради детето. Твърди, че ответницата и е споделяла за осъществено от ищеца спрямо нея физическо насилие и лично е виждала кръвонасядания от такова насилие. Заявява, че ответницата е изявявала пред нея намерение да поеме отглеждането на детето. Ищецът също споделял пред свидетелката обичта си към детето и желание да продължи да полага грижи за него. Твърди, че съжителят на ответницата е изразявал пред нея намерението си да подкрепи ответницата при отглеждането на детето на страните. Описва среща на ответницата с детето, проведена в присъствието и на ищеца в гр.Поморие, при която детето се чувствало много добре в компанията на майка си.  Сочи, че е подпомагала финансово ищеца със значителни парични средства.

Св. Д. твърди, че страните са се разделили на 17.08.2016 г., по желание на ответницата, която  започнала връзка със сегашният си съжител, тогава неин колега. Сочи, че ответницата е отишла в гр.Ахелой в края на м.август на 2016 г., за да види детето, но не е останала в дома на ищеца, а заедно с него и детето са отседнали в дома на св.Д. На следващият ден детето било с температура, поради което се прибрали с ищеца в дома му в гр.Ахелой, където ответницата не пожелала да остане. Свидетелката описва и други посещение на ответницата, осъществено в края на м.ноември на 2016 г., след което К., заедно с детето, постъпили в болница в р.София, за операция и престояли в лечебното заведение седмица. Твърди, че в деня, в който ищецът е следвало да заплати парични средства за операцията ответницата го е уведомила, че такава няма да има и е поискала ответникът да ги вземе, което той сторил. След напускането на болницата ответницата останала една вечер в дома на ищеца в гр.Ахелой, след което си тръгнала. Твърди се от свидетелката, че ответницата посетила детето за трети път на 24.12.2016 г. и останала за няколко дни в дома на ответника. Сочи, че през м.януари на 2017 г., ответницата е искала да вземе детето за рождения си ден, но е възникнал инцидент между страните на улицата, като отрича при него ищецът да е нанасял удари на ответницата. Сочи, че при това посещение на ответницата ищецът и баща му отвели детето да се срещне с ответницата в заведение в гр.Ахелой и такава среща е проведена, като на същата е присъствала майката на ответницата. Твърди, че ответницата е разчитала на помощта на свидетелката при отглеждането на детето в периода на съвместното съжителство на страните, както и че многократно изцяло е оставяла детето на грижите на свидетелката. Потвърждава заявеното пред социалния работник, че самата свидетелка, ищецът и техния баща и дядо на детето настройват дневните си графици по начин, осигуряващ постоянното присъствие на поне един възрастен при детето, който да полага грижи за него. Сочи, че детето не посещава детско заведение поради здравословното си състояние и свързаната с него липса на имунизации, но твърди, че от разговор с ръководителя на детската градина в гр.Ахелой е разбрала, че това не е пречка детето да посещава заведението и твърди, че ищецът има намерение през м.септември на настоящата година да запише детето в градината. Твърди, че е ставала свидетел как ответницата употребява наркотични вещества. Заявява, че за да се снабди със средства за закупуването им ответницата продала собствена вещ – фотоапарат. Твърди, че година и половина преди раздялата на страните ответницата системно е напускала семейното жилище и е изоставяла детето. Сочи, че част от паричните средства получени от ищеца по силата на решението на ОбС – Поморие са похарчени за болничното лечение на детето, а останалата част са у ищеца. Твърди, че не и е известно при престоя на ответницата в чужбина, същата да е изпращала на ищеца парични средства за детето, но сочи, че през м. януари ответницата е изпратила дрехи за детето.

Св.Ф. сочи, че ищецът е грижовен баща, че ответницата многократно е напускала семейното жилище преди раздялата на страните. Твърди, че е дала в заем на ответницата сума в размер 200 лв., която последната и върнала на части. Заявява, че ищецът и детето обитават самостоятелна стая, в която хигиената е на ниво. Сочи, че не и е известно ищецът да е осъществявал психически или физически тормоз по отношение на ответницата, преди последната да напусне семейното жилище. Твърди, че ответницата не е заплащала издръжка за детето докато е била в чужбина, а когато е била в България е изпратила дрехи. Твърди, че ищецът не е възпрепятствал осъществяването на лични контакти между ответницата и детето. Сочи, че е привързана към детето на страните, както и че дядото на детето и неин съжител на шега е карал да нарича свидетелката „мамо”.

Св.С. твърди в показанията си, че в жилището, обитавано от бащата и детето се поддържа добра хигиена, бащата е привързан към дъщеря си, както и детето към бащата. Твърди, че ищецът се е отнасял добре с ответницата докато двамата са живеели съвместно и не е упражнявал тормоз спрямо нея. Сочи, че му е известно, че ответницата е изпращала дрехи за детето.

Св.Ш. твърди, че се познава с ответницата от началото на летния сезон на 2016 г. и живеят съвместно от единадесет месеца. Сочи, че ответницата търси контакт с детето на страните, че осъществява преимуществено такъв по телефон, като разговорите продължават минута две и са прекъсвани от ищеца под предлог, че детето трябва да се храни или да играе. Твърди, че детето е било при ответницата в гр.Плевен за девет дни, а на десетия е върнато на бащата. Заявява, че е подпомагал ответницата в отглеждането на детето докато то е било при нея, както и помощ е оказвала лелята на свидетеля. Твърди, че бащата и близките му са осъществявали контакт с детето в този период, че не е чувал ответницата да изказва отрицателно за бащата пред детето. Сочи, че според ответницата причината да напусне ищеца била лошото му отношение към нея. Потвърждава, че е пребивавал с ответницата в чужбина, в Белгия, при родителите на свидетеля, за период от два – три месеца, където двамата са работили. Твърди, че и двамата с ответницата работят, но в различни смени, поради което ако детето се отглежда от ответницата ще има кой да полага грижи за него, като в тази насока утвърждава и съдействие от страна на своята леля.

Майката на ответницата – св.К. сочи, че дъщеря и е добра майка, която сама се е занимавала с отглеждането на детето. Твърди, че по време на съвместното съжителство на страните ответницата е била пребивана от ищеца и в тези случаи, които сочи като два – три, ответницата го напускала и се изнасяла при свидетелката. Твърди, че при посещение на ответницата, придружена от свидетелката, в гр.Ахелой е възникнал инцидент, при който ответницата паднала на земята и прокървила, за което имала документ от гинеколог. Твърди, че ответницата тъгува за детето си, което според свидетелката се нуждае от незабавно лечение. Сочи, че причината ответницата да замине за чужбина е да осигури средства за операция на детето.

По делото е депозирано писмено становище и съдът е изслушал по реда на чл.59, ал.6, изр.второ СК, изготвилото становището вещо лице – психолог Н.Д.П.- Д..

Според вещото лице  интелектуалното и когнитивно развитие на детето на страните е съответно на нормата за възрастта, личността на детето е в процес на оформяне и се характеризира както с физиологична, така и с емоционална незрялост. Възрастово-специфичните характеристики на детето са податливост на въздействие, склонност към внушаемост, доверчивост. Детето разпознава пола си и частите на тялото си, разпознава повечето видове животни, растения, плодове и зеленчуци, имитира действия и говори на околните, заиграва се с предмети. Има умения да набелязва и запомня конкретна цел, паметта му е развита в норма, формира очаквания, основани на минал опит.  Използва езика като средство за комуникация, което позволява по-добър контакт с околните. Детето е силно емоционално привързано и към двамата родители, в тяхно присъствие е весело, контактно, спонтанно и непринудено, търси физически контакт и нежност повече от майката, до която стои плътно. По молба на психолога спонтанно целува бащата, иска да бъде молена и целуната от майката. Не прави избор при въпрос на психолога с кого иска да излезе. При излизането на бащата от кабинета на психолога не заплаква, но след малко време пита майката къде е бащата. При излизането на майката плаче много, но бащата успява да я успокои.

Вещото лице сочи, че емоционалната връзка между майката и детето се изгражда до края на първата година, до която възраст детето е в симбиотична връзка с майката, която връзка постепенно се разрушава  детето стартира фаза на индивидуализация. Психологът подчертава, че отделянето на детето от майката трябва да става бавно и внимателно, тъй като този процес е много важен за психиката на детето и ако майката е отсъствала от живота на детето, не го е обгрижвала качествено,могат да се получат емоционални и психични дефицити, каквито обаче при детето Я. вещото лице не е установило. Вещото лице сочи, че при детето не се констатират характерни негативни последици от раздялата на родителите, детето е привързано и към двамата и иска да бъде с тях, но е изправено пред неразрешим конфликт, поради което не прави избор между тях.

Вещото лице сочи, че по-силна, по-здравословна психологична връзка детето има с майката, но това не значи, че не е привързано към бащата. Конфликтът на страните се преживява тежко от детето и то отказва да избира между двамата, а отсъствието на майката компенсира, като не я целува, а кара тя да го целуне.

Според психолога бащата е емоционално привързан към детето и страда от раздялата с него, както и от възможността детето да отиде да живее в друг град, с непознати хора, далеч от него. Бащата притежава необходимите за един родител чувство за отговорност и грижа към детето си, запознат е с потребностите му, с режима му, дава му нежност и ласка. Няма затруднения в установяването на авторитет и контрол от най-ранна възраст на детето, получава подкрепа при отглеждането му от близкият си семеен кръг, но като проблем е констатирано от вещото лице липса на налагане на поведенчески норми.

Вещото лице сочи, че майката също притежава необходимите за един родител чувство за отговорност и грижа към детето, но в по-слаба степен, тъй като не е решила конфликта с бащата по адекватен начин и е напуснала дома. Майката също е запозната с нуждите на детето и му дава нежност, възпитава го и въвежда поведенчески норми и модели на поведение. На свой ред също няма затруднения в установяването на авторитет и контрол от най-ранна възраст на детето и би получила подкрепа при отглеждането му от близкият си семеен кръг и този на годеника си. Психологът сочи, че майката не осъзнава значението на другия родител в живота на детето и го омаловажава, но не го оспорва. Майката е заявила пред вещото лице становище, че бащата не се грижи правилно за детето. Ответницата е в течение с всичко, което се случва в живота на детето, докато е отсъствала е поддържала контакт с него.

Сочи се от психолога, че в ценностната ориентация на бащата водещо място имат нагласите, свързани със семейството и близките,  споделил е пред вещото лице, че осъзнава допуснатите грешки, довели до раздялата на страните. Ищецът е насочен към самостоятелно постигане на битово благополучие и създаване на устойчив семеен статут с детето, ако то живее с него. Бащата демонстрира, че в действията си се ръководи от традиционните и общоприети ценности и морал, но вещото лице потвърждава вече констатирания дефицит във въвеждането им при детето. Бащата не е настроен негативно към майката, осъзнава ролята и като родител, определя я като грижовен такъв и е готов на диалог с нея.

Според вещото лице при майката водеща в целеполагането е прагматичната ориентация и стремежът към безпробленно самоустройване. Ответницата проявява нееднозначно отношение към социалните норми и изисквания в посока на по-голяма толерантност и компромисност спрямо нейните нагласи и желания. Психологът сочи, че майката е с традиционни възгледи и убеждения, със стремеж към сигурност и постоянство в ежедневието.

Вещото лице е констатирало почти отсъстващо родителско сътредничество, затруднена комуникативност и при двете страни. Психологът сочи, че по отношение разбирането на опасността от въвеждане на детето в родителския конфликт бащата е по-умерен, докато майката е склонна към индиректно конфликтно поведение.

В заключение психологът сочи, че родителският капацитет на бащата превъзхожда в малка степен този на майката, като и двамата родители имат своите дефицити.

Изслушани по реда на чл.59, ал.6, изр.първо СК и двамата родители изразяват желание и готовност да поемат грижите за детето.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

По допустимостта на претенциите и тяхната правна квалификация.

Страните твърдят, че са родители на детето Я., че не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Тези твърдения обуславят правния интерес за страните от предявяване на искове по чл.127, ал.2 СК.

Предявените първоначален и насрещен иск са допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

По съществото на спора.

Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че ищецът и ответницата не живеят заедно.

Според съда от доказателствата по делото се установява, че ответницата е напуснала семейното жилище поради неразбирателства с ищеца, дължащи се на сравнително голяма разлика във възрастта на двамата, желанието на ответницата да осъществява самостоятелни социални контакти и започнатата от нея връзка със св.Ш. по време на съвместното съжителство на страните.

От заявеното от страните пред вещото лице – психолог, от твърденията им в исковата молба и отговора/насрещен иск, а така също  от показанията на свидетелите според съда безспорно се установява, че при отнапред влошени отношения между страните на 15.08.2016 г. ответницата посетила сама дискотека, прибрала се сутринта на 16.08.2016 г., на същия ден получила кратко текстово съобщение от св.Ш., съдържанието на което станало известно на ищеца, между двамата възникнал скандал, в резултат на който те взели решение да се разделят.

Изложените причини за раздялата на страните не са такива касаещи родителският им капацитет.

По делото не се ангажираха от ответницата доказателства установяващи по безспорен и категоричен начин твърденията й в отговора/насрещна искова молба за постоянни психически тормоз и физически посегателства, осъществявани от ищеца спрямо нея, съставляващи причина ответницата да напусне обитаваното от страните жилище и да сложи край на съвместното им съжителство. Доказателства в тази насока не се извличат от показанията на свидетелите – близки и роднини на ответницата, което съдът не кредитира тъй като свидетелите са заинтересовани от изхода на делото. Липсват доказателства, изходящи от чужди на спора лица или от компетентни органи, установяващи тези твърдения на ответницата. При твърдяното от нея поведение на ищеца, съставляващо домашно насилие по смисъла на Закона за защита от домашно насилие, К. не е потърсила съдействие от социални работници, полиция или съд. Дори и съдът да приеме, че предвид спецификите на домашното насилие и значителните неблагоприятни последици, които то оказва на жертвите от него, ответницата е била в невъзможност да реагира адекватно на твърдяните посегателства, като потърси закрила по съответния ред, то това обстоятелство не променя констатираната липса на доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата. На следващо място не се ангажираха доказателства установяващи твърденията на ответницата относно родителската неангажираност на ищеца по време на съвместното съжителство, неосигуряването на средства за отглеждане на детето и неглижиране на необходимостта от лечението му. На Я. са извършени изследвания на 10.10.2016 г., детето е постъпило на 23.11.2016 г. за лечение в отделение по детска урология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД за периода от 23.11.2016 г., откъдето е изписано 01.12.2016 г., видно от горепосочените резултат от образно изследване и епикриза, както е било на лечение в МБАЛ „Света Марина” ЕАД в периода от 21.09.2016 г. до 28.09.2016 г. когато ответницата е била придружител на детето, които изследвания и лечения не биха могли да се осъществят без съдействието и с участието на бащата, полагащ непосредствените грижи за детето в посочените периоди. Бащата е положил усилия и за осигуряване на средства за лечението на детето, включително и тези отпуснати от ОбС – Поморие в размер 1 100 лв. Тук следва да са отбележи, че не са налице и безспорни доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата за осъществено спрямо нея психическо и физическо насилие след раздялата на страните, на 13.02.2017 г., при посещение в дома на ответника, в резултат на което ответницата загубила плод си вследствие на спонтанен аборт. Представеното медицинско направление/искане от 09.02.2017 г., установява ранен аборт на ответницата, но преди посочената от нея дата и не е годно да установи кога е настъпил аборта, нито сочи причините за него.

От друга страна според съда не се събраха безспорни доказателства относно твърдяното от ищеца поведение на ответницата по време на съжителството на страните, сочещо на намален родителски капацитет. Останаха недоказани по безспорен начин твърденията на ищеца за употреба на наркотични вещества от ответницата. Тези твърдения не се установяват от показанията на свидетелите на ищеца, които също са заинтересовани от изхода на делото. За съда е безспорно желанието на ответницата да осъществява самостоятелни социални контакти по време на съвместното съжителство – да се вижда с приятели и познати, да посещава увеселителни заведения, но това поведение не е укоримо, още по-малко сочи на дефицит в родителският и капацитет. Също безспорно според съда е, че ответницата е започнала връзка със св.Ш. по време на съвместното съжителство с ищеца, но това обстоятелство не определя ответницата като лош родител, а сочи единствено на изчерпване на връзката й с ищеца от към съдържание.

Когато родителите са трайно разделени и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, какъвто безспорно е процесният случай, съдът следва да разреши спора между тях като обсъди съвкупността от обстоятелства, които са от значение за постановяване на решението по делото, при основен и водещ критерий за преценката на съда – интересите на детето.

С Постановление № 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и са посочени обстоятелствата които следва да се имат предвид от съда при решаване на спор за родителските права. Тези обстоятелства са родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на детето.

Според съда и двамата родители притежават необходимият за отглеждане на дете родителски капацитет, интелектуалните им и материални възможности са равностойни и двамата са изградили емоционална връзка с детето, могат да осигурят неоходимите условия за отглеждането му и разполагат с подкрепата на разширения си семеен кръг в полагането на грижите за детето.

Съдът приема, че за Я. се полагат адекватни грижи от ищеца, активно подпомаган от своя баща, съжителката на последния, както и от сестрата на ищеца, при безспорната необходимост от една страна бащата да реализира доходи от труд, както за своята издръжка така и за тази на детето, а от друга страна да води нормален личен живот. Съдът не намира за укоримо обстоятелството, че са налице случаи при които бащата е възлагал непосредствените грижи по отглеждането на членове на разширеното семейство на детето, включително и за по-продължителен период от време. Според настоящият състав членовете на разширено семейство на ищеца са помагали както на бащата, така и на майката за отглеждането на Я. от нейното раждане, безспорно имат изградена силна емоционална връзка с детето и притежават необходимата отговорност и капацитет да полага адекватни грижи за детето.

Както бе посочено майката също притежава необходимия родителски капацитет, но според съда, след раздялата на страните, водена от прагматичната си ориентация и стремеж към безпромленно самоустройване ответницата се е дезинтересирала в значителна степен от детето. Безспорен факт е, че след раздялата на страните майката е заминала със св.Ш. за чужбина, а детето е останало при ищеца. Не са налице каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, че след раздялата и с ищеца е проявила желание да поеме непосредствените грижи за детето. При твърдения, че е била възпрепятствана за това от ищеца, който задържал детето, не се установява ответницата да е потърсила съдействие от социални работница  и защита по съответния ред, в това число от съд, чрез предявяване на иск. Представените в тази насока заявление/писмо до Д „СП” – Поморие и Д „СП” – Бургас и заявление до РУ – Поморие, датирано от 10.02.2017 г., изходящи от ответницата са достигнали до адресатите си съответно на 15.02.2017 г. и 17.02.2017 г., след завеждане на исковата молба от ищеца на 24.01.2017 г. и след предприемане на действия от длъжностно лице на съда за връчването й на 25.01.2017 г., 02.02.2017 г. и 07.02.2017 г., видно от приложеното по делото съобщение (л.16). По делото не са налице доказателства до завеждане на исковата молба от ищеца ответницата да го е подпомагала в отглеждането на детето с парични средства или по друг начин. Единственото писмено доказателство по делото в тази насока, датирано преди завеждане на иска е нареждане/разписка от 29.12.2016 г., но то установява теглене от ответницата на сума от сметка, а не предаването на сумата на ищеца.

Независимо от изложеното съдът намира, че ответницата е запазила емоционалната връзка с детето, осъществявала е контакти с него, включително и през времето в което е била в чужбина, поради което у детето не се констатират негативни последици от раздялата на родителите.

Според съда обаче за съхраняването на емоционалната връзка на майката с детето след раздялата е съдействал и бащата, твърденията на майката, че бащата е възпрепятствал контактите й с детето са неоснователни. От доказателствата по делото, в това число социалните доклади и становището на вещото лице – психолог, е видно, че не е налице отчуждаване на детето по вина на бащата. Не се установи и бащата да е създавал пречки за осъществяване на лични отношения с майката, нещо повече от показанията на св.Ш. е видно, че в хода на делото майката е осъществявала лични отношения в детето в настоящото си местожителство за период от една седмица и това обстоятелство следва да се отчете от съда.

В съвкупност от изложеното съдът намира, че по делото не се установиха личностни характеристики и поведение на която и да е от страните копрометиращи в значителна степен родителският им капацитет, макар и у двамата да са налице дефицити в това отношение, които обаче са преодолими.

Констатира се обаче от съда, че майката не осъзнава значението на другия родител в живота на детето и макар да не го оспорва го омаловажава, докато бащата не е настроен негативно към майката, осъзнава ролята и като родител и е готов на диалог с нея. На следващо място майката, за разлика от бащата, е  склонна към индиректно конфликтно поведение и с това повишава опасността от въвеждане на детето в родителския конфликт, докато бащата е по-умерен в това отношение.

При отчитане на тези особености, при равностойни интелектуалните и материални възможности на страните, според настоящата инстанция родителските права следва да се упражняват от бащата, при който следва де е и местожителството на детето.

Безспорно е, че детето и майката са от един пол и детето е в малка възраст, но тези обстоятелства не следва да бъдат абсолютизирани. Това е така, тъй като след раздялата на страните бащата е поел непосредствените грижи за детето и в отсъствието на майката е съумял да осигури интелектуалното му и когнитивно развитие, нещо повече, както сочи психологът в съдебно заседание детето надгражда развитието си. Безспорно комплексните заслуги за това са и на двамата родители, но съдът следва да отчете адекватните действия на бащата в тази насока след като майката е напуснала съвместното жилище.

Следва да се определи подходящ режим на лични отношения на майката с детето. Тук е необходимо отново да се отчете обстоятелство, че майката е изградила и не е загубила контакт с детето. Както бе посочено майката осъществява лични контакти с детето, без присъствието на бащата, поради което и занапред следва да и се осигури от съда възможност за осъществяване на такива контакти. При съобразяване на възрастта на детето и местоживеенето на страните съдът намира, че следва да се определи режим на лични контакти на майката с детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден, с преспиване на детето в дома на майката, като майката ще взема и връща детето от дома на бащата. Майката следва да осъществява лични контакти с детето и през по-продължителен период от време, който съдът намира, че следва да е през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, а продължителността на този период следва да е един месец. Родителите следва да имат възможност при условията на реципрочност да прекарват с детето празниците през годината, поради което съдът намира, че следва да определи режима на лични отношения и през тези празници, а именно: всяка четна година детето ще прекарва седем дни през Великденските празници при бащата, а през нечетната година ще е при майката, всяка четна година детето ще прекарва Коледните празници с бащата, а Новогодишните с майката, а всяка нечетна година ще прекарва Коледните празници с майката, а Новогодишните празници с бащата. Следва да се отбележи, че с определяне на режим на лични контакти на родител с дете съдът поставя минималните рамки, подходящи за принудително изпълнение, които да внесат яснота в отношенията между страните, което не е пречка те да постигнат съгласие за осъществяване на контакти с детето и извън определените от съда.

Съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка и на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. По силата на чл.142, ал.2 СК, минималният размер на дължимата издръжка към момента е 115 лв.

Детето Я. е на три години, все още не посещава детска градина, но има нужда от консумативи, храна, дрехи, учебни пособия и играчки, съответни за възрастта й. Майката получава доход в размер на минималния за страната, като не са налице доказателства, че дължи издръжка на други лица. При определяне на необходимата месечна издръжка за детето съдът съобрази и определените от законодателя средства, предоставяни за отглеждане и възпитание на дете, настанено в приемно семейство – чл.50, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Критерият по посочената норма може да служи за определяне нужните средства за отглеждане на дете, макар и не като абсолютна величина тъй като се отнася за деца, лишени от родителска грижа – Решение № 896/30.09.2016 г. по в. гр. д. № 1342/2016 г. на ОС – Бургас. Имайки предвид, че предоставяните средства за дете на възраст до 7 години, съгласно чл.50, ал.3, т.1 от ППЗЗД са в размер 195 лв. (3-кратния размер на гарантирания минимален доход от 65 лв., определен с ПМС № 6/15.01.2009 г.) и при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото, в това число и с установеното заболяване на детето, както и с възможностите на родителите да дават издръжка съдът намира, че месечната издръжка за детето е в общ размер от 230 лв., като от тази сума бащата следва да заплаща 100 лв., при съобразяване на обстоятелството, че в непосредствена негова тежест са ежедневните грижи за отглеждане и възпитание на детето – т.7 от от ППВС № 5/1970 г. Останалата част от издръжката, а именно сумата от 130  лв., следва да се заплаща от майката.

Предвид изхода от спора по първоначалната претенция, неоснователен се явява и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло предявеният от ответницата против ищеца насрещен иск.

С оглед основателността на претенцията на ищеца, предвид направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 425 лв., от които 50 лв., заплатена държавна такса, 200 лв., адвокатско възнаграждание и 175 лв., за възнаграждение на вещото лице – психолог.

Предвид изхода на спора на ответницата разноски не се дължат.

Ответницата следва да заплати по сметка на РСПмр сума в размер 187.20 лв., представляваща държавна такса върху определеният размер на издръжката за детето.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта му, с която у присъдена издръжка.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

 ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете Я.Х.Б., ЕГН **********  на бащата Х.Д.Б., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното дете Я.Х.Б., ЕГН **********  при бащата Х.Д.Б., ЕГН **********, на адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между майката М.П.К., ЕГН ********** и детето Я.Х.Б., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето в дома на майката, като майката ще взема и връща детето от дома на бащата, а така също един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, както и седем дни през Великденските празници на всяка нечетна година, през Коледните празници на всяка нечетна година и през Новогодишните празници на всяка четна година.

ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН ********** да заплаща на малолетната си дъщеря Я.Х.Б., ЕГН **********, чрез нейният баща и законен представител Х.Д.Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер 130 лв.(сто и тридесет лева), считано от постановяване на решението до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН ********** да заплати на Х.Д.Б., ЕГН **********, сума в размер 425 лв.(четиристотин двадесет и пет лева), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН ********** да заплати на държавата по сметка на РСПмр, сума в размер 187.20 лв. (сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъденият размер на издръжката за детето.

     ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му, с която е присъдена издръжка.

     ОТХВЪРЛЯ иска на М.П.К., ЕГН ********** против Х.Д.Б., ЕГН **********, за предоставяне на ищцата на родителските права върху детето на страните Я.Х.Б., определяне на местоживеенето на детето при майката, определяне на лични отношения на бащата с детето и осъждане на бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер 160 лв., считано от постановяване на решението по делото, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.П.К. за присъждане на разноски по делото.

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: