№ 39644
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110140311 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба са представени документи, които са относими, допустими и
необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Представените към писмения отговор съдебни решения нямат характер на писмени
доказателства, поради което следва да бъдат приети само за сведение.
Обективираното в писмения отговор доказателствено искане за изискване на
документи от КЗП по реда на чл.186 ГПК следва да бъде отхвърлено, тъй като не е
необходимо за изясняване на спора от фактическа страна.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед по ч.гр.д. №
18233/2025 г. по описа на СРС, поради което същото следва да бъде приложено за
послужване.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в същата,
като писмени доказателства по делото.
ПРИЕМА за сведение представените с отговора на исковата молба съдебни решения.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д. № 18233/2025г. по описа на СРС, 43 състав към
настоящото дело за послужване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.11.2025 г. от 10:10 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
1
Производството е образувано по искова молба от „*** ЕООД срещу *** за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18233/2025 г. по описа на СРС. Предявени са и
осъдителни искове за сумите, за които подаденото заявление е отхвърлено.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.09.2016 г. между него и ответника, бил
сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата който предоставил на
последния кредит в размер на 5000 лева за срок от 24 месеца, при размер на месечната
вноска – 309,11 лева, ГПР – 49,89 %, ГЛП – 41,17 %, лихвен процент на ден – 0,11 %, при
което общо задължение по кредита възлизало на сумата от 7418,64 лева. Поддържа, че
ответникът избрал и закупил и допълнителен пакет от допълнителни услуги на стойност
3750,00 лева, с размер на вноска от 156,25 лева. Сочи, че така общото задължение по
кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на сумата от 11168,64 лева, а общия
размер на вноската – 465,36 лева. Твърди се, че ответникът е усвоил предоставената му в
заем сума, но не е изпълнил поетото с договора задължение за нейното връщане съгласно
погасителния план и не е платил нито една месечна вноска. След падежа на последната
погасителна вноска на 01.10.2018 г. ищецът твърди, че започнал да начислява и обезщетение
за забава в размер на законната лихва. Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК,
но поради оспорване на издадената заповед и частично отхвърляне на част от заявлението,
обуславя правния си интерес от предявените в настоящото производство искове. Моли съда
да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 5 000,00
лева, представляваща главница по Договор за кредит № **********/08.09.2016 г., ведно със
законната лихва до изплащане на вземането, както и сумата от 8 847,66 лева,
представляваща законна лихва, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 27.03.2025 г.
Предявява осъдителни искове за сумата от 2 418,64 лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение за периода от 01.11.2016 г. до 01.10.2018 г., както и за сумата от 3
750,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за неоснователност на исковите претенции. В тази насока се излагат
доводи за нищожност на процесния договор поради противоречие със закона, в частност
ЗЗП. Поддържа се, че договорът не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, а именно –
правоотношението да е обективирано по ясен и разбираем начин, както и че на потребителя
не е осигурено време за запознаване и осъзнаване на обвързващите го клаузи и задължения,
направено и смесване на вземанията за договореното възнаграждение и годишна лихва,
липсва реален ГПР. Излагат се още и доводи, че процесния договор е нищожен, тъй като
нарушава добрите нрави, тъй като ищцовата страна всъщност се домогва да събира лихви за
отпуснат заем, прикрити зад възнаграждение за услуги, които са в много по-висок размер от
законово допустимия, а от друга страна води като краен резултат до очевидно неравенство
между страните, нарушава добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и води до неоснователно обогатяване на кредитора. В условията на
евентуалност се заявява искане за разваляне на договора поради сключването му при
2
използване на забранените от закона агресивни и нелоялни търговски практики. Прави се и
възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенциите на кредитора. По
изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените в производството разноски.
Предявени са обективно съединени искове, както следва: установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл.
9 ЗПК, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ, вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК.
УКАЗВА на ищеца, че по предявените установителни искове и осъдителен иск, в
негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „***“ ЕООД и
ответника е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за
потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало задължение за
връщане на заетата сума и за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и договорно възнаграждение в посочените размери.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт
на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за давност в тежест на ищеца е до докаже, че са били налице
обстоятелства, обуславящи нейното спиране или прекъсване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3