Р Е Ш Е Н И Е
№ 554
гр. Габрово, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание
на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря РАДИНКА КУЛЕКОВА - АТАНАСОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1718 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 54, ал. 4
вр. чл 59, ал. 9 СК.
Ищцата И.Б.В. излага, че с ответника Б.С.Л. са
прекратили брака си с развод по взаимно съгласие като с решение по гр. дело №
1778/2014 г. по описа на РС Габрово съдът е утвърдил споразумението помежду им,
в което уговорили, че упражняването на родителските права над родените от брака
деца - А.Б.Л., ЕГН ********** и Н. Б.Л., ЕГН ********** се предоставят на
майката, с право на бащата на определен режим на лични отношения с децата и
задължение да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на 90 лева.
Счита, че са настъпили съществени изменения на
обстоятелствата, които налагат изменение на режима на лични отношения между
бащата и децата, както и дължимата издръжка - децата са ученици и имат
ангажименти във връзка с подготовка за училище и за допълнителни занимания, а
бащата е международен шофьор и извършва курсове извън България и не може да
осъществява чести контакти с тях. Също така били променени икономическите
условия в страната, били настъпили инфлационни процеси, като с оглед възрастта
на децата следвало да бъде изменен размера на определената издръжка. При тези
твърдения, релевира искане да бъде изменен определения режим на лични отношения
като бащата взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от
10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с
преспиване, както и 20 дни през лятната ваканцията, които не съвпадат с
отпуската на майката, бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето А. в
размер на 180 лева, а на детето Н. в
размер на 170 лева, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на
основание за изменение или прекратяването й.
В срока за отговор на исковата молба ответникът
депозира такъв, с който счита предявения иск за частично основателен.
Възразява, че изминалия период от време, възрастта на децата, съответно
служебните му задължения да са обстоятелства, които налагат стесняване на
определения му режим на лични отношения. Излага, че когато отсъства от страната
неговата майка има възможност да го замества и да взема децата. Излага, че
възрастта на децата предполага разширяване на определения режим на лични
отношения между бащата и децата. В тази връзка предлага следният режим на лични
отношения: бащата да взема децата при себе си всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 17.00 часа петък до 17.00 ч. неделя, половината от официалните
празници на страната, включително Великден, Коледа и Нова Година, като се
редуват с майката в четна и нечетна година, половината от зимната и пролетни
ваканции на двете деца, както и един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск. В случаите, когато ответникът отсъства от
страната този режим да се осъществява от неговата майка. По отношение на
размера на издръжката ответникът е съгласен е да заплаща на всяко от децата
месечна издръжка в размер на по 160 лева.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
1778/2014 г. на РС Габрово,
гражданския брак на страните, сключен на 13.05.2011 г. с акт за граждански брак
№ 0044/13.05.2011 г. на Община Габрово, е прекратен по взаимно съгласие на
страните, с утвърждаване на постигнато между съпрузите споразумение по чл. 51,
ал. 1 СК. Съгласно споразумението, след прекратяването на брака, упражняването
на родителските права по отношение на децата А.Б.Л. и Н. Б.Л., са предоставени
на майката И.Б.В., с право на бащата Б.С.Л. да вижда и взема децата при себе си
с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца с начало на контактите - ден
петък, като се задължава да вземе децата от детската градина/ училище след
приключване на учебните им занятия и с край на контактите – ден понеделник, от
следващите съответно втора и четвърта седмица от месеца, като се задължава да
заведе всяко от децата на детска градина/училище преди началото на учебните им
занятия, а когато нямат учебни занятия вземането и връщането на децата става от
адреса по местоживеене. Бащата има право да вижда и взема децата при себе си и
във всеки друг удобен за децата и родителите момент, на официалните национални
празници, както и през време на ваканциите на децата, след предварително устно
споразумение между страните. Съгласно споразумението бащата се задължава да
заплаща на всяко от децата ежемесечна издръжка в размер на 90 лева.
Не е спорно и от представената служебна бележка от
22.08.2019 г., се установява, че детето А.Б.Л. е ученичка в пети клас в СУ „Райчо Каролев” – Габрово.
Не е спорно и от представената служебна бележка от
22.08.2019 г., се установява, че детето Н. Б.Л. е ученик в трети клас в СУ
„Райчо Каролев” – Габрово.
Видно от удостоверение, изх. № 219/15.08.2019 г.,
издадено от „Хелиос” АД, гр. Севлиево, ищцата за периода м.01.2019 г. -
м.07.2019 г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 6188.30 лева.
Видно от регистрационна карта издадена от Агенция по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда” ищцата И.Б.В., считано от 04.11.2019 г. е
регистрирана в Бюро по труда - Габрово.
Съгласно удостоверение, изх. № 18 от 16.10.2019 г.,
на „Чакала” ЕООД, гр. Севлиево, ответникът Б.С.Л., работи в „Чакала” ЕООД на
длъжност Шофьор, тежкотоварен автомобил и за периода м.01.2019 г. - м.09.2019
г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 5426.02 лева.
По делото са представен и социален доклад, изготвен
от ДСП-Габрово, съгласно който при отглеждането на малолетните А. Л. и Н. Л. в
семейството на майката И.В. са осигурени подходящи хигиенно - битови условия в
къщата, в която живеят в гр. Габрово. И.В. разполага с лични финансови средства
за да се грижи за децата си. Получава безрезервна подкрепа, както от страна на
сегашния си съжител, така и от страна на своите близки. Не са констатирани
рискови фактори в семейството на майката при отглеждането на децата. И.В.
демонстрира силна загриженост относно цялостното развитието на А. и Н. и
съобразно възможностите си задоволява потребностите им. Майката И.В. притежава
родителски умения да се справи с обгрижването на децата, а когато се нуждае от
помощ може да разчита на съвет и подкрепа от близките си. Не е констатирано
родителско отчуждение по време на проучването. Според социалните работници
липсата на ефективна комуникация между родителите създава предпоставки в бъдеще
време децата да се опитват да се възползват от съществуващата пропаст между тях
и не допринася за стабилността и цялостното формиране на А. и Н..
Съгласно доклада занапред е в интерес на двете деца
да продължат да контактуват с бащата Б.Л., като бъде определен режима на лични
отношения между тях по начин, който да им гарантира ефективно общуване и да
бъде съобразен с учебната заетост на децата и извънкласните им ангажименти.
Родителите е нужно да поддържат нормални и цивилизовани отношения за в бъдеще,
като си сътрудничат и изпълняват съдебното решение. Нормално е също с
израстването на децата да се увеличават потребностите им и разходите им по
ежедневната им издръжка.
Пред социалния служител децата А. и Н. са споделили,
че редовно през една седмица се виждат с баща си, като за напред желаят да
продължат да гостуват в жилището му и да прекарват време заедно. Същевременно
децата са посочили, че искат да могат да изказват мнение кога да ходят при баща
си съобразно натовареността си и заниманията си, а не само той да им поставя
условия. Понякога се случвало баща им да не уважава техните ангажименти и да
настоява да гостуват при него, а те да имат други по-интересни занимания или
организирани мероприятия с техни приятели. Ако откажат той започвал да им
натяква, че са изгубили, че не са отишли при него и им се сърдeл. Децата
споделили пред социалния служител различни ситуации, в които се е случвало да
не отидат при баща си. Социалният работник посочва, че това неразбиране от
страна на бащата на желанията на децата води до разочарование в тях. В социалния
доклад е отразено още, че когато А. и Н. са при баща си, макар и да има
възможност да им бъде обособена детска стая, се редуват всеки път кой ще спи с
баща им, кой с баба им.
В производството са събрани гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетелите Недялка Валентинова Л., показанията на
която съдът кредитира като основани на личните й впечатления и които показания
не са опровергани от другите събрани в производството доказателства. Следва да
се посочи, че чрез свидетелски показания се установяват само възприети от
лицата факти, т.е. осъществени в правната действителност. Въз основа на
показания, съдържащи изявления за липсата на възприятия относно даден факт,
съдът не може да направи извод за неосъществяването на този факт.
От показанията безспорно се установява, че децата
имат контакти с родителя, неупражняващ родителските права. При посещенията в
дома на бащата, децата контактуват и с бабата по бащина линия /св. Л./, и
двамата се грижат за тях. Работата на бащата не позволява да бъде точно първа и
трета седмица в Габрово за да осъществява лични контакти с децата по
определения режим, поради което се случвало бащата да не вижда децата повече от
месец. През последните година - две децата са прекарвали много по-често по една
нощувка в дома на баща си, като едното дете спи заедно с баба си, а другото с
баща си.
Изслушана по реда на чл.59 ал.6 СК майката И.Б.В. настоява, режимът на лични отношения
на бащата с двете деца да започва от събота в 10.00 ч. до неделя най–късно до 18.00 ч. с оглед допълнителните им
извънкласни занимания и за да могат да
се подготвят за училище.
Изслушан по реда на чл.59 ал.6 СК бащата Б.С.Л. настоява, режимът на лични отношения на
бащата с двете деца да започва от петък след приключване на училище или
след допълнителните им извънкласни занимания до неделя - 17.00 ч. или 18.00 ч.
Изслушани по реда на чл.15 ЗЗДет. децата Н. Б.Л. и А.Б.Л.
заявяват, че в дома на баща си нямат самостоятелна стая, като едното дете спи
при баба си, а другото при баща си. И двете деца споделят, че освен на училище,
ходят и на извънкласни занимания – детето Н. ходи на уроци по пиано сряда и
петък, а детето А. посещава народни танци във вторник и четвъртък, както и
уроци по рисуване - сряда и петък. И двете деца не желаят да прекарват повече
от една нощувка в дома на баща си /събота срещу неделя/, за да могат да си
починат по-добре и да подготвят домашните си за училище.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани, а необсъдените такива са неотносими, тъй като не изясняват факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване или установимите чрез тях
факти, са изяснени от други събрани в процеса доказателства и доказателствени
средства.
По отношение на
исканията с правна квалификация чл. 54, ал. 4 вр. чл 59, ал. 9 СК..
Съгласно чл. 51, ал. 4 СК изменение на
местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжка на децата може да поиска при изменение на обстоятелствата. Съгласно
чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от
родителите може да измени постановените по-рано мерки относно родителските
права и да определи нови. Правната възможност да се изменят мерките, в зависимост
от настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата за охрана правата на
децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата,
поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на
взетите мерки и за упражняване на родителските права в най-добър интерес на
децата. Определянето на мерките цели правилното развитие на децата, поради
това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на
приложимите мерки поставя въпроса за вземане на нови, които да отчитат тези
изменени обстоятелства. Под изменение на обстоятелствата, законът визира
проявление на юридически факти, които се отразяват върху ефекта на приложимата
мярка, преценен съобразно интереса на детето. По своето съдържание тези нови обстоятелства
могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до
родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до
социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или
битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на
ефикасността на мерките, които определят същото – т. V от ППВС № 1 от
12.11.1974 г..
Съдът счита, че в случая е налице изменение на обстоятелствата
по смисъла на чл. 51, ал. 4 СК, тъй като от 2014 г., когато е било утвърдено
споразумението между страните, са изминали пет години, през което време децата Н.
и А. са пораснали, вече ходят на училище, имат редица нови ангажименти, свързани
с личностното им развитие, което налага изменение на утвърдения с
бракоразводното решение режим на лични отношения между бащата и децата. Също
така разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет презумира, че децата навършили 10 –
годишна възраст са достигнали онази степен на физическо, психическо и
емоционално развитие, която им позволява самостоятелно да изразяват мнение,
като бъдат изслушвани във всяко производство, което засяга техни права или
интереси. Съдът, като взе предвид, че и двете деца посещават учебни занятия,
както и извънкласни уроци, които продължават до късно вечер, намира, че е в
техен интерес от през делничните дни да остават при тяхната майка, която
упражнява родителските права над тях, за да могат спокойно да си починат и
подготвят уроците си за следващия учебен ден (нормално е техните учебни
материали да са в дома им, в който живеят с ищцата).
Също така, не е в интерес на децата след приключване
на учебната седмица /в петък/ да преспиват при баща си, тъй като в неговия дом
не е осигурена самостоятелна стая за децата, в която да се наспят и починат
пълноценно, което неминуемо води до
натрупване на умора и се отразява на възможностите им да се подготвят за
учебния материал и би повлияло негативно на децата във физически и психически
план. Същото се отнася и за предвидената в споразумението по чл. 51, ал. 1 СК
нощувка в дома на бащата в неделя срещу понеделник, което изисква бърза
адаптация към различна среда и социални модели на общуване и би попречило на
децата за подготовката им за началото на учебната седмица и най-вече за
нормалната почивка и спокойствие, от които се нуждае детският организъм.
Налице са такива промени в обстоятелствата по смисъла
на чл. 51, ал. 4, във вр. чл. 59, ал. 9 СК, които с оглед
интересите и благополучието на децата, налагат изменение на досегашния режим на
лични контакти, установен със споразумението между страните, утвърдено с
бракоразводното решение, в който смисъл е и изложеното в социалния доклад.
Другите изложени в исковата молба твърдения не
представляват основания за промяна мерките на лични отношения на децата Н. и А.
с ответника. Бащата, въпреки честите пътувания, е успял да съхрани силна връзка
с двете си децата, като в случаите, когато поради служебна ангажираност е в
невъзможност да осъществява личен контакт с тях им се обажда редовно по
телефона.
Съдебната констатация, че се налага корекция на
режима на контакти между децата и ответника не означава непременно съобразяване
с искането на ищцата за постановяване на конкретни мерки. Съдът следва да се
ръководи единствено от интересите на децата, които налагат бащата да взима
активно участие при тяхното отглеждане и възпитание, с цел съхраняване
близостта му с тях. С оглед на това и предвид изложеното по-горе, следва да
бъде изменен режима на лични отношения между бащата и децата, при който обаче
техните контакти да са концентрирани в неприсъствени дни - през време, когато
децата не са на училище, а именно: бащата следва да вижда и взема децата в
10.00 часа всяка първа и трета събота от месеца до 17.00 часа в неделя на същата
седмица – с преспиване, както и през първите пет дни от
пролетната ваканция на децата, а също и двадесет дни през лятната им ваканция,
по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. За
осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от дома на
майката и съответно да ги връща в този дом.
Следва да се отбележи, че страните не спорят, а и от
показанията на разпитания свидетел се установява, че преди предявяване на
исковата молба страните фактически са спазвали подобен режим на лични отношения
между децата и бащата (с преспиване събота срещу неделя), към който режим са се
приспособили и самите деца и не желаят промяната му. В този смисъл няма пречка
правното положение да се приведе в съответствие с фактическото.
Разбира се, при изрично споразумение за това между
родителите, в интерес на децата ще е те да имат контакти с бащата и в дни,
извън тези по изложения по-горе режим, за което също благоприятстват сложилите
се между родителите сравнително спокойни отношения след развода. Същевременно,
следва да се посочи и че от изключителен интерес на децата е родителите да
преодолеят противоречията помежду си относно тяхното отглеждане, които в случая
не са особено съществени, като следва и да се обърне внимание на бащата, че
следва да положи повече усилия в осигуряване на подходящи жилищните условия,
включително и осигуряване на обособени пространства за спане, отдих и
подготовка на домашните училищни задължения за малолетните деца.
Относно искането за
изменение на размера на определената издръжка.
В случая няма спор, че Н. Б.Л. и А. Б.Л. са деца на
ответника Б.С.Л. и към приключване на съдебното дирене – 19.12.2019 г., са
малолетни. От друга страна, от споразумението между страните, утвърдено с
бракоразводното решение, с което е определена месечна издръжка на всяко от
децата в размер на 90 лева до приключването на съдебното дирене, е изминал
значителен период от време, който обуславя извод за изменение на
обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с увеличаване възрастта на всяко дете,
съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху размера на
средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото развитие. Тези
изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи
обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на
ВС).
Нуждите на едно физическо лице от средства за
задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние,
възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. е посочено,
че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за
случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към
обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
използуват за цели извън издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на
издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и
възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на
едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или към момента
на приключване на съдебното дирене 140 лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано
от 01.01.2019 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 560
лева).
Възрастта на всяко от децата и посещаването на
училище предполагат потребност от средства за храна, облекло, учебни пособия,
заплащане на такси за допълнителни дейности. Децата посещават и допълнителни
уроци, за които също са необходими средства. С оглед горното, както и при
съобразяване на обстоятелството, че през основната част от време децата се
намират в общински училища, което значително намалява разходите за храна и
включени в издръжката консумативни разходи /ток, вода, отопление/, съдът
приема, че необходимата за периода от
предявяване на исковата молба до приключване на устните състезания месечна
издръжка на всяко от децата, които са на близка възраст и с аналогични
потребности, е в размер на 320 лева – разходи за облекло, обувки, храни и
напитки, учебни пособия и материали, както и социално общуване /посещения на
театър, кино и др./.
В производството са събрани писмени доказателства за
получаваните месечни доходи в минимален размер, но същият в съдебно заседание
признава, че заедно с командировъчните получава месечен доход в размер над 1000
лева, който размер е значително по-висок от размера на минималната работна
заплата за страната за 2019 година /560 лева/, която съдът приема за нормативно
установен критерий за минималния размер на издръжката, необходима за
задоволяване на нуждите на пълнолетно физическо лице. Следователно, ответникът
разполага с доходи над необходимите за покриване на собствените му
екзистенциални нужди, след задоволяването на които може да предоставя издръжка
на децата. Наличието на облигационни задължения на родителя към трети лица -
погасителни вноски по договор за кредит - не го освобождава и не е основание за
намаляване на задължението му за заплащане на месечна издръжка на ненавършилите
му пълнолетие деца и не следва да се взема предвид при преценка на материалните
му възможности. Още повече, че в случая представения договор за банков
потребителски кредит на физическо лице е сключен 04.09.2012 г., т.е. същият е
съществувал към постановяване на решението по гр. дело № 1778/2014 г. на РС
Габрово и не представлява ново обстоятелство, което да бъде взето предвид в
настоящото производство.
Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи
върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от
родителите, съобразно възможностите им. Съдът намира, че ответникът следва да заплаща 200 лева от
необходимата издръжка на всяко от децата, но тъй като искането е за увеличение
до размера от 170 лева за детето Н. Б.Л., съответно до размера от 180 лева за
детето А. Б.Л., искането следва да бъде уважено в пълен размер, като другият
родител И.Б.В. да поеме разликата до
пълния необходим размер от 320 лева месечна издръжка на всяко от децата, наред
с непосредственото им обгрижване.
Началният момент, от който се дължи така определената
увеличена издръжка е 09.09.2019 г. – датата на предявяване на исковата молба.
Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение
или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за
покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл.146, ал. 1,
изр.2 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка
просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му
произтича от основателността на главната претенция.
При този изход на спора, право на разноски имат
ищцата, която е направила своевременно искане за тяхното присъждане. Следва да
се посочи, че производството по чл. 51, ал. 4 вр. чл. 59, ал. 9 СК е исково, а
не за спорна съдебна администрация, каквото например е производството
по чл. 127 СК, поради което по отношение на отговорността за съдебни
разноски са приложими нормите на чл. 78 ГПК. /в този смисъл и определение № 362 от
11.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3227 / 2017 г. на ВКС, III г.о. /. Ищцата
доказва в производството разноски в размер на 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и 60 лева внесена държавна такса, които следва да й се присъдят
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Ответникът следва да заплати по сметка на РС Габрово
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 244.80 лева, на основание
чл. 78, ал.6 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение
и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна
сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за
което съдът дължи да се произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния
случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта
му, с която ответникът е осъден да заплаща на всяко от децата месечна издръжка
в размер на 170 лева, респ. 180 лева, считано от 09.09.2019 г..
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 51, ал. 4 вр. чл.
59, ал. 9 СК, утвърденото с решение по гр. дело № 1778/2014 г. на РС Габрово
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, в частта относно режима на личните отношения
на Б.С.Л., ЕГН **********, с децата А.Б.Л., ЕГН ********** и Н. Б.Л., ЕГН ********** и относно издръжката, като:
Бащата Б.С.Л., ЕГН **********, има право да вижда и
взема децата А.Б.Л., ЕГН ********** и Н. Б.Л., ЕГН **********, в 10.00 часа
всяка първа и трета събота от месеца до 17.00 часа в неделя на същата седмица –
с преспиване, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на децата, а
също и двадесет дни през лятната им ваканция, по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката И.Б.В., ЕГН **********.
За осъществяване на личните
контакти бащата следва да взема децата от дома на майката и съответно да ги
връща в този дом.
ОСЪЖДА Б.С.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплаща на малолетното си дете А.Б.Л., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител И.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***, местност „*****” № 11, месечна издръжка в размер на 180.00
(сто и осемдесет) лева, считано от 09.09.2019 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Б.С.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплаща на малолетното си дете Н. Б.Л., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител И.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***, местност „*****” № 11, месечна издръжка в размер на 170.00
(сто и седемдесет) лева, считано от 09.09.2019 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Б.С.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на И.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 560 (петстотин и
шестдесет лева) лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.С.Л., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати по сметка на РС Габрово сумата 244.80 лева (двеста четиридесет и четири лева и осемдесет
стотинки) – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението, в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 244, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, с която е допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Габровски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: