Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 14.04.2021
г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на петнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 325/
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.Г.М. от ***,
подадена чрез пълномощник, срещу РА № Р-16000919008270-091-001/ 25.06.2020 г.
издаден от А. А. Д. – *** при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и П. С. Д. – *** при ТД на НАП – Пловдив –
ръководител на ревизията. След оспорване по административен ред, с Решение № 450/ 14.09.2020 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП,
РА е потвърден в частта, с която са установени задължения за: I.
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за: 2014 г. в размер на ***
лв. – главница и ** лв. – лихва; 2015 г. в размер на **
лв. – главница и *** лв. – лихва; 2016 г. – в размер на ***
лв. – главница и *** лв. – лихва; 2017 г. – в размер на ***
лв. – главница и *** лв. – лихва; 2018 г. – в размер на ***
лв. – главница и *** лв. – лихва; II.
Вноски за ДОО за: 2014 г. в размер на ** лв. – главница и **
лв. – лихва; 2015 г. в размер на ** лв. – главница и **
лв. –
лихва; 2016 г. – в размер на ** лв. – главница и **
лв. –
лихва; 2017 г. – в размер на ** лв. – главница и **
лв. –
лихва; 2018 г. – в размер на ** лв. – главница и **
лв. –
лихва; III. Вноски за ЗО за: 2014 г. в размер на **
лв. – главница и ** лв. – лихва; 2015 г.
в размер на ** лв. – главница и **
лв. –
лихва; 2016 г. – в размер на ** лв. – главница и **
лв. –
лихва; 2017 г. – в размер на ** лв. – главница и **
лв. –
лихва; 2018 г. – в размер на ** лв. – главница и **
лв. –
лихва; IV. Вноски за ДЗПО-УПФ за: 2014 г. в размер на **
лв. – главница и ** лв. – лихва; 2015 г.
в размер на ** лв. – главница и **
лв. –
лихва; 2016 г. – в размер на ** лв. – главница и **
лв. –
лихва; 2017 г. – в размер на ** лв. – главница и **
лв. –
лихва; 2018 г. – в размер на ** лв. – главница и **
лв. –
лихва, или задължения в общ размер на ** лв., от които
главница – ** лв. и лихва – ** лв.
В жалбата се твърди, че РА е издаден в
нарушение на материалния закон, административнопроизводствените
правила и е необоснован. Посочва се, че неправилно и незаконосъобразно е
приложен особения ред по чл. 122 ДОПК.
Изразява се становище, че НАП разполага с
огромен ресурс и потенциал и лесно могат да бъдат установени конкретни факти и
обстоятелства, а не да бъдат правени заключения въз основа на неясни и
противоречиви предположения. Оспорват се констатациите на ревизионния екип, че
за времето 01.01.2014г. до 31.12.2018г. с моторни
превозни средства, собственост на М. М. са пътували 1360 пътника. Посочва се,
че е неправилно и несправедливо да се определя средна цена, която е заплатил
всеки един пътник, тъй като служителите на НАП разполагат с огромна информационна
обезпеченост, а и са налице други доказателства, събрани в ревизионното
производство. В жалбата се сочи, че не е изяснен маршрута дори на 1% от пътуващите,
а се прави извод за средна цена за превоз. Цената за превоз до *** логично е да
бъде една, а тази до *** друга. Въпреки това ревизиращият орган посочва, че е определил
данъчната основа „по възможно най-достоверния начин“. Това е крайно
несправедливо допи и при условията на чл. 122 ДОПК.
Твърди се, че са събрани доказателства, че
други четири лица не са заплатили суми за извършен превоз - М. Х. Б. (Искане за
извършване на насрещна проверка № Р-160009198270-141-001/29.01.2020г.) не е
заплатило сума за превоз до ***; А. А. Б. (Искане за извършване на насрещна
проверка № Р- 160009198270-141 -003/29.01.2020г.) лично не е заплатил сума за
превоз до ***; Б. Г. Г. (Протокол за извършена насрещна проверка №
П-030011819115651-141-001/16.08.2019г.) не е заплатил пари за превоз до ***; В.
А. М. (Протокол за извършена .насрещна проверка № П-16001619115548-141-001/24.07.2019г.)
пътувала от бензиностанция близо до *** до България – изрично посочва, че не е
заплатила никаква сума за превоза (собственоръчно писмено обяснение-вх.№94 00
44 36/09.07.2019г.). В съответствие с посоченото се изразява становището, че ако
се следва логиката и подхода („максимално справедлив“) на ревизиращия орган, то
ако трима пътника са заплатили суми за превоз и трима пътника не са заплатили
суми за превоз, осреднената цена за пътуване следва да бъде 75.00лв., а не
150.00лв. Това би било най-справедливо и достоверно.
Посочва се, че е несправедливо и напълно
несъпоставимо сравняването на разходите и нормата на печалба от дейност превоз
на пътници в чужбина с фирми като „ ***“ ЕООД и „***“ ООД. Дори при
незадълбочен поглед от неспециалист в сферата на счетоводството, върху
публикуваните годишни финансови отчети на двете дружества за процесиите години,
по никакъв начин не може да бъде прието, че някакво сравнение и съпоставяне
може да бъде адекватно, а за „максимално справедливо“ смятам, че въобще не може
да бъде коментирано. В подкрепа на последното е налице констатация и на самия
контролен орган: - „аналитично е организирана отчетност относно двата вида
превози /международен и вътрешен/, но по отношение на разходите, няма как да се
разделят разходите (горива, материали за поддръжка и ремонт, такси за престой в
автогари, работни заплати и осигуровки, амортизации) поради факта, че един и
същ водач на МПС и едно и също МПС извършва и международни и вътрешни превози“.
РА се оспорва и в частта за определените
задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО, защото не са съобразени и
взети предвид задължителните осигурителни вноски, които М. М. е правил като
земеделски стопанин за периода 11.07.2016г.-20.08.2019г. Искането е да се
отмени РА. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен
процесуален представител.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, не се явява и не се представлява.
От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото, приемане на
административната преписка по издаване на оспорения РА и становище за
неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като
алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същите
доводи и искания за относно деловодните разноски са изложени и в представена
писмена защита.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящият административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил.
Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и
срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е
допустима.
Ревизионното производство е започнало със ЗВР
№ Р-16000919008270-020-001/ 16.12.2019 г., изменена със: ЗВР № Р-16000919008270-020-002/
23.03.2020 г., Р-16000919008270-020-003/ 23.04.2020 г.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад, № Р-160009119008270-092-001/ 01.06.2020 г., констатациите на
който са послужили като основание на ревизиращите да издадат оспорения в
настоящото производство ревизионен акт.
Всички
актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от
приложената по делото Заповед № РД-09-332/ 21.02.2017 г. на директора на ТД на
НАП – Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1
от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и
Заповед № РД-09-332/ 21.02.2017 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив (
л.67-99 д.325/ 2020 г., т.I).
Установено
е, че за периода: 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. М.Г.М.
няма регистрирана дейност по БУЛСТАТ, няма регистрация като ЕТ, не притежава
дялове и акции в ЮЛ и сдружения и не участва в управлението на дружества, не е
осигурител. От 11.07.2016 г. е регистриран като земеделски стопанин с дейност
отглеждане на домашни птици. Има регистрация за 2017 и 2018 година, като е
отписан от регистъра на 20.08.2019 г. Лицето се е осигурявало като земеделски
производител за периода от 11.07.2016 г. до 20.08.2019 г. чрез ОК „***“ С ЕИК ***.
За изясняване на факти и обстоятелства от
значение за данъчното облагане на жалбоподателя, в хода на ревизията са
извършени процесуални действия по събиране на доказателства, имащи отношение
към определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. На ревизираното
лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с
които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение
към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за
издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество,
притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица
и други за ревизирания период. От страна на ревизираното лице са представени
документи и обяснения. Също така са изпратени искания до лицата, за които по
данни от ОДМВР – Кърджали, е установено, че са били превозвани с МПС,
собственост на М.М..
По
време на ревизията е установено, че М. М. е семеен. Установен е паричният поток
за периода: 01-01-2014 г. – 31.12.2018 г.
От
справки, извършени от ОДМВР – Кърджали (л.л.214-291
д., т.I), се установява, че за ревизирания период: 01.01.2014 г.-31.122018 г., М. М. е притежавал следните МПС:
„Фолксваген Каравел“ с рег. № ***; „Фолксваген Каравел“ с рег. № ***; „Фолксваген Каравел“
с рег. № ***; „Мерцедес 312Д Спринтер“ с рег. № *** и
„Мерцедес 312Д Спринтер“ с рег. № ***.
С
МПС „Фолксваген Каравел“
с рег. № *** през 2014 г. са превозени 48 пътника; през 2015 г. – 82 пътника; с
МПС „Фолксваген Каравел“ с рег. № *** през 2014 г. са
превозени 61 пътника; през 2015 г. – 109 пътника; с МПС „Фолксваген Каравел“ с рег. № *** през 2014 г. са превозени 86 пътника; през
2015 г. – 48 пътника; с МПС „Мерцедес 312Д Спринтер“
с рег. № *** през
2016 г. са превозени 184 пътника; през 2017 г. – 24 пътника; с МПС „Мерцедес
312Д Спринтер“ с рег. № *** през 2016 г. са превозени
112 пътника; през 2017 г. – 280 пътника и 2018 г. – 326 пътника.
При
извършена проверка М. М. е обяснил, че при пътуванията си до *** е вземал хора
с него, като е искал средно по ** лева на човек. В
обясненията, дадени по време на ревизията е твърдял, че не е извършвал превоз
на пътници срещу заплащане.
На
по-голямата част от пътуващите лица са изпратени искания за представяне на
документи, искания, сведения и писмени обяснения. В отговор, от част от лицата
не е представена информация или писмата са върнати в НАП като непотърсени. От
отговорите на три лица се установява, следното: С. Х. И. е отговорила, че е
пътувала от *** до ***. Заплатила ** лв., няма платежни
документи. Контакт с превозвача е осъществен чрез информационна табела на
автомобила. Р. Д. М. е отговорил, че от ***
до ***. Заплатил ** лв., не му е издаден документ за
плащането. Контакт с превозвача осъществил чрез телефон. Г. А. Д. пътувал от ***
до ***. Заплатил **. Няма платежни документи. Контакт с
превозвача осъществил чрез приятел.
В
резултат на събраните доказателства при извършената повторна ревизия, към които
са били присъединени и доказателства от предходната ревизия и извършената
проверка, ревизиращият екип е достигнал до извод, че М. М. е получил, през 2014
г. – 2018 г, доходи от превоз на пътници, които не са декларирани. Прието е, че
са налице факти и обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК – до започването
на ревизията не е подадена декларация, когато задълженията се определят по
декларация; чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК –
„Данни за укрити приходи или доходи“; чл.122, ал.1, т.4
от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството
или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не
по установения ред;
На основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето е
връчено Уведомление, изх. № Р-16000919008270-113001/
09.01.2020 г. с което е информиран, че основата му за облагане за периода: 01.01.2014 г.-31.12.2018 г. по ЗДДФЛ ще бъде определена по
реда на чл.122, ал.2 и чл.124а от ДОПК. След получен от лицето отговор
ревизиращият екип е пристъпил към определяне основата за облагане с данък по
чл.48 от ЗДДФЛ и осигурителен доход за установяване на задължения за ЗОВ за
2014 – 2018 г. по реда на чл.122, ал.2 и чл.124а от ДОПК, след анализ на всички
относими към лицето обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.
Ревизиращият екип е приел, че е налице доход
по смисъла на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. В РД е подробно са представени източниците
на приходи, съответно – разходи за посочените периоди.
При така установените факти АС – Кърджали
приема, че жалбата е неоснователна.
РА е издаден от компетентни органи по
приходите, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения на
административно производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на
ревизионното производство. Изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса.
Относно законосъобразността на РА в частта по
ЗДДФЛ:
1.
Годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ:
В хода на извършеното ревизионно производство
е прието за установено, че за периода 2014 г. – 2018 г. ревизираното лице е
реализирало доходи от стопанска дейност – превоз на пътници от България до различни
маршрути в Европа и обратно, като тези доходи са укрити – неосчетоводени и не
са декларирани.От събраните доказателства се установява, че ревизираното лице
по същество е образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите
дела да се водят по търговски начин съгласно
чл. 1, ал. 3 от ТЗ, като не са налице изключенията по чл. 2 от ТЗ,
поради което несъмнено физическото лице М.М. има търговско
качество, независимо от това, че не е регистриран като ЕТ за ревизирания период
от 2014 г. до 31.12.2018 г.
В тази връзка следва да се отчете, че РА
правилно оценява характера на извършваните сделки – множество превозни сделки
по чл. 1, ал. 1, т. 5 пр. последно от ТЗ, поради което и съдът счита, че следва
да намерят приложение разпоредбите на чл. 286 и 287 от ТЗ, като се отчете и
обема на сделките. Обемът на извършваната дейност, установена при извършване на
ревизията от представените обяснения от трети лица и справки, получени от ОДМВР
– Кърджали, обосновава извод за системност при осъществяване на дейността и
приложимостта на чл. 1, ал. 3 от ТЗ.
Определен е размера на получените от
ревизираното лице приходи, като следва:
-за
2014 г. – превозени 195 пътници, приходи ***
лв.;
-за
2015 г. – превозени 239 пътници, приходи ***
лв.;
-за
2016 г. – превозени 296 човека, приходи ***
лв;
-за
2017 г. – превозени 304 пътници, приходи ***
лв.;
-за
2018 г. – превозени 326 пътници, приходи ***
лв.
Изчислените разходи за превоз на пътници са
както следва:
-за 2014 г. – ***
лв.; за 2015 г. – *** лв.; за 2016 г. –***
лв.;
2017 г. – *** лв. и 2018 г. – ***
лв.
Разходите за извършени превози на пътници за
ревизираните периоди са определени въз основа на данни за средна норма на
печалби от фирми със същия предмет на дейност – превоз на пътници.
Основите за облагане по ЗДДФЛ или облагаемите
доходи на жалбоподателя от превозваческата дейност са
определени като разлика между установените от ревизията неотчетени приходи и
разходите по години както следва: за 2014 г. – ***
лв., за
2015 г. –*** лв.; за 2016 г. – ***
лв.; за 2017 г. – *** лв. и за 2018 г. – ***
лв. Годишните данъчни основи за доходите от дейността като ЕТ са определени
като от установения облагаем доход от ЕТ са приспаднати определените с РА
задължителни осигурителни вноски. Същите са обложени със законоустановената
ставка от 15% по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Относно становището в пледоарията на
пълномощника на жалбоподателя, че при определяне на задълженията следва да се
вземат предвид само обясненията на посочените в РД три лица, както и при
определяне цена на пътуване трябва да се вземат предвид и обясненията на
лицата, които са заявили, че не са заплатили цена, е необходимо да се посочи
следното:
От
предоставената от ОДМВР – Кърджали справка, която съдържаща данни за марка на
МПС, за брой, имена, ЕГН на пътниците, както и дата на напускане и влизане в
страната, е установено, че за ревизираните периоди с МПС, собственост на
жалбоподателя (за които не са представени доказателства за правното основание
да се управляват или ползват от други лица) са осъществени множество пътувания
до различни държави в Европа и обратно. От обясненията на част от тези лица се
установява, че са заплатили суми от *** лв., **
евро и *** лв. за осъществения
превоз, посочили са и маршрута, както и начина, по който са узнали за
възможността да ползват този превоз. Писмени обяснения на тези лица са
предоставени при условията на чл. 57, ал. 2, т. 3 от ДОПК и са редовно
доказателство за отразените в тях обстоятелства. Действително, не всички
установени лица са представили писмени обяснения, но липсва нормативно
основание да се придава доказателствена стойност на
обясненията само на база броя лица, които са ги дали, защото критерият за
оценка на доказателствата е качествен, а не количествен. В тази връзка съдът
приема, че факта, че всички намерени лица дават напълно еднозначни като смисъл
показания – за вида на транспорта, превозвача, транспортните средства, маршрута
и заплащането налага извода за достоверност на показанията. Поради изложеното обосновани
са изводите на органите по приходите, че действително жалбоподателят през един
дълъг период от време е извършвал системно и по занятие множество търговски
сделки от вида на тези по чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ – превози на пътници от
България до различни държави в Европа (*** ***, ***) и обратно, като е получил
доходи от тази си дейност, които са както облагаеми, така и осигурителни. Не
може да възприеме становището в жалбата, че при определяне на средната цена за
пътуване трябва да се вземат предвид и отговорите на пътували лица, които
заявяват, че не са заплатили цена. Това е така, защото те са само две лица.
Едно от пътуващите лица – А. А. Б. заявява, че цената за пътуването е заплатена
от работодателя му в ***. Друго лице – М. Б., пътувало от *** до *** при съпруга
си, посочва че не е заплатило нищо за пътуването, но всички места в микробуса
били заети. Обяснява маршрута, по който са преминали. От тези обяснения и
събраните данни от ОДМВР – Кърджали се установява, че за ревизирания период М. М.
е превозвал много лица до различни държави в Европа, като този превоз не е бил
безвъзмезден. Ето защо правилно ревизиращият орган е приел, че полученият от
ревизираното лице доход следва да се определи като такъв с източник по чл. 26,
ал. 7 от ЗДДФЛ. В тази връзка следва да се има предвид, че данъчна основа за
облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите
лица - регистрирани еднолични търговци, но и тези които са търговци по смисъла
на Търговския закон без регистрация като ЕТ – именно това е смисълът на чл. 26,
ал. 7 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 1, ал. 3 от ТЗ.
Освен това, след като М. М. не е представил
заведена счетоводна отчетност за извършваната от негова страна търговска
дейност, това е самостоятелно основание за прилагане на особения ред на данъчно
облагане по чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл.122, ал. 1,
т. 4 от същия кодекс. За доходите си от търговска дейност търговецът, дори да
не е регистриран в това си качество, е субект на облагане по ЗДДФЛ, но след
като той ги е укрил, включително не ги е декларирал по надлежния ред, то е
налице, както основанието, посочено от ревизиращия екип – чл.122, ал.1, т.2,
така и това по чл.122, ал.1, т.5 от ДОПК. Ето защо съдът намира, че основателно
ревизията е преминала към облагане на жалбоподателя по особения ред на чл. 122
и сл. от ДОПК.
II.
Задължения за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.
В хода на ревизията са установени данни за
прилагане на особения ред по чл.122, ал.1 от ДОПК. Констатирано е също, че жалбоподателят
е осъществявал търговска дейност по чл.1, ал.3 от ТЗ чрез превоз на пътници с
МПС за периода: 01.10.2014 г.-31.20.2018 г. Приложението на чл. 124а от ДОПК
налага извод, че при облагане по аналог следва да се приеме, до установяване на
противното, че този облагаем доход е от трудова или приравнена на нея от КСО
дейност, формиращ осигурителен доход, върху който се дължат съответните
задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. За ревизирания период е налице
обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, наличието на което е безспорно
установено, следователно органите по приходите са имали основание да
установяват задължения за задължителни осигурителни вноски. От събраните
доказателства се установява, че жалбоподателят, като извършващ търговска дейност,
е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, като на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО дължи осигурителни вноски за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Като роден след *** г.,
на основание чл.127, ал.1 от КСО, дължи осигурителни вноски за допълнителна
пенсия в универсален пенсионен фонд. Твърдението в жалбата, че неправилно са
определени дължимите вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, е неоснователно. Същото е
оборено и от констатациите на вещото лице по приетата ССчЕ.
Съгласно неоспореното заключение, при определяне размера на дължимите ЗОВ са
взети предвид внесените от жалбоподателя задължителни осигурителни вноски за
периода: 11.07.2016 г. до 31.12.2018 г., като регистриран земеделски
производител.
Поради изложените съображения жалбата срещу
РА е неоснователна и следва да се отхвърли. В същата не са посочени конкретни
съображения за незаконосъобразността му, а са изтъкнати доводи, наведени и при
оспорването на РА по административен ред пред директора на ДОДОП – Пловдив, на
които е отговорено в решението на този
административен орган.
При този изход на правния спор е основателно
своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на деловодни разноски.
На основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК, във вр.
с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ДОДОП – Пловдив сумата в размер на 830,51 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.4-то
от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, АС –
Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата
на М.Г.М. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу РА, с който са установени
задължения за: I. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за: 2014 г. в размер на 278,00 лв. – главница и
145,23 лв. – лихва; 2015 г. в размер на 397,00 лв. – главница и 167,20 лв. –
лихва; 2016 г. – в размер на 645,00 лв. – главница и 206,24 лв. – лихва; 2017 г.
– в размер на 581,00 лв. – главница и 126,86 лв. – лихва; 2018 г. – в размер на
613,00 лв. – главница и 71,69 лв. – лихва; II. Вноски за ДОО за: 2014 г. в
размер на 645,12 лв. – главница и 384,73 лв. – лихва; 2015 г. в размер на
645,12 лв. – главница и 319,18 лв. – лихва; 2016 г. – в размер на 523,15 лв. –
главница и 204,31 лв. – лихва; 2017 г. – в размер на 264,96 лв. – главница и
72,27 лв. – лихва; 2018 г. – в размер на 284,16 лв. – главница и 54,04 лв. –
лихва; III. Вноски за ЗО за: 2014 г. в размер на 403,20 лв. – главница и 240,49
лв. – лихва; 2015 г. в размер на 403,20 лв. – главница и 199,47 лв. – лихва;
2016 г. – в размер на 326,97 лв. – главница и 127,67 лв. – лихва; 2017 г. – в
размер на 153,60 лв. – главница и 44,79 лв. – лихва; 2018 г. – в размер на
153,60 лв. – главница и 29,49 лв. – лихва; IV. Вноски за ДЗПО-УПФ за: 2014 г. в
размер на 252,00 лв. – главница и 150,30 лв. – лихва; 2015 г. в размер на
252,00 лв. – главница и 124,67 лв. – лихва; 2016 г. – в размер на 204,36 лв. –
главница и 79,81 лв. – лихва; 2017 г. – в размер на 96,00 лв. – главница и
28,00 лв. – лихва; 2018 г. – в размер на 96,00 лв. – главница и 18,26 лв. –
лихва, или задължения в общ размер на 10017, 14 лв., от които главница – 7 217,44
лв. и лихва – 2 799,70 лв, потвърден с Решение № 450/
14.09.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
Осъжда М.Г.М. с ЕГН **********
и адрес: *** да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 830,51 лв. ( осемстотин и
тридесет лева и петдесет и една стотинки).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: