Р
Е Ш Е Н И Е № 260161 / 28.9.2020г.
гр.
П., 28.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6324 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Г.А.П.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 849,32 лева, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ул. „***за
периода от 01.08.2015 г. до 30.04.2016
г. г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.05.2019
г. до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 114,46 лева,
представляваща законната лихва за забава върху месечните задължения за периода
от 08.10.2015 г. до 26.09.2017 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3373/2019 г. по описа на
Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК назначеният на ответника особен представител е депозирал писмен отговор,
с който оспорва като недоказано наличието на облигационна връзка между страните,
за което излага подробни съображения. Не оспорва доставката на топлинна енергия
на посочената от ищеца стойност. Въвежда правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П.е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415,
ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът
се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от
публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
По конкретното защитно възражение на
ответника, че вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена
тежест, тъй като отговорът на този въпрос се съдържа в съответната
материалноправна разпоредба.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение
на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП.– бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна
клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва
именно в края на отчетния период. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител,
изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва,
без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не е
спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот, е присъединена
към топлопреносната мрежа. Не са спорни и обстоятелствата относно реалната
доставка на топлинна енергия за исковия период на посочената от ищеца стойност.
Спорно между страните е единствено обстоятелството дали ответникът има
качеството „потребител“ на топлинна енергия.
В тази връзка по делото са представени и
приети писмени доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От представения по делото нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № ***, рег. № ***г. на нотариус Р.М., се
установява, че на 13.08.2015 ответникът е придобил топлоснабдения имот. С
последващ договор (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
рег. № ***г. на нотариус И.И.), ответникът се е разпоредил с имота в полза на
трети лица.
При тези обективни данни настоящият
състав приема, че за част от исковия период 01.08.2015 г. до 12.08.2013 г. не е
доказана облигационната връзка между ищеца и ответника, а за останалата част от
периода – 13.08.2015 г. до 30.04.2016 г. същият е пасивно материално
легитимиран по предявения иск за главница, както и за съответната лихва за
забава.
След като прие, че е налице валидно
възникнало задължение за ответника (макар и не за целия исков период), съдът е
длъжен да разгледа и правопогасяващото възражение, релевирано своевременно от
ответника.
В настоящия случай, вземането,
представляващо главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера
на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът
намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им (тяхната
изискуемост), и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на
съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземането за
главница (изискуемо на датата, означаваща края на отчетния период), възникнало
в тригодишен срок преди дата на подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение е погасено по давност.
При съобразяване с горните правни изводи
и с конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.05.2019 г., действие, водещо до
прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът
намира, че цялата искова претенция е погасена по давност. Това е така първо
защото по правилото на чл. 6 ГПК съдът е обвързан от крайната заявена от ищеца
дата (до 30.04.2016 г.), а на следващо място и при съобразяване с данните за
помесечно начислените суми, съдържащи се в приетото по делото извлечение от
сметка. Така графа първа от него - „месец/година“ кореспондира пряко с исковия
период – 01.08.2015 г. до 30.04.2016 г., а графа пета „за
периода“ се явява неотносима към исковия такъв, защото се отклонява с над два
месеца от отчетните периоди, в края на които се дължи плащане съобразно вече
посоченото правило на чл. 34 ал. 1 от Общите условия. Друг аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл. 34 ал. 2 от Общите условия, която дефинира
различен срок за настъпване изискуемостта на изравнителните сметки – 30-дневен,
след датата на издаване на данъчните дебитни известия.
По отношение на задължението за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от
дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок, но на основание чл.
119 ЗЗД същото е погасено по давност.
При тези правни изводи, предявените
искове се явяват неоснователно като погасени по давност, поради което следва да
бъдат отхвърлени.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора такива не му се дължат.
В светлината на гороизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
полза на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ съществува изискуемо
вземане срещу Г.А.П., ЕГН **********,*** за сумата в размер на
849,32 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от
01.08.2015 г. до 30.04.2016 г. г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
29.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 114,46 лева, представляваща законната
лихва за забава върху месечните задължения за периода от 08.10.2015 г. до
26.09.2017 г., като погасени по давност, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3373/2019 г. по описа на Районен
съд П..
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________