ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 172
гр. Петрич, 27.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Частно наказателно
дело № 20211230200466 по описа за 2021 година
След като се запозна с представените доказателства и изслуша становищата на
страните,съдът приема от правна страна следното:
Реабилитацията е правен институт,който заличава осъждането на определено лице и отменя
за в бъдеще последиците,които законите свързват със самото осъждане,освен ако със закон
или указ е установено друго.Условията за реабилитация са конкретно посочени в закона и те
са:
1. да са изтекли три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или
намалено с работа или помилване наказание
2. в този срок осъденият да не е извършил друго престъпление,наказуемо с лишаване от
свобода или по-тежко наказание
3. осъденият да е имал добро поведение след осъждането
4. да е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено престъпление ,
когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено наказание лишаване от права по
чл.37,ал.1,т.6-7 или пробация,да е изтекъл срока и на това наказание,а ако е наложена глоба
тя да е изплатена.
При наличието на тези условия съдът може да реабилитира осъдения.В конкретния казус,
според съда не е налице основната предпоставка,предвидена по чл.87 НК за реабилитиране
на осъдения по следните съображения:
За да бъде допусната съдебна реабилитация на първо място е необходимо
изпълнението на основното условие-да са изтекли три години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание. Съдът счита,че
1
именно това условие не е налице.За първото си осъждане,отразено в справката за съдимост
Н.Ч. е бил реабилитиран по право.Ето защо се иска допускането на съдебна реабилитация за
второто му осъждане с определение №341/27.05.2016г, постановено по НОХД №495/2016г
на РС-П., влязло в сила на 27.05.2016г.С това определение за престъпление по чл.343б,ал.1
НК,извършено на 23.05.2016г ,молителят е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 9/девет/ месеца,което е било отложено с изпитателен срок от 3/три/ години.Осъден е
и на наказание Глоба в размер на 200 лева,която глоба е платена с вносна бележка от
28.05.2016г.Молителят е изтърпял и наложеното му наказание ЛПУМПС за срок от 1/една/
година на 23.05.2017г.
Ето защо спорният момент в настоящото производство касае определеният изпитателен срок
от три години.Същият е изтекъл на 27.05.2019г. Съдът е на мнение,че от този момент е
започнал да тече 3-годишния срок,предвиден в чл.87 НК,поради което към настоящия
момент не е изтекъл.В този смисъл не се съгласява с тълкуването на закона,дадено от
процесуалния представител на молителя по следните съображения:
В съдебната си практика ВКС е приел ,че този срок е решен с нормата на чл.70,ал.9
НК.В него изрично е указано,че необходимият тригодишния срок за реабилитация по чл.86
НК при условно предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на
изпитателния срок,за който осъденият е освободен условно.Макар в разпоредбата на
чл.70,ал.9 НК да не е цитиран чл.87 НК,това правило ще важи и при съдебната реабилитация
и то с още по-голяма сила,тъй като престъпленията,предмет на съдебната реабилитация са
по-тежки,повторни или пък осъденият веднъж вече е реабилитиран по право.Това е
така,защото докато не изтече срокът на условното предсрочно освобождаване,респ.
изпитателният срок,който в настоящия казус ни засяга,осъденият може да извърши друго
престъпление и затова ще трябва реално да изтърпи и тази част от наказанието,за което е
условно предсрочно освободен или пък осъден условно и за което всъщност иска да бъде
реабилитиран.Следователно тригодишният срок по чл.87,ал.1 НК започва да тече ,както при
условното предсрочно освобождаване,така и при определен изпитателен срок при условно
осъждане от момента,в който изтече изпитателния срок.Приемането на противното
становище обезмисля ролята на института на условното осъждане,който изисква в рамките
на изпитателния срок да не се извършва друго престъпление под заплахата от ефективно
изтърпяване на отложеното наказание.Отделно от това при възприемането на подобна теза
означава,че се приравняват напълно реабилитацията по право със съдебната реабилитация в
случаите на условно осъждане на дееца за изпитателен срок от три години,което очевидно е
недопустимо.В този смисъл е определение №154/30.03.1972г по н.д №8/1972г на I н.о.
ВКС.Както беше посочено по-горе изпитателния срок е изтекъл на 27.05.2019г ,но все още
не са изтекли предвидените три години за допускане на съдебна реабилитация по чл.87 НК.
Предвид липсата на основната предпоставка за реабилитация,молбата следва да бъде
оставена без уважение и съответно според съда не следва да бъдат обсъждани кумулативно
дадените в разпоредбата на чл.87 НК предпоставки за реабилитация,а именно наличието на
2
добро поведение при осъдения,тъй като все още не са изтекли трите години,през които
молителят да докаже ,че се е поправил.В настоящия казус ,предвид и на представената
справка от УИСПРБ е видно,че спрямо Н.Ч. е образувано на 23.06.2021г наказателно
производство за престъпление по чл.343б,ал.2 НК,което доказателство дава основание на
съда да приеме и липсата на добро поведение при молителя по време на предвидения
законов срок.
Ето защо съдът намира,че молбата на молителя следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Водим от горното, и на основание чл.87 НК,във вр. с чл. 436 НПК,Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Е. Ч.,ЕГН:**********,от /населено място/, чрез
процесуалния му представител адв.А.К. за допускане на съдебна реабилитация за
осъждането му с определение №341/27.05.2016г, постановено по НОХД №495/2016г на РС-
П., влязло в сила на 27.05.2016г като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд-Б. с частна жалба
и частен протест в 7 -дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
3