ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 817
гр. Перник/20.11.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в открито заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА ПАВЛОВА
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в.гр.д. № 574 по описа на ОС-Перник за
2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по повод възражение
с вх. № 3265/22.06.2018 г., подадено от И.Г.А., с ЕГН: ********** и И.Л.А., с
ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника им адв. Р.М. от САК с адрес ***,
срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2620 от
06.06.2017 г., издадена по частно гр. д. № 3088 по описа на Районен съд-гр.
Перник за 2017 г.
В подаденото
възражение се твърди, че процесната заповед за изпълнение не е връчена лично на
никого от двамата длъжници и в деня на връчването й никой от тях не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България. В тази връзка
се посочва, че от 2015 г. до настоящия момент включително и двамата длъжници
пребивават на територията на Република ***, поради което не са били известени
за образуваното срещу тях заповедно производство. Уточнява се, че по искане на
кредитора по заповедта – „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, срещу
тях е издаден и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С.Б., но същите
не са получавали покани по него и не знаят номера му. На последно място се
твърди, че длъжниците са узнали за издадената заповед за изпълнение чрез своя
повереник – адв. М., когато последният се е запознал с материалите по делото в
архива на Районен съд-гр. Перник и ги е уведомил за това. Иска се възражението
да бъде прието, а издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист да бъдат
обезсилени, евентуално производството по ч.гр.д. № 3088/2017 г. на ПРС да бъде
прекратено като недопустимо. Претендират разноски в настоящото производство.
Ответната страна – дружеството „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник,
ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2300, кв. „Варош“, ул. „Средец“,
№ 11, представлявано от И.Н.В., не е изразила становище по подаденото възражение.
В съдебно заседание пред въззивния съд И.А. и И.А., редовно
призовани не се явяват, вместо тях се явява адв. Р.М.. Посочва, че доверителите
му са научили за образувано срещу тях изпълнително производство от обслужващата
ги банка, вследствие на което са свързали с него. Уточнява, че по тяхна молба е
направил справка по заповедното дело в архива на РС-гр. Перник и ги е уведомил
за процесната заповед за изпълнение. Допълва, че не може да посочи конкретна
дата, на която е направил справката, съответно длъжниците са узнали за съществуването
на заповедта. Не прави доказателствени искания. Моли възражението да бъде
уважено. Претендира разноски съгласно представен списък.
В заседанието пред въззивната инстанция насрещната страна „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник,
ЕИК: *********, редовно призована, не изпраща представител. Съдът докладва постъпилата от
дружеството, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт К.Н., молба-становище
с вх. № 5760/15.11.2018 г., с което подаденото възражение се оспорва изцяло. На
първо място се излагат аргументи, че същото за просрочено, предвид
непосочването на конкретна дата, на която длъжниците твърдят да са узнали за
процесната заповед за изпълнение. Намира, че процедурата по връчване на
последната е надлежно проведена от районния съд, поради което същата е влязла в
сила, съответно законосъобразно е издаден и изпълнителен лист. Уточнява, че
заповедта е връчена на длъжниците по постоянния им адрес, доколкото няма депозирана
пред надлежните органи информация от тяхна страна, че са напуснали Република
България. Иска възражението да бъде отхвърлено. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
Пернишкият
окръжен съд след като
разгледа възражението и книжата по делото намира за установено следното:
Възражението е допустимо като
депозирано от надлежна страна – длъжници по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2620 от 06.06.2017 г. по частно гр. д. №
3088:2017 г. по описа на ПРС. Приемането на същото процесуалният закон обуславя
от наличието на две основни предпоставки: спазване на преклузивен срок за
подаването му по чл. 423, ал. 1 от ГПК и наличие на някое от основанията,
уредени в т. 1 до т. 4 от същия текст.
На първо
място съгласно разпоредбата на чл. 423,
ал. 1 от ГПК възражението следва да бъде подадено в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение от страна на длъжника по нея. В настоящия
случай длъжниците И.А. и И.А. не посочват конкретна дата, на която са узнали за
издадената срещу тях заповед за изпълнение. Такава дата не може да се установи
и от книжата по делото – видно от документите по приложеното ч.гр.д. №
3088/2017 г. по описа на ПРС процесната заповед е връчена и на двамата длъжници
по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с чл. ал. 1 от ГПК – чрез залепване на
уведомление, тъй като същите не са намерени на постоянния им адрес съгласно
служебно извършена справка на адресната им регистрация. От представените от ЧСИ
Б. преписи от уведомления по и.д. № 20177530401886 също не може да се установи
дата на узнаване от страна на длъжниците на заповедта, тъй като няма данни
книжата по изпълнителното дело да са им връчени. В тази връзка след като
възражението е подадено по пощата на 21.06.2018 г. и доколкото липсват
твърдения и ангажирани доказателства, в това число от насрещната страна по
делото, за по-ранна дата на узнаване на процесната заповед от длъжниците, то и
настоящият съдебен състав приема, че това узнаване е настъпило на 21.06.2018 г.
По тези съображения въззивният съд счита, че депозираното възражение с вх. №
3265/22.06.2018 г. е подадено в законоустановения едномесечен срок.
На следващо място разпоредбата на
чл. 423, ал. 1 от ГПК урежда алтернативно четири хипотези, при наличието на
някоя от които длъжник, лишен от възможност да оспори вземането по реда на чл.
414 от ГПК, може да подаде възражение пред въззивния съд, а именно: 1)
ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2) ако заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) ако
длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства; 4) ако длъжникът не е могъл да подаде възражението
си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Във възражението, подадено от И.А. и
И.А., същите се позовават на основанието по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, като въззивният съд намира, че в настоящия случай установените в него
предпоставки са налице. Както вече бе посочено по-горе заповед за изпълнение № 2620 от
06.06.2017 г. е връчена
и на двамата длъжници по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с чл. ал. 1 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, тъй като същите не са намерени на постоянния им адрес
по справка
от Национална база данни-Население: ***. В тази връзка следва да се приеме, че
процесната заповед не е била връчена на никого от двамата длъжници лично.
При
преглед на книжата по ч.гр.д. № 3088/2017 г. въззивният съд намира, че
посоченият ред за връчване чрез уведомление – установен в действащата към момента
на процедурата по връчване редакция на чл. 47 от ГПК съответно в установената
трайна съдебна практика – е бил спазен, доколкото адресът на длъжниците е бил
посетен три пъти, в различни дни в рамките на два месеца, в работно и в
извънработно време като уведомлението е залепено при четвърто посещение на
входната врата на имота, предвид липсата на достъп до пощенска кутия. По тези
съображения настоящият съдебен състав счита, че връчването на процесната
заповед е извършено надлежно като за ден на връчването следва да се приеме
денят на изтичането на двуседмичния срок за подаване на възражение по чл. 414,
ал. 2 от ГПК. Посоченият срок тече от залепване на уведомлението – 15.08.2017
г. и следва да се счита за изтекъл на 29.08.2017 г.
Видно
от представени по делото заверени преписи от удостоверение за адресна регистрация
на немски език с превод на български език, издадено от Община ***, *** съгласно
§ 10, ал. 7 вр. с § 11, ал. 2 от Закона за адресната регистрация на ***,
считано от 10.01.2015 г. И.А. и И.А. са адресно регистрирани във *** – ***
като са напуснали адреса си в Република България. В тази връзка следва да се
отбележи, че на понятието „обичайно местопребиваване“ е дадена легална
дефиниция в чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право (КМЧП),
съгласно която под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира
мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване. Предвид
липсата в ГПК на легално определение за обичайно местопребиваване по аналогия
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 48, ал. 7 КМЧП при преценката
на съда относно наличието/липсата на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 4,
предл. 1-во и чл. 423, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, in fine ГПК, тъй като същата
най-точно отговаря на целите на процесуалния закон. По тези съображения,
доколкото посоченото удостоверение не е оспорено и по делото липсват данни
длъжниците да са напуснали адреса, регистриран във ФРГ, то въззивният съд
приема, че към дата 29.08.2017 г. – деня на връчване на процесната заповед,
същите са имали обичайно местопребиваване извън територията на Република
България.
По
гореизложените съображения, доколкото настоящият съдебен състав намира, че в
случая са налице всички предпоставки, уредени в чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК,
подаденото възражение срещу издадената от първоинстанционния съд заповед за
изпълнение № 2620 от 06.06.2017 г., по частно гр. д. № 3088/2017 г. по описа на
ПРС,
следва да бъде прието. В тази връзка следва да се има предвид и
обстоятелството, че процесната заповед е била издадена срещу лице, което към
момента на издаването й – 06.06.2017 г., е имало обичайно местопребиваване
извън България. Въззивният съд намира за нужно да отбележи, че въпреки
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, това обстоятелство не би могло да
бъде съобразено при издаване на заповедта от районния съд, макар формално да е
уредено като основание за отхвърляне на заявлението за издаването й. Доколкото
обаче заповедта е била издадена в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, то
съгласно разпоредбата на чл. 423, ал.3, изр. 4 ГПК същата, както и издаденият
въз основа на нея изпълнителен лист, следва служебно да бъдат обезсилени, като
последица от приемане на възражението.
По
исканията за разноски на страните:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК на страната, депозирала възражението, се дължат разноски. Такива са поискани своевременно в съдебното заседание пред въззивния съд като е представен и списък по чл. 80 от ГПК съгласно който се претендират разноски в размер на 1025 лева, от които 1000 лева – адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса. Искането обаче е частично основателно. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В настоящия случай обаче съдът счита, че заплащането на претендирания адвокатски хонорар от 1000 лева не е доказано. По делото са представени два броя пълномощни – от И.А. и И.А.. И в двата документа обаче предметът на упълномощаването е посочен общо – като всеки от упълномощителите е възложил на пълномощника адв. М. процесуално представителство пред съд и частен съдебен изпълнител за множество процесуални действия. В този смисъл липсва посочване на конкретно дело или процесуално действие, относно което да е упълномощен адв. М.. Освен това в договора за правна защита и съдействие, съдържащ се под пълномощното от И.А., също липсва посочване на конкретно дело или процесуално действие, за което уговорен съответно посочен като заплатен хонорар от 1500 лева. Нещо повече прави впечатление и че самият договор за правна защита и съдействие е подписан само от адв. М., но не и от възложителите И.А. и И.А.. На последно място следва да се отбележи и разминаването между посочените в списъка по чл. 80 ГПК разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000 лева и уговореното в договора възнаграждение от 1500 лева. По тези съображения, доколкото липсват каквито и да било данни, че уговореното с договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение от 1500 лева, претендирано до размер от 1000 лева, е действително заплатено за процесуално представителство по настоящото дело, то искането на И.А. и И.А., чрез адв. М. за присъждане на 1000 лева разноски за адвокатски хонорар следва да бъде оставено без уважение. Като доказани и с оглед изхода на спора на И.А. и И.А. следва да се присъдят разноски в размер на 25 лева – държавна такса.Насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, ЕИК: ********* не претендира разноски.
Водим от горното Пернишкият окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражението
на И.Г.А., с
ЕГН: ********** и И.Л.А., с ЕГН: **********, срещу заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2620 от 06.06.2017 г., издадена по частно гр. д. №
3088 по описа на Районен съд-гр. Перник за 2017 г.
ОБЕЗСИЛВА
на основание чл. 423, ал. 3, изр. 3, вр. чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2620 от 06.06.2017 г.,
издадена по ч. гр. д. № 3088 по описа на Районен съд-гр. Перник за 2017 г.,
както и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, ЕИК: ********* и ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.гр.д. № 3088/2017 г. по описа на РС-гр. Перник.
ОСЪЖДА
на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. Перник, ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на И.Г.А., с ЕГН: ********** и И.Л.А., с ЕГН: **********,
сумата
в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева
– разноски пред Окръжен съд – гр. Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.