№ 135
гр. Ловеч, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20224310200089 по описа за 2022 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 5116807 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
БР. ВЛ. СП. от гр.С., административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.3, във връзка с
чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят С., който чрез адвокат С.Г.
от САК го е обжалвал. В жалбата твърди, че електронният фиш е бил издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Подробно са изложени доводи
обосноваващи тезата, че е недопустимо издаването на електронен фиш за нарушение
установено с мобилно АТСС, като сочи, че нормативната уредба навежда на извод за
необходимост от присъствие на контролен орган и че административнонаказателната
отговорност следва да бъде реализирана със съставянето на АУАН, съответно издаването на
наказателно постановление. Като процесуални нарушения сочи и липсата на протокол по
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР и снимка удостоверяваща
разположението на АТСС. Подробни аргументи са изложени и за това, че към фиша не е
била приложена снимка от разпечатката от видеоклипа, че липсва съществен реквизит, като
не е посочен конкретен издател на ЕФ, както и че липсват доказателства относно годността
на системата заснела нарушението.
Моли електронният фиш да бъде отменен изцяло.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят С. не се явява. Не се явява
и процесуалният му представител адвокат С.Г.. С писмена молба е заявила, че поддържа
1
жалбата с наведените в нея възражения и доводи и пледира за отмяна на обжалвания ЕФ.
Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо, с което са представили
административнонаказателната преписка /л.11 от нахд № 299/2022 г. на РС С./ са направили
възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН), относно
претендираните разноски в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип CORDON M2, № MD1195. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 02.08.2021 г., в 15:44:26 часа, на първокласен път І-4, при км 34+900, в с.Микре,
област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока
гр.С. със скорост от 75 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Предвид обстоятелството,
че контролирания от системата участък от пътя се намирал в населено място и няма данни
на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен знак, то съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория
ППС била 50 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от заснетия от
системата видеоклип /снимка на л.15 от нахд № 299/2022 г. на РС С./ установили, че
засечената в 15:44:26 часа на 02.08.2021 г. скорост от 75 км/час била от лек автомобил
*************** с рег.№ ***************. След като бил приспаднат толеранса от 3 %,
представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата
такава била определена на 72 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.29 от нахд № 299/2022 г. на РС С./
било установено, че собственик на автомобила е *************** ЕООД, а ползвател БР.
ВЛ. СП. от гр.С..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 09.08.2021 г. /справка на л.17 от
нахд № 299/2022 г. на РС С./ бил издаден електронен фиш серия К, № 5116807 /л.14 от нахд
№ 299/2022 г. на РС С./ срещу БР. ВЛ. СП. от гр.С., в качеството му на ползвател на
автомобила. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2,
във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на С. санкция „глоба” по чл.182, ал.1,
2
т.3 от ЗДвП, в размер на 100 лева.
Според приложеното по делото известие за доставяне /л.18 от нахд № 299/2022 г. на
РС С./, същият е бил връчен лично на Б.С. на 03.12.2021 г., което обстоятелство
кореспондира и със справката от АИС АНД на сектор „Пътна полиция“ /л.17 от нахд №
299/2022 г. на РС С./.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
С. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на Б.С. и когато жалбата е била подадена директно до РС С. – 13.12.2021 г., то съдът
приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също
така от надлежна страна, доколкото именно БР. ВЛ. СП. е посоченото като нарушител в
електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема за неоснователно наведеното в жалбата възражение
относно непосочването на конкретен издател на фиша.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсва посочен като
задължителен такъв реквизит на ЕФ. Ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР
Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка, макар и да не е
наведено подобно възражение, не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е
посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8
от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това
става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази
структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната
структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с
цялата административнонаказателна преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
3
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на
трите имена и длъжността на лицето издало фиша са неоснователни. Приложимостта на
ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че атакуваният
електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички
предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на
формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес.
Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и
максимално изчерпателно във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече
от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е
издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по
силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Не е процесуално нарушение обстоятелството, макар и не категорично установено, че
на жалбоподателя е бил връчен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от
камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения
да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия
материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателство. В този смисъл, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.
Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на
процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно
4
АТС. В този смисъл, такова разрешение е дадено с Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има
предвид обаче, че това тълкувателно решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в
хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се
осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ,
бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани
технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да
бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че
са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като
установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край
на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи
техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното
АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е
необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за
проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г.
разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби
своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на
ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен
фиш, нарушителят следва да бъде проверен веднага на място и съответно му се състави
АУАН.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за
установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура,
която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира
субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи,
прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага
извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието
по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така
например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се
съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а
5
именно : случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата
скорост е от автомобила ползван от жалбоподателя. На вещественото доказателство -
разпечатка от видеоклипа /л.15 от нахд № 299/2022 г. на РС С./ ясно се вижда единствено
автомобила ползван от жалбоподателя, като конкретно е отразено, че автоматизираното
техническо средство е работело в режим „отдалечаване“, т.е. контролирана е била скоростта
на превозните средства освен които са идвали срещу радара, то и на тези, които са го
подминавали движейки се в посока гр.С.. Като доказателства в този смисъл са и
представената на гърба на л.20 от нахд № 299/2022 г. на РС С. снимка на разположението на
системата CORDON M2, № MD1195, от която е видно, че същата е била насочена именно в
посоката към която е отминавал автомобила на жалбоподателя, както и от протокола –
приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, от който става
ясно, че радара е бил настроен да се задейства и в двете посоки.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и модела на системата -
преносима видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON M2, № MD1195. По делото
са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП
доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта
на автомобила е било сертифицирано. Видно от справката от Български институт по
метрология /л.13/, системата е била вписана като одобрено средство за измерване на
06.07.2018 г., с валидност до 13.06.2027 година. Била е преминала също така и първоначална
и последваща проверка на годността, съгласно протокол от проверка № 09 - С-
ИСИС/21.02.2020 г. /л.12/, като е отговаряла на съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип /л.15/, заснет от системата за видеоконтрол на скоростния режим
тип CORDON M2, № MD1195. На него ясно се вижда автомобила ползван от жалбоподателя
С., регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 75 км/час. Следва да се
отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за
видеоконтрол на скоростния режим тип CORDON M2 е конструирана така, че едновременно
със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се
е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде
заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да
оборват тези, които са представени от административнонаказващия орган. Техническите
6
параметри на мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип CORDON M2 са
такива, че не позволяват манипулации и намеса в автономността на работата . Видно от
протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.19/,
на деня 02.08.2021 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила
на жалбоподателя е бил контролиран за времето от 15:10 до 16:30 часа, като установените от
системата нарушения на скоростния режим са били общо 25 броя. В протокола е отразено и
че режимът на измерване е бил „стационарен“, с посока на задействие и в „двете посоки“,
т.е. контролирана е била скоростта, както на превозните средства движещи се в посока
гр.Варна, така и тези с посока гр.С..
В обжалвания електронен фиш изчерпателно и точно са описани нарушението, датата
и мястото му на извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са
ЕГН и адрес на жалбоподателя. Изчерпателно е индивидуализиран и автомобила, който е
бил заснет от техническото средство. Повече от това няма какво да се добави, като се има
предвид и че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на
този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН. Ясно е посочено във обстоятелствената
част на фиша, че вмененото нарушение се изразява в управление на лекия автомобил в
населено място със скорост над максимално разрешената от 50 км/час. Същата е законово
регламентирана в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Последната обаче е посочена във
фиша, като привръзка на чл.21, ал.2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като
нарушен. В този смисъл, посочената цифрова квалификация на нарушението не
кореспондира със словесното му описание.
Нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак. Това са знаците от група „В“, с които се въвежда забрана и съответно се отменя
въведена забрана. В частност това е знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока
от означената“. В случая, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с.Микре,
област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е
посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д11. Този пътен знак е от групата знаци
със специални предписания и означава „Начало на населено място“, като в случая с
посочването му само допълнително се пояснява обстоятелството, че автомобилът е заснет да
се движи в населено място. Но знак Д11 не въвежда забрана, за да е относим към
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час
за населено място е въведена по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП и именно това е
конкретно нарушената норма от закона, съобразно изложените в обстоятелствената част на
ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.
Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение. Не
може да се приеме, че е нарушено правото му на защита, в частност да узнае в извършването
на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв
следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в
7
словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето
нарушението, а именно, че е в населеното място с.Микре, област Ловеч (с посочен
конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може да е „евентуално“
път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост,
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП е по-висока.
Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да
измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл.63, ал.2,
т.4, при условията на ал.7, т.1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се
установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението
и които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.
Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на фиша съставлява нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият
орган, като привръзка към нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен
състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В26.
Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в
населено място, тази по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. При това положение се установява, че
следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на
скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща
цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Независимо, че разпоредбите на чл.63, ал.2, т.4 и ал.7, т.1 от ЗАНН са влезли в сила
на 23.12.2021 г., т.е. преди извършването на обсъжданото нарушение и издаването на
обжалвания ЕФ, то следва да се има предвид, че в горния смисъл е и даденото с ТР № 8 от
16.09.2021 г. по т.д.№ 1/2020 г. на ВАС разрешение относно възможността районният съд в
настоящето производство да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително
деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ. Към момента на издаване на електронния
фиш е била в сила разпоредбата на чл.63, ал.1, изр.1-во от ЗАНН (в редакцията преди
изменението с ДВ, бр.109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) и съгласно даденото
тулкуване от ВАС не е имало пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл.337,
ал.1, т.2 от НПК. Следва да бъде уточнено и че цитираното тълкувателно решение на ВАС
визира наказателните постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него
касаят и електронните фишове, по аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП и с
оглед обстоятелството, че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда
приключването на образуваното административнонаказателно производство – чл.58д от
ЗАНН.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя БР. ВЛ. СП., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на ползвател
8
на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго
лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.1-во,
предл.2-ро от ЗДвП, като лице, на което е предоставено превозното средство, отговаря за
извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят Б.С. е лицето, което следва да отговаря за описаното в електронния фиш
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността на
скоростта в населено място за автомобил от категория „В“ не следва да превишава 50 км/ч,
като в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението следва да бъде
изменена.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4, във връзка с ал.7, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 5116807 на ОД на
МВР Ловеч, с който на БР. ВЛ. СП. от гр.С., ул.*************** № *************** ЕГН
: **********, му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева на
основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл.21, ал.1
от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 5116807 на ОД
на МВР Ловеч, в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя без уважение искането на БР. ВЛ. СП. от гр.С., с горните данни, за
присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
9
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10