Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и осми март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 9609 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по искове с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищците Н.М.М., ЕГН **********, Н.Н.М., ЕГН **********
/действаща лично и със съгласието на своята майка
М.Й.Г., ЕГН **********/, С.Н.М., ЕГН ********** /чрез
своята майка и законен представител К.В.Д./ и К.В.Д.,
ЕГН **********, чрез пълномощника
им адв. Р.З. са предявили против Г. ФОНД, *** – искове за заплащане на обезщетение
за търпени неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на
Н.И.М.– син на първата ищца, баща
на втората и третата ищца и живял на съпружески
начала с четвъртата ищца, настъпила в резултат на ПТП на 08.04.2016 г. в размер на сумите от
по 100 000 лв. за
всяка една от тях, ведно
със законна лихва върху тези
суми от датата
на завеждане на исковата молба
до окончателното им изплащане.
С определение от 22.11.2018 год. е допуснато увеличение
на исковете като претенциите първата и
последната посочени горе са по 140 000 лв.,а на останалите две по
150 000 лв.
Ищците твърдят,че на 08.04.2016 г.
в гр. Сандански
в района на главен път 1-8, километър 196 плюс 620 метра е настъпило ПТП , при което водач на неидентифицирано превозно средство нарушил правилата за движение по
пътищата и е нанесъл на Н.И.М.тежки телесни увреждания в следствие на които последният е починал след
няколко часа в болницата.
Ищците поддържат исковете чрез пълномощника си и
претендират присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът Г. ф. *** оспорва оспорва предявените искове по основание
и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия велосипедист Н.И.М., поради това, че с поведението
си същият е нарушил правилата за движение като
в тъмната част на денонощието се е движел по
средата, по осевата линия на
платното за движение, с гръб към към попътно
движещите се МПС, без да е снабден
със сигнална жилетка и допълнително автономно осветление на велосипеда, както отпред, така
и отзад в нарушение на чл. 79, ал. 3 и 4 ЗДвП
и чл. 80 от
ЗДвП, с което поведение увреждането на пострадалия е било непредотвратимо за дееца. Оспорва изцяло по основание, по размер и допустимост
предявения иск от ищцата К.В.Д.поради това, че не
е доказано фактическото съжителство на семейни начала между нея и пострадалия
велосипедист.Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От доказателствата по делото - Рег.№1006р-3892/08.04.2016г.,
от ОД на МВР- Пазарджик , Протокол за оглед на
местопроизшествие от
08.04.2016г., Постановления за
спиране на разследването от 14.12.2016г., по ДП №494/2016г. на
РУ-Пазарджик, пр.пр. №1941/2016г. на ОП-Пазарджик, се установява, че
на 08.04.2016
г. около 01:30
-02.00 часа на път I - 8, километър
196+б20 в близост до с. Мало Конаре, община
Пазарджик е настъпило ПТП ,
при което е загинал велосипедиста Н.И.М..
С постановление от
14.12.2016
год. на Районна прокуратура гр. Пазарджик образуваното против неизвестен извършител ДП №494/2016г. на РУ-Пазарджик е било спряно,поради факта,че извършителя на деянието не е бил открит.
По делото са представени Удостоверение за наследници и Удостоверение за родствени връзки ,както и Актове за раждане на С.Н.М.и
Н.Н.М.,от които се установява,че Н.М.М.майка на починалия Н.И.М.,а Н.Н.М.и
С.Н.М.-негови дъщери.
С писмо Изх.№24-01-729/06.02.2017г., по Щета №210407/ 12.12.2016г.
Гаранционния фонд е отказал да изплати на молителите-настоящите ищци
обезщетения за смъртта на Н.И.М..
От заключението на приетата първоначална комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза се установява, че непосредствено преди ПТП-то пострадалия се е движел около осевата
разделителна линия на пълното платно
в посока от с. Мало Конаре към гр.
Пазарджик. При километър 196+б20 неизвестно МПС е застигнало велосипедиста, изпреварването е настъпило от лявата му
страна и по неизвестни
причини е
настъпил е удар на дясната
страна на неизвестното МПС върху левите части на
тялото на пострадалия.От заключението в
медицинската част се установява,че всички увреждания на пострадалия
Н.М.са отпред и отляво и само травмата на черепа/ която е водеща за смъртта/ е получена при удар отзад
напред.
Според заключението на повторната КСМАТЕ травмата отзад
на горната част на гърба и на черепа се дължи на удар от отгледало на
автомобил.Макар да не е ясно дали към момента на едара
пострадалия е управлявал или бутал велосипеда ударът е възможно да предизвика
подобни травми,като разликата ще е ,че при бутане е възможно травмите да бъдат
причинени от лек автомобил,а при управление на велосипеда от товарен такъв/по
–висок/.Според експертите с оглед изкривената седалка на велосипеда по-вероятно
пострадалият е управлявал велосипеда в момента на катастрофата.
От показанията на св.
Д.И.Д.се установява,че познавал Н. от около 10 години и
знаел,че е живеел в гр.Стара Загора със съпругата си К.и си имали дете-С..До
смъртта си Н. живеел с К.като семейство,били постоянно заедно,били задружно
семейство.Сега като ги вижда са тъжни и плачат.
Свидетелят П.В.М.е
съседка с майката на Н. в Мало Конаре. Установява,че майката много зле възприела
неговата смърт, побеляла,отслабнала. Дъщеря му Н.също
страда,а иК.и С.,
които с
Н.са в добри отношения.
Свидетелят А.Р.К.установява,че майката на Н. постоянно скърби,плаче като ме гледа
, сеща
се за него.
Докато бил жив,той живеел
с К.,те имали
едно дете С.. Живеели в Стара Загора. Видял ги на погребението и те много скърбели.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
557, ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционния фонд изплаща обезщетения на увредените лица за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено.
Доказано е, че Н.И.М.е пострадал при ПТП, при което автомобилът, който го е блъснал не е установен.
установено
е, че произшествието е настъпило по вина на водача на неидентифицирания лек
автомобил , който е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП и при ограничена в
рамките на светлините на автомобила видимост не е управлявал автомобила с
подходяща скорост , за да избегне настъпване на съприкосновение с
велосипедиста,а също и разпоредбата на чл. 42,ал.2,т.1 ЗДвП,според която по време на изпреварването
водачът на изпреварващото ППС е длъжен да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. Очевидно горната разпоредба е нарушена,щом като пострадалият е бил
блъснат от лявата му страна и ударен от дясното странично огледало на
изпреварващото ППС.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние,тъй като именно нараняванията получени при
катастрофата са довели до смъртта му няколко часа по-късно.
Фактът,че ищците Н.М.М., Н.Н.М.и
С.Н.М.имат право да бъдат
обезщетени като негови съответно майка и дъщери е безспорен. Обезщетение следва
да получи и четвъртия ищецК.В.Д., за която бе установено,че е живеела на семейни начала с починалия, в едно
домакинство заедно с тяхното дете С.Н.М..
По възражението на ответника за съпричиняване съдът
намира,че то е частично основателно, доколкото по делото има доказателства, че
пострадалият е управлявал /по-вероятно/ велосипеда в тъмната част на
денонощието без светлоотразителна жилетка/нарушение на чл.80,т.1 ЗДвП/ и в
средата на пътя,а не както е следвало плътно в десния край на лентата си за
движение/чл.80,т.2 ЗДвП/ и по този начин е допринесъл да бъде ударен от
изпреварващия го автомобил.Установено е,че велосипеда е бил оборудван с
необходимите светлини и светлоотразителни елементи. Ето защо възражението за
съпричиняване следва да се уважи в размер на 50%.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени
вреди са основателни.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе
предвид установените отношения между ищците и починалия, фактът,че до смъртта
си той е живеел с дъщеря си С./на 6 годинки към
момента на смъртта/ и майка йК.в едно домакинство и
според показанията на разпитаните свидетели са живеели в отношения на разбирателство.След
смъртта му всичките са страдали са Н.,включително неговата майка Н.М.М. и другата му дъщеря Н.Н.М./на 16
години към момента на смъртта /.
Бащата безспорно ще липсва на своите деца,но от
показанията на свидетелите се установява,че последния често е работел в чужбина
и за значителен период от време отношенията са се изразявали в това,че се е
грижил финансово за тях като е изплащал пари.
Предвид изложеното и правилото, че обезщетението следва
да служи единствено за репариране на причинените и доказани вреди и да е
съобразено със социално –икономическите условия в страната към 2016 год., съдът
намира, че справедливо обезщетение за мъките и страданията на първите ищците-деца
на починалия е в размер от по 80 000 лв. на всеки, а наК.Демирева
и на майка му Н.М.М. по 60 000 лв.
При определяне на крайния размер на обезщетенията, съдът
следва да отчете приетия процент съпричиняване. Ето защо след приспадане на половината
от посочените по-горе размери на обезщетенията , исковете следва да се уважат в
размер на по 40 000 лв. за С.Н.М.и Н.Н.М.,а за К.В.Д.и Н.М.М. в размер на по 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми
от датата на исковата молба 31.03.2017 год. до окончателното им изплащане, като
в останалата част до пълния им предявен размер от по 150 000 лв. за С.Н.М.и
Н.Н.М.и по 140 000 255 000
лв. за К.В.Д.и Н.М.М. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на адв.
Р.З. възнаграждение по чл.38 от ЗА в общ размер на 6320 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 5600 лв. и разноски за
експертизи платени от бюджета в размер на 170 лв.
Ищците следва да заплатят на ответника общо 330 лв. за
експертизи и поотделно по 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.ф. *** да заплати на основание чл. 557, ал. 1, т. 1
от
Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД поотделно на Н.Н.М., ЕГН ********** /действаща лично и със съгласието на своята майка
М.Й.Г., ЕГН **********/ и на С.Н.М., ЕГН ********** /чрез своята майка и законен представителК.В.Д./ чрез пълномощника им адв. Р.З., със съдебен адрес:*** суми от по 40 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта
на техния баща Н.И.М.настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие на 08.04.2016
год., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на исковата молба - 31.03.2017 год. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата част до пълния им предявен размер от по 150 000 лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г. ф. *** да заплати на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл.45 ЗЗД поотделно на Н.М.М., ЕГН ********** и наК.В.Д.,
ЕГН ********** чрез пълномощника
им адв. Р.З., със съдебен адрес:*** суми от по 30 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди– болки и страдания от смъртта
на Н.И.М.настъпила в
следствие на пътно-транспортно произшествие на 08.04.2016 год., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на исковата молба - 31.03.2017 год. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата част до пълния им предявен размер от по 140 000 лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА поотделно Н.Н.М., ЕГН ********** /действаща
лично и със съгласието на своята
майка М.Й.Г., ЕГН **********/, С.Н.М., ЕГН **********
/чрез своята майка и законен представителК.В.Д./ иК.В.Д., ЕГН **********,
чрез пълномощника им адв. Р.З.да заплатят на Г. ф. *** юрисконсултско възнаграждение по исковете в размер на по
300 лв. за всеки и общо сумата от 330 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. ф. *** да заплати на адв.
Р.З. възнаграждение по чл.38 от ЗА в общ размер на 6320 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 5600 лв. и разноски за
експертизи платени от бюджета в размер на 170 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: