РЕШЕНИЕ№546
гр. Видин, 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин, VI състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Галина
Герасимова
при
участието на секретаря Мила Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 38 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе
159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК *********, против И.Й.М. с ЕГН **********.
С
исковата молба са предявени два обективно кумулативно съединени иска : 1) иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с
цена на иска 517,30 лв. – главница; 2) иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК вр.чл. 415 вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 17,94 лв. – обезщетение за
забава.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество се е намирало в облигационни
правоотношения с ответницата, регулирани от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД. Твърди се,
че ищцовото дружество е доставило на ответницата, с електроснабден имот, находящ
се в гр. Кула, ул. „Хан Крум” № 19, с ИТН 300262346689 ел. енергия за периода
от 16.12.2017г. до 16.04.2018г., за което е издало отделни фактури, както
следва:
1. Фактура No ********* от 21.04.2018г. на
стойност 13,20 лева за периода 17.03.2018 - 16.04.2018
2. Фактура No ********* от 20.01.2018г. на стойност 118,96 лева за периода
16.12.2017 - 15.01.2018
3. Фактура No ********* от 22.03.2018г. на
стойност 186,40 лева за периода 15.02.2018 -16.03.2018
4. Фактура No ********* от 20.02.2018г. на
стойност 198,74 лева за периода 16.01.2018 - 14.02.2018
Поддържа се, че
посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ" АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Ищцовото дружество
било начислило лихва за процесния период, както следва:
1. 0,25 лева за периода от 18.05.2018
-26.07.2018г. за фактура No *********.
2. 5,32 лева за периода от 16.02.2018 -26.07.2018г. за фактура No
*********.
3. 5,18 лева за периода от 17.04.2018 -26.07.2018г. за фактура No
*********.
4. 7,19 лева за периода от 17.03.2018 -
26.07.2018г. за фактура No *********.
Твърди се, че общата
стойност на задължението на ответницата към ищцовото дружество към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на
517,30 лева - главница и 17,94 лева - законна лихва за забава, считано от
16.02.2018 г. до 26.07.2018г.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми:
• Сумата от 517,30 (петстотин и седемнадесет
лева и тридесет ст.) лева - главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 16.12.2017г. до 16.04.2018г.;
• Сумата от 17,94 (седемнадесет лева и
деветдесет и четири ст.) лева - законна
лихва за забава, считано от 16.02.2018 г. до
26.07.2018г.
• Законна лихва за
забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението
за издаване на
заповед за изпълнение
до окончателното заплащане на
главницата.
Претендират се направените по
заповедното производство и по настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответницата, която оспорва изцяло
предявените искове. Твърди се, че с нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 25, том VII,
рег. № 3890 по нот.дело № 790/2014г. от 02.12.2014г. на нотариус с рег. № 256
ответницата е продала имота, за който са начислени процесните суми, на Антон
Емилов Илиев, поради което последният се явявал ползвател и длъжник на
изразходваната и неплатена ел. енергия. Твърди се, че през процесния период
ответницата не е била в имота и не е имала качеството „потребител на
електрическа енергия за битови нужди“. Иска се от съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства.
Видинският районен съд, като взе предвид
постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по
делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 2271/2018г.
по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД срещу
ответницата за процесните суми.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1770 от 03.09.2018г.,
като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК от посочения длъжник е постъпило възражение
срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на
вземанията си.
По делото са представени четири фактури, издадени
от ищцовото дружество, както следва:
1. Фактура No ********* от 21.04.2018г. на
стойност 13,20 лева за периода 17.03.2018 - 16.04.2018
2. Фактура No ********* от 20.01.2018г. на стойност 118,96 лева за периода
16.12.2017 - 15.01.2018
3. Фактура No ********* от 22.03.2018г. на
стойност 186,40 лева за периода 15.02.2018 -16.03.2018
4. Фактура No ********* от 20.02.2018г. на
стойност 198,74 лева за периода 16.01.2018 - 14.02.2018
Горепосочените фактури са с получател И.Й.М.,
клиентски номер 300262346689, за обект гр. Кула, ул. „Хан Крум“ № 19.
От ищцовото дружество е представена справка
за консумация на клиент И.Й.М. *** за периода от 15.12.2015г. до 14.11.2018г.
Приложени са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007г.
От ответницата е представен Нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 25, том VII, рег. № 3890, нот. дело № 790 от 2014г. на
нотариус Валентина Баракова с район на действие Районен съд – Кула, от който се
установява, че на 02.12.2014г. И.Й.М. и Петър Ангелов Марков са продали на
Антон Емилов Илиев следния недвижим имот: застроен урегулиран поземлен имот
пл.сн.№ 1480, представляващ дворно място от 1000 кв.м., за който е отреден
парцел II – 1480 в кв. 115 по
действащия план на гр. Кула, обл. Видин, заедно с построените в него паянтова
жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., двуетажна паянтова стопанска сграда
със застроена площ 60 кв.м., масивна стопанска сграда със застроена площ 30
кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 20 кв.м.
Видно от приложеното Удостоверение изх. № II-002-486/12.09.2019г., изд. от Община Кула,
поземлен имот с идентификатор 40525.701.1480, урегулиран в УПИ II – 1480 в кв. 115 по плана на гр. Кула,
собственост на Антон Емилов Илиев, се намира на административен адрес ул. „Хан
Крум“ № 19.
По делото са представени 2 бр. заявления за
продажба на електрическа енергия за битови нужди № **********/19.03.2019г. и №
**********/19.03.2019г. от Антон Емилов Илиев до „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД за
обект на адрес гр. Кула, ул. „Хан Крум“ № 19 и основание за ползване:
собственост съгласно нотариален акт № 25, том VII, нот. дело № 790 от 02.12.2014г. Лицето
изрично е декларирало, че е във владение на имота от 02.12.2014г.
Съдът е допуснал и
разпитал един свидетел по делото за установяване на твърденията на ответницата.
Свид. Петър Ангелов Марков – съпруг на
ответницата, твърди, че двамата са притежавали имот в гр. Кула, който решили да
продадат, тъй като не можели да го поддържат. Купувачите влезли във владение на
имота на 30.11.2014г., а на 02.12.2014г. бил съставен нотариален акт за
сделката. Новият собственик подал молби до „ЧЕЗ“ за прехвърляне на партидите за
ел. енергия, на нямал средства, за да плати натрупаните задължения и промяната
не била извършена.
Съдът
кредитира с доверие показанията на разпитания свидетел, въпреки близката родствена с
ответницата, защото същите не противоречат на останалите доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Не се спори между страните и се установява от
приетите писмени доказателства, че в полза на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД срещу
ответницата е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу
която от длъжника в срок е подадено възражение, както и че искът по чл. 415,
ал. 1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищцовото дружество.
Предмет на разглеждане са обективно съединени
искове, касаещи признаване за установено, че в полза на ищеца „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД срещу ответницата И.Й.М. съществуват
вземания за главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 16.12.2017 г. до 16.04.2018г. за електроснабден имот с адрес гр. Кула,
ул. „Хан Крум“ № 19, както и законна
лихва за забава, считано от 16.02.2018
г. до 26.07.2018г. За доставената ел. енергия ищцовото дружество е издало
съответни фактури, в които като задължено лице е посочена ответницата. По
делото се установи, че ответницата не живее на посочения адрес от 02.12.2014г.,
когато е продала недвижимия имот на Антон Емилов Илиев, за което е бил съставен
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 25, том VII, рег. № 3890, нот. дело № 790 от 2014г. на
нотариус Валентина Баракова с район на действие Районен съд – Кула. Новият
собственик изрично е декларирал пред ищцовото дружество в 2 бр. заявления за
продажба на електрическа енергия за битови нужди № **********/19.03.2019г. и №
**********/19.03.2019г., че е във владение на имота от 02.12.2014г.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007г., потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си.
Към процесния период – от
16.12.2017г. до 16.04.2018г., ответницата И.Й.М. не е била нито собственик на електроснабдения
имот, нито е имала качеството на ползвател на ел. енергия на друго основание за
обекта, за който се претендират вземанията.
Действително не се твърди и не се
установява от доказателствата по делото, че тя е изпълнила указанията на чл.
13, т. 5 от Общите условия, в 30-дневен срок да уведоми в писмена форма
продавача (на ел.енергия) за всяка промяна, свързана с личните му данни или със
собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа
енергия на обекта. Никъде обаче
в тях не е регламентирана отговорността на потребителя при неизпълнението на
това негово задължение, вкл. като последица - задължението му да заплаща
реалната консумация на ел.енергия в отчуждения обект на потребление. Още
повече, че в случая са налице обективни данни относно реалния собственик и
ползвател на имота и в този смисъл реален консуматор на ел.енергията в обекта
за претендирания от ищеца период. Само формалното вписване на ответницата като
титуляр по партидата за процесния обект на потребление не е достатъчно да се
приеме, че тя е реалният консуматор на доставяната ел.енергия за този обект,
ангажиращо и отговорността ѝ като платец по доставката. Ето защо, искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При възприетите мотиви и доколкото не се доказа основателността на основния иск, предявеният положителен установителен иск
за установяване на вземането за мораторна лихва в размер на 17.94 лв., също
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Ответницата претендира да ѝ
бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 450
лв. съгласно представени 2 бр. договори за правна защита и съдействие от
20.03.2019г. и от 18.06.2019г.
От ищцовото дружество е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответницата.
Искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно.
По делото са предявени два
обективно съединени иска. С оглед материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимо възнаграждение по
всеки от двата иска се изчислява на сумата в размер на 300 лв., т.е.
договореното и заплатено от ответницата възнаграждение е в размер под
нормативно установения минимум, поради което не са налице предпоставки за
намаляване на адвокатския хонорар.
С оглед изхода
на спора ищцовото дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ответницата
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
на основание чл. 422 вр. чл.415, ал.1 ГПК от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК
*********, против И.Й.М. *** обективно кумулативно съединени искове да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми: 517,30 (петстотин и
седемнадесет лева и тридесет ст.) лева
- главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 16.12.2017г. до 16.04.2018г.; 17,94
(седемнадесет лева и деветдесет и четири ст.) лева - законна лихва за забава, считано от
16.02.2018 г. до 26.07.2018г; ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
за издаване на
заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на
задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК
*********, да заплати на И.Й.М. *** сумата в размер на 450,00 /четиристотин и
петдесет/ лева – разноски по производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: