№ 48
гр. Плевен, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214400500989 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
С решение №1147/16.10.2021г.,постановено по гр.д.№ 502/2021г.
Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените от ***,ПАРИЖ, рег.№***,
чрез ***,клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к. *** 4, *** С., сгр. 14, искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, за признаване за установено,
че М. М. Г. с ЕГН**********, от с.***, ул.”***“ №5, ДЪЛЖИ на ***,
ПАРИЖ, следните суми: сумата от 1032.32 лв. – главница по договор за
потребителски револвиращ кредит № ***, сумата от 476.59 лв. – договорна
лихва за периода 01.05.2016г.-13.11.2017г.; сумата от 296.54 лв. – мораторна
лихва за периода 13.11.2017г. до 23.10.2020г., законна лихва от 27.10.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, присъдени със Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 5589/2020г. на ПлРС, като НЕДОКАЗАНИ.
Това решение е било съобщено на ***,клон България,на 26.10.2021г. с оглед
на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 09.11.2021г.
На 08.11.2021г. по пощата е била подадена въвззивна жалба от
***,ПАРИЖ, рег.№***, чрез ***,клон България, ЕИК ***,чрез пълномощника
юрк.Н. М. срещу решението на ПлРС. Решението се обжалва САМО в
частта с която е отхвърлен искът за сумата 1032.32 лв. – главница по
договор за потребителски револвиращ кредит № ***.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото ,чрез особения
1
представител- адв.А. Г. в който е изразено становище, че въззивната жалба е
неоснователна , а оспорваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, и
постановен при спазване на съдопроизводствените правила.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл.268 от ГПК и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК , приема,че
обжалваното решение на ПлРС е валидно и допустимо ,но по съществото на
спора е частично неправилно.
Основната причина за тази неправилност ,според ПлОС е обстоятелството
,че ПлРС е игнорирал връзката между т.н. от него „първоначален договор“ за
потребителски кредит в размер на 4000лв. от 24.03.2015г. и договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит,и издаване и ползване на
кредитна карта от който пряко произтича претенцията на ищеца . Следва да
се отбележи ,обаче ,че представеният по делото / на л. 10 – 14 от делото на
РС-Плевен / и третиран от РС-Плевен като първоначален договор, освен
първия раздел за отпускане на потребителски заем в размер на 4000лв.с
изрично посочен погасителен план, има и втори раздел наречен „
отпускане на револвиращ потребителски кредит ,издаване и ползване на
кредитна карта „ . Този втори раздел по същество може да се разгледа като
общи условия на кредитора ***,ПАРИЖ,за сключване на такъв договор за
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта
,като в тези общи условия са посочени възможността и предпоставките за
предоставяне от кредитора на конкретен кредитополучател на кредитна карта
с максимален кредитен лимит до 10 000лв. ,което съгласно чл.13 от тези
„общи условия“ предвижда ,че кредитният лимит на картата се определя
ЕДНОСТРАННО от кредитора и той ще представлява фактически и
револвиращ потребителски кредит предоставен посредством кредитната
карта. По-нататък в чл. 21 от същия втори раздел на първоначалния договор
от 24.03.2015г. е предвидено ,че кредитната карта ще бъде доставена от
кредитора на кредитополучателя и че С КРЕДИТНАТА КАРТА ще бъде
доставен и документ- ПРИЛОЖЕНИЕ ,,НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ ТОЗИ
ДОГОВОР,СЪДЪРЖАЩО ВСИЧКИ КОНКРЕТНИ УСЛОВИЯ на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. В чл. 14 от
същия втори раздел на т.н. първоначален договор е посочено ,че всяка
транзакция с кредитната карта от картополучателя представлява усвояване на
договора за револвиращ потребителски кредит.
Тази втора част от договора за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-***,която по съществото си представлява ,както беше посочено по –
горе „общи условия“ за сключване на револвиращ потребителски кредит ,
издаване и ползване на кредитна карта е двустранно подписана от
кредитора и от кредитополучателя съобразно правилото на чл. 11, ал.2 от
ЗПК
Тези общи условия ,обаче ,предвиждат самото сключване на конкретния
револвиращ потребителски кредит и за издаването и ползването на кредитна
карта и определянето на конкретните им параметри/ в т.ч. съществения
2
елемент –лимит на кредитната карта и на договора за револвиращ кредит / да
стане чрез едностранно писмено изявление само на кредитора ,който с
ПРИЛОЖЕНИЕТО по чл. 21 от общите условия ще уведоми
кредитополучателя за конкретните условия при които му се отпуска
револвиращия кредит ,като му предостави заедно с това и кредитна карта с
определен лимит и с посочена процедура за активиране на картата, а пък от
страна на кредитополучателя не е предвидено някакво изрично писмено
волеизявление за да породи действие договора за револвиращ
потребителски кредит и за ползване на кредитна карта , а е достатъчно
той да приеме изпратената му карта и да я активира според посочената
в приложението процедура след което да осъществи някаква транзакция
чрез тази карта.
Това означава ,че в тези „общи условия „/подписани и от двете страни / , е
предвидена възможност за сключване на конкретния договор за
потребителски кредит само с едностранно писмено волеизявление на
кредитора от една страна и само с конклудентни действия от
кредитополучателя , от друга страна. Също така не е предвидено поначало
въпросното ПРИЛОЖЕНИЕ да се подписва от кредитополучателя с
оглед на което е било излишно и оспорването на подпис на
кредитополучателя върху него ,тъй като такъв поначало не е предвидено да се
полага ,а не се и твърди да е бил полаган ,както и изискването за задължаване
на ищеца да представи оригинала на въпросното приложение /представено
във вид на завереното от ищеца копие / ,доколкото ответникът в писмения си
отговор всъщност не е отричал ,че му е било изпратено точно това
приложение с конкретното му съдържание,което не е предвидено той да
връща подписано,нито пък е отричал изрично извършването на транзакции с
кредитната карта .
По този начин в раздел втори на т.н.първоначален договор от
24.03.2015г. всъщност е предвидена възможността за сключване на
договор за потребителски револвиращ кредит и за кредитна карта НЕ В
ПИСМЕНА ФОРМА ,съдържаща писмени волеизявления на двете
страни по договора , а като реален договор за заем по чл. 240 от ЗЗД.
Чл. 10 , ал. 1 от ЗПК , обаче ,предвижда писмената форма , като форма
за действителност на договора за потребителски заем , а в същия смисъл е
и нормата на чл.12 от ЗПК.Това се отнася и до договора за револвиращ
потребителски кредит ,както и за неразривно свързания с него договор за
издаване и ползване на кредитна карта ,които също така би следвало да са
сключени в писмена форма, съдържаща съвпадащите изявления и на двете
страни по договора поне по съществените му елементи.
В случая , обаче , според Плевенски окръжен съд именно тази писмена
форма за действителност не е била спазена , а е сключен „реален“
договор за револвиращ потребителски кредит и за издаване и ползване
на кредитна карта съобразно предвиденото в посочената по- горе втора част
от първоначалния договор за потребителски кредит от 24.03.2015г. и за
отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
3
кредитна карта,която втора част ,както беше посочено по-горе всъщност има
характер на общи условия.
Съдът приема че такъв договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит и издаване и ползване на кредитна карта е бил сключен поради
отразеното в заключението на в.л. ,че кредитната карта е била активирана на
15.04.2016г. ,която е датата на първото теглене,извършено от
кредитополучателя , а впоследствие са били извършени и други
трансакции,като са усвоени по този начин общо 965,99лв. , а единственото
плащане за погасяване на задължението по кредитната карта е направено на
28.02.2017г. в размер на 200лв.
Тъй като , обаче ,посочените договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, и за издаване и ползване на кредитна карта/сключени
съобразно посочените общи условия / не спазват предвидената в чл.10, ал.1
от ЗПК писмена форма за действителност на договора за потребителски
кредит ,то следва същите да бъдат обявени за недействителни на осн. чл.
22 във вр. с чл. 10 , ал.1 и чл.12 ал.1 т.1-7 от ЗПК.
В такъв случай ,съгласно чл. 23от ЗПК ,когато договорът за потребителски
кредит бъде обявен за недействителен ,потребителят връща само чистата
стойност на кредита ,но не дължи лихва или други разходи по кредита. Това
в конкретния случай означава , че потребителят ще дължи връщането само
на сумата от 765,99лв.,дължим непогасен остатък от чистата стойност на
кредита / неговата главница / ,след като от общата усвоена сума от 965,99лв.
се приспаднат посочените по –горе платени 200лв.
Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение на ПЛРС следва да бъде частично отменено –само в частта с която е
ОТХВЪРЛЕН предявеният от ***,ПАРИЖ, рег.№***, чрез ***,клон
България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. *** 4, ***
С., сгр. 14, иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 79 от ЗЗД , за признаване за установено, че М. М. Г. с
ЕГН**********, от с.***, ул.”***“ №5, ДЪЛЖИ на ***, ПАРИЖ, сумата от
765,99лв. – усвоена и непогасена главница по договор за потребителски
револвиращ кредит № ***,като в другата обжалвана част с която искът е
отхвърлен за РАЗЛИКАТА до претендираната сума от 1032.32 лв. –
главница по договор за потребителски револвиращ кредит № ***,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото , следва въззиваемата страна М. М. Г. с
ЕГН**********, от с.***, ул.”***“ №5,да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя съразмерна на уважената част от жалбата , част от
направените от последния деловодни разноски/които общо са 775 лв./ за
въззивното производство ,която част в случая се равнява на 575,06лв.При
определяне този размер на разноските, съдът съобрази представеният от
жалбоподателя списък с разноските по чл. 80 от ГПК вложен на л.28 от
въззивното дело,след което ги редуцира съобразно уважената част на
жалбата.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното решение №1147/16.10.2021г., постановено по гр.д.№
502/2021г. на Плевенски районен съд В ЧАСТТА с която е ОТХВЪРЛЕН
предявеният от ***,ПАРИЖ, рег.№***, чрез ***,клон България, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. *** 4, *** С., сгр. 14, иск с правно
основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД , за
признаване за установено, че М. М. Г. с ЕГН**********, от с.***, ул.”***“
№5, ДЪЛЖИ на ***, ПАРИЖ, сумата от 765,99лв. – усвоена и непогасена
главница по договор за потребителски револвиращ кредит № ***,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД , че М. М. Г. с ЕГН **********, от с.***,
ул.”***“ №5, ДЪЛЖИ на ***, ПАРИЖ, чрез ***,клон България, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. *** 4, *** С., сгр. 14 сумата
765,99лв. – усвоена и непогасена главница по договор за потребителски
револвиращ кредит № ***,ведно със законната лихва върху тази сума от
27.10.2020г. до окончателното и изплащане .
ПОТВЪРЖДАВА решение №1147/16.10.2021г., постановено по гр.д.№
502/2021г. на Плевенски районен съд в ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ***,ПАРИЖ, рег.№***, чрез
***,клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.
*** 4, *** С., сгр. 14, иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД ,срещу М. М. Г. с ЕГН**********, от с.***,
ул.”***“ №5,за РАЗЛИКАТА над 765,99лв. до претендираните
1032,32лв-главница.
ОСЪЖДА М. М. Г. с ЕГН**********, от с.***, ул.”***“ № 5 да заплати на
***, ПАРИЖ, чрез ***,клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к. *** 4, *** С., сгр. 14 деловодни разноски в размер на
575,06лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280 , ал.3 т.1 от
ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5