№ 635
гр. Варна , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500326 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Община Варна, с
административен адрес гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43 срещу решение
№ 261319/ 19.11.2020г. постановено по гр.дело № 20809 по описа за 2019г., с което:
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес гр.Варна, бул. „Осми
приморски полк“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. С., с ЕГН ********** и адрес гр.София, ул.
„Дамян Груев“ №21 сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на счупване на тазова кост при падане в необезопасена шахта на 10.11.2018г. в
гр.Варна, в района на Паметника на Българо-съветската дружба, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на вредата – 10.11.2018г. до окончателно плащане на
вземането.
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес гр.Варна, бул. „Осми
приморски полк“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. С., с ЕГН ********** и адрес гр.София, ул.
„Дамян Груев“ №21 сумата от 1700 лева, представляваща сторени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат
се подробни съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението на ВРС
1
и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски
по делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. В. С., с ЕГН
********** срещу Община Варна, с административен адрес гр.Варна, бул. „Осми приморски
полк“ №43, с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на счупване на тазова кост при падане в необезопасена шахта на 10.11.2018г. в
гр.Варна, в района на Паметника на Българо-съветската дружба, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на вредата – 10.11.2018г. до окончателно плащане на
вземането.
Ищецът твърди,че на 10.11.2018г. около 19:30 часа при посещение на парка –
паметник Българо-съветска дружба в гр.Варна се разхождал с приятели в частта до
паметника. Приятелите на ищеца седнали на едно от последните стъпала. Алеята с ширина
около 4-6 метра била тъмна – нямало осветление. Когато тръгнал да обиколи паметника,
ищецът изведнъж пропаднал с левия си крак в отворена шахта с диаметър около 0,80 м. и
дълбочина 1 метър. Започнал да вика за помощ. Непознати минувачи го чули и отишли при
него, а след това повикали приятелите му. Докато дойдат приятелите му, той се почувствал
много зле, почувствал силна болка в областта на горната част на левия крак – не можел да
помръдне, викал от болка и се изпуснал по голяма нужда.Приятелите му дошли и му
помогнали да излезе от дупката. Тогава той разбрал, че не може да стъпва с левия си крак и
се налага да го закарат до болница. Ищецът постъпил спешно в болница МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД с диагноза „счупване на ацетабулума, закрито в ляво“ /ацетабуларните
счупвания на таза били счупвания в областта на ямката, където навлиза главичката на
2
бедрената кост/. Във връзка с травмата на ищеца била направена операция от 13:00 до 14:00
часа под местна анестезия и под рентгенов контрол било извършено закрито наместване на
тазови кости.Престоят в болницата бил от 10.11.2018г. до 19.11.2019г., като при
изписването му била назначена 40-дневна екстензия. През това време ищецът бил на легло и
имал необходимост от обслужване. Едва след този период ищецът започнал да става и да
ходи с проходилка и патериците.
Във връзка с претърпяната травма на ищеца били издадени последователни
болнични листи за болнично лечение и след това домашен режим на лечение за общо 130
дни до 19.03.2019г. През тези дни ищецът бил в много тежко състояние – претърпял болки и
страдания, изразяващи се в ужасни болки при счупването, болки при възстановяването –
непосредствено след отминаване на ефекта на анестезията при операцията и следващите дни
от травмата на тъканите около счупването, поставянето на екстензията и от опъването
на крайника с екстензия. Освен това ищецът изпитал неудобство и дискомфорт от
невъзможността да се обслужва сам – бил на легло и се наложило да ангажира човек, който
да се грижи за основните му нужди, хигиена, лекарства и храна.
Ищецът е с ТЕЛК с водещо заболяване неинсулинозависим захарен диабет с
неврологични усложнения.
Мястото на инцидента било пешеходна алея до Паметника на българо-
съветската дружба в „Парк-паметник на българо-съветската дружба“, находяща се в
регулационните граници на гр.Варна, собственост на община Варна. Ремонтът,
обезопасяването и поддържането на парка, в който се намирала шахтата са задължения на
ответната община. Вредите настъпили поради виновно неизпълнение на задълженията на
ответника по обезопасяване и поддръжка на инфраструктурата.Моли за осъждане на
ответника да му заплати процесната суми, прави доказателствени искания и претендира
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Оспорва се,че на посочените в исковата молба дати и място да е
съществувала неравност, която да е в причинно-следствена връзка с падането на ищеца.
Поддръжката и ремонтирането на мрежата било задължение само и единствено на
съответното експлоатационно дружество, а не на общината. Пасивната процесуална
легитимация била от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежно
упражняване правото на иск, поради което било необходимо установяването на собственика
на процесната шахта, за която се твърди, че е причина за инцидента.Оспорва причинно
следствената връзка за настъпването на травмата и неимуществените последици. Моли
за отхвърляне на иска изцяло като недоказан и неоснователен и присъждане на разноски. В
условията на евентуалност моли за значително намаляване размера на обезщетението
съобразно правилата визирани в чл.52 ЗЗД и в съответствие с преобладаващата за подобни
3
случаи съдебна практика. Въвежда се и възражение за съпричиняване.Претендират
присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
От Епикриза от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД се установява, че ищецът е
постъпил за лечение на 10.11.2018г. в 21:19 часа и изписан на 19.11.2018г. в 14:00 часа. На
ищеца е поставена диагноза „счупване на ацетабулума, закрито в ляво“ и на 14.11.2018г. е
направена операция по закрито наместване без вътрешна фиксация – тазови кости /л.7/.
На ищеца са издадени четири броя болнични листи, издадени в периода от
18.12.2018г. до 19.03.2019г., с които са ищеца е предписан режим на лечение включващ 10
дни болничен режим и 120 дни домашен режим /л.8-11/.
С експертно решение от 05.10.2020г. на ТЕЛК при IV- та МБАЛ – София ЕАД на
ищеца е определена 60% трайно намалена работоспособност за период до 01.10.20203г.,
като в мотивите за определяне на този процент е посочено, че за състояние след фрактура на
ацетабулума в ляво /м.11.2018г./ е определена 20% трайно намалена работоспособност
/л.88/.
По делото са разпитани свидетели .
В показанията си св.Т.Н. твърди, че познава ищеца от 12-15 години и са
приятели. В деня на инцидента имало футболна среща на „Левски“, на който свидетелят,
заедно с ищеца и още едно лице отишли да гледат на стадион „Тича“. Вечерта след
мача,тримата заедно се качили на паметника да видят гледката. Това било по тъмно, между
8 и 9 часа.. Свидетелят спрял колата на 20м. от горната площадка на паметника. От колата
до паметника тримата се придвижвали „по луна“ и застанали до стъпалата. Ищецът не
седнал, а излязъл някъде назад. . Свидетелят и другия приятел на ищеца останали. По едно
време пристигнали минувачи и казали „вашия приятел плаче и вика отстрани на паметника
в една дупка“. Когато отишли да видят, ищецът бил до половината в дупката. Дупката била
дълбока около 80 см. и имало боклуци в нея. Половината тяло на ищеца било вътре,
наклонено на страни. Ищецът бил висок между метър и осемдесет и два метра и тежал 150
кила, но плачел и имало петно до него. Свидетелят и другия приятел на ищеца му
помогнали да отиде до колата, сложили найлон или хавлия на седалката и го закарали в
спешното отделение на Окръжна болница. Там медицинските сестри го приели „наакан,
напишкан на една носилка“. Ищецът стоял в болницата 10-12 дни. Свидетелят няколко дни
поред ходел да го види в болницата, а след това ходели хора от агитката на „Левски“. В
болницата ищецът изпитвал силни болки, санитарките го избягвали защото бил много тежък
и чаршафа му бил много изцапан. Ищецът плачел, бил вмирисан, не можел да става.
Последният ден свидетелят помогнал четирима човека да качат ищеца в частна линейка, за
да го закара в София. На следващия ден свидетелят позвънил на ищеца и той му казал, че
4
левскарите го качвали пеша по стъпалата.
Свидетелят Н.Н. заявява, че познава ищеца покрай мачовете на „Левски“.
Свидетелят се върнал от Великобритания и на 10.11.2018г. случайно се видели с ищеца на
гарата във Варна. Заедно посетили мача, а след това свидетелят казал, че ще си хване влака
през Карлово, а ищеца и друго момче казали, че ще ходят някъде на плажа. На 01 и 02
декември свидетелят посетил ищеца в дома му в гр.София. Ищецът бил неподвижен и казал,
че домоуправителя му помага. Не можел да става от леглото и бил на подлога. Свидетелят
ходел да помага на ищеца – да пазарува, готви и обгрижва. Ищецът имал проходилка. Казал,
че постепенно трябва да се раздвижва, но много трудно се движел в стаята. В края на
декември свидетелят и ищеца тръгнали пеша до „Кауфланд“, който се намирал на около 1.6
км. от жилището на ищеца, но това продължило четири часа и половина. Ищецът казал, че
го е страх да не падни и повече нямало да ходи до там. След инцидента ищецът се променил
много и започнал изключително много да се страхува да не падне. Трудно се възстановил,
отказвал да ходи пеша и още не можел да преодолее това, което му се е случило.
От приетата от съда СМЕ се установява, че на 10.11.2018г. ищецът получил
счупване на тазобедрената ямка в ляво. Описаното травматично увреждане било в резултат
на удар с или върху твърд, тъп предмет реализиран в областта на лявата тазобедрена става.
Същото обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не
по-малък от 5-6 месеца. След изписване била назначена 40 дневна директна екстензия, която
несъмнено довела до нарушение на нормалния дневен режим. След сваляне на последната се
извършвало раздвижване, след което постепенно натоварване и движение с патерици.
Предвид значителния период от травмата, към момента на изготвяне на заключението
функцията следвало да е възстановена напълно. Ищецът имал предшестващо заболяване –
неинсулинозависим захарен диабет, което нямало връзка с травмата от инцидента./л.78-80/.
В приетата от съда СТЕ се посочва, че съоръжението довело до увреждане на
ищеца представлявало стоманено бетонна канализационна шахта с диаметър 700 мм., с
неустановена дълбочина поради нахвърляни в нея битови отпадъци като светлата височина
била приблизително един метър. Шахтата била част от канализационен клон, най-вероятно
за отвеждане на отпадни води от разположените в зоната на паметника складови и други
помещения. Процесната шахта се намирала в ПИ с ид. № 10135.2563.188, който по данни от
КК на гр.Варна бил публична общинска собственост. От „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД постъпило писмо, с което заявяват, че предназначението на изобразените от
вещото лице шахти върху извадка от КККР за имот с ид. № 10135.2563.188 е неизвестно за
дружеството, което не било собственик на шахтите и нямало ангажимент по отношение на
поддръжката им. /л.82-87/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
5
Настоящият въззивен състав приема, че в производството ищецът е доказал по
пътя на пълното и главно доказване твърденията си изложени в исковата молба -
получаването на описаната в исковата молба травма,настъпила в резултат на падане в
отворена и необезопасена шахта на 10.11.2018г. в района на „Парк-паметник на българо-
съветската дружба“ гр.Варна. От събраните по делото доказателства- свидетелски и съдебни
експертизи, съдът приема, че се доказва и настъпилите неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания по вид, степен и интензитет .
Претърпените неимуществени вреди са следствие от неизпълнение на
задълженията на ответната община за поддържане на инфраструктурата на „Парк-паметник
на българо-съветската дружба“ гр.Варна,
Налице е пряка причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да доказват
наведените от ответната страна възражения, че при наличие на необезопасена шахта, тя е
била собственост на трето за спора лице, както и че с поведението си ищецът е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат.
Шахтата е била изградена парк , намиращ се на територията на община Варна,
следователно е със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т.
3 от Закона за общинската собственост - имоти, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет/.Разпоредбата
на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да управлява
общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата
на добър стопанин. На основание §7, ал.1, т.7 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за местното самоуправление и местната администрация именно общината е
собственик на съоръженията от водоснабдителната и канализационната система, които
обслужват само територията на съответната община и задължението на ответника е да
поддържа тази структура.Наличието на необезопасена с капак шахта и липсата на
сигнализация за опасността обосновава извод, че ответникът и лицата, на които той е
възложил да поддържат и изграждат уличната инфраструктура не са положили дължимата
се грижа, присъща на добрия стопанин, вследствие на което ищецът е паднал в шахтата и
получил описаните телесни увреждания.
Независимо от това, дори да се приеме тезата на ответника, че задължението за
поддържане и почистване на процесната шахта е на оператора на водоснабдителните
системи, то община Варна се явява възложител на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД и
отново носи отговорност за настъпилите вреди от неизпълнение на задължението за
поддържане на шахтата. След като задължението за поддържане и обезопасяване на
шахтата, в която ищеца е паднал е на община Варна, то последната се явява възложител на
6
работа по смисъла на чл.49 ЗЗД. Доколкото в хипотезата на чл.49 от ЗЗД не се изисква да се
установи виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено от ответника да
поддържа в изправност и безопасност територията на „Парк-паметник на българо-
съветската дружба“ гр.Варна, включително и намиращите се шахти в тази територия, то
налице е причинно-следствена връзка между това неизпълнение и настъпилото увреждане.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел, че по делото не са представени и
събрани доказателства от които да се установи противоправно поведение на ищеца, което
да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради което и възражението на
ответника за съпричиняване се явява неоснователно.
Въззивният съд намира, че същите са определени правилно и в съответствие със
закона. Обезщетяването на имуществените вреди следва да е в пълен размер, то е доказано
по основание и размер с оглед приложените писмени доказателства, и при несъмнената
причинно следствена връзка на направените разходи за операцията и лекарствата и
претърпените от деликта вреди. В съответствие с чл. 52 ЗЗД, е определен правилно и
размера на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лв. Тук трябва да се отчетат:
характера на увредата ; продължителността на възстановяването му, обстоятелството, че е
трудоустроен, допълнителното стесняване на социалните контакти вследствие деликта и
провелото се лечение, което е довело до душевен дискомфорт и несигурност при ищеца;
възрастта му, притесненията, че ангажира и други близки хора да се грижат за него и т. н.
Въззивният съд намира, че пълното обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлиза на 10 000 лв., който размер е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС и с конкретните данни по делото
В обобщение, решението на ВРС в обжалваната част като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемия, на
основание чл. 78, ГПК направените по делото разноски в размер на 830 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261319/ 19.11.2020г. постановено по гр.дело №
20809 по описа за 2019г., с което се :
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес гр.Варна, бул. „Осми
7
приморски полк“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. С., с ЕГН ********** и адрес гр.София, ул.
„Дамян Груев“ №21 сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на счупване на тазова кост при падане в необезопасена шахта на 10.11.2018г. в
гр.Варна, в района на Паметника на Българо-съветската дружба, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на вредата – 10.11.2018г. до окончателно плащане на
вземането
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес гр.Варна, бул. „Осми
приморски полк“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. С., с ЕГН ********** и адрес гр.София, ул.
„Дамян Груев“ №21 сумата от 830 лева, представляваща сторени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8