РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 15.04.2025 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Антоанета
Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14914 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът И.М.М. твърди в
исковата молба, че на 17.05.2015 г. около 10,40 ч., в гр. Китен, по ул. „И. ***), при управление на лек автомобил „Мазда
5“, с рег. № А ******, водачът М.Г.М. достигайки в района на кръстовището с
улица „Урдовиза“ не се съобразил с пътен знак Б-2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. В резултат, е отнел
предимство на движещия се на път с предимство мотопед „Баотиан“,
с рег. № ******, управляван от И.М.М. и е настъпил
удар между двете превозни средства. Поддържа, че е образувано е досъдебно
производство № 4635 ЗМ -82/2015 г. по описа на
РУП – Приморско, водено срещу М.Г.М.. За лекия автомобил „Мазда
5“, с рег. № А ****** има сключена застраховка „ГО“, полица
28114001584640/11.06.2014 г., със срок на валидност една година, считано от
14.06.2014 г. със ЗК „Олимпик“ – клон България.
В резултат на произшествието И.М. сочи,че е получил
следните травматични увреждания: счупване на предлакътни
кости на лявата ръка; счупване на навикуларната кост
на лявата длан; множество охлузвания и кръвонасядания
по ляво рамо и лява тазова област, като няма спомен за случилото се известен
период след удара. След инцидентът ищецът постъпва в Отделението по ортопедия и
травматология на МБАЛ „Дева Мария“ – Бургас, където видно от оперативен
протокол № 1951/17.05.2015 г. е направено кръвна репозиция
на фрактурата с поставяне на метална остеосинтеза. Ищецът
поддържа, че в резултат на уврежданията, получени при процесното
пътнотранспортно произшествие търпи силни болки и много страдания. Счупването
на двете предлакътни кости на лявата ръка е причинило
трайно затруднение в движението на ръката за период от 3 месеца, при обичаен
ход на възстановителния процес. Счупването на навикуларната
кост на лявата длан е причинило трайно затруднение в движението на ръката за
период от 2 месеца. За дълъг период от време, ищецът е трябвало да спазва
предписания режим и да не натоварва ръката, чувствал се отпаднал, имал
главоболие и световъртеж. Търпял е неудобства свързани със самообслужването и
за този период е бил принуден да разчита на близките си за задоволяване на
елементарни жизнени потребности в ежедневието си. Преди инцидента ищецът – на
18 г. е имал много динамичен живот, а след това задълго е бил лишен от
обичайния си начин на живот. И към момента продължава да изпитва болка в
наранените области при застудяване. Освен болките е
преживял и силен стрес при процесния пътен инцидент,
който ще остане за цял живот в неговото съзнание.
Ето защо, И.М. моли съда, да осъди ответника ЗК „Олимпик Лимитид“ – Кипър, чрез ЗК
„Олимпик – клон България“ да му заплати обезщетение в
размер на 60 000 лв., за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания
при процесното ПТП, ведно със законна лихва върху
сумата от датата на непозволеното увреждане до окончателното плащане.
Ответникът ЗК „Олимпик Лимитид“, регистрирана в Република Кипър, чрез „Застрахователна
компания Олимпик – клон България“ КЧТ в депозирания
отговор оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП,
като сочи, че няма безспорни данни, че водачът на лек автомобил „Мазда 5“ не е съобразил своето поведение с правилата за
движение по пътищата, съответно ги е нарушил. Сочи, че не е установено дали
водача на мотопеда е съобразил своето поведение с движещия се лек автомобил и
дали е предприел нужните действия за избягване на инцидента с него. Счита, че е
възможно да е налице вина на И.М. за настъпване на ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като
завишен и несъответстващ на принципа на справедливост.
Третото лице помагач на страната на ответника М.Г.М. оспорва
исковата молба, като неоснователна и съответно сочи, че не са налице
предпоставките за реализиране на отговорността за деликт.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на
увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване
на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”. По
този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от
което са произлезли твърдените неимуществени вреди) и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при
управление на процесното МПС.
С протоколно споразумението от
15.03.2016 г., по НОХД 234/2016 г., по описа на Районен съд, гр. Царево, М.Г.М.
се е признал за виновен, за това че на 17.05.2015 г. в гр. Китен, обл. Бургас, на кръстовището на ул. „И. *** при управление на
лек автомобил „Мазда 5“, с рег. № А ******, нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП: чл.
5, ал.1, т. 3 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 50, ал. 1 ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на И. И.М., изразяваща се в
счупване на двете предлакътни кости на лява ръка и
счупване на навикуларна кост на лява длан, като
деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 0,64
промила, представляващо престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. второ вр. ал. 1, б. „б“ предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Предвид разпоредбата
на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното
от съда споразумение
за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда,
а съгласно чл. 300 от ГПК присъдата
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно обстоятелство между страните, че е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата на произшествието.
От заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява следния механизъм на процесното ПТП:
На 17.05.2015., около 10,40 ч., при светло, сухо
време, в гр. „Китен“ по ул. „И.Б.“, в
посока от север на изток се е движил лек автомобил „Мазда
5“, с рег. № А ******, управляван от М.Г.М. със скорост от около 35 км./ч.,
който приближава кръстовището с ул. „Урдовиза“, но не
намалява предварително скоростта си. На ул. „И.Б.“ от двете страни на
кръстовището има знак „СТОП“ Б-2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. Достигайки кръстовището, водачът на лекия автомобил вижда движещия
се отдясно по главната улица „Урдовиза“ И.М.М. със скорост от около 30 км/ч. и задейства спирачките, но
въпреки това лекият автомобил удря мотоциклета. От удара мотоциклета и
мотоциклетистът падат надясно, от което И.М.М.. Тъй
като пряка видимост и за двамата водачи се е открила твърде късно, те не са
имали възможност да спрат и да не допуснат произшествието.
По делото е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза,
съгласно която при процесното ПТП И.М.М. е получил счупване на костите на лявата предмишница (лъчева и лакътна) и лява ладиевидна кост (малка костица в областта на китката), също и мекотъканни
увреждания – охлузвания в областта на лявото рамо и лява тазова област. По
повод на счупването на предмишницата, ищецът е
опериран, като е извършена кръвна репозиция и е
поставена метална остеосинтеза. При нормално
протичане на оздравителния процес, периодът на възстановяване във функционално
отношение на горния крайник е за период около 5-6 месеца, като в случая не са
налице възникнали усложнения и протрахиране на
възстановителния период. Впоследствие, след консолидация на фрактурите е
проведена втора оперативна интервенция, свързана с отстраняване на металните плаки. Към момента на прегледа, И.М. е в добро общо
състояние, със зарастнали и спокойни оперативни цикартрикси на лява предмишница,
без паталогични секреции от тях. От извършената
рентгенография се установява добро зарастване на фрактурираните
кости. Единствено се установява леко ограничение във външното завъртане на
крайника, по отношение на което се препоръчва провеждане на курс физиотерапия и
ЛФК, като се очаква пълно възстановяване в обема на движенията на травмирания
крайник. Охлузванията на лявото рамо и в областта на таза вляво са отзвучали
напълно за период около 10-14 дни.
Свидетелят И.Т.Н.сочи, че познава ищеца от дете,
израснали са заедно. След катастрофата е постъпил за лечение в болница.
Оплаквал се е от силни болки в лявата ръка, не е можел да се обслужва сам, бил
е с гипс от дланта почти до рамото, като гипсът го е носел около два месеца. След
махането му, не е можел да вдига тежко и затова е ходел на рехабилитация във
Военната болница в Бургас. Сочи, че около година след произшествието, ищецът е
можел да си движи ръката нормално и да я използва почти пълноценно. Свидетелят
сочи, че тогава И. е работил като сервитьор и е изгубил работата си, защото е
нямало как да работи повече тази работа с една ръка. Към момента, когато става
студено започва да го боли и не може да вдига много тежко. Има три белега на
ръката от операциите. В момента не кара мотор, защото изпитва страх.
Спорен по делото е въпросът относно това налице ли е
виновно и противоправно деяние от страна на водача на
лекия автомобил.
При преценка на това обстоятелство, настоящият съдебен
състав приема следното: От доказателствата по делото се установи, че вина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие има водача на лекия автомобил „Мазда 5“, който е отнел предимство, като освен това е нарушил
чл. 5, ал.1, т. 3 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 50, ал. 1 ЗДвП, което се
установява от споразумението по наказателното дело, поради което съдът намира,
че поведението на водача на процесният автомобил е противоправно и представлява деликтно
поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ето защо, настоящият състав приема, че по делото са
доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, следователно
отговорността на застрахователното дружество следва да бъде ангажирана.
Относно размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на
чл. 226, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди травматични увреждания, изразяващи в счупване
на костите на лявата предмишница (лъчева и лакътна) и лява ладиевидна кост; наличие
на оперативна намеса - кръвна репозиция и поставяне
на метална плактина, което предполага сериозно
счупване; периода на възстановяване – 6 месеца, наличието на три белега след
операцията, претърпените силни болки и негативни изживявания. Предвид изложеното и с оглед социално -
икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сумата от 30 000
лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите от ПТП. Следва да бъде приспадната сумата от 3 000 лв.,
която е заплатена доброволно от водача М.М. на ищеца И.М.
чрез неговия баща, съгласно показанията на св. К.П.И.. До пълния предявен
размер от сумата от 60 000 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната
лихва върху присъденото обезщетение следва да бъде начислена от датата на
увреждането – 17.05.2015 г.
Относно разноските.
На процесуалния представител на ищцата -
адвокат П.К. следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1 400 лв. с
ДДС.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и
съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски в размер на 1 400 лв. възнаграждение
за адвокат и деловодни разноски в размер на 150 лв., представляващи депозити за вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1 080
лв., представляваща държавна такса, както и разноски в общ размер на 150 лв. за
възнаграждения за експертизи, съразмерно
на уважената срещу ответника част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България" КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, бул.
„България“ № 102, бл. „Бизнес център Белисимо“, ет.2, ап. 22 да заплати на И.М.М., ЕГН: **********,***, представляван от адв.
П.К.,*** Хилендарски № 33, офис 3, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), сумата от
27 000 лв. за претърпени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, осъществено на 17.05.2015 г. около 10,40 ч., в гр. Китен, на кръстовището
на ул. „Урдовиза“ с ул. „И.Б.“,
по вина на
М.Г.М., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил „Мазда
5“, с рег. № А ******, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 17.05.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 27 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000
лв.
ОСЪЖДА ЗК
„Олимпик Лимитид“, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България" КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, р-н
„Витоша“, бул.
„България“ № 102, бл. „Бизнес център Белисимо“, ет.2, ап. 22 да
заплати на основание чл. 38 ЗА на адв. П.К. *** Хилендарски № 33, сума в размер на 1
400 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА ЗК „Олимпик Лимитид чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България" КЧТ, ЕИК
*********, гр. София, р-н „Витоша“, бул.
„България“ № 102, бл. „Бизнес център Белисимо“, ет.2, ап. 22, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата
от 1 080 лв., представляваща държавна такса, както и разноски в общ размер на 150 лв.
за възнаграждения
за експертизи, съразмерно на уважената
срещу ответника част от исковете.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН: **********,***, представляван от адв. П.К.,*** Хилендарски № 33, офис 3, на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК и съразмерно на отхвърлената
част от исковете,
да заплати на ЗК „Олимпик
Лимитид“, чрез „Застрахователна
компания Олимпик – клон България" КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Триадица“, бул.
„Гоце Делчев“ № 142-142А, сумата от 1 400 лв. за
възнаграждение за адвокат и 150 лв. - разноски за експертизи, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ответника М.Г.М., ЕГН **********,***.
Решението
може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: