№ 648
гр. Варна, 26.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно
гражданско дело № 20243100500287 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:38 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО
ЧЕТЕНЕ/
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивната страна НИК-СОТ ГРУП ЕООД, редовни призовани, представляват се
от адв. М. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемият Т. П. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Й.Ц.
редовно преупълномощена от адв. П. Н. и приета от съда от днес.
Трето лице помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ АД,
редовно призовани, не изпращат представител.
СЪДЪТ докладва становище вх.№ 10569/23.04.2024г. от ЗК „Уника живот“ АД,
със становище по хода на делото, по доказателствата, по съществото на правния спор.
АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Ц.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 95949/19.12.2023г. от „Ник-Сот Груп“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ № 3, вх.
Б, ет. 6, ап. 16, представлявано от управител А.Б.Б., чрез процесуалния му представител адв.
Л. Ш., срещу решение № 3790 от 22.11.2023г., постановено по гр. дело № 353/2023г. по
описа на ВРС, XХХ-ти състав, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати
на Т. П. К., ЕГН ********** от с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варненска, ул.
„Страхил Войвода“ № 10, сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
болки и страдания в резултат на настъпилата трудова злополука на 24.05.2021г. по време
работа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване
увреждането - 24.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 200 от
КТ.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и необосновано. Отрича
увреждащата злополука да има трудов характер. Сочи, че въззиваемият е получил
увреждането не при изпълнение на задължениятаму на опаковач, нито при изпълнение на
работа, възложена му от пряк ръководител, нито с поведението си е подпомогнал
извършването на дейност в интерес на предприятието, поради което счита, че отговорността
на работодателя следва да бъде изключена изцяло. Оспорва извода на съда, че не е осигурил
безопасни условия на труд и като следствие на това, че не може да се приеме, че
злополуката се дължи на груба небрежност. Намира, че вредоносният резултат е настъпил
при изключително обективен принос от страна на пострадалия, като процентът на
съпричиняване е почти 100%. Счита, че при определяне на размера на обезщетението съдът
не е съобразил всички конкретни обстоятелства, относими към критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната част и да се
освободи работодателя от отговорностто му по чл. 200 от КТ. В евентуалност, моли за
решение, с което да се намали размера на присъденото обезщетение до минимален процент.
Претендира присъждане на сторените разноски във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно и се моли за неговото
потвърждаване. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция, изразяващи се в адвокатско
възнаграждение, което да бъде определено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
АДВ. П.: Запознат съм с доклада. Поддържам въззивната жалба. Нямам искания по
доказателствата. Представям списък на разноските.
АДВ. Ц.: Запозната съм с проекта на доклад, нямам възражения. Поддържам
2
отговора. Нямам искания по доказателствата. Представям договор за безплатна правна
помощ. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на колегата.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание
списъци на разноските и доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.П.: Този спор от фактическа страна е ясен. Установени са фактите по начин
годен да бъде взето едно правилно решение, което обаче районният съд не е сторил и не е
дал правилен отговор на трите съществени за делото правни въпроси. Налице ли е в случая
трудова злополука, има ли груба небрежност от страна на ищеца, което да наложи
разпределяне на отговорността и какъв е справедливият размер на обезщетение за такава
претърпяна травма.
По първия въпрос: Анализът на доказателствата сочи, че трудова злополука няма,
макар ищецът да е претендирал инцидент по време на работа. Видно е, че длъжностната му
характеристика не включва работа по изхвърляне на отпадъци ръчно или с мотокар или
газокар. Т.е. това, което е направил не е в кръга на възложената му работа. Не му е било
възлагано да участва в изхвърлянето на отпадъците и защитата на ищеца си дава сметка за
това, защото още с исковата молба е представена дописана длъжностната характеристика на
ищеца като се твърди, че в служебните му задължения се включва и изхвърляне на
отпадъци. Не е така. Освен това работата, която е правил не е в интерес на работодателя, тъй
като с показанията на трима свидетели е установено, и тримата подробно са описали
технологията по изхвърляне на отпадъци. В този процес участват само един работник –
мотокарист, с мотокар и газокар. Намеса на втори човек не се изисква, същата не е и
необходима и с нищо не допринася работата да бъде свършена. Поради това, считам че не е
налице трудова злополука.
Вторият въпрос за решаване, ако се приеме, че инцидентът е трудова злополука, е
дали има груба небрежност от страна на ищеца. Много груба небрежност е налице в случая.
Както и ВКС многократно в практиката си е изразявал разбиране, грубата небрежност е
налице тогава, когато работникът не прояви най-елементарна грижа за себе си и пренебрегва
3
ясни и очевидни правила, като пренебрегването им е близко до ума, че може да доведе до
злополука. Случаят е точно такъв. Ясно е за всеки човек с нормален разсъдът, че качването
на вилките на мотокар, газокар, електрокар е недопустимо. Те не са предназначени за возене
на хора, а за повдигане и пренасяне на товар. Тук не става дума за по-сложни правила с
машини и съоръжения или пък за технологични правила, а елементарни правила за
безопасност, които са очевидни. Районният съд се е аргументирал, че не може да се
преценява изобщо наличието на груба небрежност, тъй като работодателят не е създал
здравословни и безопасни условия на труд. Без да е аргументирал как работодателят би
предотвратил една безрасъдна проява било на ищеца, било на някой друг работник. От
показанията на свидетелите се установява, че поне четирима души са му казвали „Слез, не се
качвай на вилките на газокара“. Както е изразеното от ВКС становище, дори да има
неспазване от работодателя на задължението му за осигуряване на безопасни условия на
труд, това не изключва автоматично възможността работника да е проявил груба
небрежност.
На трето място, размерът на обезщетението е силно завишен, предвид критериите в
съдебната практика. На първо място е характерът на травмата. Това е травма неизскваща
инвазивно лечение, като ищецът е бил лекуван консервативно, медикаментозно със
сравнително кратък болничен престой, без търпене на някакви изключително големи болки
и страдания, без необратими увреждания. Прогнозите са, че такава травма постепенно
отзвучава. И двете вещи лица, които са давали заключения са заявили, че всъщност няма
обективен метод да се изследва и установи какво точно е състоянието на пострадал с
травмата на ищеца. Всичко се основава на неговите обяснения и оплаквания, което не
изключва засилване с цел, именно получаване на обезщетение. В експертизата се казва, че е
възможно някой да е подучил ищеца, тъй като той е с нисък интелект и е изключено да се
сети сам. При съпоставката между обясненията на ищеца пред вещото лице и обясненията
дадени в досъдебното производство, което е едни официален документ, той много подробно
е описал всички събития до падането си. След това пред експерта по делото казва, че не
помни нищо. Вещите лица казват, че симптомите при такъв вид травма отшумяват, а не се
засилват. На второ място е противоречието от една страна на свидетелите на ищеца, негови
близки и роднини и свидетелите на ответника. Неправилно са преценени в частта им за
изявленията на ищеца, който заявява пред свидетелите, че се чувства добре и смята да се
връща на работа, но това го прави, именно за да си запази работата. Това са в общи линии
аргументите ми. Моля да ми дадете възможност да представя по-подробна писмена защита.
Моля да присъдите разноските на моите доверители за двете инстанции.
АДВ. Ц.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба, като потвърдите
първоинстанционно решение. Считам, че същото кореспондира изцяло с материалния закон.
По отношение на това реализация ли е на чл. 200 от КТ, по делото е прието като
доказателство влязъл в сила административен акт, който установява, че процесният
инцидент е трудова злополука. Този административен акт е задължителен, както по
отношение на страните, така и за съда. По отношение на определената груба небрежност от
4
страна на работника считам, че от събраните по делото доказателства не се установи
поведение от страна на работника, което да се покрива от критериите заложени от
законодателя за това понятие. По отношение на обезщетението, което е присъдено в полза
на доверителя ми, е приложен правилно принципът на справедливост за обезщетяване на
неимуществени вреди, предвид уврежданията, които са установени по делото. Моля за
решение в този смисъл, като потвърдите първоинстанционното решение, като валидно,
допустимо и правилно. Моля да присъдите разноски на адвокатско възнаграждение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззивната страна в
едноседмичен срок от днес да представи писмени бележки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:51 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5