Решение по дело №719/2021 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

                                                     №  5

 

гр. Русе, 23.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VI - ти състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

        

        СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

 

при участието на секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 719 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от П.П.П. ***, депозирана чрез адв.-пълномощник М.Б. ***, против Решение № 2153-17-113 от 15.11.2021 г., издадено от Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-542 от 13.09.2021 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе. С потвърденото разпореждане на основание чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на жалбоподателя. Развиват се съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане като необосновано, постановено в противоречие на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се съдът да отмени решението и потвърденото с него разпореждане. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 25 от делото).

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт И. К., счита жалбата за неоснователна и иска от съда да бъде оставена без уважение, като излага подробни съображения в писмени бележки вх. № 566 от 14.02.2022 г. по описа на съда. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

По фактите

Със Заявление вх. № 2113-17-636 от 13.05.2021 г. П.П.П. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (л. л. 7 и 8 от преписката).

Към заявлението П. приложил притежаваните от него документи за осигурителен стаж и доход, съгласно изготвен доклад за осигурителен стаж това били: Удостоверение № ЗНК-809 от 04.06.2021 г., издадено от Военно окръжие - Русе (л. 25 от преписката), Удостоверение обр. УП-3 № 32 от 29.07.2015 г., издадено от „МИС-96“ ООД, гр. Русе (л. л. 26 и 27 от преписката), трудова книжка № 395 от 11.03.1983 г. (л. л. 38 – 40 от преписката), трудова книжка № 395 от 05.07.1999 г. (л. л. 35 – 37 от преписката), Удостоверение обр. УП-2 № 33 от 29.07.2015 г. за периода 01.01.1989 г. - 31.12.1991 г. (л. 15 от преписката).

Въз основа на тези документи била извършена преценка на осигурителния стаж на жалбоподателя.

С Разпореждане № 2140-17-542 от 13.09.2021 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, пенсията е отказана с мотиви, че лицето няма необходимите 15 години стаж, положени в условията на втора категория труд и няма общ сбор от осигурителен стаж и възраст 100 г., каквото е изискването на чл. 696, ал. 2 на КСО (л. 6 от преписката).

Прието е, че към датата на подаване на заявлението П. има навършени 58 г. 08 м. 09 дни.

Зачетен е осигурителен стаж от първа категория труд - 01 м., от втора категория труд - 12 г. 07 м. 12 дни, общо първа плюс втора категория събрани без превръщане, съгласно чл. 69, ал. 6 от КСО - 12 г. 08 м. 12 дни, от трета - 24 г. 09 м. 12 дни; общ осигурителен стаж превърнат към трета категория - 40г. 08 м. 10 дни.

Сборът от осигурителния стаж и възрастта е 99 години 04 месеца 19 дни.

В разпореждането е посочено, че поради несъответствие на длъжността  за периода 09.11.1988 г. – 01.04.1991 г. по трудова книжка № 395 от 11.03.1983 г. – „т.р. работник“ в СМК МИП, фирма „МИС 96“, гр. Русе, а в Удостоверение Обр. УП-3 № 32 от 29.07.2015 г. от „МИС 96“, гр. Русе длъжността е „такелажник“, е била изискана служебна проверка в Осигурителния архив при ТП на НОИ, съхраняващ ведомостите на „МИС 96“ ООД, гр. Русе (л. 29 от преписката).

След извършена проверка и представена информация било прието, че положеният трудов стаж към СМК МИП - фирма „МИС-96“, гр. Русе за периода от 09.11.1988 г. до 01.04.1991 г. от 02 г. 04 м. 22 д. следва да бъде зачетен от трета категория труд, тъй като съгласно Писмо изх. № 1029-17-2007 от 28.07.2021 г., длъжността на лицето в съхраняваните ведомости е „т.р. работник“ от м. 11.1988 г. – м. 10.1989 г. и „докер“ от м. 11.1989 г. – м. 03.1991 г., а длъжността „т.р. работник“ не фигурира в т. 26 от ПКТП (л. 28 от преписката).

П. оспорил разпореждането за отказ, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно му е зачетен стажа за периода от 09.11.1988 г. до 01.04.1991 г., през който е работил в СМК МИП, фирма „Монтажни инсталационни системи-96“ ООД – Русе /МИС-96-Русе/ по условията на трета категория труд, вместо по условията на втора категория труд, поради което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С жалбата не са били представени нови доказателства за осигурителен стаж (л. 5 от преписката).

С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-113 от 15.11.2021 г. (л. л. 1 – 3 от преписката) Директорът на ТП на НОИ – Русе отхвърлил жалбата на П.П. и потвърдил разпореждането за отказ, като по отношение труда, положен в СМК МИП, фирма „Монтажни инсталационни системи-96“ ООД – Русе /МИС-96-Русе/ за периода от 09.11.1988 г. до 01.04.1991 г. е посочил, че не са налице основания за зачитането му от втора категория по т. 26 от ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране – отм.), тъй като въз основа на наличната документация и Писмо изх. № 1029-17-2007 от 28.07.2021г., издадено от сектор Осигурителен архив при ТП на НОИ - гр. Русе след извършена проверка по повод установяване на категория труд са били уточнени длъжностите, които лицето е заемало в предадените ведомости за заплати: „т.р. работник“ от м. 11.1988 г. до м. 10.1989 г. и „докер“ - от м.11.1989г. до м. 03.1991 г. Същите не били включени в списъка на заетите в работещите непосредствено на обекти в строително-монтажната дейност, в строителството или монтаж на машини и съоръжения в строителството.

Органът е приел, че работата, извършвана от „т.р. работник" и „докер" не може да се счита, че е със същата вредност като дейността, извършвана от строително-монтажни работници, работещи непосредствено на обекти от строително-монтажната дейност.

Приел е, че след като няма доказателства трудът за периода от 09.11.1988 г. до 01.04.1991 г. - 02 г. 04 м. 22 д. да бъде зачетен като стаж от втора категория труд по т. 26 от ПКТП, то правилно ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе е зачел въпросния стаж като такъв от трета категория, която отговаря за длъжностите, установени в разплащателните ведомости.

Поради изложеното административният орган е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането.

В хода на съдебното дирене в настоящото производство, по искане на жалбоподателя с цел установяване на релевантния за спора факт, че за периода от 09.11.1988 г. до 01.04.1991 г. П. е полагал труд на длъжността „такелажник“, с характер и тежест на труда от втора категория, са разпитани двама свидетели – св. И. Владимиров П. – работил като диспечер във СМК „Монтажно инсталационно предприятие“ през процесния период и до 2012 г. и св. Д. П.Т., също работила в предприятието и изготвила представеното в производството  Удостоверение Обр. УП-3 № 32 от 29.07.2015 г. от „МИС 96“, гр. Русе (л. л. 26 и 27 от делото).

От показанията на св. И. В. П. става ясно какви са били тежестта, условията на труда и работната среда на изпълняващия длъжността „такелажник“, както и мястото му в производствения процес в „Монтажно инсталационното предприятие“. Свидетелят, от позицията си на ръководен персонал - диспечер, изясни и характера на трудовата дейност на позиции, наричани разговорно и в администрацията като „докер" и „т.р. работник - товаро разтоварач“. От поясненията му стана ясно, че не съществува разлика в дейността, която е извършвало едно лице, заемащо длъжност, наименована „т.р. работник - товаро разтоварач“, „докер“ или пък „такелажник“. Според свидетеля, докато той работел като диспечер в предприятието, на всички работници, които извършвали товаро-разтоварни дейности на крана разговорно наричали „докер“, като не знае как ги водели по документи. Според него абревеатурата „т.р. работник“ е товаро-разтоварач, което всъщност представлява такелажник, извършващ товаро-разтоварни дейности на крана.

От показанията на св. Д. П. Т. става ясно, че тя е длъжностното лице, изготвило Удостоверение УП-3 № 32 от 29.07.2015 г. Св. Т. също свидетелства за това, че няма разлика в дейността и трудовите функции на длъжностите „товаро-разтоварач“, „докер“ и „такелажник“ в предприятието.

По правото

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО. Същото съдържа фактически и правни основания, т.е. мотивирано е съобразно чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е предвидената от закона форма.

Според настоящия съдебен състав обаче, при постановяване на оспорения административен акт, както и при издаване на потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон.

Не се спори, че към релевантния момент за отпускане на пенсия за ОСВ – 13.05.2021 г. като дата на подаване на заявлението, жалбоподателят е имал навършени 58 години, 8 месеца и 9 дни.

Безспорно е установен и стажът, положен преди 09.11.1988 г. и след 01.04.1991 г.

Жалбоподателят оспорва единствено зачитането на труда му в периода от 09.11.1988 г. до 01.04.1991 г., през който е работил в СМК МИП, фирма „Монтажни инсталационни системи-96“ ООД – Русе /МИС-96-Русе/, който му е зачетен в цялост като продължителност, но като трета категория.

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Към момента на полагане на спорния стаж зачитането и категоризирането на труда при пенсиониране се е извършвало по реда на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ (ПКТП).

За процесния период от 09.11.1988 г. до 01.04.1991 г. по трудова книжка № 395 от 11.03.1983 г. заеманата от П. длъжност е посочена като „т.р. работник“ в СМК МИП, фирма  „МИС 96“, гр. Русе, а в Удостоверение Обр. УП-3 № 32 от 29.07.2015 г. от „МИС 96“, гр. Русе длъжността е „такелажник“. Видно от длъжността на лицето в съхраняваните ведомости е „т.р. работник“ от м. 11.1988 г. – м. 10.1989 г. и „докер“ от м. 11.1989 г. – м. 03.1991 г.

Ответният административен орган е приел, че липсват доказателства по отношение на релевантното за спора обстоятелство - труда, положен в СМК МИП, фирма „Монтажни инсталационни системи-96“ ООД – Русе /МИС-96-Русе/ за периода от 09.11.1988 г. до 01.04.1991 г., които да обусловят наличието на основания за зачитането му от втора категория по т. 26 от ПКТП, тъй като длъжността „т.р. работник“ не фигурира в т. 26 от ПКТП.

Съгласно т. 26 от ПКТП /отм./, от втора категория се зачита трудът на строително-мотнажни работници, работещи непосредствено на обекти от строително-монтажната дейност, във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализирани строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации.

Към текста на т. 26 от ПКТП е приложен списък с най-често срещаните професии, в който фигурира длъжността „такелажник". Длъжностите „т.р. работник“ и „докер“, които пенсионният орган е установил след проверката не попадат в текста на т. 26 от ПКТП.

За да бъде зачетен обаче трудът на П. за процесния период като такъв от втора категория по т. 26 от ПКТП (отм.) следва да бъде установена не само длъжността, но и конкретно извършваната дейност, трудовите функции на лицето в предприятието.

В случая именно тези въпроси следва да бъдат предмет на изследване както в хода на административното производство, така и в настоящото съдебно производство.

В конкретния казус в проведеното административно производство не е бил изяснен в достатъчна степен характера и тежестта на труда, полаган на П.П. за периода от 09.11.1988 г. до 01.04.1991 г., така че да може безспорно да се обоснове извод относно категорията на този труд при работодателя СМК МИП.

Безспорно е, че работодателят към момента на подаване на заявлението от П. за отпускане на пенсия за ОСВ не съществува, но при издаване на УП-3 № 32 от 29.07.2015 г. и УП-2 № 33 от 29.07.2015 г. същият е съществувал. Т.е. действащият осигурител е издал неоспорени писмени доказателства, които удостоверяват, че заеманата от П.П. длъжност „такелажник“ е длъжност, чиито труд е от втора категория на основание т. 26 от ПКТП /отм./ и е възприет от осигурителя за такъв от втора категория. За пълнота целият трудов стаж на лицето - от 09.11.1988 г. до 01.07.2002 г. е удостоверен по удостоверението за трудов стаж УП-3 на тази длъжност.

В хода на съдебното дирене в настоящото производство, по искане на жалбоподателя с цел установяване на релевантния за спора факт, че за периода от 09.11.1988 г. до 01.04.1991 г. П. е полагал труд на длъжността „такелажник“, с характер и тежест на труда от втора категория, са разпитани двама свидетели – св. И. В. П. – работил като диспечер във СМК „Монтажно инсталационно предприятие“ през процесния период и до 2012 г. и св. Д. П. Т., също таботила в предприятието и издала представеното Удостоверение УП-3 № 32 от 29.07.2015 г.  (л. л. 26 и 27 от делото).

От показанията на св. И. В. П. става ясно какви са били тежестта, условията на труда и работната среда на изпълняващия длъжността „такелажник“, както и мястото му в производствения процес в „Монтажно инсталационното предприятие“. Свидетелят, от позицията си на ръководен персонал - диспечер, изясни и характера на трудовата дейност на позиции, наричани разговорно и в администрацията като „докер“ и „т.р. работник - товаро разтоварач“. От поясненията му стана ясно, че не съществува разлика в дейността, която е извършвало едно лице, заемащо длъжност, наименована „т.р. работник - товаро разтоварач“, „докер“ или пък „такелажник“. Според свидетеля, докато той работел като диспечер в предприятието на всички работници, които извършвали товаро-разтоварни дейности на крана разговорно наричали „докер“, като не знае как ги водели по документи. Според него абревеатурата „т.р. работник“ е товаро-разтоварач, което всъщност представлява такелажник, извършващ товаро-разтоварни дейности на крана.

От показанията на св. Д. П. Т. става ясно, че тя е длъжностното лице, изготвило Удостоверение УП-3 № 32 от 29.07.2015 г. Св. Т. също свидетелства за това, че няма разлика в дейността и трудовите функции на длъжностите „товаро-разтоварач“, „докер“ и „такелажник“.

От събраните гласни доказателства се установи по несъмнен начин, че трудът, полаган от лице, заемащо длъжността „такелажник“, „докер“, или пък „товаро-разтоварач“ в СМК МИП е с едни и същи характеристики, с една и съща вредност и тежест.

Св. П., който е познавал жалбоподателя от 1988 г., като през процесния период е бил диспечер в предприятието, където е работел до 2012г., пояснява, че по своя характер работата на длъжностите „такелажник“, „докер“, или пък „товаро-разтоварач“ в СМК МИП е била работата на работника, пряко участвуващ в товаро-разтоварната дейност на крана, това е бил работникът, който закача и разкача на крана товарите посредством сапани /големи телени въжета/, за да се уравновеси товара /в това число тръби, барабани с кабели, кабелни въжета/. Свидетелства за това, че всички колеги на жалбоподателя, когато той постъпил на работа първоначално се водели като „такелажник“, като винаги работели в екип, поне с още един такелажник, предвид тежестта и големите размери на товара.

При така установените данни, приложение следва да намери и разпоредбата на чл. 68 от ПКТП (отм.), която гласи, че при изменение в наименованията на извършваната работа, но без промяна на характера й, работниците запазват категорията си.

В тази връзка съдът също намира, че точното наименование на заеманата длъжност е без значение за определяне на категорията труд. Изброяването в т.26 не е изчерпателно и по точно дефинирани длъжности. За категоризирането на труда от значение е вида труд, който се полага /строително-монтажни дейности/, както и вредностите, с които се работи /целогодишно на открито, боравене с товари, които са с голяма тежест и размери, като именно тези обстоятелства изисквали работниците, извършващи процесната дейност да работят винаги по двама/.

Според утвърдената съдебна практика в тази насока критерий за определяне на категорията по аргумент от чл. 68 от ПКТП (отм.) е именно характерът на извършваната работа, респективно зачитането на определен труд от съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и тежест.

С въведения принцип, както в ПКТП (отм.), така и в последствие с НКТП, нормативно е установено, че определени длъжности, съответно дейности, са с такава вредност и тежест, че положеният на тях труд следва да бъде зачетен от по-висока категория.

При съвкупния и сравнителен анализ на всички събрани по делото доказателства съдът намира за установено, че трудът на жалбоподателя, който е полагал в СМК МИП, фирма „Монтажни инсталационни системи-96“ ООД – Русе /МИС-96-Русе/ за периода от 09.11.1988 г. до 01.04.1991 г. е включвал извършването на товаро-разтоварни дейности, характерни, типични за длъжността „такелажник“ и по тази причина попада в обхвата на т. 26 от ПКТП (отм.) като труд от ІІ категория и следва да бъде зачетен изцяло (съобразно удостовереното в издадените от работодателя УП-2 и УП-3) като втора категория труд.

По отношение на възражението на ответника, че не може да има зачитане на права по повод категоризирането на труда, което да е по принцип и всеки случай се преценява поотделно, като се взема предвид всички данни от първичната документация, както и данни от съществуващите регистри, следва да се отбележи следното:

Според принципа на служебното начало в административното производство (чл. 9, ал. 2 от АПК) административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Това правило е намерило отражение и в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК, а именно доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи.

Страните (заинтересованите лица) оказват съдействие на органа при събирането на доказателствата и дори са длъжни да представят тези, които се намират при тях (чл. 36, ал. 2 от АПК ), но това не освобождава органа от задължението му служебно да издири и събере доказателствата, необходими за разрешаването на основния за съответното производство въпрос.

Правилата по чл. 1, ал. 1, 5 и 6, чл. 2, чл. 3, 4 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са основани на обстоятелството, че изброените в тях документи, които следва да бъдат приложени към заявлението за отпускане на пенсия, по правило се събират от лицата, искащи да им бъде отпусната пенсия, т.е. това са документи, които се намират при тях и не се намират при административния орган по смисъла на чл. 36, ал. 2 от АПК. Поради това, когато тези лица обективно не могат да се снабдят с документ, необходим за правилното определяне на тяхното право на пенсия и размера на тази пенсия, пенсионните органи са длъжни в рамките на своята компетентност да им окажат необходимото съдействие, вкл. и чрез служебно събиране на относими за съответния случай доказателства.

Добрата административна практика изисква тези органи служебно да извършат действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за издаване на законосъобразно разпореждане (в този смисъл Решение № 1046 от 31.01.2007 г. по адм. д. № 9460 от 2006 г. на ВАС - VI о., както и Решение № 3247 от 28.03.2007 г. по адм. д. № 11551 от 2006 г. също на ВАС - VI о.), тъй като административните актове се основават на действителните факти от значение за случая (чл. 7, ал. 1 от АПК).

Установяването на тези факти и обстоятелства се извършва чрез предвидените в закона доказателствени средства – чл. 39 и следващите от АПК и включват не само писмени доказателства, но и сведения на неучастващи в производството лица – чл. 44 от АПК.

Именно в изпълнение на тези си задължения административният орган е следвало да събере и да направи преценка не само на изрично посочените в чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО писмени документи, но и напр. да бъдат събрани сведения от други лица, извършващи същата дейност в предприятието през процесния период или такива, които могат да установят характера и тежестта на работата, извършвана от жалбоподателя през процесния период. Именно това е постигнато посредством разпита на св. П. и св. Т. в настоящото производство.

Въз основа на изложеното се налага изводът, че жалбоподателят отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО в условията на втора категория труд, тъй като при зачитане на спорния осигурителен стаж от втора категория ще е изпълнено изискването за 15 години стаж от ІІ категория, което при произнасянето си административният орган е счел, че не е налице.

По изложените мотиви Административен съд – Русе намира, че административният орган е приложил неправилно материалния закон при постановяване на Разпореждане № 2140-17-542 от 13.09.2021 г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО на П.П.П. ***.

Като е потвърдил това разпореждане горестоящият орган – Директорът на ТП на НОИ – Русе е постановил също незаконосъобразно Решение № 2153-17-113 от 15.11.2021 г., поради което и двата акта следва да бъдат отменени и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по Заявление № 2113-17-636 от 13.05.2021 г. на П.П.П. при съобразяване с изложените по-горе съображения относно прилагането на материалния закон.

По разноските

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски в хода на съдебното производство, за които е представил списък (л. 25 от делото). Същите възлизат на 350 лева – адвокатски хонорар, за чието определяне и заплащане са представени надлежни доказателства (л. 5, гръб от делото).

Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, вр. с чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по оспорване на П.П.П. *** от 15.11.2021 г., издадено от Директора на Териториално поделение на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-542 от 13.09.2021 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление № 2113-17-636 от 13.05.2021 г., подадено от П.П.П., съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагането на материалния закон.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – гр. София да заплати на П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 350 (триста и петдесет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                         

 

                                                             Съдия: