ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

   № 460

гр. Пловдив, 20.02.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Десети състав, в закрито заседание на  двадесети февруари  през две хиляди двадесет и трета година,  в състав:

               Административен съдия:  ЯНКО АНГЕЛОВ                                                            

                  

като разгледа  Административно дело № 3282 по описа за 2022 година, взе предвид следното :

 

 Делото е образувано по искова молба на Л.Л.Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу неиндивидуализиран ответник, при липса на претендирано обезщетение.

Настоящата съдебна инстанция намира предявената искова молба за процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията , посветена на основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничи отговорността на два вида- отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1.ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

По силата на алинея втора, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

 В разпоредбата на чл.203 АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми. Отговорността не се презумпира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред , действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинените вреди. От така очертаната разпоредба е видно, че искът е осъдителен и с него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Отговорността на държавата не е безусловна.За да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице визираните в чл.1 от ЗОДОВ предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред,вреда от такъв административен акт,причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съдът е дал указания на ищеца с разпореждане от 05.01.2023 г. Да конкретизира срещу кой точно ответник е насочена претенцията, като му е указвал, че исковата претенция следва да отговаря на  Чл. 205. Ал. (1) от АПК… „Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите“;  Да уточни какви са точно действията и/или бездействията и от кой точно са извършени, така че да обосновават конкретната претенция за обезщетение и оспорване; Да уточни предявява ли се иск за обезщетение, в следствие на какви вреди и срещу кого, в какъв размер. Указанията на съда не са изпълнени.  Ищецът е подал в съда „Искова молба“, като е посочил, че „проявява“иск срещу „Гл. Консул на ДСК банка, гр.София“. Исковата молба не е съобразена с изискванията на чл. 127 ГПК и след дадените от съда указания, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК тези нередовности не са отстранени. Обстоятелствената част на исковата молба е останала неизяснена, тъй като не е уточнено какво поведение – акт, действие или бездействие на администрацията се твърди, в какво се състои неговата незаконосъобразност и на какво основание следва да се приеме наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията. Само по себе си това обстоятелство, че са направени някакви изложения, не може да съставлява основание на иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Не се сочи отменен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие от страна на държавната и/или общинска администрация, от което да се ангажира отговорността на държавата или общината за вреди по ЗОДОВ. Материално правните основания по ЗОДОВ са изрично посочени в чл. 1 от закона. Разпоредбата на чл. 205 АПК следва да се тълкува по-широко - ответник по иска за вреди по ЗОДОВ е юридическото лице, към което се числи административния орган, от чийто акт, действие или бездействие се претендират вредите. Такова тълкуване е продиктувано от разума на закона - присъжданото по ЗОДОВ обезщетение за вреди е винаги парично, а именно юридическото лице формира самостоятелен бюджет, от който да се разходват тези парични средства при евентуално уважаване на осъдителния иск.  След като ответник по исковата молба се сочи „Гл. Консул на ДСК банка, гр.София“, извън всякакво съмнение той не притежава качеството – юридическо лице и не е субект на искова претенция по ЗОДОВ. Липсват предпоставките за предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на осн. чл. 204, ал. 1 от АПК е необходимо като задължителна процесуална предпоставка за допустимост на иска да е налице отменен по съответния ред адм. акт. Ищецът не посочи и доказателства, обосноваващи исковата му претенция и доказваща пряката и непосредствена причинна връзка между вреди и увреждане, настъпили в резултат на издаден незаконосъобразен акт, действие или бездействие. Изложението в  Исковата молба  не давт елементарна ориентация от какво може да се прави извод за съществуващо основание по ЗОДОВ. Изложеното налага да се остави исковата молба без разглеждане, да се прекрати производството по делото и да се върне исковата молба.

По тези съображения, съдът

                                      

                                         О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно  дело № 3282 от 2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ВРЪЩА исковата молба на Л.Л.Ш., с ЕГН **********.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен Административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                       

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: