РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
580
Град
Пловдив, 17 март 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3123 по описа на
съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Х. Л.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-0432-000179 от 19.10.2020г. на началник Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта. Счита, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка.
Твърди се, че резултатите от положителната проба, установена с техническо
средство са били оспорени на място, като
жалбоподателят е заявил, че е имал силно главоболие и е приел няколко таблетки
паракофдал. Представил съдържането му на проверяващите. На лицето са взети
проба за кръв и урина, като резултатите от тези изследвания са показали, че
водачът не е употребил наркотични вещества. Мори да се отмени заповедта.
Ответникът по жалбата – началник Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив счита,
че административното производство по издадената ПАМ е прекратено по
административен ред, а като основание сочи издаването на прокурорско
постановление за прекратяване на наказателното производство.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима като подадена в законоустановения срок. Видно от заповедта, същата е
връчена на 12.11.2020 г., а жалбата е подадена на 23.11.2020 г. чрез административния
орган, при наличието на правен интерес, а по същество е основателна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0432-000179 от 19.10.2020г. на началник Първо РУ към
ОД на МВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от П.И.Т. на
длъжност началник на Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив. По делото е приложена заповед
№ 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, по силата на
която и в изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи /л.20 по делото/, са определени групите длъжностни лица, сред
които и „началниците на РУ на МВР“, които са упълномощени да прилагат
административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а" и
т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен
орган и в кръга на неговите правомощия.
По делото не са представени доказателства от административния орган,
въпреки дадената възможност, за това с какъв акт е била прекратена
административната преписка по издадената заповед, както се твърди от товетника.
Освен това съгласно чл.130 ал.2 от АПК никой друг орган няма право да приеме за
разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
По същество съдът намира, че издадената заповед е незаконосъобразна,
предвид събраните по делото доказателства.
По делото
се събраха доказателства с административната преписка, от които е видно, че
твърдяното от компетентния орган нарушение не е безспорно установено.
От
представеното прокурорско постановление за прекратяване на досъдебното
производство № 764 от 2020 г. от 06.01.2021 г. на прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив, е видно, че след извършения тест на място за употребата
на наркотични вещества или техни аналози, лицето е било задържано по реда на
ЗМВР за срок от 24 часа. Взета му е биологична проба за анализ. При същата е
установено, че жалбоподателят е употребил кодеин в комбинация с парацетамол,
метамизол и аспирин, което сочело на употребата
на лекарствен продукт / Паракофдал, Ацефеин, Солпадеин и др./, а не на
сачостоятелна употреба на високорисково наркотично вещество.
Съдът
кредитира представените доказателства по делото, които са официални документи,
изготвени от съответните длъжностни лица в кръга на техните правомощия. Същите
установяват, че на сочената дата на проверката жалбоподателят не е употребил наркотични
вещества или психоактивни медикаменти.
Посочените
обстоятелства са безспорно установени, поради което издадената заповед съдът
намира за незаконосъобразна. Поради това жалбата против нея да бъде уважена, а процесната
заповед следва да бъде отменена.
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0432-000179 от 19.10.2020г. на началник Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив, с
която на жалбоподателя Х. Л.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: