№ 9673
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110124052 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание: чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ,
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от Застрахователно дружество „,
установителен иск за установяване на вземане за главница и обезщетение за забава, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
489/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.10.2021 г. в 17:10 часа, в гр. Пазарджик, на
ул. „Хан Кубрат“, на кръстовището с бул. „Георги Бенковски“, е настъпило
пътнотранспортно произшествие с материални щети между лек автомобил „Рено Клио“, с
рег. № РА ,А, собственост на ,анчева, управляван от Т. Ц. Б., ЕГН **********, и лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ,, собственост на К. А. Т., управляван от същата.
Поддържа, че след настъпване на ПТП водачът на л.а. „Рено Клио“ с рег. № РА ,А –
Т. Ц. Б. не спрял и напуснал местопроизшествието. К. А. Т., водач на другия участник в
ПТП л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ,, била идентифицирала другия участник, който
напуснал ПТП и сигнализирала на компетентните органи на МВР. Същите установили, че
по време на ПТП, л.а. „Рено Клио“ с рег. № РА ,А бил управляван от ответника Т. Ц. Б. и
били съставили Протокол за ПТП № 1774704 от 16.10.2021г.
Посочва още, че според протокола за ПТП, виновен за настъпилото ПТП бил Т. Б.,
който на горепосочената дата и място, точно пред кръстовището, предприел необезопасена
маневра на заден ход, вследствие на което бил блъснал намиращия се зад него л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ,. Излага твърдения, че водачът вероятно е бил употребил
алкохол, тъй като криволичел по пътното платно напред.
1
Настъпило било ПТП с материални щети, а процесният Протокол №
1774704/16.10.21г. бил съставен чак на 8-мия ден след настъпването му, поради това, че Т. Б.
напуснал мястото на ПТП и било необходимо технологично време, за да бъде установен и
открит от компетентните органи. Посочва, че протоклът за ПТП е подписан от ответника.
Поддържа, че отговорността на виновния водач била застрахована в „ЗД ЕВРОИНС“
АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/07/121002893401 от 06.10.2021г., със срок на действие от
07.10.2021г. до 06.10.2022г., като процесното ПТП настъпило по време на действие на
застрахователния договор.
Поддържа още, че вследствие на ПТП са нанесени щети на невиновния участник –
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ,, в „ЗД ЕВРОИНС“ АД била предявена претенция за
изплащане на обезщетение, по която била образувана щета оид № ********** от
18.10.2021г.
Посочва, че съгласно описите на щетите, експертите на „ЗД ЕВРОИНС“ АД
изготвили експертна оценка, съдържаша се в Опис-протокол по щета №
**********/18.10.2021г., като определеното по експертна оценка застрахователно
обезщетение било в размер на 417.93 лв.
Сочи още, че настъпилото събитие било покрит риск по сключената застраховка и
„ЗД ЕВРОИНС“ АД изплатило определеното застрахователно обезщетение в размер на
417.93 лв. на собственика на увредения автомобил – К. А. Т. на 12.11.2021г.
Ищецът посочва, че поради всичко изложено по-горе, с плащане на
застрахователното обезщетение на основание чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ, „ЗД ЕВРОИНС“ АД
като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, имал право на регрес към Т. Ц. Б., т.к. същият бил напуснал мястото на
ПТП и не е уведомил органите на МВР за настъпването му. Посочва и че до Б. била
изпратена регресна покана за доброволно плащане, която била връчена на отверника на дата
04.12.2021г., но плащане не последвало.
Ищецът посочва, че това довело до подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение в СРС, по което било образувано ч.гр.д.55796/22г. и впоследствие прекратено.
Като производството по подсъдност било изпратено от СРС на Районен съд Пазарджик.
Така била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 489/23 на РС Пазарджик. Тъй като
издадената заповед била оспорена от длъжника, ищецът обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящата искова претенция.
Моли съдът да признае за установено съществуването на вземането на „ЗД
ЕВРОИНС“ АД от ответника Т. Ц. Б., предмет на издадената заповед за изпълнени по чл.
410 от ГПК, което вземане представлявало в общ размер : 463.36 лв. , от които : 417.93 лв. –
представляваща застрахователно обезщетение; 10.00 лв. – ликвидационни разноски; както и
мораторна лихва – 35.43 лв., считано от 14.12.2021г. до 07.10.2022г., заедно със законната
лихва върху исковата сума от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
2
изпълнение в съда до датата на окончателното плащане, както и съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 489/23г. в общ размер 325.00 лв.
(25.00лв.-държавна такса и 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение); както и направените
разноски в настоящото исково производство, вкл. адв. хонорар.
Прилага доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът е подал отговор на исковата молба след изтичане на законоустановения
срок за това процесуално действие. В него посочва, че бил изтекъл предявеният срок за
завеждане на иска. Посочва, че срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д. 489/23г. бил подал възражение. Съгласно разпореждане на РС Пазарджик №
1723/08.03.23г. било указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Посочва, че това не било изпълнено от ищцовото дружество и с оглед това обстоятелство,
на 10.05.2023г. РС-Пазарджик с разпореждане обезсилило издадената по делото заповед №
259/14.02.23г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника. Посочва, че ищецът-
застрахователно дружество обжалвал с частна жалба това разпореждане пред Окръжен съд
Пазарджик и към момента делото било висящо.
Оспорва предявения иск като недопустим, тъй като не били налице предпоставките
по чл. 433 от КЗ за регресен иск. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва се
и механизма на процесното ПТП и нанесените щети. Посочва, че К. Т. била
самокатастрофирала и увредила сама автомобила си и след установяване на значителни
разходи за ремонт била взела ешение да претендира обезщетение. Посочва, че същата не
била спазила предвидената в ЗДвП дистанция, като била в автомобила с детето и ползвала
телефона си по време на шофирана, вместо да се концентрирала в управлението му.
Оспорва и съставения протокол за ПТП № 1774704/16.10.2022г. от Т. Боев. Същият
не съдържал законови реквизити. Твърди, че вписан като управляващ автомобил е
сбственика Димитрийка Данчева, но липсвало подписа на участник под номер 1 и на негово
място е направено подобие на отбелязване. Посочва, че не бил запознат със съдържанието
на така оформеният и представен като доказателство протокол.
Посочва, че оспорва иска и по размер. Поддържа, че в обстоятелствената част било
посочено, че е извършен основен и допълнителен опис по отношение на щетите върху
автомобила на Т., но не е наясно на какво основание.
Моли да се отхвърли иска като недопустим,неоснователен и недоказан.
Моли за присъждане на сторените съдебни разноски, както и минимално адвокатско
възнаграждение.
Прави доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
3
В хода на ч. гр. д. № 489/2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик по заявление на
ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 427,93
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в резултат на ПТП от
08.10.2021 г. и ликвидационни разходи; ведно със законната лихва, считано от 13.10.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 35, 43 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.12.2021 г. до 07.10.2022 г., както и сумата в размер
на 325.00 лв. за направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед, същото било получено
на 05.04.2023г. С разпореждане № 3531/10.05.2023г., постановено по гр.д.489/23г. по описа
на РС – Пазарджик по реда на чл. 415, ал. 5 от ГПК посочената заповед за изпълнение била
обезсилена, поради изтичане на едномесечният срок за подаване на установителен иск. Това
разпореждане било обжалвано от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик.
Видно от приложеното Определение № 373/26.07.2023г. на Окръжен съд-Пазарджик
исковата молба е подадена в срок на дата 05.05.2023г. и заведена със същата дата в СРС.
Така с посоченото определение на Окръжен съд – Пазарджик било отменено
разпореждането на Районен съд – Пазарджик с № 3531 от 10.05.2023г., с което по реда на
чл. 415 ал. 5 от ГПК била обезсилена издадената заповед № 259/14.02.2023г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Видно от приложения по делото протокол за ПТП, съставен на 16.10.2021г., в 09:00
часа от служители на СДВР, ПТП-то е настъпило на 08.10.2021 г. в 17: 10 часа на ул. Хан
Кубрат на кръстовището с бул. Г. Бенковски, между Участник 1 - ППС с рег. № РА ,А,
марка "Рено Клио“ с водач Т. Ц. Б. и Участник 2 – ППС с рег. № ,, марка „Фолксваген
Голф“, като условия за настъпване на ПТП в протокола е посочено, че водачът на ППС 1 е
предприел маневра движение на заден ход като блъска зад него ППС 2. Настъпва ПТП с мат.
щети, ПТП е отработено по жалба с вх. № 10060-16771/11.10.2021г. Изготвена е скица
на ПТП-то и протоколът е подписан от участник 1 – под името Б., както и участник 2 – под
името Т..
По делото е приложена преписката, образуванa при ищцовото дружество вследствие
процесното ПТП, в която се съдържат искане за завеждане на претенция по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ от К. А. Т.; искане за допълнителен оглед на
оценка на щети на МПС; както и опис-протокол по щета № **********/18.10.2021г., от
който е видно, че общата стойност на ремонта е в размер на 417.93 лв.; приложен е и доклад
по щетата; както и платежно нареждане за сумата в размер на 417.93 лв. от ЗД „ЕВРОИНС“
АД към К. А. Т. на дата 12.11.2021г.
По делото е приложена регресна покана от ищеца до ответника, за която има данни
да е връчена на Т. Ц. Б., ЕГН **********, на дата 06.12.2021г.
4
На осн. чл. 25 от ГПК по делегация от СРС на РС – Пазарджик са събрани и гласни
доказателствени средства, по образувано гр. д. 577/2024г., чрез разпит на свидетеля К. А. Т..
В показанията си свидетеля Т. отговаря на въпросите, посочени в списък от ищцовото
дружество. Като най-общо посочва, че си спомня за настъпилото ПТП на дата 08.10.2021г.
посочва, че към този момент управлявала лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ,.
Спомня си, че ПТП-то настъпило по вина на водача на Реното. Прибирала се към вкъщи и
пред нея шофирал водачът на реното, който спрял, внезапно трънал назад и без да погледне,
я ударил; след това избягал от местопроизшествието. Свидетелят посочва, че заснела
автомобила и звъннала на 112, оттам й обяснили да подаде жалба към КАТ със снимковия
материал. Твърди, че подала жалбата, след това органите на КАТ намерили въпросния водач
и съставили протокол в КАТ. посочва, че в КАТ влизали един по един, не или заедно, когато
са съставляли протокола. Посочва, че не знае дали ответникът е подписал Протокола.;
Поддържа, че срещу него бил съставен и акт за извършено нарушение. спомня си, че щетите
на автомобила й, били на предната броня и гредата зад бронята. Посочва още, че ЗД
„ЕВРОИНС“ АД й заплатили застрахователно обезщетение около 400.00 лв.
От показанията на свидетеля Т., както и от съставения Протокол за ПТП от
компетентните органи на КАТ, се установява, че е настъпило ПТП на дата 08.10.2021г., от
което са произлезли имуществени вреди за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ,, управляван от
водача К. А. Т.. Като за размера на същите било установено съгласно опис-протокола и
доклада по щета, съставени от ищцовото дружество ЗД „ЕВРОИНС“ АД в размер на 417.93
лв. Като посочената сума за претърпените имуществени вреди върху автомобила,
собственост на г-жа Т. били действително заплатени от ищцовото дружество, като това се
установява от приложено по делото на л. 17 платежно нареждане.
По делото е представена и автотехническа експертиза, от която се установява, че на
посочената дата и час на местопроизшествието, Участник 1 намирайки се непосредствено
пред кръстовището предприел движение на заден ход и ударил спрелия зад него Участник 2.
След което Участник 1 напуснал мястото на ПТП. Протоколът за ПТП бил издаден 8 дни
след установяване на водача. Вещото лице посочва, че щетите върху процесния автомобил
са образувани от удар отпред в областта на бронята, които отговарят на механизма на ПТП и
са в пряка връзка с него. В експертизата е посочена действителната стойност на щетите в
общ размер 417.93 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1) наличие на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между ищеца застраховател и застраховано при него лице към датата на
настъпване на застрахователното събитие; 2) възникнало в полза на увреденото лице
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – т. е. вредите да са
5
причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение; 3) заплащане от
страна на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно
обезщетение на увреденото лице; 4) че делинквентът - ответникът е причинил виновно ПТП,
след което е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата и посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително
по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване
на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
Между страните не се спори и от приложената по делото полица за застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" със застрахователна полица №
BG/07/121002893401 от 06.10.2021г., със срок на действие от 07.10.2021г. до 06.10.2022г.,
безспорно се установява, че към процесната дата лек автомобил "Рено Клио" с рег. № РА ,А
е имал валидна застраховка и между ищеца и ответника е било налице валидно
застрахователно правоотношение. Това доказва наличие на първата предпоставка от ФС на
разпоредбата на чл. 500 ал.1, т.3 от КЗ.
По делото беше установено, видно от приложено платежно нареждане на л. 17 от
делото, че ищцовото дружество в качеството на застраховател е изпълнил задължението си
и е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 417.93 лева на дата 12.11.2021г.
Безспорно е между страните, че на 08.10.2021. в 17:10 часа, в гр. Пазарджик, на ул.
"Хан Кубрат", на кръстовището с бул. „Георги Бенковски“ е настъпило пътнотранспортно
произшествие в резултат на което са настъпили материални щети за лек. aвтомобил „Рено
Клио“ с рег. № РА ,А – управляван от Т. Ц. Б.. Посочените обстоятелства се подкрепят и от
приложената по делото автотехническа експертиза.
В хода на делото се установи, че след инцидента ответникът е напуснал мястото на
произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
От събраните по делото доказателства, както и от представената автотехническа
ескпертиза по делото, безспорно се установи, че щетите са само с имуществен характер,
приложение намира и разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, според която когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, водачът е длъжен: да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП; ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията,
на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи
от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и
6
разноски, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаи когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или друга неотложна причина.
Спорно в случая е дали са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за
ангажиране отговорността на ответника, а именно – твърдението на ищеца, че ответникът не
е изпълнил задължението си да остане на мястото на ПТП-то до пристигане на
представители на КАТ и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на
проверка за алкохол и наркотични вещества.
Правният спор по делото е концентриран и върху това дали в процесния случай
посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по
пътищата е било задължително по закон.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, то е задължително когато: 1)
при произшествието има убит или ранен човек; 2) произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение; 3) в произшествието участва пътно превозно средство,
което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това
създава опасност за движението; 4) има съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на
моторно превозно средство; 5) произшествието е с участието на пътно превозно средство на
Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра
на отбраната; 6) между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 7) произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди.
В случая и по арг. от чл. 125, ал. 6 от ЗДвП, относими към въпроса дали между
участниците в ПТП е имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, са
показанията на свид. Т., от които се установява, че ответникът веднага след удара на
автомобила си е тръгнал от местопроизшествието.
В случая не е съставен двустранен констативен протокол за ПТП на
местопроизшествието, а е съставен Протокол за ПТП от полицейски служител 8 дни по-
късно, тъй като било нужно време, за да се издири ответника. Протоколът бил съставен в РУ
на КАТ, а в него е отразено, че ответникът е напуснал ПТП. В посочени протокол в частта,
удостоверяваща напускането на местопроизшествието от страна на ответника, протоколът за
ПТП не би имал обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото органите на
реда не са възприели непосредствено това обстоятелство. /по арг. от чл. 179 от ГПК/.
7
Напусналият местопроизшествието водач е осъществил неправомерно поведение
В допълнение, за горното си поведение ответника е бил санкциониран по
административен ред с глоба /с издаването на наказателно постановление/.
Съдът намира, че няма как да се приеме, че между двамата водачи е било налице
съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП /както е предвидено в чл. 125, ал. 6 от
ЗДвП/. Безспорно виновният водач е напуснал мястото на ПТП, поради което не може да се
приеме, че е налице съгласие за обстоятелствата около настъпилото ПТП. Напускането на
местопроизшествие и несъставянето на двустранен протокол между участниците в ПТП, при
наличие на причинени имуществени вреди, съдът счита, че в случая следва да се приравни
на липса на съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Нещо повече, с оглед
конкретиката на настоящата хипотеза, съдът приема, че поведението на ответника след
инцидента, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП – да
спре и да установи последиците от произшествието, обективно е възпрепятствало
постигането на подобно съгласие. Ето защо съдът намира, че в случая посещаването на
местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е било
задължително съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" и чл. 125, т. 7 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, сред които и свидетелските показания, както и
експертизата на вещото лице като гласно доказателствено средство, по един безспорен и
несъмнен начин се установява, че ответникът като водач на лек автомобил със своето
действие е осъществил деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, обезщетението за нанесените
от който имуществени вреди е изплатено на увреденото лице от неговия застраховател по
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите", като ответникът е
напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, при положение че посещаването му от тях е било задължително по
закон, без да е имал за това неотложна причина, тъй като такава по никакъв начин не се
доказва в процеса. Ето защо и на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за ищеца е възникнало
регресно вземане срещу нея.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му
размер, като върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.10.2022 г., до окончателното плащане.
Основателен е иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторно обезщетение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. На същия се дължат на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство, както следва:
за исковото производство – 995.00 лв. /100.00 лв. – държавна такса; 300.00 лв. – депозит за
вещо лице за САТЕ; 150.00 лв. – депозит за вещо лице за ССчЕ; 45.00 лв. – депозит за
свидетеля; 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение/; за заповедното производство – разноски
в общ размер на 325.00 лева /25.00 лв. – държавна такса, 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение/.
8
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1,
т. 3 от КЗ, че Т. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, , ДЪЛЖИ на
Застрахователно дружество „,3, представлявано съвместно от изпълнителните си директори
– Йоа,ова Бетева, чрез процесуалния представител – адв. Т.ока Г., сумата в общ размер на
463.36 лв., от които : 417.93 лв. –представляваща застрахователно обезщетение заплатено по
застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени виновно от ответника Б. при
ПТП на 08.10.2021г. в гр. Пазарджик, при което той е напуснал мястото на настъпване на
ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата; 10.00 лв. –
ликвидационни разноски; както и мораторна лихва – 35.43 лв., считано от 14.12.2021г. до
07.10.2022г., ; ведно със законната лихва от 13.10.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик,
, да заплати на Застрахователно дружество „,3, представлявано съвместно от
изпълнителните си директори – Йоа,ова Бетева, чрез процесуалния представител – адв. Т.ока
Г., сумата от 995.00 лева – разноски за исковото производство и сумата от 325.00 лева –
разноски за заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9