№ 53927
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20251110111841 по описа за 2025 година
Образувано е по заявление ,подадено от „К.И.И. БГ“ЕАД , срещу А. Е.
Я. , с което е направено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 3 978
лв., представляваща част от парично задължение по запис на заповед от
23.07.2021 г., издадена в гр. София .
В настоящия случай съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение /заповед, съдържаща разпореждане за незабавно
изпълнение/ и изпълнителен лист за вземане по запис на заповед, Последният
попада в предметния обхват на чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК, което обуславя
проверката на основателността на искането. С оглед твърденията, изложени от
заявителя в т. 14 от заявлението, както и предвид приложените към
заявлението писмени материали – заверени преписи от договор за паричен
заем № ***** от 23.07.2021 г., погасителен план към него, стандартен
европейски формуляр и общи условия съдът достига до извод, а се поддържа и
от заявителя , че процесният запис на заповед обезпечава вземания в общ
размер на сумата от 3978 лв., от които главница в размер на 1881,91лева, ,
неустойка в размер на 1677,63лева , както и договорна лихва в размер на
418,46лева за периода 23.07.21г.- 23.01.23г.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК в случаите, при
които ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с
потребител, към заявлението се прилагат договорът, заедно с всички негови
приложения, включително приложимите общи условия. Това законово
изискване е свързано със задължението на съда в заповедното производство
служебно да следи за наличието на неравноправна клауза в договора, сключен
с потребител, на която се основава искането или за обоснована вероятност за
това – чл. 410, ал. 2, т. 3 ГПК. В случая, процесният договор за потребителски
кредит е сключен на 23.07.2021 г., като с оглед неговите предмет –
предоставяне на кредит (паричен заем) и страни, в т. ч., в качеството си на
1
заемополучател по процесната двустранна сделка – физическо лице, за което
няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална
или търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът намира, че
договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната
норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от
12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и
специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на
потребителите (обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг.
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В чл. 14, ал. 1 от ОУ се предвижда, че неустойката се
дължи еднократно в размер на 10 % от непогасената главница в случай на
неизпълнение на поети задължение по сключения договор за заем считано от
60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план Съдът
намира, че посочената клауза е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според
който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение
за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на
посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с
дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва
забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава с повече от 60 дни.
Следователно, самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да
служи за обезщетение за вреди от забавата, каквато заявителят също е
начислил. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази
наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите от закона функции, което също влече нищожността.
С оглед изложеното, съдът намира, че искането на заявителя следва да
бъде отхвърлено за сумата от 1677,63 лева, представляваща част от
претендираната сума в размер общо на 3 978 лв. по запис на заповед от
23.07.2021 г., равняваща се на стойността на незаплатената неустойка по чл.
14, ал. 1 от ОУ. Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да
бъде отхвърлено, като съразмерно на отхвърлената част бъдат преизчислени и
дължимите разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 70846/27.02.2025 г., подадено от „К.И.И.
БГ“ЕАД , срещу А. Е. Я. , ЕГН ********** за издаване на заповед за
незабавнто изпълнени еи изпълнителен лист за сумите , както следва: 1677,63
2
лева, представляваща неустойка по договор за паричен заем №***** по чл.
14, ал. 1 от ОУ, както и в частта относно държавна такса за сумата от над
38,25лева и за търсеното юрисконсултско възнаграждение за сумата от над
над 50 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3