ПРОТОКОЛ
№ 54
гр. гр.Мадан, 29.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. Д.
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Наказателно дело от
общ характер № 20235430200113 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СМОЛЯН, ТО - МАДАН - редовно
призована, се явява ЗАМ. РАЙОНЕН ПРОКУРОР П. Б..
ПОДСЪДИМИЯТ Д. С. В. – редовно призован, не се явява, за него се
явява защитника АДВ.ВИХЪР Р. – с пълномощно по делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Б. Р. К. – редовно призован, не се явява, за
него се явява повереника АДВ. В. П. – с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ С. С. М. – нередовно призован, не се явява. От
представената докладна записка от ОЗ Охрана Смолян е видно, че при
посещения на адреса на свидетеля в гр. М., ул. Г. на 10.05.2024 г. същият не е
открит, като по данни на ПИ обслужващ територията по местоживеене на
лицето, С. М. и майка му от около 5-6 месеца не живеят на адреса. По данни
на съседи и от проведен разговор с кмета на гр. Мадан, в момента свидетелят
живеел и работил в Кралство Нидерлания. От представената справка за
задгранични пътувания се установява, че лицето е напуснало страната на
26.12.2023 г. през аерогара София и от тогава не е налице регистрирано
влизане в страната.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р М. К. Б. – редовно призован, не се явява.
Получено е телефонно обаждане в деловодството на съда от вещото лице д-р
Б., че в момента пътува към гр.Мадан.
1
ЗАМ. РАЙОНЕН ПРОКУРОР Б. – Считам, че няма процесуални
пречки да се даде ход на делото.
АДВ. П. – Също считам, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото.
АДВ. Р. – Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото. Неявяването на подсъдимия в случая няма да попречи за
разкриване на обективната истина, като е налице хипотезата на чл.269, ал.3,
т.3 от НПК, същият е редовно призован, не е посочил уважителни причини за
неявяването си в днешното с.з., поради което делото следва да се гледа в
негово отсъствие. Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ПРЕДЛОЖИ на страните да бъдат прочетени показанията на
неявилия се свидетел С. М. пред орган на ДП от 25.01.2019 г. на осн. чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, като разясни на страните, че при даване на
съгласие прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ЗАМ.РАЙОНЕН ПРОКУРОР – Също считам, че са налице
предпоставките по чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК да бъдат прочетени
показанията на свидетеля М., дадени в досъдебното производство и
обективирани в протокол за разпит на свидетел от 25.01.2019 г. в случай, че
всички страни са съгласни с направеното предложение, и моля да бъдат
прочетени показанията на посочения свидетел.
АДВ.П. – Аз също считам, че биха били налице предпоставките за
прочитане на показанията на свидетеля М., но в случая считам, че предвид
неявяването на подсъдимия вземане на такова решение в днешно с.з. не би
могло да се пристъпи, тъй като подсъдимият е самостоятелна страна в
процеса. В предходно с.з. той е заявил, че желае разпита на този свидетел,
поради което при положение, че не бихме могли да слушаме неговото
становище днес, независимо, че даваме съгласие считам, че не би следвало да
бъдат прочетени показанията на свидетеля М..
ЗАМ.РАЙОНЕН ПРОКУРОР – Не държа на разпита на този свидетел
2
и моля да бъде заличен от списъка на свидетелите.
АДВ.Р. – Ние не се противим на искането на прокурора за заличаване
на този свидетел, тъй като неговите показания не са от съществено значение,
защото изложеното от колежката П. наистина дава основание за процесуално
нарушение. Аз съм и за четене на показанията, но тъй като има основание за
допускане на съществено процесуално нарушение, нарушени права на
подсъдимия, затова аз не се противя, ако прокурора поиска заличаване на
този свидетел, както и повереника на частния обвинител.
СЪДЪТ НАМИРА, че са налице предпоставките на чл. 281, ал. 5, вр.
ал.1, т. 4, пр.1 от НПК за прочитане на показанията на неявилия се свидетел
С. М. пред орган на ДП на 25.01.2019 г. В настоящия случай подсъдимият е
редовно призован за днешното с.з., не се явява, като в съдебно заседание
същият се представлява от защитник, който дава съгласието си да бъдат
прочетени показанията на свидетеля, поради което съдът намира, че няма
пречка същите следва да се прочетат. С оглед гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА показанията на свидетеля С. С. М., дадени пред орган на ДП
на 25.01.2019 и обективирани в протокол за разпит на свидетел от 25.01.2019
г. на л. 108, том 1 от ДП № 118/2018 г. по описа на РУ Мадан.
СЪДЪТ ОБЯВИ почивка за изчакване на вещото лице д-р Б..
Заседанието продължава в 15.08 часа
В залата се явява вещото лице д-р М. Б.
СНЕ СЕ самоличността на вещото лице:
Д-р М. К. Б. – на 56 години, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, без родство и дела със страните.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ се разясни наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р М. Б. – Известна ми е наказателната отговорност
по чл. 291 от НК.
Съдът намира, че на осн. чл. 282, ал. 1 от НПК следва да бъде
прочетено заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от
вещото лице д-р М. К. Б., изготвено по НОХД № 44/2020 г. по описа на РС
3
Мадан, находящо се на л.137-150 от делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА заключението на съдебномедицинската експертиза,
изготвена от вещото лице д-р М. К. Б., находящо се на л. 137-149 от НОХД №
44/2020 по описа на РС Мадан.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на вещото лице д-р Б.: Поддържам
изцяло представеното заключение.
ЗАМ.РАЙОНЕН ПРОКУРОР Б. – Нямам въпроси. Считам, че
представеното заключение е достатъчно ясно и пълно, и моля да бъде прието.
АДВ.П. – Аз също нямам въпроси.
ВЪПРОС от адв. Р.: Д-р Б., за едните телесни увреждания –
охлузването и т.н., казвате, че е възможно да са получени при падането на
асфалта, а останалите травматични увреждания е възможно да са получени
при удар с крак така, както се сочи от свидетеля С. Ш.. Възможно ли е при
удар с крак назад да бъдат получени тези травматични увреждания?
ОТГОВОР на вещото лице: Да, ако ударът е с умерена сила дотолкова,
че да причини разкъсване на тъканите, разкъсно-контузната рана, която е с
дължина 2, 3 см. Да, ако го удари назад със сила, е възможно да се причини
тази разкъсно-контузна рана.
АДВ.Р. – Нямам други въпроси. Моля да бъде прието заключението.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде прието заключението по
изготвената съдебномедицинската експертиза по НОХД № 44/2020 г. по описа
на РС-Мадан, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р М. К. Б. по изготвената
съдебномедицинска експертиза по НОХД № 44/2020 г. по описа на РС-Мадан,
находящо се на л.137-149 от делото.
На вещото лице д-р М. Б. да се заплати сумата от 150 лева от
бюджета на съда за явяването му в днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ НАМИРА, че са налице предпоставките по чл. 279, ал. 1, т. 2
от НПК да бъдат прочетени дадените обяснения от подсъдимия В. пред друг
съдебен състав по НОХД № 44/2020 г. по описа на РС Мадан, поради което
4
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА обяснения на подсъдимия Д. С. В. пред друг съдебен състав
по НОХД № 44/2020 г. по описа на РС Мадан и обективирани в протокол от
24.11.2022 г. на л. 129 от НОХД № 44/2020 г. на РС Мадан.
ЗАМ.РАЙОНЕН ПРОКУРОР Б. – Считам, че делото е изяснено от
фактическа страна. Няма да соча други искания. Да се приключи съдебното
следствие и да се даде ход на съдебните прения.
АДВ.П. – Също считаме делото за изяснено от фактическа страна.
Други доказателствени искания няма да сочим. Представям разписка за
получен адвокатски хонорар по представения договор за правна помощ.
АДВ.Р. – Нямам доказателствени искания. Да бъде приключено
съдебното дирене и да се даде ход по същество.
СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което на осн. чл. 283 от НПК след прочитане и приемане на приложените по
делото писмени доказателства следва да се обяви за приключило съдебното
следствие и да се даде ход на съдебните прения. Така мотивиран,
СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И:
На осн. чл. 283 от НПК ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по
делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ЗАМ.РАЙОНЕН ПРОКУРОР – Уважаеми г-н Председател,
поддържам изцяло обвинението срещу Д. С. В. по внесеният обвинителен акт
от РП-Смолян. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства
безспорно е установено, че с деянието си от обективна и субективна страна
подсъдимият Д. В. е осъществил престъпния състав на чл.131, ал.2, пр.IV, т.3,
вр. чл.130, ал.1 от НК, като същият на 30.05.2018 г. в района на разклон
Черна, землището на с.Средногорци, общ.Мадан умишлено е причинил лека
телесна повреда чрез удар с крак в дясното коляно на полицейския служител
Б. К., при изпълнение от същия на служебните му задължения във връзка със
службата му. Безспорно се установи авторството на извършеното престъпно
деяние от подсъдимия В. и механизма на извършването на деянието, а именно
чрез нанасянето на удар с крак в областта на дясното коляно на пострадалият
5
К., в резултат на което К. е получил травматичните увреждания в тази област.
Извършено е било едно изключително дръзко деяние, противоправно и
виновно от страна на подсъдимия В., изразяващо се в увреждане на здравето
на пострадалият К., като В. е бил запознат и е знаел, че К. е полицейски
служител, който в момента на проверката е изпълнявал своите служебни
задължения. Деянието е извършено при наличието на пряк умисъл,
подсъдимият В. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено-опасните последици и е искал и целял
настъпването им. Обвинението е доказано по един несъмнен начин от всички
събрани гласни и приобщени по делото гласни доказателства, и най-вече от
преките свидетели К., Н. и Ш., както и приложените писмени доказателства,
медицинските документи, съдържащи се по делото, както и от заключението
по назначената и извършена СМЕ. С оглед определяне на наказателната
отговорност на подсъдимият Д. В. съобразно извършеното от него
обществено-опасно деяние, както и обществената опасност на самия деец, и
съобразно смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
предлагам по отношение на подсъдимия Д. В. да бъде наложено наказанието
„лишаване то свобода“, което да бъде в минимален размер от 1 година, като
на осн. чл.66, ал.1 от НК същото да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години, както и подсъдимият В. да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски.
АДВ.П. – Уважаеми г-н Председател, от името на доверителя си
заявявам, че поддържам изцяло така повдигнатото държавно обвинение.
Считам, че в случая от събраните и приобщени по делото гласни и писмени
доказателства по един категоричен и несъмнен начин се доказаха както
обективните, така и субективни елементи от деянието, за което подсъдимият
В. е предаден на съд, а именно нанасяне на лека телесна повреда на
полицейски орган при и по повод изпълнение на служебните му задължения.
Считам, че всички събрани по делото доказателства дават отговор на
основните въпроси, на които следва да отговаря една присъда, а именно кога,
къде, какво, кой и на кого е причинил съобразно правната квалификация на
деянието, разпитани бяха множество свидетели-очевидци, събрани бяха
медицински документации, изслушана СМЕ, от които доказателства се
установява, че на процесната дата 30.05.2018 г. около 22.35 часа в района на
разклон Черна, землище на с.Средногорци, общ.Мадан, чрез нанасяне на удар
6
с крак от подсъдимия в областта на дясното коляно на пострадалия К. му е
причинена лека телесна повреда с описаните медико-биологични особености
на същата. Бе изслушано и заключението на вещото лице, от което считам, че
по един категоричен начин се доказа и описания в обвинителния акт
механизъм на причиняване на телесното увреждане. По отношение на
субективната страна считам, че подсъдимият В. е действал при условията на
пряк умисъл, същият е съзнавал обществено-опасния характер на своите
действия, но в стремежа си да осуети започналата и извършвана спрямо него
и свидетеля М. полицейска проверка, същият е побягнал, и след като е бил
хванат с цел задържане при дадено разпореждане от полицейски орган, той е
нанесъл удар с цел да се отскубне от пострадалия К.. За подсъдимия В.
считам, че безспорно е било ясно, което се установява от прочетените и
приобщени днес обяснения, че в случая се касае за действия, извършвани от
полицейски орган, той е бил наясно, че се осъществява спрямо него и
свидетеля М. полицейска проверка, но притеснен от факта, че би могло да се
стигне до разкриване на друго престъпление, за което има данни, че е било
извършено от него в този момент, същият е предприел тези действия срещу
органа на власт, с които му е причинил така описаните телесни увреждания.
Считам, че в случая са налице както обективните, така и субективни
признаци на деянието, доказани по един категоричен начин, поради което ще
Ви моля да признаете подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
По отношение на отговорността, която следва да понесе същият,
законодателят е предвидил санкция в размер от 1 до 5 години лишаване от
свобода. В случая с оглед превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства, свързани с чистото му съдебно минало, младата възраст, също
така следва да бъде отчетен и дългият период, в който е провеждано
разследването и самото съдебно следствие, аз считам, че същото следва да
бъде определено в минимално предвиденият размер от 1 година, като са
налице и предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изтърпяване на
наказанието за срок от 3 години, в какъвто смисъл ще моля за Вашия съдебен
акт. Също така ще моля да бъдат присъдени на доверителя ми направените от
него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за съдебното
производство по делото.
АДВ.Р. – Аз искам да започна със следното: това дело го гледаме и се
точи като наказателно преследване срещу моя подзащитен още от 2018 г.
7
Каквото и наказание да му наложите, това, което през тези 6 години е
преминал подзащитният ми, е достатъчно основание да се приеме, че
наказателната репресия спрямо него вече е изпълнена. Но извън това ако той
беше виновен, ние щяхме досега да сключим най-малкото споразумение или
да се признаем за виновни в извършеното деяние, за което е предаден на съд,
респ. по чл. 131, вр. чл.130 НК. За да е налице това деяние, за което е обвинен
и предаден на съд, трябва да има основно от обективна страна причинено
телесно увреждане, и което причинено телесно увреждане независимо средна
телесна повреда или тежка телесна такава, трябва да е причинена умишлено.
Деяние по чл. 130 непредпазливо няма. Не мога да се съглася с казаното от
представителя на районната прокуратура и повереника на частния обвинител,
че в този случай е налице субективната страна „пряк умисъл“. Ние не можем
да говорим дори за евентуално за умисъл, та камо ли за пряк умисъл. Но
какви са конкретните доказателства, и аз ще си позволя да бъда малко по-
обстоятелствен от колегите, които да сочат или да не сочат на извършено
деяние по чл. 131 от НК. В тази връзка искам да спомена нещо друго. Още
като студент на времето проф. И. Н., който е корифей в тази област, говореше
така: Колеги, внимавайте много при вземане на решение от ваша страна,
независимо какви ще бъдете, съдии, прокурори, следователи и т.н., дали е
осъществено деянието и дали не е налице едно посткриминално поведение.
Такова посткриминално поведение съществува в правната теория, но такова
посткриминално поведение съществува и в константната съдебна практика,
тъй като доказателствата по делото сочат на всичко такова. Подзащитният ми
ведно с неговия приятел са били спрени и изведени от автобуса на разклон
Черна за проверка относно получен сигнал за притежание и държане на
наркотични вещества. Ние не спорим по обстоятелството, че моят
подзащитен наистина е държал наркотично вещество, което го е глътнал, и в
стремежа си да прикрие това, че е държал наркотично вещество, при опита да
бъде задържан от органите на полицията, той тръгнал да бяга, като при опита
си да бяга той е бил хванат от частния обвинител - свидетелят К.,
впоследствие и от другите полицаи, и за да може да се освободи, той почнал
да се съпротивлява, но най-вероятно несъзнателно. Това, което и
подсъдимият съобщава, това, което индиректно съобщават и другите
свидетели, е точно така, той е бил стиснат за врата и хванат отзад за дрехите.
Самият К. в обясненията си в последното с.з. казва: „аз хванах подсъдимия
8
отзад и той най-вероятно се опита да ме отблъсне и в опита си да ме отблъсне
ме изрита в десния крак“, това са дословни думите, които са дадени от Б. К. в
с.з. на 24.04.2024 г. „След този удар аз се свлякох напред и се ударих, но не
мога да кажа дали е на асфалта или на бордюра, защото това беше близо до
бордюра, както е самото КПП“, продължавам: „ударът, който ми нанесе
подсъдимият, беше в областта на коляното на десния крак. При падането или
на асфалта, или на бордюра си нараних отново десния крак“. Вмъквам думите
на вещото лице д-р Б., който казва: „едните наранявания са получени при
падане на асфалта, а другите е възможно да са получени при удар с крак“ и
той посочи: „да, че при наличие на удар с такъв интензитет е възможно да се
получи това нараняване“. И тук въпроса е следния: къде е умисъла, прекия
умисъл за удар с крак в десния крак на пострадалия К., за да говорим за
умишлено нанесена телесна повреда, в случая лека телесна повреда. Затова аз
започнах с думите, че това е едно посткриминално поведение. То се
характеризира със следното: за да може да се прикрие по-тежко
престъпление, в случая престъпление за държане на наркотични вещества, от
страна на подзащитния ми има действия, които са насочени към прикриване
на това по-тежкото деяние, а то има, затова е било образувано досъдебно
производство, което е приложено в кориците на настоящото дело и което е
прекратено поради малозначителност. Неговото поведение, цялата тази
ситуация е към бягство, като поведението на полицаите е било да докажат
притежание и държане на наркотични вещества, поради което го хващат,
притискат го, и в опита си подзащитният ми да се защити или да се оневини
за онова престъпление държането на наркотични вещества, несъзнателно
може и да е ударил, дори да приемем и приемам, че е ударил К.. Къде е в
случая умисълът в извършване на това престъпление. Съдебната практика в
своята константа сочи, че двете форми на умишлената вина се съотнасят като
първична и субсидиарна, т.е. по начало всеки умисъл следва да се смята за
пряк, освен ако бъде обосновано наличието на евентуален умисъл. Решение
536/27.11.2008 г. на ВКС по НД № 546/2008 г. I н.о. е абсолютно същото и
дава отговор на този въпрос. Понеже не може да се приеме, че от волева
гледна точка подзащитния ми съзнателно е допуснал нараняването на
полицай като страничен резултат от държането на наркотично вещество.
Освен това аз мога да Ви посоча и други такива решения – Решение №
651/24.06.2014 г. на СГС по ВНОХД № 5155/2013 г., Решение № 625/1994 г.
9
от 06.02.1995 г. по НД 505/1994 г. I н.о., и именно това на мен ми дава
основание да приема, че в конкретния случай липсва умисъл в действията на
подзащитния ми към извършването на деянието по чл.131 от НК. Тезата ми за
посткриминалното поведение е развито по-скоро в правната теория, но така
или иначе то е намерило отражение в константната съдебна практика в
решенията, които Ви посочих. Извън това в своята постоянна практика
Върховният съд също така приема, че когато подсъдимият не е бил длъжен и
не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици, е
налице и случайно деяние, това го правя като алтернативно искане по
смисъла на чл.15 от НК. Няма да Ви цитирам обясненията и на другите
свидетели, това са свидетелите Н., Ш., които са преки очевидци на станалото
същата вечер, когато подзащитният ми е бил спрян за извършване на проверка
за притежание на наркотични вещества. Категорично мога да кажа, че от
събраните доказателства по делото това, което свидетелите твърдят, това,
което вещото лице каза, това, което е по приложеното досъдебното
производство за притежание на наркотични вещества, сочат на един
единствен извод – моят подзащитен Д. В. не е осъществил деянието, за което
е предаден на съд. Липсва умисъл в действията му вследствие на така
нареченото посткриминално поведение, или най-малкото причиняването на
тези телесни повреди могат да се дължат на случайно деяние, предизвикани
от действията на полицаите спрямо него, употребената сила за задържането
му и опита му от негова страна да се освободи или за да избяга и да прикрие
по-тежкото престъпление. Моля Ви от негово име да постановите изцяло
оправдателна присъда.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ на тайно съвещание за произнасяне на присъда.
СЪДЪТ се произнесе с приложената по делото присъда, която бе
обявена в 16.10 часа в открито съдебно заседание в присъствието на страните.
СЪДЪТ с оглед на така постановената присъда и на основание
разпоредбата на чл. 309, ал. 4 от НПК съдът намира, че взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка” следва да бъде отменена,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ взетата спрямо подсъдимия Д. С. В., ЕГН ********** мярка
за неотклонение „Подписка”.
10
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от
днес пред Окръжен съд – Смолян по реда на глава ХХІІ от НПК.
СЪДИЯ:
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 16.12 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
11