№ 4073
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на съделителя М. М. К. срещу решение от 23.09.2022
г., постановено по гр.д. №68358/2021 г. от СРС, 177 състав, в частта, в която са определени
квотите, при които е допуснато да се извърши на основание чл.34 ал.1 ЗС съдебна делба
между М. М. К. и М. С. П. по отношение на следния съсобствен между тях недвижим имот -
апартамент №6, находящ се в гр. София, жк. „*******, с идентификатор 68134.209.91.1.6, с
площ от 75,31 кв.м., при съседи: на същия етаж №68134.209.91.1.5 и №68134.209.91.1.23,
под обекта №68134.209.91.1.4 и над обекта №68134.209.91.1.8, от 1/3 идеална част за М. М.
К. и 2/3 идеални части за М. С. П..
Жалбоподателят твърди, че решението на СРС в частта относно квотите е
неправилно. Сочи, че реалният брак между съпрузите е продължил 9 г. и 6 м., тъй като в
период от 2 г. и половина брат и и съпругата му не са живели заедно. Поддържа, че бракът
не е продължил повече от 10 г. и следва се допусне делба при равни квоти. Предвид
изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта относно квотите
и да допусне делба на имота при равни квоти – от по 1/2 ид.ч.
Въззиваемата страна М. С. П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не
претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно по следните съображения:
От представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №162, т.VІІІ, н.д.
№1476/15.02.1975 г. се установява, че А.М.К. е придобил по силата на безвъзмездна правна
сделка – договора за дарение, процесния недвижим имот – ап. №6, находящ се в гр. София,
жк. *******
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено от СО, район
„Красно село“, се установява, че А.М.К. и М. С. П. се сключили граждански брак на
15.08.2010 г.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, изх. №УГ01-
10148/25.10.2021 г., издадено от СО, район „Красно село“, А.М.К. е починал на 16.10.2021 г.
и е оставил следните наследници по закон: М. С. П.-съпруга, и М. М. К.-сестра.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 изр.1 ЗН, когато съпругът наследява заедно с
възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от
наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на
брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството.
След смъртта на А.М.К. процесният недвижим имот на основание чл.8 ал.1 ЗН и чл.9
ал.2 ЗН е наследен от съпругата му М. С. П. и сестра му М. М. К. при следните квоти – 2/3
ид.ч. за М. С. П., и 1/3 ид.ч. за М. М. К., доколкото бракът между наследодателя и съпругата
му М. С. П. е продължил над 10 г.
Ирелевантно по отношение продължителността на брака е дали наследодателят на
страните и съпругата му са били във фактическа раздяла. Фактическата раздяла, според
съдебната пратика, може да се характеризира като обективно състояние в отношенията
между съпрузите при липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между
тях. Самият факт на разделно живеене не може да се приравни на фактическа раздяла,
например когато съпругът работи в друго населено място или друга държава /в този смисъл
решение №4 от 13.04.2020 г. по гр.д. №1885/2019 г., ІІ ГО на ВКС/. Бракът се смята за
сключен с подписването на акта за сключване на граждански брак /чл.11 ал.1 СК/ от
встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние и се прекратява със
смъртта на единия от съпрузите, с унищожаването на брака или с развод /чл.44 СК/.
Фактическата раздяла не може да бъде приравнена на прекратяването на брака на някое от
законовите основания.
По изложените съображения следва да се приеме, че страните по делото се
легитимират като съсобственици на делбения недвижим имот, като квотите им в
съсобствеността са следните – 1/3 ид.ч. за ищеца и 2/3 ид.ч. за ответника.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
решението следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10333/23.09.2022 г., постановено по гр.д. №68358/2021
г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3