№ 613
гр. Разград, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330100888 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е с правно основание чл.429 от Кодекса за застраховането
във вр. с чл.432, ал.1 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.
Предявена е искова молба З. А. М., с която е предявен частичен иск срещу
„ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* за заплащане на сумата 9
249,86 лв. (след допуснато изменение на иска, чрез увеличаване на неговия
размер, по реда на чл.214, ал.1 от ГПК - частичен иск от сума в общ размер
на 20 000 лв. обезщетение за имуществени вреди за автомобил марка „Волво“,
модел „ХЦ90“ с peг. ******, ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. до
окончателното изплащане. Претендира и за заплащане на направените по
делото разноски. Твърди, че на 04.03.2022 г.,около 13:00 ч., по път II-48, по
посока от гр.Котел към с.Тича се е движил л.а."Ситроен Берлинго" с рег.
№******, управляван от С. Й. С.. В района при км 26+200 м, този автомобил
навлязъл в лентата за насрещно движение, където се блъснал челно с л.а.
"Волво" ХЦ90 с per,№******, като вследствие на пътния инцидент е увредено
притежаваното от него МПС. Твърди, че по повод произшествието е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 287р -
3228/04.03.2022 г., издаден от РУ - Котел към ОД на МВР - Сливен. По случая
е било образувано ДП № 69/2022 г., по описа на РУ - Котел, съотв. пр. пр. №
1191/2022 г., по описа на РП - Сливен. Наказателното производство е
приключено със Споразумение от 11.11.2022 г., обективирано в протокол от
открито съдебно заседание от 11.11.2022 г. по НОХД № 20222210200148, по
описа PC - Котел - одобрено от съда и влязло в сила на 11.11.2022 г., видно от
което водачът на МПС марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с peг. № ****** е
признал вината си за настъпване на ПТП-то. Конкретно сочи, че гражданската
отговорност за причинените щети на последния се покрива от „Гражданска
отговорност“, сключена с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с полица №
BG/06/121001918617, валидна от 10.07.2021 г. до 09.07.2022 г., поради което
собственикът на увреденото МПС марка „Волво“, модел „ХЦ90“ с per.
1
******, е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение в
представителство на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД. Счита, че е
представил всички изискани от застрахователя документи, но въпреки това
ответното дружество не е определило и изплатило обезщетение. Претендира и
за заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът Ответникът счита исковата претенция за допустима, но оспорва
същата по размер. Признава и приема съдът да определи като безспорни
следните обстоятелства: към датата на процесното ПТП е бил сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
номер BG/06/121001918617, сключен в „ДЗИ-ОЗ" ЕАД за л.а. марка:
„Ситроен", модел: „Берлинго", рег. № Т7441ТТ; твърдяния от ищеца
механизъм за настъпване на имуществените щети на лек автомобил марка:
„Волво", модел: ХЦ90, рег. № ******, както и обстоятелствата около
настъпването им, както и завеждането от ищеца на извънсъдебна претенция,
регистрирана под номер 43082952200936/19.04.2022 г. Счита, че за ищецът не
е възникнал правен интерес да претентира по съдебен ред изплащането на
застрахователно обезщетение, т.к. претенцията от ищеца към ответното
дружество била предявена на 18.04.2022 г., че на 04.05.2023 г. е входирана
допълнителна молба от З. А. М. под вх. № 0-92- 5839/04.05.2022 г. на „ДЗИ-
ОЗ" ЕАД, с която са представени още доказателства, че с писмо от 17.07.2022
г. ищецът е уведомен от ответното дружество, че за решаване на заведената
от него щета с № 43082952200936/19.04.2022 г., е необходимо да представи
увреденото МПС за оглед; че такъв оглед /първи по ред/ на процесния
автомобил е извършен на 07.11.2022 г. В същото е вписано, че предстои
следващ оглед на автомобила. Оспорва твърденията на ищеца, че първи по
ред оглед от застрахователното дружество на л.а. марка: Волво, модел: ХЦ90,
рег. № ****** е извършен на 04.03.2022 г., че процесния автомобил с рег. №
****** е предоставен за повторен оглед на застрахователя за определяне на
размера и стойността на причинените му вреди, както и твърдението, че ицеца
е изпълнил задълженията си към застрахователя. Счита, че не носи
отговорност за разноските, направени от ищеца по делото, т.к. не е станал
причина за завеждането му. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
твърденията на страните и иска и възраженията, предмет на делото, Съдът
установи следните фактически обстоятелства:
Нормата на чл.498, ал.3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност".
В конкретния случай по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване на осн. чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК , а и се установява от приетото
като писмено доказателство Уведомление за щета № 43082952200936 по
полица BG/06/121001918617 ГО на МПС валидна от 10.07.2021 г. до
09.07.2022 г, че на посочената дата ищецът е завел пред ответното дружество
застрахователна претенция във връзка с процесното ПТП, по която е заведена
щета №43082952200936 по описа на "ДЗИ - О. З. " ЕАД. Предвид
инициираното от ищеца специално рекламационно производство и
съвпадащите твърдения на страните за липса на извършено плащане по
заведената извънсъдебна застрахователна претенция в предвидения в чл.496
от КЗ тримесечен срок, както и към момента на предявяване на иска, съдът
2
намира, че са налице кумулативно необходимите условия, въведени с
разпоредбата на чл.498, ал.3, предл. първо от КЗ , респективно предявената
по съдебен ред претенция се явява допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно
основание чл.432 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване: 1) наличието на валидно сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответното
дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; 2) настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования; 3) наличието на причинно-следствена връзка между деянието
и вредоносния резултат, както и 4) вида и размера на претърпените вреди.
По настоящото дело, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК с
Определение № 741/28.07.2023 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП е бил сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
номер BG/06/121001918617, сключен в „ДЗИ-ОЗ" ЕАД за л.а. марка:
„Ситроен", модел: „Берлинго", рег. № Т7441ТТ, действаща към датата на
настъпване на процесното ПТП.
Не се спори и относно това, а и се установява от приложеното по делото
Свидетелство за регистрация част I на МПС марка „Волво“, модел „ХЦ90“, с
peг, ******, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил.
Не е спорен и механизма на възникване на ПТП в резултат на което е
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, което обстоятелство, съгласно чл. 300 от ГПК, се
установява от Наказателното производство, приключено със Споразумение от
11.11.2022 г., обективирано в протокол от открито съдебно заседание от
11.11.2022 г. по НОХД № 20222210200148, по описа PC - Котел - одобрено от
съда и влязло в сила на 11.11.2022 г., видно от което водачът на МПС марка
„Ситроен“, модел „Берлинго“, с peг. № ****** е признал вината си за
настъпване на ПТП-то.
Спорът между страните по настоящото дело е съсредоточен върху обема на
отговорността на застрахователя, съответно размера на дължимото
застрахователно обезщетение, както и дали с действията си ответника е дал
повод за образуване на настоящото дело.
В заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза
е посочено, че общата стойност на средствата, необходими за отстраняване на
уврежданията по л.а.”Волво” ХЦ90 с рег.№******, към 04.03.2022 г. ,
възлизат на 9249,86 лв. с включен ДДС, съответно действителната стойност
на л.а.”Волво” ХЦ90 с рег.№******, към 04.03.2022 г. е определена на 17 070
лв. Съотношението между стойността на разходите, необходими за
възстановяване на л.а.”Волво” и 70% от действителната стойност на
автомобила (17 070х70%=11 950 лв) според заключението показва, че първата
величина е по-малка от втората, което означава, че щетата не е тотална.
Така по отношение на главното задължение - за възстановяване на щетата,
причинена от застрахования, Съдът счита че за възстановяване на тази щета
застрахователят дължи на ищеца сумата 9249,86 лв. с ДДС, така както сочи
приетата по делото експертиза, поради което искът следва да бъде уважен в
частично предявения размер.
В разглеждания случай е видно, че Уведомление за щета № 43082952200936 е
депозирана от пострадалото лице на 18.04.2022г. с която ответникът
признава, че е получил като приложения - Констативен протокол за ПТП с
3
пострадали лица с peг. № 287р3228/04.03.2022 г., издаден от РУ - Котел към
ОД на МВР - Сливен ; Свидетелство за регистрация част I на МПС марка
„Волво“, модел „ХЦ90“, с peг, ****** — заверено копие; Свидетелство за
управление на З. А. М., контролен талон, адвокатско пълномощно, актуално
състояние на адвокатско дружество и удостоверение за банкова сметка.
Видно, че рекламационното производство е отпочнато със застрахователната
претенция по чл. 380 от КЗ, депозирана на 18.04.2022г., като наред с другите
приложения е представена банкова сметка, каквото задължение предвижда
чл.380, ал.1 от КЗ, както и един от документите по чл. 496, ал.3 от КЗ -
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. №
287р3228/04.03.2022 г., издаден от РУ - Котел към ОД на МВР – Сливен,
който е посочен в разпоредбата на чл.496, ал.3 от КЗ, като един от
документите, представянето на които задължава застрахователя да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в срок до 3
месеца. С молба от 03.05.2022г. ищеца е представил в допълнение към
първоначално приложените документи и протокол за оглед на
местопроизшествие, скица на местопроизшествие, фотоалбум от оглед на
местопроизшествие и автотехническа експертиза.
С писмо от 18.07.2022г./л.23/ ответното дружество е уведомило ищеца, че по
предявената застрахователна претенция, следва да бъде извършен оглед на
увреденото МПС, като е посочено и, че ще се произнесе с решение в 15-
дневен срок. Бил извършен оглед от застрахователя на 07.11.2022г., като в
протокола от същия е отразено, че предстои следващ оглед. Застрахователят
нито е посочил кога следва да бъде извършен последващ оглед, нито къде,
нито пък е пояснил с допълнително писмо, че се очаква такъв, като
единствената информация за това се съдържа в самия протокол, съставен от
негов експерт. Видно от доказателствата на процесния автомобил са били
извършени вече два огледа – един във връзка с образуваното досъдебно
производство, който е бил представен на застрахователя, ведно с фотоалбум и
един от самия застраховател.
Видно от хронологията на кореспонденцията, пострадалото лице е
съдействало в максимална степен на застрахователя да изясни
обстоятелствата около възникналото застрахователно събитие и е приложило
всички документи, които са му били изискани и са се намирали в него.
С оглед изложеното, съдът приема, че именно ответника с поведението си е
станал причина за завеждане на настоящото производство, предвид липсата
на окончателно произнасяне по застрахователната претенция в максимално
предвидения от закона тримесечен срок, при условие, че е стартирало
рекламационно производство и в предвидения от законодателя максимален
срок, липсва окончателно произнасяне от него.
В съответствие с разпоредбата на ал.2 на чл.429 от КЗ в застрахователното
обезщетение по ал. 1 се включват и: лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а
именно считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1 т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. По отношение на обезщетението за забава,
същото се претендира от датата на увреждането - 04.03.2022 г. Такава обаче
се дължи от датата, на която е уведомен застрахователя, а в случая тя е
18.04.2022 г. според представените доказателства /заявление на л.18-19/ и
4
именно от тази дата следва да бъде присъдена законната лихва върху
уважената част от иска.
Всяка от страните дължи направените от другата страна разноски съразмерно
на уважената за ответника, респ. на отхвърлената за ищеца част от исковете в
съответствие с разпоредбата на чл.78 от ГПК. В случая ищецът е направил
разноски в размер на 369,99лв. за заплатена държавна такса, 400 лв. депозит
за в.л. и 1470 лв. адвокатски хонорар по договор за правна защита и
съдействие. Така ответникът следва да заплати на ищеца сумата 2239,99 лв. за
направените по делото разноски.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша” № 89Б,
представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В. ДА ЗАПЛАТИ в
изпълнение на задължение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" за л.а. „Волво“, модел „ХЦ90“, с peг, ****** на З. А. М., ЕГН
********** с адрес гр.Л. ****** сумата 9249,86 лв. /девет хиляди двеста
четиридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ по предявен частичен
иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на л.а. „Волво“, модел „ХЦ90“, с peг № ****** при ПТП от 04.03.2022
г.,ведно със законната лихва от 18.04.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша” № 89Б ДА
ЗАПЛАТИ на З. А. М., ЕГН ********** с адрес гр.Л. ****** сумата 2239,99
лв. /две хиляди двеста тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/,
съставляваща сторените съдебно-деловодни разноски, от които сумата
369,99лв./триста шестдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ за
заплатена държавна такса, 400 лв./четиристотин лева/ депозит за в.л. и 1470
лв./хиляда четиристотин и седемдесет лева/ адвокатски хонорар по договор за
правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5