№ 13778
гр. ..., 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Гражданско дело №
20231110159898 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ***, ЕИК ***, е предявил срещу ответника ***, ЕИК ***, осъдителен иск с
правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер 7659,44 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № ***,
представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 28.11.2022 г., в ***, по
вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, който
подари движение с несъобразена скорост и неспазване на достатъчна дистанция ударил
спрелият пред него лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, застрахован при
ищеца и му причинил вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 01.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско+“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 28.11.2022 г., в ***,
застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“
водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, при движение в колона с
несъобразена скорост и без да спазва достатъчна дистанция, ударил спрелия пред него лек
автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, застрахован при ищеца, с което му
причинява щети – в задната част. Сочи, че за ПТП бил съставен двустранен констативен
протокол за ПТП, а на виновния водач е съставен АУАН. Твърди, че щетите са на стойност
1
7644,44 лв., като поддържа, че на 01.03.2023 г. е изпълнил задължението си за заплащане на
застрахователно обезщетение на посочената стойност в полза на сервиз. Твърди, че
ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в
полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди, че е
поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо от получената на
08.06.2023 г. покана, цялата дължима сума ведно с ликвидационни разноски от 15,00 лева не
е погасена, но плащане не е извършен. Прави искане съдът да осъди ответника да му
заплати описаната сума ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по размер. Оспорва механизма на ПТП и причинно
следствената връзка между поведението му и вредите като твърди, че застрахования при
него водач не е извършил твърдяното противоправно поведение. Възразява, че двете МПС са
собственост на едно и също лице, поради което не са причинени вреди на трето лице по
смисъла на закона. Оспорва размера на вредите, като твърди, че се дължи обезщетяване по
чл. 386, ал. 2 КЗ. Оспорва акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на
разноските на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 7659,44 лева, изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № *** ведно с 15 лева
ликвидационни разноски, за имуществена вреда, настъпила вследствие на ПТП, станало на
28.11.2022 г., в гр. ..., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване
на исковата молба.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
В настоящия случай, сочените предпоставки за уважаване на иска се установяват от
2
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 30.03.2024 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „***“, модел
„***“, с рег. № ***, е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка
„Каско“, лекият автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, е бил застрахован при
ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, във
връзка с образуваната за ПТП щета ищецът е платил на сервиза, извършил ремонта на
автомобила сумата в размер на 7644,44 лева на 01.03.2023 г., че е предявил претенция за
плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, като се
установява, че последната е получена от ответника .
В настоящия случай спорен по делото е въпросът погасил ли е ответникът дължимото
по щетата с извършеното прихващане с по-малка от търсената от ищеца сума, при
възражение, че стойността на щетите е в по-нисък размер.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., на което съдът
два вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, неоспорения констативен протокол
К-1817394 от 28.11.2022 г., съставен от органите на МВР в кръга на възложените им
служебни задължения, който като официален свидетелстващ документ по силата на чл. 179,
ал. 1 от ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила, и показанията на
разпитаните по делото свидетели С. К. В. и М. Г. И., преценени с оглед разпоредбата на чл.
172 ГПК, които съдът възприема напълно като последователни и логични, кореспондиращи
с останалите събрани по делото доказателства, се установява, следният механизъм на ПТП:
на 28.11.2022 г., около 15,30 часа, в гр. ..., лек автомобил марка „***“ с рег. № *** се движел
по *** с посока от *** с около 30 км./час. По същото време, в същата посока, зад него, без
да спазва необходимата дистанция, с около 40 км/час се движел лекият автомобил марка
„***“ с рег. № ***. Лекият автомобил „***“ с рег. № *** предприел аварийно спиране
поради внезапно възникнало препятствие – ПТП пред него, но независимо от предприетото
аварийно спиране водачът на „***“ с рег. № *** не успял да спре и реализирал удар с
попътно движещия се пред него автомобил, изместил го напред, след което той ударил
спрелият пред него автомобил „***“, вследствие на което били увредени два броя задни
врати, задна броня, предна броня и маска на лекия автомобил „***“ с рег. № ***. Според
заключението на вещото лице, стойността на увредените детайли по средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на 7956,14 лева.
Възражението на ответника, че тъй като превозните средства, участвали в ПТП, са
собственост на едно и също юридическо лице, на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 и чл. 477, ал. 1
от КЗ, дружеството няма качеството на „трето лице“, на което са причинени вреди, съдът
счита за неоснователно. Съгласно чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
3
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Според чл. 477, ал. 3 от КЗ за трети лица по ал. 1
от КЗ се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди (така и т. 8 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС).
В конкретния случай отговорност за причинените вреди носи водача на МПС, който
виновно, по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като при
избиране скоростта на движението не е съобразил интензивността на движението, поради
което не е успял да намали скоростта и при възникнала необходимост да спре, с което е
осъществил състава на деликт. Ето защо и по аргумент от чл. 494, т. 3 от КЗ на обезщетяване
в рамките на посочената застраховка подлежат имуществените вреди, причинени от
управляваното от делинквента МПС на друго имущество каквото се явява МПС марка „***“,
независимо, че собственик на двата автомобила е едно и също юридическо лице.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните
повреди, за застрахователя по имуществената застраховка е възникнало задължението да
заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования
имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е
спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата,
необходима за ремонта на увредените детайли, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т.
1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.
От заключението се установява и средната пазарна стойност на увредените детайли и
сумата, дължима за тяхното ремонтиране, а именно 7956,14 лева по средни пазарни цени
към датата на ПТП, която надвишава платените 7644,44 лева, които ведно с
ликвидационните разноски в размер на 15 лева се дължат на ищеца, тъй както съгласно чл.
411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разноски за определяне на щета по риск „Каско“ при ПТП. При определяне размера на
вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното
застраховане, приета на основание чл. 273, ал. 2, изр. 2 КЗ (отм.), вр. пар.3, ал.3 ПЗР от
Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен
превоз, приета на основание чл. 504 КЗ, тъй като изрично в чл. 4 от Наредба №
24/08.03.2006г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в
сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Като се вземе предвид че по настоящото дело са представени доказателства за
4
платена сума за ремонт в сервиз, тази методика не намира приложение.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер на 7659,44 лева, поради което
искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер ведно със законната лихва, считано
от дата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски. Същият е заплатил държавна такса в размер на 306,38 лева, 200 лева– депозити за
вещо лице (л. 94), 5 лева за съдебно удостоверение (л. 96) и 40 лева депозит за разпит на
свидетел (л. 60). Ищецът е сторил и разноски за адвокат в общ размер на 1999,13 лева с вкл.
ДДС, платените по банков път плащането на които е не е оспорено, а и се установява
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца,
съдът счита основателно, тъй като същото необосновано надвишава минимума според чл. 7,
ал. 2, т. 2 и от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата към спора редакция, като ориентир, поради което следва да се намали до 1280
лева с вкл. ДДС.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
1831,38 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в г****, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 411 от КЗ, сумата
от 7659,44 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № ***, представляващи имуществена
вреда, вследствие на ПТП, станало на 28.11.2022 г., в ***, по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, който подари движение с несъобразена
скорост и неспазване на достатъчна дистанция ударил спрелият пред него лек автомобил
марка „***“, модел „***“, рег. № ***, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в г****, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 1831,38 лева - разноски за тази инстанция.
5
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6