РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           №1195/22.6.2023г.

 

 

гр. Пловдив,22.06.2023год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                   ГЕОРГИ ПАСКОВ                     

               

           при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД №1226 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс.

           Образувано е по касационна жалба, предявена от  Директора на ТД на НАП-Пловдив, чрез юрисконсулт М. М., против Решение № 449 от 14.03.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7168 по описа на същия съд за 2022г., с което е отменено Наказателно постановление №646369-F647497/07.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на „Сим Транс 2001“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 от ЗДДС.

            Касационният жалбоподател намира решението на районния съд за неправилно и незаконосъобразно като излага подробни съображения в тази посока. Претендира отмяната на съдебния акт, респективно потвърждаване на НП №646369-F647497/07.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив и юрисконсултско възнаграждение за всяка една съдебна инстанция.

            Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационната жалба.

            Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

            Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: При извършена служебна проверка в ТД на НАП-Пловдив на 17.01.2022г. е установено, че от страна на „Сим Транс 2001“ ЕООД не е спазен установеният от закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за данъчен период 01.12.2021г. - 31.12.2021г. до 14.01.2022г. Същите била подадена на 01.04.2022г. в ТД на НАП-Пловдив по електронен път с вх. № 16004997850/01.04.2022г.

            ПРС е установил от писмо с вх. № 5258/18.01.2023 г. от директора на ТД на НАП -Пловдив, че против „Сим Транс 2001" ЕООД има издадено НП № 646375-Р647491/07.07.2022 г., с което му е наложена имуществена санкция за неподаване в срок на справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП -Пловдив за данъчен период 01.12.2021 г. - 31.12.2021 г.

           При извършена служебна проверка от районния съд е констатирано, че същото НП е предмет на произнасяне по АНД № 7264/2022г. по описа на РС-Пловдив, по което няма постановен окончателен и влязъл в сила съдебен акт.

          ПРС е приел, че в случая задълженията за подаване на справка декларация и отчетни регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

          По аргумент от чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин - по електронен път при условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС. Поради това и субектите имат задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е установена формата на деклариране и способът за това, като това задължение не може да бъде изпълнено частично чисто технически, доколкото електронната среда, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС, не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка декларация, също с аргумент от чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.

          ПРС е приел, че при липсата на надлежно подаване на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок, представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същи противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока, установен от закона. За това нарушение, под формата на бездействие, в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС, е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица. 

         Според първоинстанционния съд административнонаказващият орган е нарушил изискванията на материалния закон и конкретно императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която за едно нарушение се налага едно наказание.  ПРС е формирал извод за незаконосъобразност на НП, като е изложил съображения относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

         Касационният съд намира изводите на ПРС за правилни и законосъобразни, поради следното:

           При постановяване на съдебния акт районният съд подробно е изследвал спорните въпроси. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които не следва да се повтарят. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

         Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин - по електронен път при условията и реда на ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС. Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.

         Следователно правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена. Законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето, като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение, т.е. подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по  чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона.

          В случая се касае за нарушение на материалния закон и по-конкретно на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която за едно нарушение се налага едно наказание. Гореизложеното налага извод за незаконосъобразност на  наказателното постановление.

           Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира, че  решението на районния съд следва да се остави в сила.

           Не са претендирани своевременно разноски от ответника в касационното производство и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

            По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,  Административен съд – Пловдив, ХХІІ  състав

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №  449 от 14.03.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7168 по описа на същия съд за 2022г

             РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.