Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Л., 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в открито
заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
при
секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА т.д. №
28 по описа на съда за
Производство с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.26 ал.3 т.5 от ЗМГО и чл.42 ал.1 т.2 от ЗАПСП
Съдът е сезиран с искова молба вх.№1991/15.03.2019 от ***ООД, EИK:BG*****, с
адрес гр. Л., п.к ****, ул. *****, управлявано и представлявано от Т.З. чрез
адв. А.Б.К., със съдебен адрес и адрес на призоваване гр. П., ул. „***" №**,
ет. **, офис ** срещу С.ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Л., ул. „***" № *, вх. **, ап. **, представлявано и управлявано от О.Г.С.
с посочено правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.42, ал.1,
предложение второ от ЗАПСП. Твърди, че ответното дружество С. ЕООД
недобросъвестно е заявило комбинираната национална търговска марка "В."(доказателство
№1) с рег.№100632/12.02.2018 г., с дата на заявяване 18.12.2014 г., със следния
образен елемент /Вж. Фиг 1/. Сочи, че при извършена справка в регистрите на
Патентно ведомство ищецът е установил, че логото на горепосочената търговска
марка е идентично на лого, авторските права върху което принадлежат в цялост на
ищеца ***ООД по силата на сключен Договор за изработване на лого дизайн от
31.10.2014 г.(доказателство №2) Твърди, че постфактум на 31.08.2015 г. той
заявява собствената си търговска марка "В." рег.№95011 с лого от
фиг.2(доказателство №3), което е тяхна интелектуална собственост. Сочи, че
очевидно опозиция срещу на въпросната марка на ищеца не е била подадена от
ответника, което само доказва, че последният я е регистрирал недобросъвестно
"по-ранната марка", без визия да я развива търговски(онлайн по
интернет сайт) или защитава чрез конкретни процесуални способи. Излага довод в
тази посока, че уж "развиваният от ответниците" сайт В.( доказателство №4) винаги е бил със статус
"under construction"(от анг. "работи се по него").
Твърди, че домейнът му за сайта им В. е заявен и регистриран на 25 септември
Ето защо, с цел отстояване на интелектуалната си
собственост върху сайта В. и в частност на
авторските си права върху неговото лого, ищецът подава Искане с Вх. №
70088596/14.02.2018 г. за заличаване на регистрацията на марка с per. № 100632
„B." - комбинирана на основание чл. 26, ал. 1, т. 5, б. „Б" от
ЗМГО(доказателство №8), като съгласно цитираната разпоредба, регистрацията на
марка се заличава, когато използването на знака може да бъде забранено на
основание на по-ранно авторско право на трето лице.
Твърди, че в хода на производството по заличаване
на търговска марка, ответното дружество ***ЕООД оспорило авторското право на
ищеца върху процесното лого, поради което Патентно ведомство със свое съобщение
с Изх. № 135154/26.02.2019 г. /Доказателство 9/, го уведомява, че когато
маркопритежателят е оспорил съществуването на по-ранното авторско право,
молителят /ищецът/ следва да го установи по съдебен ред и в тази връзка на ***ООД
бил даден едномесечен срок да образува съдебно производство по установяване на
оспореното авторско право.
В следствие на горното депозира настоящата искова
молба с искане да се постанови решение,
с което да се признае за установено, че авторските права върху горепосоченото
лого „B." принадлежат на ***ООД в хипотезата на чл. 42, ал. 1, пр. 2 от ЗАПСП. В подкрепа на тезата си излага следните фактически и правни мотиви, а
именно, че на 31.10.2014 г. ***ООД в качеството си на възложител сключва с ЕТ
"Р-РГ", ЕИК: ***, в качеството му на изпълнител, Договор за
художествена поръчка по смисъла на чл. 42 от ЗАПСП, именуван „Договор за изработване
на лого дизайн"(доказателство №2). Изтъква, че по силата на това
съглашение възложителят възлага, а изпълнителят приема да изработи и да предаде
срещу заплащане лого дизайн за сайта за електронна търговия на възложителя В.и
уговореното възнаграждение, платимо по банков път, по посочена в договора
банкова сметка, ***.
Твърди, че в чл. 11 от Договора е предвидено, че с
предаване на логото от изпълнителя, отчуждимите авторски права върху него се
прехвърлят в патримониума на възложителя. Сочи, че за предаването на процесното
лого, между страните е подписан нарочен приемо-предавателен протокол
/Доказателство 9/, като във връзка с дължимото възнаграждение, изпълнителят ЕТ
„Р-РГ" е издал Фактура № 7961/05.12.2014 г., по която, видно от
приложеното преводно нареждане от 06.01.2015 г. /Доказателство 10/ е извършено
плащане в пълен размер. Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора,
възнаграждението се дължи в 30-дневен срок след предаване на логото и съответно
издаване на фактура. Твърди, че в тази връзка това е една допълнителна индиция,
че логото е възникнало като обект на авторското право далеч преди ответното
дружество да заяви своята търговска марка със словен елемент В.. Твърди и нещо
повече, а именно, видно от извлечението от сайта web.archive.org, /Доказателство 11/ на
17.12.2014 г. - ден преди ответниците да заявят своята марка, процесното лого,
авторските права върху което принадлежат на ***ООД, е било ситуирано на сайта
им В..
Воден от горното, счита, че всички предпоставки за
да бъде допустим и основателен така предявеният положителен установителен иск
за установяване принадлежността на авторски права върху дизайн на лого са
налице.
Твърди, че наред с исковете, надлежно предвидени
законодателно в ЗАПСП, относно обезщетение, преустановяване на нарушение и
т.н., носителите на авторски права имат на разположение още няколко иска на
основание на други закони с по-широко действие и един от тях е настоящият
установителен иск за авторство. Изтъква, че с него всяко лице, което има правен
интерес може да поиска от съда да установи кой е създател на дадено
произведение и съответно кому принадлежат авторските права върху него. Сочи, че
този иск е установителен и с него се цели да се установи съществуването или
несъществуването на авторско или друго правоотношение. Сочи, че за завеждането
на този иск е необходимо само една предпоставка - да се оспорва авторството и
не е необходимо това оспорване да бъде виновно, достатъчен е самият факт, че е
налице оспорване. Сочи, че искът може да се заведе от този, който има интерес,
срещу този, който оспорва, като завеждането на такъв иск не е ограничено срок,
като той по желание може да се съедини с някой от останалите предвидени в ЗАПСП
искове.
Сочи, че видно от горните констатации, както
активната процесуална легитимация на ищеца, който твърди да е носител на
авторски права върху дизайн на лого, възникнали в хипотезата на чл. 42 от ЗАПСП, така и пасивната процесуална легитимация на ***ЕООД са налице. Смята, че
ответното дружество ясно и категорично оспорва авторските права на ***ООД върху
процесното лого, което се доказва и от официален свидетелстващ документ, ползващ
се с материална доказателствена сила - Официално съобщение на Патентно
ведомство, приложено към настоящата искова молба.
Що се отнася до основателността на претенцията -
счита, че по безспорен начин, в условията на пълно и главно доказване, това било
установено. Сочи, че е приложен Договор за художествена поръчка по смисъла на
чл. 42, ал.1 предложение второ от ЗАПСП, съгласно който авторските права
преминават в патримониума на възложителя /***ООД/. Твърди, че са представени
доказателства за предаване на процесното лого /приемо-предавателен протокол/,
както и доказателство за извършени плащания по договора /фактура и преводно
нареждане/. Сочи, че не на последно място, приложено е и извлечение от web.archive.org, доказващо, че към 17.12.2014
г. процесният дизайн на лого е бил вече използван от него по предназначение в
техния сайт-т.е преди заявяване на процесната търговска марка на ответниците.
Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че авторските права върху дизайна на лого В.принадлежат на ***ООД
в хипотезата на художествена поръчка по смисъла на чл. 42, ал. 1, пр. 2 от ЗАПСП.
Моли в полза на представляваното от него дружество
да бъдат присъдени сторените от него съдебни и деловодни разноски.
Прилага и моли да се приемат доказателствапо
делото, а именно: Справка за правния статус на търговска марка В.c
рег.№100632/12.02.2018 г., с дата на заявяване 18.12.2014г., с маркопритежател
"С." ЕООД, Договор за изработване на лого дизайн от 31.10.2014г., по
който авторските права са настъпили за ***ООД; Справка за правния статус на
търговска марка В. рег.№95011 с маркопритежател ***ООД; Справка за статуса на
сайта В., собственост на "С."
у ЕООД; Справка за датата на заявяване
на домейна В. от ***ООД; Скрийн шот на
"Фейсбук" страницата "В.bg",
който доказва датата на нейното създаване; Векторен файл на логото В.,
интелектуална собственост на ***ООД; съобщение с Изх. № 135154/26.02.2019 г. на
Патентно ведосмтво, с което указва на ищеца да установи по съдебен ред
авторските си права върху логото В.;приемо - предавателен протокол;Фактура,
ведно с платежно нареждане за плащането по нея; Извлечение от web.archive.org..
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ***ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Л.-5500, ул."***", №***,
представлявано от Управителя О.Г.С., чрез адвокат А.А., служебен адрес: ***.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като
присъди направените по делото разноски, ведно с възнаграждение за един адвокат.
Счита сложената за разглеждане искова претенция за недопустима и неоснователна.
Твърди, че въпросът за допустимостта на исковата
претенция на ***ООД има два аспекта- първият е свързан с частичната
недопустимост на исковата претенция, а вторият -с липсата на правен интерес.
Поддържа, че установителният иск на ***ООД е
частично недопустим по следните съображения:
Сочи, че искът е по реда на чл.124 ГПК за
признаване на установено, че авторските права върху дизайн на лого иск В.принадлежат
на ***ООД на основание договор по чл.42, ал.1, предложение 2 Закона за
авторското право и сродните му права (ЗАПСП.) Твърди, че ищецът обосновава
притежанието на авторско право с качеството си на възложител по договор за
изработка на логото В.с изпълнител ЕТ „РИТ – Р. Г.", като посочва, че по
силата на чл.11 от процесния договор е придобил отчуждимите авторски права
върху одобреното лого към момента на неговото предаване от страна на едноличния
търговец (стр. 3 от исковата молба).
Счита, че принципно, авторско право е уредено от
закона като сложно субективно право, включващо в себе си неимуществени (чл.15 ЗАПСП) и имуществени (напр.чл.18, чл.19, чл.20 и други в ЗАПСП) правомощия.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.16, изр.1 ЗАПСП неимуществените авторски
права за признаване на факта на авторство върху произведението (чл.15, ал.1,
т.2 ЗАПСП) и авторското име върху произведението (чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП), са
неотчуждими и така въведената с чл.16, ал.1 ЗАПСП забрана е с абсолютен
характер и по отношение на нея материалният закон не е предвидил изключения, в
това число и при договора по чл.42, ал.1, предл.2 ЗАПСП. Изтъква, че текстът на
чл.42, ал.1 е с диспозитивен характер и установява, че: „Авторското право върху
произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението,
освен ако в договора за възлагане е предвидено друго." Като краен извод
сочи, че страните по договора по чл.42, ал. 1 ЗАПСП могат да уредят възникване
на авторски права в патримониума на възложителя, с изключение на неотчуждимите
по закон неимуществени авторски правомощия на авторство и на авторско име,
които принадлежат на автора на произведението, което лице в общия случай е и
изпълнителят по договора за възлагане.
Сочи, че с предявения от ищеца иск се претендира
установяване със силата на пресъдено нещо спрямо ответното дружество, че ***ООД
притежава авторските права върху дизайн на лого В., тоест предмет на иска е
установяване притежанието на авторското право в неговия пълен обем.
Твърди, че предвид горното, при преценката за
допустимостта предявения иск следва да се вземе предвид принципното положение,
че при договор по чл.42, ал.1, предложение 2 ЗАПСП авторското право върху
създаденото от изпълнителя по договора (в случая ЕТ „Р. – Р. Г.")
произведение, не възникват в пълен обем за възложителя (ищцовото дружество ***ООД).
Сочи, че в чл.11 от представения от ищеца договор от 31.10.2014 г. е уговорено,
че възложителя придобива отчуждимите авторски права върху логото„B.” .
В този смисъл счита, че дори да се приеме за
основателна и доказана изложената в исковата молба теза на ищеца, то предвид
забраната по чл.16, изр.1 ЗАПСП правото на авторство и на авторско име върху
логото В.би принадлежало винаги на ЕТ „Р. – Р. Г." като изпълнител по
договора по чл.42, ал.1, предл.2 ЗАПСП и предвид уредбата по чл.16 ЗАПСП
дружество ***ООД не би могло, без оглед на това какво твърди и претендира в
исковата си молба, да се легитимира като притежател в пълен обем на авторско
право върху логото В., ако дизайнът на логото е създаден в условията на чл.42,
ал.1, предл.2 ЗАПСП.
Твърди, че дружество ***ООД няма правен интерес от
провеждането на иск, с предмет установяване със сила на пресъдено нещо
притежанието само на отчуждимите авторски правомощия върху дизайна на лого В..
Сочи, че ищцовото дружество обосновава правен
интерес от водене на настоящия установителен иск със следните аргументи, а
именно: на основание авторските права върху логото В.***ООД е подало до
Патентно ведомство искане вх.№70088596/14.02.2018 г. на основание чл.26, ал.1,
т.5, б."б" Закона за марките и географските (ЗМГО) означения за
заличаване на комбинирана марка на ответното дружество В., рег.№ 100632. Сочи,
че в хода на административното производство пред Патентно ведомство ***ООД било
оспорило съществуването на авторското право на ищеца върху процесното лого,
вследствие на което административният орган е спрял производството по
заличаване и е указал на ***ООД да предяви иск за установяване на оспореното
авторско право.
Твърди, че успешното провеждане на установителния
иск за притежанието на пълния обем на авторско право върху логото В., би
обосновало активната административно-правна легитимация на ***ООД пред Патентно
ведомство в производството по искането за заличаване на марката В.на ***ООД и
обратно-непритежанието или частичното притежание на определен брой авторски
правомощия би лишило ищецът от активна легитимация по искането за заличаване
пред Патентно ведомство.
В този смисъл, инвокира довод, че ***ООД няма
правен интерес от установителен иск по реда на чл.124 ГПК спрямо ответника, че
притежава само отчуждимите по ЗАПСП авторски права върху дизайна на лого В..
Изтъква, че предвид аргументите в т. 1.2. и т.1.3
от този Отговор и обстоятелството, че въпросът с неотчуждимостта на
неимуществените авторски права по чл.15, ал.1, т.2 и т.4, във връзка с чл. 16 ЗАПСП е принципен, не е свързан с анализ на представените по делото
доказателства, то моли съда преди да разгледа по същество правния спор, да се
произнесе по следните искания, а именно:.Ако приеме, че ***ООД няма правен
интерес да установи спрямо ***ЕООД със сила на предъсено нещо, че притежава
само отчуждимите авторски права върху дизайн на лого В., на основание чл.130 ГПК да счете, че предявеният иск е недопустим, да върне исковата молба и
прекрати изцяло производството по делото.
Ако приемете, че ***ООД има правен интерес да
установи спрямо ***ООД със сила на предъсено нещо, че притежава само
отчуждимите авторски права върху дизайн на лого В., на основание чл.130 ГПК да
върне исковата молба в частта, в която ***ООД претендира установяване спрямо ***ООД,
че притежава неимуществените авторски правомощия - право на авторство и право
на авторско име по чл.15, ал.1, т.2 и т.4 ЗАПСП върху дизайна на логото В.поради
непритежание на посочените авторски правомощия (част от авторското право) и
липса на процесуално право на иск за тяхната съдебна защита и да прекрати
производството по делото в тази му част.
В условие на евентуалност прави искане, ако съдът
приеме, че развитите току-що възражения за пълна и частична недопустимост на
предявеният иск не обуславят произнасяне от съда на основание чл.130 ГПК, а
следва да се разгледат по съществото на съдебния спор, то моли да счете същите
като основания за неоснователност и да отхвърли изцяло предявения от ***ООД
установителен иск поради липсата на притежание у ищеца на пълния обем авторски
права върху дизайна на логото В..
От името на ответника заявява, че оспорва изцяло
исковата претенция, същата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Не
оспорва следните фактически твърдения, направени от ищеца в исковата молба:
-че ответникът ***ООД е регистрирал комбинирана
търговска марка В., рег.№ 100632, с приоритет от датата на заявяване - 18.12.2014
г. и класове по Международната класификация на стоките и услугите - 9, 25, 28,
35, 41.
-че ищецът ***ООД е регистрирал комбинирана
търговска марка В., рег.№95011, с приоритет от датата на заявяване - 31.08.2015
г. и класове по Международната класификация на стоките и услугите -25, 28, 35.
-че ищцовото дружество е подало искане
вх.№70088596/14.02.2018 г. за заличаване на комбинираната търговска марка на ***ООД
В., рег.№ 100632, с правно основание чл.26, ал.1, т.5, б."б" ЗМГО.
-че в административното производство по искането
за заличаване пред Патентно ведомство ***ООД са оспорили авторското право на ***ООД
върху изображението на логото В..
-че в рамките на административното производство по
искането за заличаване на марката на ***ООД Патентно ведомство и изпратило
съобщение изх.№ 135154/26.02.2019 г. до ищеца с указания, че следва да предяви
иск за установяване на авторското си право.
Моли обстоятелствата, изброени в тази точка 2.1.1.
от отговора, да бъдат отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.
Отрича и оспорва като правно ирелевантни и неверни
следните фактически твърдения:
-че ***ООД са заявили недобросъвестно комбинирана
търговска марка В., рег.№ 100632, с приоритет от датата на заявяване -
18.12.2014 г. Сочи, че това обстоятелство, освен че е невярно, е и правно
неотносимо към предявения от ищеца установителен иск с предмет твърдените
авторски права на ***ООД върху дизайна на логото В.. Сочи, че установяването на
недобросъвестно заявяване на търговска марка се решава в рамките на предявен
съвсем различен установителен иск на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26,
ал.З, т.4 ЗМГО.
-правно ирелевантно за съществото на настоящия
правен спор е обстоятелството, че сайтът на ответника В. е със статус "under construction"
- „в процес на създаване".
-правно ирелевантно за притежанието от ответника
на авторските права върху логото В.е обстоятелството, че сайтът на ***ООД В. е бил заявен и регистриран на 25.09.2014 г.
-категорично отрича като невярно твърдението, че
изображението на В.е било взето от ***ООД от фейсбук страницата на ищцовото
дружество, като твърдението освен това е и напълно голословно.
-сочи, че без каквото и да било материално
значение за притежание на авторското право от дружество ***ООД е твърдението,
че ищецът притежава процесното лого във векторен файл, като това обстоятелство
единствено подчертава поддържаната по-долу в Отговора теза, че изработването на
логото е резултат не от творческа, а от изцяло техническа дейност с помощта на
достъпни компютърни програми и технологии.
Относно изброените факти и обстоятелства в тази
т.2.1.2 обобщено заявява, че същите са ирелеванти към предмета на правния спор,
а именно - притежава ли ищцовото дружество авторско право върху изображението
на логото В..
Оспорва всички фактически твърдения, въз основа на
които ищецът обосновава притежание на авторско право върху логото В.. По-
конкретно оспорва, че:
-изображението на логото В.е било създадено от ЕТ
„Р-РГ" (в исковата молба неточно посочена като Р.Г.) в резултат на
осъществена от физическото лице творческа дейност.
-договорът, с който ищецът се легитимира като
носител на спорните авторски, представлява договор по смисъла на чл.42, ал.1 ЗАПСП. В тази връзка поддържа две възражения: а) От гледна точка
доказателствата договорът от 31.10.2014 г. е частен документ, който не носи
подписа на ответника и е без достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК; б) по
съществото на спора - този договор има видова характеристика на договор за
изработка по чл.258 и сл ЗЗД, а не на договор за художествена поръчка по чл.42,
ал. 1 ЗАПСП. Излага доводи за това в отговора, като оспорва, че по силата на
договор от 31.10.2014 г. ищецът е придобил каквито и да било авторски права
върху процесното лого; че по договора от 31.10.2014 г. ищцовото дружество е
фактурирало и заплатило придобиването на авторски права върху логото В., а
тъкмо обратното -става дума за заплащане на търговска услуга по договор за
изработка, която счетоводно не се отнася по никакъв начин към авторските права.
Срещу основателността на иска противопоставя
следните фактически твърдения и правни възражения, а именно, че процесното лого
В.е резултат не от творческа, а от техническа дейност; логото не представлява
закрилян обект на авторско право по смисъла на чл.З, ал.1 ЗАПСП; логото В.не е
било създадено от ЕТ „Р-РГ" в изпълнение на договора от 31.10.2014 г.
Твърди, че поради техническия характер на действията по създаване на логото
поддържа, че въобще не може да се поставя въпрос за наличие на „авторство"
по смисъла на чл.6 ЗАПСП и творческа дейност по смисъла на чл.З, ал.1 ЗАПСП; ЕТ
„Р-РГ" не притежава авторски права върху логото В., които авторски права
да бъдат прехвърлени на ***ООД по силата на договора от 31.10.2014 г; логото В.,
във вида, в който е било регистрирано от ***ООД като търговска марка, е било
създадено за нуждите на търговската дейност на ответника преди датата
31.10.2014 г., когато ищцовото дружество твърди, че било сключило договорът за
изработване на лого на сайт. Сочи, че изображението В., представляващо
търговската марка на ***ООД, се намира на файл от папките със снимки и лога от
дата 03.10.2014 г., на сървъра, където е базата данни на сайта В..eu. Сочи, че
базата данни е достъпна след въвеждане на пароли за достъп и път за достъпване
до файла public_html/В*****/skin/froiUcnd/default/default/images/logo.gif, а
самият файл с логото В.е в растерен формат и е именуван logo.gif., като
единствено растерният формат може да се използва при визуализация на електронен
сайт, а не векторен такъв.
-от фактическа страна също така посочва, че извън
предмета на на това дело е въпросът кое лице приоритетно е създало логото В.,
тъй като процесното лого по принцип не представлява закрилян с авторско право
обект, тоест, всяко лице с компютърна грамотност може по всяко време да създаде
идентично на „B.” лого, без с това да наруши чужди авторски права.
Правни възражения, свързани с тезата за липса на
авторско право върху логото В.в полза на ***ООД.
Сочи, че ищецът извежда претендираното авторско
право като придобито по силата на двустранна търговска сделка с ЕТ „Р-РГ"-
договор от 31.10.2014 г, като фактическият състав на придобивното основание по
чл.42, ал.1, предл.2 ЗАПСП включва следните елементи:
-наличие на договор за възлагане на създаване на
произведение на литературата, науката или изкуството, в рамките на който
страните да са дерогирали диспозитивното правило, че авторските права ще
принадлежат на автора (изпълнителя по договора); създаване от изпълнителя по
договора на закриляно от авторското право произведение на литературата, науката
и изкуството, което да отговаря на материалните критерии на чл.З, ал.1 ЗАПСП
-да е резултат от творческа дейност и да е изразено по какъвто и да било начин
и в каквато и да било форма.
Сочи, че в исковата молба ***ООД е застъпило
становище, че за притежанието на авторските права бил достатъчен само първият
елемент от фактическия състав и, че наличието на договор по чл.42, ал.1,
предл.2 ЗАПСП от 31.10.2014 г. е единствен правопораждащ факт, от който
възложителят по договора и настоящ ищец следва да обоснове притежанието на
авторски права върху логото В..
Поддържа и счита за правилна тъкмо обратната теза,
а именно: че с основно значение за това дали възложителят по договор по чл.42,
ал.1, предл.2 ЗАПСП ще придобие авторски права, е не просто уговорката, че
отчуждимите авторски права ще възникнат за него, а обстоятелството дали
изпълнителят по договора ще създаде закриляно с авторско право произведение на
науката, литературата и изкуството. Посочва, че ако изпълнителят по договора не
създаде закрилян обект на авторско право, то последицата е, че авторски права
върху изработеното няма да възникнат, респ. авторски права въобще не могат да
бъдат прехвърлени или придобити от Възложителя, независимо от уговорката по
чл.42, ал.1, предл.2 ЗАПСП.
Сочи, че в настоящия случай изображението на
логото В.въобще не представлява закрилян обект на авторско право с оглед
материално-правните критерии за авторско-правна закрила по чл.З, ал.1 ЗАПСП, а
именно: наличие на произведение на литературата, науката и изкуството, което е
резултат от творческа дейност и е изразено по какъвто и да начин и под каквато
и да е форма.
Смята, че в основата на правния анализ дали има
закрилян с авторско право обект е констатирането на творческа дейност, довела до създаването на произведението.
Изтъква, че творческата дейност е присъща само на
физическите лица, които изразяват своята творческа индивидуалност чрез
средствата на науката, литературата и изкуството - като например- писане,
рисуване и т.н. т.е., създаденото в резултат на творческата дейност
произведение винаги носи индивидуалния, личностния отпечатък на физическото
лице, което го е сътворило.
Смята, че логото В.не представлява произведение
нито на литературата, нито на изобразителното изкуство, нито на графичния
дизайн по смисъла на чл.З, ал.1 ЗАПСП, то е тривиално и компютърно генерирано.
Сочи, че въпросното лого представлява комбинация
от два елемента:
а) словен - В.б) фигуративен - стилизирано
изписване на словния елемент в цветове синьо и розово
Смята, че безспорно, словният елемент В.не
представлява сам по себе си литературно произведение в светлината на чл.З, ал.1 ЗАПСП. като и ищецът ***ООД не обосновава подобно виждане в исковата си молба.
Относно графичното (стилизирано) и двуцветно
изписване на словния елемент В.поддържа, че процесният надпис не е резултат от
творческа, а е резултат от техническа дейност, дотолкова, доколкото начина на
изобразяване е компютърно генериран и е функционално предназначен за лого на
интернет сайт. Сочи, че за направата на процесния надпис е използван
общодостъпен чрез търсачката „google" компютърен шрифт „KOOL BEANS
FONT", който шрифт след инсталация може да се използва от всяка
текстообработваща програма, както и от масово достъпните програми „Word"
H„Photoshop". Твърди, че при инсталиране на шрифта „KOOL BEANS
FONT"Ha компютър, той автоматично започва да се ползва от всяка една
текстообработваща програма и поради това- тук става дума, не за индивидуално
творчество и себеизразяване в графично произведение, а простото техническо
боравене с компютърен шрифт и визуализиращи компютърни програми. Смята, че при
техническата дейност са без значение творческите способности на изпълнителя-
всяко лице, което е технически грамотно може да постигне определен резултат,
без този резултат да отразява неговата индивидуалност.
Поддържа довод, че изображението на логото В., за
което ищецът претендира авторски права, не е резултат от творческа, а от
техническа дейност и в тази връзка следва да се има предвид и твърдението от
исковата молба, че процесното изображение е поръчано от ищеца за лого на сайт
за електронна търговия (стр.З от исковата молба), а не като произведение на
изкуството и графичния дизайн.
Счита, че твърдението на ищцовото дружество, че
притежава авторско право върху изображението на В.означава и авторско - правна
претенция, основана на оригиналното творческо създаване на буквите „В",
„Е", „М", „А" и „G", по начина, по който тези букви са
обективирани в съчетанието В.. Смята, че такава авторско-правна претенция е
изцяло неоснователна, тъй като както посочил по- горе, тези букви принадлежат
към достъпния в глобалната мрежа шрифт „KOOL BEANS FONT", а в исковата
молба не се твърди и не са представени доказателства, че шрифт „KOOL BEANS
FONT" е създаден от ЕТ „Р-РГ".
В тази връзка, моли съда да има предвид, че по
данни от интернет сайт www. 1001 fonts.com/kool-beans-font.html
(доказателство 7.2. от Отговора, придружено с превод на български език),
шрифтът „KOOL BEANS FONT" е дело на лицето Адам Нерланд и посочване на
година на създаване
Относно цветовете на избражението В.твърди, че
същите са технически изпълнени чрез програма „Photoshop", опция „Set
foreground color", където всеки цвят си има код и номер, който е видим в
най-долното поле на посочената опция. Сочи, че в случая: розовият цвят е с код
„ed2d68", а синият е с код „207Ьас"- обстоятелство, което е видно от
представения към исковата молба приемо-предавателен протокол.
Твърди, че вследствие на инвокирания довод, че
всяко лице, което притежава определено ниво на технически умения може да
създаде идентично на процесното изображение В., без по какъвто и да е начин да
е изразило чрез това изображение своята творческа индивидуалност, оспорва и
факта на авторство на лицето Р.Г.(осъществяваща търговска дейност с фирма
ЕТ" Р-РГ") върху процесното изображение.
Смята, че в случая, когато е обосновавал
претендирайите авторски права върху логото В., ищецът не изложил каквито и да
било твърдения, свързани с презумпцията за авторство по чл.6 ЗАПСП по отношение
на ЕТ" Р-РГ", като изпълнител по договора от 31.10.2014 г.
Изтъква, че при условие, че претендира
установяване на авторски права спрямо логото В., ищцовото дружество следва да
проведе пълно и главно доказване на фактите, свързани със създаването на това
лого, наличието на творческа дейност и авторството на същото.
В обобщение на въведените възражения по правото
твърди, че договорът от 31.10.2014 г. няма характер на договор за художествена
поръчка по чл.42, ал.1, предл.2 ЗАПСП; Изображението на логото В.не
удовлетворява изискванията на чл.З, ал.1 ЗАПСП и не е обект, закрилян с
авторско право и поради тази причина ищецът не може да придобие авторските
права върху логото по силата на договора от 31.10.2014 г;. ЕТ" Р-РГ"
не е автор на логото В., като спрямо физическото лице Р.Г.не е приложима
презумпцията за авторство по чл.6 ЗАПСП;. ЕТ" Р-РГ" не притежава
авторски права по смисъла на ЗАПСП върху логото „.В.M", които авторски
права (отчуждими такива) да прехвърли на ***ООД по силата на договора от
31.10.2014 г.
Не възразява по делото да бъдат приети следните
писмени доказателства, представени с исковата молба писмени доказателства
приложения към исковата молба под номера 1, 2, 3, 4, 6-11;
Възразява срещу приемането на доказателство под
номер 5 - справка за датата на заявяване на домейн В. от ***ООД, тъй като не е придружено с
превод на български език, С отговора представя следните писмени доказателства:
Изображения на буквите на шрифта „KOOL BEANS
FONT", страница www, urban fonts. com/fonts/Koo IBeans. Font;.Изображения
на „KOOL BEANS FONT" от страница www. 1001 fonts.com/kool-beans-font.html
c опция за „download" и от страница https://insanitype.
1001 fonts.com/ на сайт предлагащ свободно
свалянето на шрифта „Kool Beans", придружени с превод на български на
относимата част, свързана с шрифта и възможността за свободно
сваляне.;.Изображение на страници, последователно показващи техническото
създаване на логото В.с шрифт „KOOL BEANS FONT" и програмата
„Photoshop" - 33 броя в цветни копия; Изображение на логото В.от
03.10.2014 г. в базата данни на В. - 4 броя
в цветни копия
С оглед доказването на твърдението от настоящия
Отговор, че изображението на логото В.не е резултат от творческа дейност, а е
компютърно генерирано и създадено с помощта на общодостъпен шрифт „KOOL BEANS
FONT", като цветовете на избражението В.са технически изпълнени чрез
програма „Photoshop", опция „Set foreground color", където всеки цвят
си има код и номер, който е видим в най-долното поле на посочената опция, моли
да бъде допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице компютърен
специалист, който след като се запознае с материалите по делото, да даде
отговор на следните въпроси:
1.Какъв шрифт е използван за логото В., към
2. Цветовете на логото В.съответстват ли на
кодовете „ed2d68" за розов цвят, и, код „207Ьас" за син цвят на
програма „Photoshop", опция „Set foreground color", които кодове и
номера са видими в най-долното поле на посочената опция.
3.Възможно ли е чрез използване на букви „в",
„е", „м", „а" и "g" от шрифта „KOOL BEANS FONT" и
програмата „Photoshop" да се изпише логото В.. Вещото лице да посочи
конкретните технически действия по изписването на логото с буквите от шрифта
„KOOL BEANS FONT" и цветовете от „програма „Photoshop", опция „Set
foreground color".
В указания срок е постъпила и допълнителна искова
молба от ***ООД в който оспорва твърденията на ответника за недопустимост респ.
неоснователност на иска.
В становището си
относно допустимостта на предявения иск излага, че в правната доктрина е широко застъпено
гледището, че наред с основните авторскоправни искове, носителите на авторски
или сродни права имат на разположение още няколко иска, на основание на други
закони, като първият такъв иск е именно искът за установяване по съдебен ред на
принадлежността на правата върху дадено произведение /чл. 124 от ГПК/. Сочи, че
този иск е установителен, като с него се цели да се установи съществуването или
несъществуването на авторско или друго правоотношение и за завеждането на този
иск е необходима само една предпоставка - да се оспорват авторството или
основанието за наличие на някое от другите права. Сочи, че искът може да се
заведе от този, който има правен интерес, срещу този, който оспорва правата му
и от казаното следва, че носителите на авторски права, макар и само на
отчуждимите такива, притежават необходимата материалноправна легитимация да
водят установителен иск за авторство, стига някой друг да оспорва техните
права, което в случая е налице, като в производството пред Патентно ведомство,
ответниците от ***ЕООД са изложили редица твърдения, оспорващи авторските права
на ищеца.
Твърди, че с цел отстояване на интелектуалната си
собственост върху сайта В. и в частност на
авторските си права върху неговото лого, ищеца подава Искане с Вх. №
70088596/14.02.2018 г. за заличаване на регистрацията на марка с per. № 100632 В.-
комбинирана, собственост на ответниците, на основание чл. 26, ал. 1, т. 5, б.
„Б" от ЗМГО). Сочи, че съгласно цитираната разпоредба, регистрацията на
марка се заличава, когато използването на знака може да бъде забранено на
основание на по-ранно авторско право на трето лице.
Изтъква, че в хода на производството по заличаване
на търговска марка, ответното дружество ***ЕООД оспорило авторското право на
ищеца върху процесното лого, поради което Патентно ведомство със свое съобщение
с Изх. № 135154/26.02.2019 г. ги уведомило, че когато маркопритежателят е
оспорил съществуването на по-ранното авторско право, молителят следва да го
установи по съдебен ред и в тази връзка на ***ООД бил даден едномесечен срок да
образува съдебно производство по установяване на оспореното авторско право.
Сочи, че за да съществува интерес от предявяване
на установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или
да се претендира отричано от него такова и всяка от двете форми на правен спор
поражда нужда от защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното
упражняване на правата на ищеца. Смята, че интересът от такъв иск най-добре се
разкрива, когато по делото ответникът оспори прендираното от ищеца права и
според него никаква нужда от доказване на интереса не съществува в тези случаи.
Твърди, че правният интерес от воденето на
настоящия процес се корени не само в наличието на оспорване, а дори на по-силно
основание - дадени указания от Патентно ведомство, при неспазването на които за
ищеца биха претърпели редица вреди. Ето защо, счита, че по безспорен начин е
установено наличието на правен интерес от воденето на производство по чл. 124,
ал. 1 от ГПК от ***ООД, в качеството им на носители(възложители) на всички
отчуждими авторски права върху дизайна на логото на марката В..
В становището си относно основателността на
исковата претенция заявава, че основният мотив, закрепен в отговора на исковата
молба, касаещ твърденията относно нейната неоснователност се крепи на
твърдението на ответното дружество, че самото лого В. нe е годен обект на
авторско право, тъй като „не е резултат от творческа дейност, а от техническа
такава".
Признава, че действително, една от основните
предпоставки, за да е налице годен обект на авторскоправна закрила, е нужно той
"да е в резултат от творческа дейност" и тази констатация е
нормативно регламентирана с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, която гласи,
че обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и
науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е
начин и в каквато и да е обективна форма, като с нормата на чл. 3, ал. 1, т. 5
от ЗАПСП изрично са предвидени като годни обекти на закрила произведенията на
изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство,
дизайна и народните художествени занаяти.
Твърди, че не би могло да се сподели съждението на
ответниците, че настоящото лого не е резултат от творческата дейност на лицето Р.Г.,
в качеството й на ЕТ „Р -Р.Г.". Сочи, че не се спори по делото, а и било
доказано по несъмнен начин, че изготвянето на логото е уговорено с Договор за
художествена поръчка от 31.10.2014 г., по силата на който възложителят/***ООД/
възлага, а изпълнителят приема да изработи и да предаде срещу заплащане лого
дизайн за сайта за електронна търговия на възложителя В.. Сочи, че уговореното
възнаграждение, платимо по банков път, по посочена в договора банкова сметка, ***.
Твърди, че по преписката са приложени доказателства за предаването на работата
/приемо-предавателен протокол/, както и доказателство за заплащане на
уговореното възнаграждение и в тази връзка безспорно се доказва, че именно Р.Г.
е лицето, което по силата на договор за авторскоправна поръчка е изработила
лого, авторските права върху което на основание чл. 42, ал. 1, предложение
второ от ЗАПСП преминават в патримониума на ищеца. Смята, че в този контекст ЕТ
„Р-РГ" е само технически изпълнител на поръчаното лого, а не негов автор -
както се опитва абсолютно незаконосъобразно(очевидно и в разрез с реално
уговореното по договора), да "обоснове" тезата си ответника по иска.
Твърди, че за да обоснове липса на творчески
елемент, процесуалният представител на ответниците излага тезата си, че
процесното лого било резултат от комбинацията на вече съществуващ шрифт с
наименование "KOOL BEANS FONT" и вече съществуващи цветове и в
следствие на това ответника твърд, че всяко лице би могло да изработи идентично
на това лого, поради което последното не било резултат от творческа дейност и
не било годен обект на авторско право. Намира тези доводи за превратно
тълкуващи разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП.
Изтъква, че приемайки за меродавно такова стриктно
тълкуване на разпоредбите на ЗАПСП по отношение на графичните дизайни, това би
довело до извод, че на практика нито един графичен дизайнер не би имал авторски
права върху изработените от него лога и именно в това се корени работата на
дизайнерите, каквато е и г-жа Р.Г., - да се направи подбор на най-правилните
шрифтове от всички съществуващи, словният елемент да се изобрази в точно
определен размер, с точно определено съотношение на главни и малки букви, като
бъде подбрана най-подходящата комбинация на цветове, водеща до зрителна
отличителност на логото.
Твърди, че ако се приеме за правилно становището
на ответниците, то това би означавало, че за да бъде едно лого годен обект на
авторско право, то дизайнерът следва да е измислил свой собствен шрифт, като
буквите да бъдат оцветени в абсолютно нов и никога невиждан цвят и това на
практика би означавало, че нито едно лого не е обект на авторскоправна закрила
- постановка в абсолютен разрез с нормата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП, която
изрично подчертава, че произведенията на приложното изкуство и дизайна са
обекти на авторското право. В тази връзка, намира и поисканата от ответниците
съдебно -техническа експертиза за неотносима към настоящия спор, поради което
моли да не бъде допускана.
Твърди нещо повече, че именно правилно подбраният
шрифт и точната комбинация от вече съществуващи цветове, съгласно константната
практика на EUIPO(no дела за дизайни), води до зрителна отличителност на даден
фигуративен елемент /лого/ и в тази връзка, не би могло по този рестриктивен
начин, упоменат от ответниците, да бъде омаловажавана творческата дейност на
графичните дизайнери. Предвид всичко това, счита, че по беспорен начин би
следвало да се приеме за установено, че процесното лого В.е изработено по
силата на договор за авторскоправна поръчка, в резултат на творческата дейност
на лицето Р.Г. и като такова е годен обект на авторско право, като правата
върху него принадлежат на ***ООД, на основание чл. 42, ал. 1, предложение второ
от ЗАПСП.
Отбелязва, че носителят на авторските права има
всички имуществени и неимуществени правомощия по тяхното отстояване чрез
предвидената в ЗАПСП искова защита. Счита, че тезата на ответника, че ищецът
"не притежава авторскоправните неимуществени правомощия по чл.15, ал.1,
т.2 и т.4 ЗАПСП", съответно право на иск спрямо тях е материалноправна
невярна, като представлява една хаотична процесуална теза, неподкрепена с
каквито и да е сериозни юридически аргументи, евентуално обосноваващи нейната
истинност или вероятност.
С оглед твърдението, че "С." ЕООД са
копирали изображението на логото В. от Фейсбук страницата на ищеца, моли на
основание чл.190, ал.1 от ГПК да бъде задължен ответника да представи
"тяхното по-ранно" лого В. във векторен файл, годен за печат и ако
такъв постъпи по делото моли да бъде допълнена задачата на поисканата от
ответника съдебно-софтуерна експертиза, която да установи кога е създаден
файла, възможно ли е той да е манипулиран като дата и кой е неговия
първоначален източник, след като се направи проверка в компютър, собственост на
"С." ООД или на трето на спора лице, на който да се твърди този файл
да е бил създаден и/или съхраняван.
С оглед отделяне на спорното от безспорното и
изложеното в т.5 от отговорът на исковата молба, подкрепя становището на
ответника по иска "С." ЕООД, че ЕТ „Р-РГ" не е автор на
процесното лого - да в хипотезата на чл.42, ал.1, предложение второ от ЗАПСП
тази фирма е била само технически изпълнител на логото, като авторските права
върху него като резултат са настъпили в цялост в патримониума на ***ООД.
Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че авторските права върху дизайна на лого В.принадлежат на ***ООД
в хипотезата на художествена поръчка по смисъла на чл. 42, ал. 1, пр. 2 от ЗАПСП.
Моли в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените
от него съдебни и деловодни разноски.
В указания от съда срок е постъпил и допълнителен
отговор на исковата молба от ***ООД, с който оспорва фактическите и правни
доводи, които ищецът е въвел с Допълнителната искова молба в подкрепа на
предявената искова претенция.
Поддържа становище за недопустимост и
неоснователност на сложения за разглеждане установителен иск.. Отново заявява,
че искът е недопустим. Счита, че изложените в допълнителната искова молба
(стр.2-3) аргументи не преодоляват инвокираните в първоначалния отговор доводи
за принципната недопустимост за иска.
Пояснава, че с първоначалната искова молба на
основание чл.124 ГПК е предявен иск за установяване със сила на пресъдено нещо
спрямо ***ООД, че дружество ***ООД притежава авторските права върху дизайна на
лого В.в хипотезата на художествена поръчка по чл.42, ал.1, предл.2 ЗАПСП и
съдържанието на този петитум се поддържа от ищеца и в допълнителната искова
молба (стр.5, in fine)
Твърди, че в Допълнителната искова молба ищцовото
дружество е посочило две основания за допустимост на иска, свързани с наличието
на правен интерес: а) оспорването от страна на ответника на авторското право на
ищеца върху изображението на лого В.и б) дадените от Патентно ведомство в
производството по заличаване на марката на ответника указания за установяване
по съдебен ред на оспореното авторско право.
Не оспорва тези две основания за допустимостта на
иска, но моли да се има предвид и, че Ищецът обосновава процесуалната си
легитимация със сключен договор за художествена поръчка и придобити в условията
на чл.42, ал.1, предл.2 ЗАПСП отчуждими авторски права върху лого В.. Сочи, че
извън съдържанието на „отчуждимите" авторски права, попадат
неимуществените авторски правомощия - за признаване на факта на авторство върху
произведението (чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП) и авторското име върху произведението
(чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП), като същите са неотчуждими по силата на забранителния
текст на чл.16, ал.1 ЗАПСП и доколкото процесуалната легитимация на ищеца е
функция на материалната такава, то изтъква, че дружество ***ООД принципно не е
процесуално легитимирано да търси защита на авторското право в неговия пълен
обем по отношение изображението на логото В..
Твърди, че извън общите предпоставки - оспорване
от ответника и указанията на Патентно ведомство, ищцовото дружество не е
изложило самостоятелни аргументи защо има правен интерес от установяването на правото
на авторство и правото на авторско име върху изображението В., при все че не
притежава тези права, нито пък е посочило на какво основание упражнява съдебна
защита на чужди материални права.
Като последица от гореизложеното, поддържа
искането за връщане на исковата молба по отношение авторските права по чл.15,
ал.1, т.2 и т.4 ЗАПСП и частично прекратяване на делото поради липсата на право
на иск у ищеца за съдебна защита на правото на авторство и правото на авторско
име по чл.15, ал.1, т.2 и т.4 ЗАПСП върху дизайна на лого В..
Излага, че ако съдът приеме, че ищецът е активно
легитимиран да поддържа предявения установителен иск само по отношение
отчуждимите авторски права върху изображението В., то тогава пък възниква
проблем с правния интерес от гледна точка указанията на Патентно ведомство за
установяване на авторстото право на ***ООД. Тук възразява срещу довода в
допълнителната искова молба (стр.З), че вследствие дадените от административния
орган указания „по безспорен начин било установено наличието на правен интерес
от воденето на производството по чл.124, ал.1 ГПК от ***ООД в качеството им на
носители (възложители) на всички отчуждими авторски права върху дизайна на
логото В.. Напротив, счита, че указанията на административния орган към ищеца
са за установяване по съдебен ред на авторското право върху процесното лого, а
не само на определена категория авторски права - в случая отчуждимите. Заявява,
че, ако ищецът по това дело се домогва да установи притежанието само на
отчуждаемите авторски права върху логото В., то тогава правният му интерес от
водене на делото би отпаднал, предвид това че за административно-процесуалната
му легитимация по искането за заличаване по чл.26, ал.З, т.5, б."б"
ЗМГО законът изисква притежание на авторското право в неговата цялост.
Намира, че доводите за частична или пълна
недопустимост на процеса са принципни и не изискват анализ на представените по
делото доказателства. Заявява, че ако обаче съдът приеме, че предявеният иск е допустим,
то моли оплакванията за недопустимост на иска да бъдат разгледани като
генерални възражения срещу неговата основателност, в смисъл че: ищцовото
дружество не притежава пълният обем авторски права върху логото В., тъй като по
силата на чл.42, ал.1, предл.2, във връзка с чл.16 ЗАПСП, то би могло да
придобие само отчуждимите такива.
Твърди, че предявеният установителен иск по чл.124 ГПК е неоснователен, като доводите от допълнителната искова молба не
разколебават вече заявеното в първоначалния отговор оспорване по същество.
Моли съда да вземе под внимание и настоящите
съображения относно логото В.и твърдението на ищеца, че то е закрилян обект на
авторско право.
Сочи, че във връзка с възражението от
първоначалния отговор, че изображението В.не представлява закрилян обект на
авторско право, тъй като по отношение на него не са изпълнени материалните
изисквания на чл.З, ал.1 ЗАПСП, ***ООД е уточнило, че в чл.З, ал.1, т.5 ЗАПСП
изрично били предвидени като годни обекти на закрила произведенията на
изобразителното изкуство, включително произведенията на приложното изкуство,
дизайна и народните художествени занаяти. Счита, че е оспорена тезата на
ответника, че логото В.било единствено резултат от техническа, а не от
творческа дейност. Твърди, че е изложено разбиране (стр.4 от допълнителната
искова молба) за „превратно" и „стриктно" тълкуване от страна на
ответното дружество на текста на чл.З, ал.1 ЗАПСП и е посочено, че по отношение
на процесното лого била налице творческа дейност, изразяваща се в „подбор на
най-правилните шрифтове от всички съществуващи, изобразяване на словния елемент
в точно определен размер на главни и малки букви и подбор на най- подходящата
комбинация от цветове".
Сочи, че аргументите на ищеца за това, че логото В.е
било създадено в резултат от творческа дейност, са несъстоятелни.
Не оспорва, че съгласно текста на чл.З, ал.1, т.5 ЗАПСП с авторско право могат да бъдат закриляни произведения на изобразителното
изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните
художествени занаяти, но това законово положение, има принципен характер.
Счита, че за да се обоснове краен извод, че конкретено изображение (в случая
това на В.), представлява произведение от категорията на графичния дизайн и е
резултат от творческа дейност, то следва да преодолее следните материални
критерии: графичният дизайн да попада в родовата група на произведенията на
изобразителното изкуство, тъй като то е вид произведение на изобразителното
изкуство, съгласно чл.З, ал.1, т.5 ЗАПСП т.е. графичният дизайн би могъл да
бъде квалифициран като обект на авторско право, ако в него има някаква проекция
от изобразителното изкуство, тоест принадлежи към „графичното изкуство".
Счита, че в настоящия случай - логото В.не
притежава какъвто и да било аспект на изобразяване, което изобразяване би могло
да се отнесе към изобразителното изкуство -обстоятелство, което се установява
при непосредствено визуално възприемане на логото, без да са необходими
специални знания.
Твърди, че от друга страна, няма ограничения, и
при графичното изкуство могат да се използват и дигитални техники за създаване
на графики (в исторически план основните техники включват: гравюра на дърво,
линейно гравиране, ецване, литография, ситопечат.)
Изтъква, че при логото В.не се твърди и не е била
използвана техника за създаване, в това число и дигитална такава, т.е.въобще
никакво изобразително средство не е послужило за създаването на въпросното
лого. В тази връзка счита, че следва внимателно да се отчете поддържаната от
ищеца теза, според която логото В.било резултат от подбор на „правилен
шрифт", „букви с точно определен размер и съотношение", както и
„подходяща комбинация от цветове". Твърди, че тезата на ***ООД всъщност отрича
правният извод, че изображението В.представлява произведение от категорията на
графичния дизайн по смисъла на чл.З, ал.1, т.5 ЗАПСП и това е така, защото сам
по себе си подборът на шрифт, големина на букви и тяхното оцветяване не
представляват техника за създаване на произведение на изобразителното изкуство
от категорията на графичния дизайн. Твърди, че в тази връзка - в пълна сила е
въведеното в първоначалния отговор възражение (стр.8-11 от отговора), че логото
В.е резултат от използван наготово шрифт „KOOL BEANS FONT", който шрифт (
с автор Адам Нерланд през
Твърди, че освен, че само по себе си изображението
В.не принадлежи към категорията произведения на изобразителното изкуство,
включително графичен дизайн, същото не удовлетворява и изискванието на чл.З,
ал.1 ЗАПСП, а именно - да е резултат от творческа дейност, логото В.по никакъв
начин, в това число и чрез средствата на изобразителното изкуство и дизайна, не
изразява творческата индивидуалност на своя автор. Счита за несериозно да се
твърди, че избор на букви от общодостъпен в глобалната мрежа шрифт „KOOL BEANS
FONT" и изпълването им с цветове от програмата „Photoshop"
представлява избор от категорията на творческия такъв и това е така, тъй като
всяко лице с технически познания и боравене с компютърна програма може да
постигне абсолютно същия резултат при изобразяването на логото В., без след
това да може да се различи какъвто и да било творчески принос.
Не споделя доводът (стр.4 от допълнителната искова
молба), че спроед ответника, за да е налице произведение на графичния дизайн,
то „дизайнерът следва да е измислил свой собствен шрифт, като буквите да бъдат
оцветени в абсолютно нов и никога невиждан цвят. "
Твърди, че подобно твърдение не е направено в
първоначалния отговор на исковата молба, но е посочено, че изписването на букви
„В", „Е", „М", „А" и „G", по начина, по който тези
букви са обективирани в съчетанието В.чрез простото техническо взаимстване от
достъпния в глобалната мрежа шрифт „KOOL BEANS FONT" и използването на
цветове под кодове „ed2d68" за розов цвят, и, „207Ьас" за син, от
програма „Photoshop", опция „Set foreground color", въобще не може да
обоснове извод за наличие на творческа дейност при създаване на логото В..
Иначе, в отговор на допълнителната искова молба, посочва, че всеки е свободен
да използва по творчески начин всякакви средства на изобразителното изкуство,
чрез които може и счита, че изразява своята индивидуалност и не е необходимо да
измисля нов шрифт или никога невиждан цвят.
Възразява срещу позоваването от страна на ищеца
(стр.4 от допълнителната искова молба) на практиката на EUIPO, във връзка с
правата върху европейския промишлен дизайн. Твърди, че промишления дизайн е
съвсем различен обект на интелектуална собственост и материалните критерии за
неговата защита са определени като „новост" и „оригиналност" -
понятия, които са чужди на ЗАПСП.
Относно искането за допускане и изслушване на
съдебно-техническа експертиза - заявява, че поддържа същото, със задачи, които
са формулирани в първоначалния отговор.
Счита, че експертизата е относима към предмета на
делото, още повече, че ищецът не е направил изрично признание на фактите, че:
-при създаването на логото В.е бил използван
достъпният в глобалната мрежа шрифт „KOOL BEANS FONT"
-са били използвани на цветове под кодове
„ed2d68" за розов цвят, и, „207Ьас" за син, от програма
„Photoshop", опция „Set foreground color".
Твърди, че отделно, ищецът твърди, че логото В.е
резултат от творческа дейност, а не от чисто техническа такава. Счита, че с
техническата експертиза ще се даде отговор на въпроса - може ли лице, не с творчески,
а с технически способностти и знания, да създаде логото В., спрямо което лого
ищцовото дружество претендира авторски права.
Относно авторството на логото В.и твърдението на
ищеца, че то е създадено от физическото лице Р.Г.в качеството на ЕТ „Р - РГ".
Моли, съдът да изиска от ищеца да уточни кое лице
сочи като автор на спорното лого – Р. Г., в качеството на ЕТ „Р- РГ" (по
данни от приложени към първоначалната искова молба договор от 31.10.2014 г.,
приемо-предавателен протокол, фактура) или пък, лице с имена Р.Г., което е
посочено като автор на логото в първоначалната и допълнителната искова молба
(стр.3-4). Моли изрично да се укаже, ако става дума за фактическа грешка или
ако пък, ищецът посочи, че става дума за изменение на обстоятелствената част на
иска, заявява, че лице с имена Р.Г. няма никакво отношение към създаването на
процесното лого, подобно лице е чуждо и на представените с първоначалната
искова молба писмени доказателства.
Оспорва аргументите, с които ищецът обосновава
твърдението, че лицето Р.Г., в качеството на ЕТ „РИГ - Р.Г." (изпълнител
по договора от 31.10.2014 г.) е автор по смисъла на ЗАПСП на логото В.. Твърди,
че на стр.З от допълнителната искова молба ***ООД развива тезата, че след като
имало сключен договор между ищеца, като възложител, и ЕТ „РИГ - Р.Г.",
като изпълнител, приемо-предавателен протокол, фактура и доказателство за
плащане на възнаграждение по договора, то тези обстоятелства безспорно
доказвали, че Р.Г.било лицето, което било изработило логото в условията на
чл.42, ал.1, предл.2 ЗАПСП.
Счита това твърдение за необосновано, тъй като
обстоятелството, че има сключен договор от 31.10.2014 г. и приемо-предавателен
протокол за предаване на логото, както и плащане по договора съвсем не
означава, че Р.Г.е създала това лого. Твърди, че следва да се има предвид, че
чл.6 ЗАПСП установява оборимо предположение за авторство, според което „До
доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име
или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху
оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки."
Сочи, че юридическият факт, който поставя в действие диспозицията на
разпоредбата, е името на автора или друг негов идентифициращ го знак да са
посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението т.е.
авторът да обозначи по ясен и категоричен начин факта на своето авторство, чрез
поставяне на името си върху произведението. Счита, че е без значение за
действието на презумпцията е дали има договор, приемо-предавателен протокол или
плащане - тези факти са ирелевантни в светлината на текста на чл.6 ЗАПСП. За
пълнота на изложението - счита, че приемо-предавателния протокол и плащането
биха могли да докажат единствено изпълнение по договор от 31.10.2014 г., който
договор по същността си е такъв за изработка на лого на интернет сайт. Изтъква,
че тъй като не е било създадено произведение, закриляно с авторско право, не е
било необходимо и поставяне върху изображението на логото на името на неговия
автор.
Обръща внимание, че нито едно от представените с
исковата молба писмени доказателства не съдържа посочване на името на Р.Г.като
автор на процесното лого и не съществува установена от ЗАПСП презумпция, че
изпълнителят по договора по чл.42 ЗАПСП е и автор на произведението, създадено
в рамките на същия договор.
Във връзка с искането, формулирано от ищеца в
допълнителната искова молба -***ООД да представят логото В.във векторен формат,
годен за печат, то посочва, че това искане неоснователно и неотносимо към
предмета на доказване поради следните аргументи, а именно: в първоначалният
отговор (стр.8) дружеството-доверител е посочило, че притежава файл с логото В.към
дата 03.10.2014 г., но не във векторен, а в растерен формат, за което
обстоятелство са представени писмени доказателства и няма твърдение, че ***ООД
притежават логото във векторен формат, за да иска ищецът съдът да задължи
ответника да го представи именно във векторен формат.
Твърди, че въпросът дали логото В.е било
„копирано" (няма понятие „копиране" в ЗАПСП, легалният термин по
параграф 2, т.З ДР на ЗАПСП е „възпроизвеждане"), е извън предмета на
предявения и поддържан от ищеца установителен иск по чл.124 ГПК и ако ищцовото
дружество твърди, че ответникът е нарушил авторското му право върху логото В.,
като незаконосъобразно го е „копирал", то това е искова претенция, която
не е предявена и не следва да се разглежда в рамките на това дело.
Заявява, че по отношение логото В.съвсем няма
„копиране" от страна на ***ООД на изображението на логото, за което ищецът
твърди, че има авторски права, а освен, че вече са представили доказателства,
че ответникът притежава изображението в растерен формат към дата 03.10.2014 г.
(близо месец преди представения от ищеца договор от 31.10.2014 г.), с настоящия
допълнителен отговор представя кореспонденция по електронна поща и прикачени
към нея файлове, от които е видно, че изображението на лого В.е било направено
още поне към дата 20.09.2014г., т.е. месеци преди „мнимото" му създаване
от Р.Г.. Уточнява, че лицето, от името на което се води електронната
кореспонденция - Ц.М.., към момента притежава дружествени дялове в ***ООД,
лицето „В." от кореспонденцията, е компютърен специалист, програмист и
уеб-дизайнер, чието мнение е било решаващо за това как окончателно да изглежда
логото В.на ***ООД, което лого в последствие е заявено и регистрирано като
търговска марка.
Сочи, че по искането на ищеца от допълнителната
искова молба (стр.5) за отделяне на спорното от безспорното:
Моли съда да обяви за ненуждаещи се от доказване
фактите, че:
- ЕТ „Р. - Р.Г." (всъщност физическото лице Р.Г.)
не е автор на логото В.; а Р.Г.е била само технически изпълнител на логото.
Изцяло се противопоставя да се обяви за безспорно,
че авторските права върху логото В.са „настъпили" в цялост за ***ООД.
Напротив - притежанието от ищеца на авторските права върху логото В.се оспорва
и отрича от ответника както с първоначалния, така и с този допълнителен отговор.
Изтъква принципното положение, че за да придобие ищцовото дружество отчуждимите
авторски права върху въпросното лого в условията на чл.42, ал.1, предл.2 ЗАПСП,
то в рамките на изпълнението на договора е необходимо да бъде създадено
закриляно от ЗАПСП произведение, чиито отчуждими авторски права да възникнат за
възложителя, а при условие, че ищецът не оспорва обстоятелствата, че Р.Г.е била
само технически изпълнител, но не и автор на логото, то моли съдът да направи
краен извод в посока на това, че произведение съобразно чл.З, ал.1 ЗАПСП въобще
не било създадено и каквито и да било авторски права (вкл.отчуждимите), не са
били придобити от ***ООД.
Предвид всичко изложено в настоящия допълнителен
отговор, моли съда да отхвърли като неоснователна исковата претенция на ***ООД
и да присъди направените по делото разноски, ведно с адвокатско възнаграждение.
Към допълнителният отговор представя писмени
доказателства под опис:.Електронна кореспонденция между Ц.М.. и В. от дата
20.09.2014 г. - в „Word" и "Screenshot" форма,.Два броя
прикачени файлове с изображението на лого В.към кореспонденцията от дата
20.09.2014 г,.Извлечение на актуално състояние на ***ООД от ТР.
Ищецът „**”ООД-Л. се
представлява в съдебно заседание от управителя И.З.и адв.А.К. ***, като
поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен. И да му бъдат присъдени
разноските по представен списък. В дадения от съда срок представя подробна
писмена защита в подкрепа на тезата си, че искът е основателен и доказан и
следва да бъде уважен. Ответникът ***ЕООД-Л. се представлява от управителя С. и
адв.А. от САК, който оспорва исковете по наведените срещу тях възражения, моли
за отхвърлянето им и за присъждане на разноските по делото по представен
списък. В указания от съда срок представя подробна писмена защита в подкрепа на
твърденията си, че искът е неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства: Справка за
правния статус на търговска марка В.c рег.№100632/12.02.2018 г., с дата на
заявяване 18.12.2014г., с маркопритежател "С." ЕООД, Договор за
изработване на лого дизайн от 31.10.2014г., по който авторските права са
настъпили за ***ООД; Справка за правния статус на търговска марка В. рег.№95011
с маркопритежател ***ООД; Справка за статуса на сайта В., собственост на "С." у ЕООД; Справка за датата на заявяване на
домейна В. от ***ООД; Скрийн шот на
"Фейсбук" страницата "B.M..bg",
който доказва датата на нейното създаване; Векторен файл на логото В.,
интелектуална собственост на ***ООД; съобщение с Изх. № 135154/26.02.2019 г. на
Патентно ведосмтво, с което указва на ищеца да установи по съдебен ред
авторските си права върху логото В.;приемо - предавателен протокол;Фактура,
ведно с платежно нареждане за плащането по нея; Извлечение от web.archive.org, Изображения на буквите на
шрифта „KOOL BEANS FONT", страница www, urban fonts. com/fonts/Koo IBeans.
Font;.Изображения на „KOOL BEANS FONT" от страница www. 1001 fonts.com/kool-beans-font.html c опция за
„download" и от страница https://insanitype.
1001 fonts.com/ на сайт предлагащ свободно
свалянето на шрифта „Kool Beans", придружени с превод на български на
относимата част, свързана с шрифта и възможността за свободно
сваляне.;.Изображение на страници, последователно показващи техническото
създаване на логото В.с шрифт „KOOL BEANS FONT" и програмата
„Photoshop" - 33 броя в цветни копия; Изображение на логото В.от
03.10.2014 г. в базата данни на В. - 4 броя
в цветни копия Електронна кореспонденция между Ц.М.. и В. от дата 20.09.2014 г.
- в „Word" и "Screenshot" форма,.Два броя прикачени файлове с
изображението на лого В.към кореспонденцията от дата 20.09.2014 г,.Извлечение
на актуално състояние на ***ООД от Търговски регистър, справка за датата на
заявяване на домейн В., от заключението
на вещо лице инж.Р.А., от обясненията на страните, от всички тези
доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност,
съдът приема за установено следното:
По отношение
допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определение №324/28.06.2019 г.
Съдът установи служебно и след справка
в Търговския регистър по партидата на ответника, че същият е регистриран като
дружество с ограничена отговорност под наименование „С.”ООД”.
С оглед признанието на ответника съдът приема за
безспорни и, че не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: че
ответникът ***ООД е регистрирал комбинирана търговска марка В., рег.№ 100632, с
приоритет от датата на заявяване - 18.12.2014 г. и класове по Международната
класификация на стоките и услугите - 9, 25, 28, 35, 41. че ищецът ***ООД е
регистрирал комбинирана търговска марка В., рег.№95011, с приоритет от датата
на заявяване - 31.08.2015 г. и класове по Международната класификация на
стоките и услугите -25, 28, 35, че ищцовото дружество е подало искане
вх.№70088596/14.02.2018 г. за заличаване на комбинираната търговска марка на ***ООД
В., рег.№ 100632, с правно основание чл.26, ал.1, т.5, б."б" ЗМГО, че
в административното производство по искането за заличаване пред Патентно ведомство
***ООД са оспорили авторското право на ***ООД върху изображението на логото В.,
че в рамките на административното производство по искането за заличаване на
марката на ***ООД Патентно ведомство и изпратило съобщение изх.№ 135154/26.02.2019
г. до ищеца с указания, че следва да предяви иск за установяване на авторското
си право, че ЕТ”РИГ Р.Г.”/Г./ не е автор, а само технически изпълнител на
логото. Тези факти се установяват и от представената на л.7 по делото марка
заявка №2014135154N за правния статус на търговска марка В.-заявена под горния
номер на 18.12.2014 г. има регистъров номер 00100632 с дата на регистрация
12.02.2018 г. и срок на действие 18.12.2024 г. комбинирана вид и тип
индивидуална, със заявител „С.”ЕООД-Л. ул.”Г. Г.” №*. Посочено е, че има
решение за отхвърляне на опозиция чл.38г ал.9 от дата 12.09.2017 г; от приложената
марка заявка №********** N към 13.03.2019 г.-л.12 от делото, под номер на
31.08.2015 с регистъров номер 00095011 с дата на регистрация 10.10.2016 г. и
срок на действие 31.08.2025 с наименование В.и заявител ** ООД от гр.Л. ул.”К.А.Б.”
№***
Представен по делото е договор за
изработване на лого дизайн от 31.10.2014 г., от който съдът установява, че
дружеството „**”ООД-Л. представлявано от Т.З. в качеството му възложител е
възложило на ЕТ”Р-РГ” със седалище и адрес на управление гр.Нова Загора,
представляван от Р.Г.-управител да изработи и да предаде на възложителя срещу
заплащане лого дизайн за сайта за електронна търговия на възложителя „B.”.
Съгласно чл.2 от договора в 14 дневен срок от подписване на този договор
изпълнителят се е задължил да представи на възложителя за одобрение три
различни цветни проекта на лого, а съгласно чл.3 възложителят разглежда и
одобрява един от проектите в срок от седем дни, след като му бъдат представени
и уведомява изпълнителя кой е одобрения от него проект. Съгласно чл.3 ал.2
изпълнителят следва да прехвърли одобреното лого във векторен формат EPS и във
формати JPG, TIF и PNG и го предава на
възложителя в уговорения срок, а именно до 1.12.2014 г. Договорено е възнаграждение
в размер на 100 лв. без ДДС, като това възнаграждение е следвало да бъде
заплатено в 30 дневен срок след предаване на логото срещу фактура по банковата
сметка на изпълнителя в лева с IBAN *** „Алианц България” АД-***. Съгласно
чл.11 от договора с предаването на логото от изпълнителя отчуждимите авторски
права върху одобреното лого и останалите
два проекта на лого се прехвърлят на възложителя.. Съгласно чл.13 от договора
страните се задължават да не предоставят на трети лица материали и/или
информация, получена при или по повод сключването или изпълнението на договора.
Представен по делото е приемо-предавателен
протокол на лого В.с шрифт „KOOL BEANS” текст вebe цвят „ed2d68" за розов и
текст мag цвят „207Ьас" за син.
Приложена по делото е фактура №
7961/5.12.2014 г. с която е заплатена сумата от 120 лв. с ДДС от страна на
ищеца на ЕТ „РИГ Р.Г.”-гр.Н. З. за изработка на логото В.. Приложено е и
платежно нареждане за сумата 120 лв. по горепосочената фактура от 6.01.2015 г.
От представеното извлечение от web.archive.org с дата 17.12.2014 г, се
установява, че сайта стартира след 1 ден.
Приложено по делото е писмо с
изх.№135154/26.02.2019 г. адресирано до А.К. с копие до А.А. представител на
ИС, с което той се уведомява, че в Патентото ведомство е постъпило становище от
притежателя на атакуваната марка, с което той оспорва съществуването на
противопоставеното на основание чл.26 ал.3 т.5 б.”б” от ЗМГО авторско право и
се уведомява молителя, че следва да установи съществуването на по-ранното
авторско право по съдебен ред и роизводстовто по искането се спира до
явлизането в сила на съдебното решение. Уведомен е също, че в едномесечен срок
от получаване на това уведомление той има възвожност да представи доказателства
за образувано съдебно производство за установяване на оспореното авторско право
и след предсавяне на доказателсвата, проризводстовто по искане с
вх.№70088596/14.02.2018 г. за заличаване на регистрацията на марка с рег.
№100632 B.M. комбинирана ще бъде спряно на основане чл.19 ал.2 от Наредбата.
За правилно решаване на спора съдът е
допуснал назначаване на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена
компетентно и безпристрастно от вещо лице инж.А.. Въпреки наведените от
пълномощника на ищеца твърдения, че вещото лице е некомпетентно съдът счита, че
то има необходимото образование и в тази връзка знания и умения да изготви
възложената му експертиза. От заключението му се установява, че за логото В.към
Вещото лице е изготвило и допълнително заключение
с вх.№7234/25.10.2019 г. в което пояснява, че TIFF е един гъвкав файлов формат,
за запаметяване (съхраняване) на снимки (изображения) и той се от полета с
данни, така наречените тагове, които кодират определените свойства на една
снимка (изображение) и поради това файловият формат има също така своето име :
Tagged Image File Format (Тагван Файлов Формат на Изображението (снимката)).
Посочило е строежа (структурат) на TIFF схематично начертани на AutoCAD R 2010
(които могат да се видят допълнително), и те са: ф. 1 - Структура на един TIFF
- файл и строеж на IFD (Image File Directory) и ф. 2 -Таг (изрез, частичен
разрез) на едно IFD.
Пояснява в заключението си, че TFF - файловете са
много просто устроени, тъй като в началото всеки един TIFF има един константен
(постоянен) хедър, състоящ се от два
MagicBytes "И" или "ММ", които идентифицират един файл като
TIFF, и от два байта, които кодират числото 42 в една от две възможни
последователности от байтове.
Заявява, че след хедъра следва едно отместване
(offset) (положението (позицията) във файла) от първата директория на файла на
снимката (Image File Directory - IFD). Сочи, че всички офсети (Offsets) са
кодирани с 4 байта, и от там се получава, че максималната големина на един файл
е 4 GB.
В заключението пояснява, че всяко IFD започва с
едно вписване (записване) голямо 2 байта за броя на кодираните в него тагове,
последвано от един Array (Масив, матрица) на този таг, и едно Offset -Eintrag
(Отместване от записването (вписването)), което сочи или към най-близкия или
към стойността нула, която показва краят.
Сочи, че всеки таг в масива (Array) е с големина
12 байта и първите два байта обозначават тагът, а следващите два - типът на
данните на тагваната информация. След това следват четири байта, които посочват
броя на стойностите, последвани от четири байта, които или директно съдържат
стойността, или показват (притежават) един offset (отместване) на което се
намират стойностите във файла.
Излага, че чрез тази структура TIFF е много гъвкав
и за едно изчерпателно описание на конструкцията (строежа) на TIFF - файловете,
чрез примери, може да се направи препращане към http://artlpirat.blogspot.de/2013/07baseline-tiff.html,
като допълва, че повечето своеобразия (особености) на TIFF правят формата
здрав. Дава пример, че трябва всички
Офсети (Offsets) да се намират на geradezahligen адреси (адреси, кодирани в
прав код, в права посока), а таговете на едно IFD трябва да бъдат сортирани с
покачване нагоре (с нарастващ ред). TIFF е преди всичко професионален графичен
формат, който се използва предимно в областта на предпечатната подготовка и
издателската дейност, като в повечето случаи TIFF служи като „контейнер"
за няколко JPEG изображения. TIFF форматът поддържа до 24 или до 48 -битов цвят
и разделителна способност без ограничения, и има и опция за компресия на
графичната информация.
Експертът заявява, че в изпълнение на поставените допълнителни
задачи е посетил на 23 Октомври
Сочи, че е извършил оглед на намиращата се по
Делото flash памет и е установил, че като се отвори тази flash (флаш) памет на
екрана на компютъра се виждат четири файла: три скрийншота и един файл на Word.
Скрийншотовете са следните : Email : с големина 234 KB; Email-1: с големина 236
KB; Email-2 : с големина 282 KB. Сочи, че и трите са с разширение PNG, а
четвъртият файл е:E-mail_20_09_2014 : това е документ на Word с големина 14 KB.
Твърди, че първият файл Email представлява
скрийншот на екрана на компютъра и на този екран се вижда съдържанието на двата
и-мейла от дата 20 Септември
Първият : изпратен от info****com
до v****net на 20 Септември
„Привет В.!
Направих нови проби за лого с няколко шрифта и ти
ги прикачвам тук. Горе долу с тези шрифтове ми хареса как би изглеждал надписа „B.”,
като лого. Като, че ли клоня към вариант 2 (b*****_logo_2.png) и 4 (b****g_logo_4.png).
Виж ги и кажи какво мислиш, ако сметнеш направи ми някакво лого по - завъртяно,
но според мен и така, както съм ги изписала и сътворила се е добре.
Другото важно ....... продължавам да държа за
домейна да изберем с окончание и, говорих с О., така че когато сметнеш за нужно
го купувай през GoDaddy, че аз там нямам акаунти.
Ц.М.."
Вторият : изпратен от v****.net
до info****com пак на 20 Септември
„Според мен четвъртото лого с шрифта Kool Beans да
оставим. Виж какво съм му добавил, дали ще ти хареса. Записал съм ти го, като b****_logo_4_stars.png.
Ще гледам тези дни да купя домейна, като плащам моите. Ти ме подсети, ако
забравя.
Изчистил съм ти пощата на Кикиморско, това беше
проблемът. Може вече да ползваш пак нея.
Ако има нещо друго ми звънни довечера или утре. В."
Вещото лице сочи, че по отдолу се вижда един
прикачен файл с логото В. и неговото име е b****_logo_4_stars.jpg с големина
приблизително 107 KB.
Заявява, че горе вдясно на скрийншота се виждат
още три прикачени файла с имена : - b****_logo_4_stars.jpg
- b****_logo_4_stars.png
- b****_logo_4_stars.psd.
Твърди, че вторият файл с име Email-1 представлява
скрийншот, на който се вижда в едър план логото B**** със звездичка на втората
буква Ь. Горе вляво се вижда :
- името на файла : b****_logo_4_stars.jpg
- типът на файла : image/jpeg
- размерът на файла : приблизително ~ 107 KB.
Заявява, че третият файл с име Email-2
представлява скрийншот и на него се вижда в едър план логото B. със звездичка
на втората буква b и отляво има информация за параметрите на този файл:
Името на файла с това изображение B.и то е b****_logo_4_stars(l).jpg
Сочи, че по отдолу се вижда датата на заснемане 20
Септември
Посочва, че по отдолу се вижда размерът на файла
:106.5 KB и по отдолу се виждат размерите в пиксели на това лого В. и те са
1000 х 300.
Излага, че четвъртият файл с име e-mail_20_09_2014
представлява един файл на Word и той просто съдържа текстовото съдържание на
тези два и-мейла от 20 Септември 2014 г:
Изтъква, че единият изпратен от info****.com до v****net
в 13:27 часа, е вторият изпратен от v****.net до info****com в 14:39 часа, като конкретното
съдържание на тези два и-мейла е цитирато по-горе.
Вещото лице излага, че при създаване на растерни
файлове, няма техническо изискване изначално те да се създават в TIFF формат. Сочи,
че при работа с Photoshop, при създаване на нов файл, системата автоматично по
подразбиране предлага на потребителя да запише файла във формат psd (Това е
форматът по подразбиране на Photoshop) или потребителят да избере от всички
налични варианти, които включват png, jpg, gif, pdf, bmp, eps, tiff и още много
други. Сочи, също, че програмата Photoshop дава възможност на потребителя
според неговите нужди и предпочитания -той сам да определи в какво разширение
да запише файла. Излага, че според някои мнения на специалисти, занимаващи се с
он-лайн уеб услуги png файловете са с по-ясни и чисти изображения, но са по –
обемни и също така при оптимизацията на артикули за онлайн магазини Google
предпочита jpg пред png и тях по лесно асоциира със снимка и продукт. Твърди,
че ако трябва да се подготви един файл за предпечат в агенция, той трябва да
бъде подготвен в eps формат, tiff формат или в pdf формат. Смята, че в тези
формати агенциите лесно разпознават цветовете и са подходящи за мащабен печат. Заявява,
че в случая С. ООД са създавали и притежават файл с лого за сайт, а не за
предпечат и ако на даден потребител му трябва файл, който да му служи за шаблон
(Template), и в който да се вкарват различни изображения с времето, то този
файл трябва да бъде записан във Фотошопския формат (Photoshop's Format) psd.
Експертът твърди, че в сървъра на ***ЕООД има
логото В.в jpg формат, който не се предхожда от „tiff" файл, по причини,
обяснени в експертизата по-горе и смята, че просто служителите на фирмата ***ЕООд
са изработили това лого В. направо във JPG формат.
Сочи, че по отношение логото В.в сървъра на ***ЕООД
не съществува „tiff" файл.
Счита, че в Internet пространството няма изискване
при генериране на нов файл, той да бъде записан в TIFF формат, независимо за
какво той ще се употребява : за лични нужди, за разработване на уеб сайт, или
за нещо друго.
Излага, че при създаването на растерни файлове във
формати GIF, PNG, JPG, PSD, не е необходимо те изначално да се създават в
„TIFF" формат т. е. , „TIFF" форматът не е формат, който изначално и
задължително трябва да предхожда създаването на файлове в растерен формат с
разширения GIF, PNG, JPG, PSD.
Вещото лице е посочва, че при ***ЕООД не
съществува базисен файл „TIFF" формат при логото В., съществуват само
файлове с разширения GIF, PNG, JPG, PSD.
Експертът излага, че разделителната способност на
файла във формат GIF с логото В. е 400 х 120 пиксела.Според него изначално
представеният файл с логото В. от ***ООД може да бъде създаден с тези пиксели и
това не би влошило изображението. Смята, че отсъствието на файл „TIFF"
формат при логото В.с разширения GIF, PNG, PSD не означава, че е налице влошено
изображение, а това дали ще се получи влошаване на качеството на изображението
на един файл зависи разделителната способност (X = ....., Y =......), и обема в
Килобайти (KB) на файла, т.е. размерът на файла.
Според вещото лице е възможно да се създаде файл с
всякакви пиксели, според големината и размера, в който се записва и може да се запише
файла с много висока резолюция или с много ниска.
Експертизата посочва разделителните способности на
наличните файлове в сървъра на ***ЕООД, а именно PSD - 20. 09.
Размери в пиксели : X = 1000, Y = 300 Разделителна
способност : X = 72, Y = 72 Единица мярка на разделителната способност : Инчове
Цветово пространство : sRGB ) PNG - 20. 09.
Според вещото лице от часовете на запис се вижда,
че PSD и JPG файловете са записани последователно, като първо е записан PSD и
след 26 секунди е записан и JPG файла. При PNG няма такава информация, защото
той поема датата на сваляне на компютъра, било то днешна или вчерашна дата,
което означава, че първо е генериран и записан Photoshop файла, който е с достатъчно
добра резолюция, за да може да се презаписва във всякакви формати, с различни
резолюции и качество. Посочва, че предвид, че файлът е доста голям, то за да
може да се използва в уеб сайт, е логично той да бъде преоразмерен според
изисквания/търсен и съвместим формат.
Експертът излага, че в сървъра на фирмата ***ЕООД,
ЛОГОТО В. е записано във GIF формат, във файла logo.gif с размер 4.7 KB, на
дата 3 Октомври
Вещото лице пояснява, че.PNG - означава Portable
Network Graphic и това е най-често използваният формат за некомпресирани
растерни изображения. Според него този формат за компресиране на данни без
загуба, е използван за заменяне на GIF формата (Graphics Interchange Format) и
файлът е В._logo_4_stars.png с големина приблизително 25 KB.
Според експерта, JPG - форматът по принцип е формат за Графичен
файл със загуби (Lossy Graphics File), като файловото разширение JPEG е
използвано взаимозаменяемо с JPG. JPEG означава Joint Photographic Experts
Group, а файлът е В._logo_4_stars.jpg с големина 106.5 KB.
В заключението се пояснява, че PSD - означава
Photoshop Document, и това е форматът по подразбиране, който Photoshop използва
за записване на данни, като файлът е В._logo_4_stars.psd.
Излага, че тези файлове са създадени със следната
хронология: GIF-03. 10.
Според него не може да се твърди, че файлът
изначало се е появил в jpg, а може да се твърди, че за да се създаде всеки един
от тези файлове, той е минал през следните етапи :нов файл, PSD формат и JPG или PNG формат
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск с правна квалификация чл.124 от ГПК във връзка с
чл.26 ал.3 т.5 б.”б” от ЗМГО с искане да се признае за установено по отношение
на отвеника ***ООД-Л., че авторските права върху дизайна на лого В.приндлежат
на ищеца ***ООД в хипотезата на художествена поръчка о смисъла на чл.42 ал.1
т.2 от ЗАПСП.
За да бъде уважен този иск ищецът
следва посредством пълно и главно да докаже претенцията си, а именно, че той
притежава векторен файл на процесното лого, изработено от изпълнителя ЕТ”Р-РГ”
въз основа на договор от 31.10.2014 г. и това е станало на по-ранна дата от
извършената вече регистрация в патентното ведомство на Р.България-18.12.2014 г.
Ответникът оспорва изцяло иска, като твърди, че логото не е резултат от
творческа, а от техническа дейност и не представлява обект на авторското право,
че процесният договор и премо-предавателния протокол, представени от ищеца нямат
достоверна дата, както и, че това лого е било създадено от ответника. От
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на
съдебно-техническата експертиза съдът установява, че на 2.10.2014 г. ***ЕООД
започват да разработват техния уеб сайт, чрез инсталиране платформата за
създаване на уеб сайта, бъдещия онлайн магазин В.. Вещото лице е констатирало,
че в уеб сървъра съществува файл, който е качен в базата и с дата 3.10.2014 г.
в 15,26 минути, като размерът е 4,7 КВ и като се визуалириза този файл се вижда
логото В.т.е. съществуват следи от него в сървъра към тази дата. Вещото лице е
прегледало и и-мейлите в служебната поща на ответника, в която също се влиза
със съответното потребителско име и парола, като на датата 20.09.2014 г. 14,39
ч. е открило и-мейл с подател v****.net до info****.com
и след като отвори този и-мейл се вижда, че той е отговорът на първоначално
изпратен преди това имейл от info****.com до v****.net създаден и изпратен на 20.09.2014 г.
в 13,27 ч. и там фигурира процесното лого В., съдържащо се в прикачените към
и-мейл файлове. Съдът възприема становището на вещото лице, че растерният файл
на логото не може да бъде манипулиран. Установено е от справка в портала за
електронни услуги, че комбинираната национална търговска марка В.е заявена за
първи път в патенто ведомство от фирма ***ЕООД на 18.12.2014 г., а датата на
заявяване на фирмата от ищеца на същата
търговска марка е от 31.08.2015 г. Според заключението има съвпадение в логото
на ищеца и ответника, те са изписани с един и същи шрифт „KOOL BEANS” и са
оцветени с едни и същи цветове цвят „ed2d68" за розов и цвят „207bас"
за син и представляват еднакви изображения на думата В.. Единствената разлика
е, че при ответника има малък графичен елемент върху буквата „b”, звездичка,
който не променя цялостното впечатление и като цяло двете лога цветово и
визуално са еднакви. Съдът установява от експертизата, че към дата 20.09.2014
г. логото В.е изобразено с букви от шрифт „KOOL BEANS” и то е оцветено с цвят
„ed2d68" за розов и цвят „207bас" за син на компютърната програма
„Photoshop”, чрез опцията „Set foreground color”. Съдът приема, че видно от
заключението от съдържанието на сървъра в и-мейлите от дата 20.09.2014 г. с
подател от info****.com до v****net има прикачени три файлове
съответстващи с логото В.. Установява се от експертизата, че няма данни за
манипулиране на сървъра на ответното дружество.
От друга страна, съдът намира, че
представеният договор за изработване на лого дизайн от 31.10.2014 г. няма
достоверна дата, той е частен документ и е оспорен в отговора на исковата молба
от ответника. Приложеният към договора приемо-предавателен протокол изобщо не е
датиран и по този начин не може да се установи кога точно е предадено
изработеното от изпълнителя на възложителя, т.е кога точно ищецът е разполагал
с готовото произведение-логото В.. Фактурата от 5.12.2014 г. също е частен
документ, тъй като е издадена и подписана само от ищеца, като достоверна дата
има платежното нареждане от 6.01.2015 г. с което е заплатена сумата от 120 лв.
на изпълнителя. В договора в чл.5 ал.2 страните са уговорили, че
възнаграждението са заплаща в 30 дневен срок след предаване на логото срещу фактура
и по банковата сметка на изпълнителя, така, че може да се направи извода, че е
било налице изпълнение на договора, след като възложителят е заплатил уговореното
възнаграждение на изпълнителя. Не са налице обаче безспорни писмени
доказателства кога точно е станало
фактическото предаване на изработеното лого от автора на възложителя и дали
това е станало преди датата 18.12.2014 г. Съдът не споделя съображенията на
ответника, че ищецът в качеството си на възложител не би могъл да придобие
авторските права в пълен обем, тъй като видно от съдържанието на самия договор,
страните са се спроразумели да друго, а именно: авторските права като
съвкупност да настъпят за възложителя. Друг е въпросът на коя дата се е случило
фактически, като в тази насока ищецът не е ангажирал доказателства, въпреки
даденото му указание в доклада на съда.
След като съдът
установява, че логото В.е било създадено в резултат на техническата дейност на
служители на ответното дружество на 20.09.2014 г. и то е било регистрирано в
патентното ведомство на 18.12.2014 г,
искът предявен от ***ООД с правна
квалификация чл.124 от ГПК във връзка с чл.26 ал.3 т.5 б.”б” от ЗМГО с искане
да се признае за установено по отношение на ответника С. ООД-Л., че авторските
права върху дизайна на лого „В” приндлежат на ищеца ***ООД в хипотезата на
художествена поръчка по смисъла на чл.42 ал.1 т.2 от ЗАПСП се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на процеса ищецът на основание чл.78 ал.3
от ГПК следва да заплати на ответника сторените по делото съдебно деловодни
разноски в размер на сумата 1210 лв. по представен списък на основание чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск от ***ООД, EИK:BG*****, с адрес гр. Л., п.к 5000, ул. *****, управлявано и представлявано от Т.З. чрез адв. А.Б.К., със съдебен адрес и адрес на призоваване гр. П., ул. „***" №**, ет. *, офис *срещу С. ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „***" № * вх. *, ап**, представлявано и управлявано от О.Г.С., с правна квалификация чл.124 от ГПК във връзка с чл.26 ал.3 т.5 б.”б” от ЗМГО с искане да се признае за установено по отношение на ответника С.ООД-Л., че авторските права върху дизайна на лого „В” приндлежат на ищеца ***ООД в хипотезата на художествена поръчка по смисъла на чл.42 ал.1 т.2 от ЗАПСП.
ОСЪЖДА ***ООД, EИK:BG*****, с адрес гр. Л., п.к 5000, ул. *****, управлявано и представлявано от Т.З. чрез адв. А.Б.К., със съдебен адрес и адрес на призоваване гр. П., ул. „***" №**, ет. *, офис * срещу С. ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „***" № *, вх. *, ап. **, представлявано и управлявано от О.Г.С. сумата 1210 лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: