Р Е Ш
Е Н И Е
Административен съд Варна, XXXIV - ти състав, в публичното заседание на осми февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа
докладваното от съдията Елена Янакиева адм. дело № 2909 на Административен съд
- Варна по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 вр.чл.197, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Т.А.С. ЕГН **********
***, срещу Решение № 190/10.09.2018г. на М.К.- Директор на ТД на НАП – Варна, с което
е оставена без уважение жалба с вх.№ 21085/30.08.2018г. по регистър на ТД на
НАП - Варна, офис Русе, подадена срещу отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки и прекратяване на изпълнителното производство с изх.№ С180018-022-0000073/06.08.2018п, издадено
от главен публичен изпълнител при ТД НАП Варна - офис Русе. Жалбоподателят твърди, че няма отношение към натрупаните задължения, тъй като
те са натрупани от В.Р.Т.-другият от двамата съдружници в „Нирвана 2014“ДЗЗД.
Според него, отговорността следва да се разпредели съобразно уговорките в
учредителния договор на дружеството, където било записано, че задълженията
настъпват за този съдружник, който пряко осъществява дейността на дружеството и
не е потърсил писмено съгласие на другите участници при задължаването на
дружеството. Цитира и подписано споразумение между съдружниците, в което В.Р.Т.
декларирал личното си участие в задълженията. Позовава се на ново
обстоятелство- сключен на 22.12.2017г. договор за покупко-продажба на
дружествени дялове/участие в „Нирвана 2014“ДЗЗД , с който е прехвърлил изцяло и
окончателно участието си в дружеството,
на И.Д.Т.а- трето лице и на В.Р.Т., по равно на всеки един от тях в размер на
16,5%. На посоченото основание счита, че изпълнението не може да бъде насочено
срещу него, съответно констатират се основания за отмяна на наложените
обезпечителни мерки. Прави се искане за отмяна на обжалваното Решение,
респективно за отмяна на обезпечителните мерки.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява, не се представлява. Представя писмени становища, в които поддържа
жалбата и въведеното в нея искане.
Ответната страна - директорът на ТД
на НАП - Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представя писмено
становище по същество, в което оспорва жалбата.
След съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. № 180018-000-0458493/02.08.2018г.
Т.С. е поискал от главния публичен изпълнител при ТД на НАП Варна отмяна на
обезпечителната мярка, наложена с Постановление №
С170018-022-0069444/13.11.2017г. и прекратяване на изпълнителното дело поради наличие на нови обстоятелства-
прехвърляне на право на участие в „Нирвана 2014“ ДЗЗД с договор за
покупко-продажба на дружествени
дялове/право на участие в дружеството от 20.12.2017г., съгласно който купувачът
се съгласява и задължава да поеме всички права и задължения без изключение,
включително, но не ограничено цялото задължение по изп.д.№*********/2017г. на
ТД на НАП Варна-офис Русе. По искането е постановен отказ на главния публичен
изпълнител с изх. № С180018-012-0000073/06.08.2018г./л. 13 от делото/, като в
мотивите си, органът се е позовал на две правни основания- чл.102 ал.1 от ЗЗД
вр.чл.9 ал.2 изр. второ от ДОПК . Добавено е, че поради липса на аналог между
прехвърляне на дружествен дял по
Търговския закон и прехвърляне на дял от гражданско дружество, възникналите до
датата на напускане на съдружника
задължения не могат да бъдат прехвърлени. Поради което и на осн.чл.208 ал.2 от ДОПК е отказана отмяна на обезпечителната мярка, наложена с Постановление №
С170018-022-0069444/13.11.2017г. При проведеното административно обжалване по
реда на чл.
197, ал. 1 вр. чл. 208, ал. 2 ДОПК, с Решение №
190/10.09.2018г. директорът на ТД на НАП – Варна е оставил без уважение жалба
вх.№21085/30.08.2018г.
С постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки с изх. №С 170018-022-0069444/13.11.2017 г.
, издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД па НАП
Варна, на основание чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка
спрямо Т.А.С.: запор върху вземане от трето лице – НОИ , за сумата от 17615.78
лв. Като мотив за това произнасяне се сочи затрудненото събиране на публичното
вземане по изпълнително дело № *********/2017 г. , включващо главница от
15417.53 лв. и лихва от 2198.25 лв. Постановление №
С170018-022-0069444/13.11.2017г. също е обжалвано по административен ред, като
с Решение № 316/13.12.2017г. на директора на ТД на НАП Варна , то е потвърдено.
Това решение е обжалвано пред Административен съд Варна, възоснова на което е
образувано адм.д.№ 195/2018г. , по което с Решение № 931/04.05.2018г.,
неподлежащо на обжалване, е отхвърлена жалбата на Т. А.С..
В приложеното адм.д.№ 195/2018г. са ангажирани
изпълнителните основания, предмет на висящото изпълнително дело: 62 бр.
декларации обр. 6 , 13 бр. справки-декларации по ЗДДС , данъчна декларация по
ЗДДФЛ и по ЗКПО- всички , касаещи дейността на „ Нирвана 2014 „ ДЗЗД.
Жалбоподателят депозира сключен на 21.10.2015 г.
договор за създаване на гражданско дружество „ Нирвана 2014“ със съдружници той
и В.Р.Т. , а също така и договор от 20.12.2017 г. , по силата на който И.Д.Т.а
и В. Р. Т. купуват от Т. А.С. по 16.5 % всеки един от право на участие на
жалбоподателя в гражданското дружество , както и поемат неговите права и
задължения по изп. дело № *********/2017 г. по описа на ТД на НАП-Варна- офис
Русе.
Според споразумение от 20.12.2017 г. , подписано между
В. Р. Т. и Т. А.С. , първият от тях поема задължението
да изплати публичните вземания по изп. дело № *********/2017 г. в размер на
17615.78 лв.
Възоснова на гореизложеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен
интерес, в срока по чл. 197, ал.2 от ДОПК, срещу акт, който подлежи на
обжалване по този ред, поради което е ДОПУСТИМА.
Обжалваното Решение е постановено от компетентен орган
– директор на ТД на НАП - гр.Варна, съгласно правомощията му по чл. 197, ал.1 от ДОПК. в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и формално
съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. То е валидно и
допустимо.
По основателността на жалбата, съдът
приема следното:
Договорът за гражданско
дружество е уреден нормативно в чл. 357 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД). Неперсонифицираното дружество се създава с договор между две или повече
лица, които обединяват своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.
Съгласно гражданското законодателство неперсонифицираното дружество няма
отделна правосубектност т.е. носител на правата и задълженията са участващите в
него лица, съобразно своето участие. Неперсонифицираното дружество няма нито
материална, нито процесуална правосубектност. В административния и гражданския
процес неперсонифицираното дружество не е страна. Съгласно чл.15, ал.1 от АПК
страни в административния процес са “административния орган, прокурорът и всеки
гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или
биха били засегнати от административния акт”. В §1, т.2 от АПК е дадена легална
дефиниция на понятието “организация”, последната е “юридическо лице или
сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено
въз основа на закона”. За да участва в административния процес е нужно
сдружението да притежава субективни права и задължения, което го прави
правосубектно и тази правосубекност трябва да е публично правна. Поради това
организациите, посочени в АПК като страни са тези сдружения, които по силата на
закон могат да бъдат носители на публични субективни права и задължения и това
е критерият за тяхното разграничаване.
Тази първоначална
недопустимост се преодолява в данъчния процес, чрез предвидената регламентация,
съобразно която за разлика от административния и гражданския процес, в данъчния
процес гражданското дружество се счита за отделен правен субект. ДОПК фингира,
че гражданското дружество има собствена правосубектност. Съгласно чл. 9, ал. 2
от ДОПК неперсонифицираните дружества и
осигурителните каси за производствата по кодекса се приравняват на юридически
лица. Тоест за данъчни цели неперсонифицираните дружества следва да се
разглеждат като самостоятелни правни субекти, които са носители на данъчни
права и задължения.
Тъй като, видно от чл. 9,
ал. 1, изр. 1 от ДОПК в производствата по кодекса неперсонифицираните дружества
имат собствена правосубектност, то налагане на
обезпечителни мерки по чл. 200 и чл.202 от ДОПК не може да се извършва
спрямо участващите в него лица за несъразмерно с делът на съответния партньор
вземане. Последното се подкрепя и от изречение второ на чл. 9, ал. 1 от ДОПК,
съгласно което се предвижда субсидиарна отговорност на участващите в
неперсонфицираното дружество лица и то само в случая на започване на
принудително събиране на установените публични вземания. Последното се насочва
само при условията на субсидарност и то спрямо лицата, които са участници в
гражданското дружество, съобразно тяхното участие, към момента на възникване на основанието за принудително
изпълнение.
Участващите
в гражданското дружество лица отговарят за установените данъчни задължения до размера на участието си. Това означава, че
участващите в гражданското дружество лица не отговарят за цялото установено
задължение, тъй като партньорите в ДЗЗД не са солидарни длъжници.
В чл. 195
от ДОПК, е визиран общ принцип, че на обезпечение подлежат установени и
изискуеми публични вземания-подлежащи на обезпечение публични вземания.
Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено, като Обезпечението се налага с постановление на публичния
изпълнител, по искане на органа, издал акта за установяване на публичното
вземане или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е
достатъчно, след получаване на изпълнителното основание, а длъжникът не се
уведомява за искането за обезпечение.
Съгласно чл.
197, ал.3 ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни
мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Съгласно чл.
202, ал.2 от ДОПК, запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което
длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се
изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото
задължено лице има сметки.
Член
208, ал. 1 ДОПК урежда изчерпателно предпоставките, при които публичният
изпълнител служебно или по искане на длъжника отменя допуснатото обезпечение:
1/ при погасяване на публичното задължение; 2/ когато актът, с който е
установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по
установения ред; 3/ когато актът за установяване на задължението бъде изменен с
решение на по-горестоящия орган или от съда и при предприетото принудително
изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението
съгласно изменението, в който случай публичният изпълнител разпорежда връщането
на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което
прекратява производството; 4/ при съществена несъразмерност на наложените
обезпечителни мерки с размера на публичното вземане /в този случай отмяната на
обезпечението се извършва само по служебен почин на публичния изпълнител/.
В случая искането за отмяна
на обезпечителната мярка по чл.
198, ал. 1, т. 3 ДОПК не почива на нито едно от изчерпателно уредените в
закона основания. А въведените от
жалбоподателя твърдения за несеквестируемост на вземането от него, защото
прехвърлил дяловото си участие на други лица, е неоснователно, тъй като, както
бе пояснено по-горе изпълнението се насочва спрямо лицата, които са участници в
гражданското дружество, съобразно тяхното участие, към момента на възникване на основанието за принудително
изпълнение.
Извън гореизложеното, при
съобразяване на относимата регламентация, следва да се има предвид и, че
съгласно чл.361 от ЗЗД „ Ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се
разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял, като съгласно ал.2,
уговорката за изключване на някой от съдружниците от участие в загубите, е
недействителна.
По аргумент на последната
цитирана норма, съглашението между жалбоподателя и В.Р.Т. за поемане на разходи
над 1000лв. само с изричното съгласие на Т.С. не оказва влияние върху крайния
резултат.
Следва да се съобрази и
регламентацията в чл.101 и чл.102 от ЗЗД, относими към представения Договор за
покупко-продажба на дружествени дялове/право на участие от 20.12.2017г., до
колкото, както и да се тълкува поемането на дълга от В.Р.Т.- дали като
встъпване на съдлъжник в определено задължение или заместване на длъжник , все
е предвидено като предпоставка изричното съгласие на кредитора- Държавата,
каквото в конкретния случай се отрича от ответника.
При съобразяване на тези аргументи,
както и като се отчете, че в производството по чл.
197, ал. 1 вр. чл. 208, ал. 2 ДОПК жалбоподателят не само
не е предложил съгласно чл.
199, ал. 2 ДОПК замяна на наложеното обезпечение с пари, неотменяема и
безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, а изобщо не оспорва
изпълнителните основания, съдът намира, че с обжалваното решение директорът на
ТД на НАП – Варна, действащ като контролен административен орган,
законосъобразно е оставил без уважение жалбата срещу отказа на публичния
изпълнител да отмени наложените обезпечителни мерки.
С налагането на запор върху
вземането на жалбоподателя за пенсия не е нарушен принципа на съразмерност,
досежно несеквестируемата част от пенсията в размер от 250лв., съгл.чл.213 ал.1
т.5 от ДОПК, съобразен в запорното съобщение до ТП на НОИ-Русе. Последното е
длъжно да съобрази наличието на несеквестируем минимум. Следва да се отбележи,
че видът на мярката може да бъде изменен при наличие на определени условия,
посочени в чл.199 от ДОПК.
В обобщение, гореизложените доводи в тяхната съвкупност
обуславят краен извод за неоснователност на жалбата, поради което тя следва да
се отхвърли.
Воден
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.А.С. ЕГН **********
***, срещу Решение
№ 190/10.09.2018г. на Директор на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без
уважение жалба с вх.№ 21085/30.08.2018г. по регистър на ТД на НАП - Варна, офис
Русе, подадена срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки и
прекратяване на изпълнителното производство с изх.№
С180018-022-0000073/06.08.2018п, издадено от главен публичен изпълнител при ТД НАП Варна - офис Русе.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: