Решение по дело №1830/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 176
Дата: 9 февруари 2023 г. (в сила от 9 февруари 2023 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20222100501830
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501830 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на М. А. М. от ***, чрез адв.Нели Гюмова от БАК, като управител на ЕС на сграда с
идентификатор 51500.507.94.1., с адрес гр.Несебър; к.к.„Слънчев бряг-запад", комплекс
„Афродита Палас" сграда с идентификатор 51500.507.94.1 с адрес гр. Несебър, к.к. „Слънчев
бряг- запад", комплекс „Афродита Палас", против Решение № 278 от 10.08.2022 г. по
гр.д.20212150101271/2021 г. по описа на РС Несебър, с което е отхвърлен искът с правно
основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС на въззивника М. против собствениците в Етажна
собственост на сграда с идентификатор 51500.507.94.1 по КККР на гр.Несебър, КК Слънчев
бряг- запад, к-с „Афродита палас“, представлявана от А. Л. Г., за отмяна на решенията, взети
от Общото събрание на Етажната собственост на комплекс „Афродита Палас“, находяща се
в гр.Несебър, КК Слънчев бряг - Запад, ПИ 51500.507.94.1, проведено на 27.08.2021 г. и с
което решение въззивникът е осъден да заплати на собствениците в ЕС в сграда с
идентификатор № 51500.507.94.1 по КККР на гр.Несебър, КК Слънчев бряг- запад, к-с
„Афродита палас“, представлявана от А. Л. Г., сумата от 1978 лв, представляваща направени
по делото разноски.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. По-конкретно
се твърди, че са неправилни изводите на съда за спазена процедурата по свикване на
процесното ОС, съответно за липса на нарушение на разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗУЕС.
Твърди се, че съгласно представения към искова молба протокол от проведено на
16.07.2021 г. ОС на ЕС на сграда с идентификатор 51500.507.94.1, с адрес гр.Несебър, КК
Слънчев бряг-запад, комплекс „Афродита Палас", за управител на етажната собственост е
избран ищецът М. А. М., като същия е избран на редовно проведено ОС, на което са
присъствали собственици и техни представители на 44,45% ид.части от общите части на
1
сградата, като на 23.07.2021 г. е изготвен протокол и управителят М. А. М. е подал
уведомление до Община Несебър, в което е посочил, че е избран за управител на ЕС.
Сочи се, че с отговора на исковата молба е приложен втори протокол от събрание,
за което се твърди, че е проведено на 16.07.2021 г. с наименование „Протокол от общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда в режим на етажна
собственост „Афродита палас", проведено онлайн на 16.07.2021 г., въз основа който
протокол от проведено събрание по платформа zoom, А. Г. претендира, че била избрана за
член на управителния съвет, съответно на 02.08.2021 г. подала уведомление до Община
Несебър за избора й на председател на управителния съвет.
Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че поради обстоятелството, че А.
Г. е подала уведомлението по чл.46 б от ЗУЕС до Община Несебър на дата 02.08.2021 г.,
която е no-късна от датата на уведомлението, подадено от М. М. на 28.07.2022 г., това
уведомление представлява последна промяна в обстоятелствата, отразена от Общината,
поради което следва да се приеме, че председател на УС на сградата е А. Г.. Твърди се, че
този извод на съда е неправилен, тъй като промяната на представителя на ЕС не зависи от
датата на последно вписаната промяната на обстоятелствата в общината, а от наличие на
решението на ОС на етажната собственост, което е взето на основание чл.11, ал.1, т.2 от
ЗУЕС.
Твърди се, че в случая на 16.07.2022 г. е проведено едно единствено ОС, което е
взело решение на основание чл.11, ал.1, т.2 от ЗУЕС за избора на М. М. за управител.
Представеният протокол от неприсъствено събрание, чрез електронна платформа zoom и то
проведено на същата дата, на която е свикано и проведено редовно, присъствено събрание,
;
не може да бъде източник на представителна власт на А. Г., предвид липсата на валидно
взето решение по чл.11, ал.1, т.2 от ЗУЕС. Твърди се, че такова онлайн събрание не е
провеждано, а дори да е проведено, на него не са взети валидни решения, които да
произведат своето правно и обвързващо етажната собственост действие, тъй като не
съществува нормативна възможност събрания на ЕС да бъдат провеждани онлайн, чрез
ZOOM, и/и ли други подобни софтуерни средства за видеоконференция. Сочи се, че
съгласно императивната норма на чл.16, ал.1 от ЗУЕС, ОС на ЕС се провежда на подходящо
място в етажната собственост, прилежащата й площ или на друго място в близост до нея.
Освен това се твърди, че от представения протокол се установява, че събранието, на което
въззивникът-ищец е избран за управител, е започнало в 10:20 ч. и е приключило в 14,15 ч.,
докато за проведеното онлайн събрание, не е ясен часът на взимане на решението за избор
на управителен съвет с председател А. Г..
Твърди се, че при подадено уведомление по чл.46 б от ЗУЕС за общината не
съществува механизъм, въз основа на който да откаже вписване на уведомление за промяна
в обстоятелствата в регистъра на конкретната етажна собственост и тя е длъжна да го
входира, заедно с приложенията към него и да отрази исканата промяна, като няма право да
извършва проверка за спазване на изискванията на ЗУЕС.
Изложени са съображения, че са неправилни изводите на съда по отношение на
допуснати нарушения на чл.14 от ЗУЕС като се твърди, че до участие в събранието са
допуснати лица без валидно учредена представителна власт, съответно гласовете на тези
лица са послужили за неправилно формиране на мнозинство при взимането на отделните
решения. Изложени са подробни съображения.
С твърдението, че не е налице мнозинство при взимане на процесиите решения,
се иска същите да бъдат отменени.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител на въззивника. Не се сочат нови доказателства.
В срок по чл.263 ГПК против въззивната жалба е подаден писмен отговор от А.
2
Л. Г., в качеството й на управител на ЕС комплекс АФРОДИТА ПАЛАС, гр.Несебър, КК
Слънчев бряг-запад. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Твърди се, че
обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно.
Твърди се, че Общото събрание е надлежно свикано от управителя на ЕС чрез
залепване на покана съгласно чл.12, ал.1 ЗУЕС, като поканата е залепена на 19.08.2021 г.,
съставен е протокол за поставянето й от същата дата, като свикването на ОС е предшествано
от взимане на решение за това на заседание на управителния съвет на ЕС на 18.08.2021 г.
Твърди се на следващо място, че някои от етажните собственици са представлявани от
пълномощник, като изрично са спазени императивните изисквания на чл.14 от ЗУЕС. Сочи
се, че за проведеното общо събрание е съставен подробен протокол съгласно изискванита на
чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Излагат се твърдения, че при провеждането на ОС са спазени
изискванията за кворум и мнозинство, което се установява от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза. Сочи се, че събранието е редовно проведено, решенията по него са
приети с необходимото мнозинство, а протоколът е надлежно изготвен в срока по чл.16, ал.6
от ЗУЕС, като е поставено съобщение за изготвянето му съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС на
03.09.2021 г., като е съставен и протокол за поставянето му. Твърди се, че нито ищецът, нито
друг етажен собственик, е оспорил съдържанието на протокола по реда на чл.16, ал.9 от
ЗУЕС.
Твърди се, че решенията, приети на ОС на ЕС, проведено на 16.07.2021 г., са
оспорени и по подадената искова молба е образувано гр.д.1069/2021 г. по описа на Районен
съд-Несебър.
Претендира се съдът да отхвърли подадената от М. А. М. въззивна жалба като
неоснователна и да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски. Също няма
искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради кото съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния Районен съд Несебър е образувано по
исковата молба на въззивника М. А. М. против собствениците на самостоятелни обекти
(Етажна собственост) в сграда с идентификатор № 51500.507.94.1 по КККР на гр.Несебър,
КК Слънчев бряг-запад, к-с „Афродита палас“, представлявана от А. Л. Г., за отмяна като
незаконосъобразни на взетите решения на проведеното на 27.08.2021 г. Общо събрание на
Етажната собственост в к-с „Афродита палас“. Твърди се, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор 51500.507.94.1.94 по КККР на гр.Несебър, с адрес
***, придобит въз основа на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот Акт № 115, том
17, вх.рег.№ 5125/05.07.2012 г., дело № 3049/2012 г. на Служба по вписвания - Несебър.
Сочи се, че на 27.08.2021 г. било проведено ОС на ЕС, като за проведеното събрание бил
съставен протокол, и съобщение за изготвянето му било поставено на 03.09.2021 г. Заявява
се, че събранието било свикано и проведено незаконосъобразно, поради което всички
решения, обективирани в протокола са взети в противоречие със закона и при нарушение на
процедурните правила, предвидени в ЗУЕС за провеждане на заседанията ОС и
противоречащи на императивните материалноправни разпоредби на закона. По отношение
на нарушенията на изискванията за свикването на ОС се твърди, че се състоят в това, че:
1/съгласно поканата за свикване на ОС, то е свикано на основание чл.12, ал.1 от ЗУЕС от А.
Л. Г., в качеството й на председател на УС, но всъщност към този момент Г. няма
качеството на управител на ЕС, тъй като за управител на ЕС на проведеното на 16.07.2021 г.
ОС на ЕС е бил избран ищецът; 2/не бил спазен редът за свикване на ОС на етажните
собственици, уреден в чл.13 от ЗУЕС, тъй като не е била залепвана покана на видно и
общодостъпно място на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, както и
3
че не е бил съставен протокол за поставянето й. Твърди се, че при провеждане на събранието
също са били допуснати процедурни нарушения - свързани с кворума и участието на
пълномощници. Оспорва се посочения в протокола кворум, както и начина, по който е бил
изчислен процентът на представените идеални части от общите части на сградата на
присъствалите на общото събрание на сградата лица. Сочи се, че идеалните части от общите
части на сградата, принадлежащи към съответния обект били посочени в кв.м., а не в
процент идеални части от общите части на сградата, поради което не било възможно да се
определи дали сборът от процентите на идеалните части на сградата е равен на 100%.
Оспорва се посочения в протокола кворум от 68,81% ид.части от сградата. Твърди се, че
същия бил по-малък и събранието следвало да се проведе при условията на чл.15, ал.2 от
ЗУЕС. Твърди се нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.3 и ал.4 от ЗУЕС, тъй като към
протокола липсват приложени пълномощни и се оспорва наличието на пълномощни и
тяхната валидност, както и на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, тъй като приложените към протокола
таблици за начините на гласуване на отделните собственици са неясни и не съдържат подпис
на присъствалите на събранието лица. По отношение на решението по т.1 се твърди, че е
незаконосъобразно, тъй като на предходно ОС на ЕС вече бил приет бюджет за процесния
период - 2020/2021 г. По отношение на решението по т.2 се твърди, че е незаконосъобразно,
тъй като е в противоречие с решението по т.8 от дневния ред на проведеното на 16.07.2021
г. ОС. За решението по т.3 се твърди, че е незаконосъобразно, тъй като Г. нямала качеството
на управител на ЕС, за да представя отчет.
Претендира се съдът да отмени всички решения на проведеното събрание от
27.08.2021 г.
Предявеният иск е с правно основание чл.40 ЗУЕС.
Ответната ЕС, представлявана от управителя А. Г. и пълномощника си –
адв.Даскалов, оспорва предявения иск. В срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор,
с който се излагат твърдения за недопустимост и за неоснователност на иска. Сочи се, че
искът е предявен след изтичане на едномесечния преклузивен срок, поради което е
недопустим. Излагат се твърдения, че ОС е редовно и законосъобразно, свикано и проведено
- съобразно императивните правила на ЗУЕС. Оспорват се твърденията в исковата молба за
допуснати нарушения на изискванията за свикване на ОС като се сочи, че ОС е било
свикано от управителя на ЕС, чрез залепване на покана (на 19.08.2021 г.), съгласно чл.12,
ал.1 от ЗУЕС, като за залепването на поканата е бил съставен съответния протокол за
поставянето й от същата дата. Сочи се, че решението за свикване на ОС и за дневния му ред,
е взето на проведено на 18.08.2021 г. заседание на УС на ЕС, а свикването на ОС е
направено от управителя на ЕС - Г.. Относно провеждането на ОС се твърди, че също са
били спазени законовите изисквания, вкл.по чл.14 от ЗУЕС при представляването на някои
от етажните собственици от пълномощник. Твърди се, че за проведеното общо събрание бил
съставен протокол съгласно чл.16, ал.5 от ЗУЕС, изготвен в срока по чл.16, ал.6 от ЗУЕС, за
което било поставено съобщение за изготвянето му съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС на
03.09.2021 г., като бил съставен протокол за поставянето му. Твърди се, че ищецът или друг
етажен собственик не оспорили съдържанието на протокола и срещу него нямали постъпили
възражения. Оспорват се твърденията в исковата молба досежно гласуван бюджет на
предходно общо събрание, което не било оспорено. Сочи се, че е налице оспорване на
решенията на ЕС, приети на 16.07.2021 г., за което било образувано гр.д.1069/2021 г. по
описа на Районен съд - Несебър. Претендира се отхвърляне на иска.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска и е
присъдил на ответната ЕС съдебни разноски. Съдът е приел, че независимо от последващата
отмяна с влязло в сила решение по гр.д.1053/2021 г. на НРС на решението на проведеното
на 16.07.2021 г. ОС на ЕС за избор на А. Г. за управител на ЕС, доколкото това решение има
действие занапред, към момента на свикване на на процесното ОС на ЕС, то е било
4
надлежно свикано от избрания и вписан в Община Несебър към този момент управител на
ЕС. По отношение на твърдените нарушения на чл.14 ЗУЕС при провеждането на ОС, съдът
е приел, че такива се констатират само по отношение на пълномощните на етажните
собственици С. М. и М. Б., за които са представени пълномощни без необходимата
нотариална заверка на подписите, както и за собствениците на ап. ***, ***, *** и обект №
***, за които не са представени надлежни доказателства, които да установяват
представителството на припадащите им се проценти ид.части от общите части в ЕС. Съдът е
приел обаче, че доколкото по делото са представени нотариално заверени пълномощни от
другите съсобственици на съответните самостоятелни обекти – ап.*** – от Е. П. и за ап.***
– от А. Р. М., и предвид установените от заключението на експертизата, съответни проценти
ид.ч. за ап.***, ап.***, ап.*** и за обект № *** - общо 5,4622 % ид.части за четирите обекта,
това допуснато нарушение на чл.14 ЗУЕС не води нито до липсата на изискуем кворум за
провеждане на ОС, нито до обратен резултат при гласуването на отделните решения.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на допустимостта на решението, въпреки липсата на такова
оплакване във въззивната жалба, доколкото в отговора на исковата молба е въведено
възражение за недопустимост на иска, съдът намира, че следва да посочи, че според
въззивния съд, решението е постановено по допустим иск, заведен в срока по чл.40, ал.2
ЗУЕС, видно от представеното от самия ищец с исковата молба Съобщение по чл.16, ал.7 от
ЗУЕС (л.52).
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка, изводите му по фактите са обосновани и подкрепени
от подробно изложени съображения и обсъждане на твърденията на страните и на
представените доказателства. Ето защо съдът намира, че не е необходимо да преповтаря
установеното от първоинстанционния съд по фактите, още повече, че по част от тях
страните не спорят, а именно: че ищецът е собственик на СОС в сграда в комплекс
„Афродита палас“ в гр.Несебър, кк Слънчев бряг - запад, който се управлява в режим на
етажна собственост /ЕС/; че на 27.08.2021 г. се е провело ОСЕС, свикано от председателя на
УС - А. Г., с дневен ред, обявен в поканата за свикването.
Спорно между страните е (и в този смисъл са оплакванията във въззивната
жалба), спазена ли е била процедурата по свикване на ОС (чл.12, ал.1 ЗУЕС), по
провеждането му (чл.14 ЗУЕС), както и законосъобразно ли са взети решенията на това ОС,
при положение, че според въззивника-ищец, част от етажните собственици не са били
надлежно представлявани, което се отразява както на кворума за провеждане на ОС, така и
на гласуването на отделните решения.
Съгласно решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.657/2012 г. на ВКС, Първо ГО,
етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е.не е
персонифицирана, се управлява от общото събраните на етажните собственици чрез взетите
от него решения. След влизането им в сила решенията са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина
на свикване, гласуване и предметна компетентност. Контролът за законосъобразност на тези
решения е съдебен. В Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр.д.1332/2019 г., IV г.о.,
5
ГК, изрично е посочено, че са две хипотезите, при които решението на Общото събрание на
Етажната собственост преустановява действието си - първата е отмяната му по съдебен ред,
поради нарушаване на процедурата по приемането му или поради неспазване на
императивни правни норми; и втората е - приемане от Общото събраните на Етажната
собственост на ново решение, по силата на което предходното преустановява действието си.
Когато в производство по чл.40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като
неправилно, постановено в противоречие със закона, Етажната собственост не може да
прилага това решение занапред.
Предвид конститутивния характер на иска по чл.40 ЗУЕС, настоящият състав
приема, че правилно първоинстанционният съд, установявайки, че доколкото решението,
взето на проведеното на 16.07.2021 г. ОС на ЕС, за избор на А. Г. за председател на УС на
ЕС, е било отменено с влязло в сила на 16.06.2022 г. съдебно решение по гр.д.1053/2021 г.
по описа на Районен съд - Несебър, към датата на свикване на процесното ОС - 18.08.2021 г.,
както и към датата на провеждането му - 27.08.2021 г., ЕС легитимно се е представлявала от
А. Г. като председател на УС, още повече, че и допуснато по гр.д.1053/2021 г. на НРС
обезпечение чрез спиране на решението за избор на УС от 16.07.2021 г., е считано от
09.09.2021 г.
В настоящото производство съдът не може да извършва контрол на
законосъобразността на взетите решения на проведеното на 16.07.2021 г. ОС на ЕС (които
освен това са били предмет на гр.д.1053/2021 г. на НРС), поради което не дължи обсъждане
на изложените във въззивната жалба оплаквания за наличието на проведени на 16.07.2021 г.
две общи събрания на ЕС; за това, че проведеното онлайн събрание на ЕС, на което за
председател на УС е била избрана А. Г., не може да бъде източник на представителна власт
на Г.; за това, кое от двете проведени на 16.07.2021 г. общи събрания на ЕС, следва да е
породило действие; какъв е характерът на вписването на решенията на ОС в регистъра на
Общината и пр.
Доколкото по делото е установено, че на проведено на 16.07.2021 г. общо
събрание на ЕС, за председател на УС е била избрана А. Г., и това решение е било отменено
едва на 16.06.2022 г. със съдебното решение по гр.д.1053/2021 г. на НРС, настоящият състав
споделя извода на първоинстанционния съд, че при свикването на ОС на ЕС, проведено на
27.08.2021 г., не е налице нарушение по чл.12, ал.1 ЗУЕС.
По отношение на второто оплакване във въззивната жалба – за допуснати
нарушения на чл.14 от ЗУЕС, изразяващи се в допускане до участие в събранието на лица
без валидно учредена представителна власт, съответно гласовете на тези лица са послужили
за неправилно формиране на мнозинство при взимането на отделните решения, съдът
намира следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства – протокол от
проведено на 27.08.2021 г. ОС на ЕС и пълномощни, от описаните в Протокола
представлявани от пълномощник лица, пълномощни по делото не са представени за
собствениците на ап.***, ***, *** и обект № ***, за които в Протокола е отразено, че са
били представлявани от пълномощник. Съгласно заключението на СИЕ по делото,
съответните проценти ид.ч. за тези самостоятелни обекти на собственост са, както следва: за
ап.40 - 1,0316 %; за ап.56 - 0,8399 %; за ап.83 - 0,9680 % и за обект № 3 - 2,6227 % или общо
за четирите обекта - 5,4622 % ид.части. При проверка на кворума и на гласуването за
отделните решения, първоинстанционният съд е извадил посочените проценти от ид.части
от кворума, а след това, отчитайки гласуването на пълномощниците на собствениците на
изброените обекти, и от процентите гласували „за“ взетите решения. Оплакване против тези
изводи на съда не се съдържат във въззивната жалба.
6
Съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за
неправилно приемане от първоинстанционния съд, че собствениците на ап.***, ап.***,
ап.*** и бар, не са били надлежно представлявани поради това, че пълномощниците им не
са били етажни собственици, а представените пълномощни съответно от: М. Л. Б., Е. Н. и С.
А. М. не са били в изискуемата форма – с нотариална заверка на подписите, а
пълномощното от Л. К. Г., поради липсата на описание на притежавания обект, е неясна
волята на упълномощителя, пред което ОС желае да бъде представляван. Както е установил
и първоинстанционният съд, макар да не са били представени нотариално заверени
пълномощни от М. Л. Б. и С. А. М., за апартаменти *** и ***, са били представени
нотариално заверени пълномощни от другия съсобственик на тези обекти – съответно А. Р.
М. (л.273-276) и Е. Ю. П. (л.269-272), поради което следва да се приеме, че собствениците на
апартаменти *** и *** от ЕС са били надлежно представлявани на ОС. Неоснователно е
твърдението, че за Е. Н., собственик на ап.***, не е представено нотариално заверено
пълномощно. Такова се намира на л.356 от първоинстанционното дело. По отношение на
нотариално завереното пълномощно на Л. К. Г. (л.358), предвид съдържанието му – „Да ме
представлява пре Общини, МДТ…във връзка с ползването и стопанисването на имота,
предмет на нот.акт № 99, т.3, НД 270/2019 г., вх.рег.№ 4753/26.07.2019 г. на АВ/РС Несебър.
Да ме представлява пред Общото събрание на етажните собственици в сградата, с право да
взема от мое име всякакви решения…“, и предвид представения по делото нот.акт№ 154,
том ІІІ, рег.№ 6688, дело № 537 от 296.07.2019 г., вх.рег.№ 4753, акт № 99, том 3 на СлВп
(л.228-230), от който се установява, че касае описания в списъка към протокола от
процесното ОС обект – бар в ЕС, съдът приема, че е налице надлежно пълномощно за
представляване на Л. Г. на процесното ОС на ЕС.
Ето защо посочените във въззивната жалба идеални части от общите части на
сградата, съответни на притежаваните от изброените лица обекти в ЕС, не следва да бъдат
изваждани нито от кворума за провеждането на ОС, нито от процентите гласували „За“
взетите решения.
Съдът намира за неоснователно и последното изложено във въззивната жалба
оплакване – че неправилно съдът е приел за доказана представителната власт на
пълномощното от Я. Ш., което преди това е изключил от доказателствата. В мотивите си (на
стр.6 от решението), първоинстанционният съд изрично е посочил, че съобразявайки, че е
изключил от доказателствата пълномощното от Я. Ш. като собственик на ап.***, изважда
припадащите му се проценти ид.части в общите части на сградата – 0,9160, съгласно
Приложение № 2 към СТЕ, от кворума на процесното ОС към 10,30 часа. Предвид разликата
в процентите при гласуването на отделните решения, дори да се извадят припадащите се на
имота на Я. Ш. 0,9160% ид.части от общите части на сградата, резултатът не се променя при
нито едно от взетите решения.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен и
недоказан.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, на въззиваемата ЕС следва да се присъдят
съдебни разноски за настоящото производство в размер на 1100 лв съгласно представените
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 278 от 10.08.2022 г. по гр.д.20212150101271/2021 г.
по описа на РС Несебър.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на собствениците в
Етажна собственост в сграда с идентификатор № 51500.507.94.1 по КККР на гр.Несебър,
к.к.Слънчев бряг- запад, к-с „Афродита палас“, сумата от 1100 лв (хиляда и сто лева),
представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8