Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 28.01.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомврии през 2018 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 2869 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 259580 от 04.11.2017
г., поправено с решение по чл.247 от ГПК № 309961 от 10.01.2018 г. в частите
относно разноските, постановени по гр.д.№ 69521/2016 г. на СРС, 41 състав, е осъдена Г.П.А. - Б., да заплати на С.П.С. и Б.Д.С., сумата от 2665,79 лева, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 30.11.2016 г. до окончателното плащане, с която
сума ищците са се обеднили, а ответникът - обогатил във връзка с разходи за
необходим ремонт по подмяна на покривно покритие на сграда, находяща се в
гр.София, ж.к. „Васил Левски“, ул. „********, като е отхвърлен иска за разликата над 2665,79 лева до пълния предявен размер от 2910,25 лева,
като неоснователен. С решението, поправено с решение по чл.247 от ГПК № 309961 от 10.01.2018 г. в частите относно разноските, първоинстанционният
съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, Г.П.А. - Б., да заплати на С.П.С. и Б.Д.С., разноски 285,25 лева общо или по 142,63 лева на всеки един, и е осъдил на основание чл.78, ал.З ГПК, С.П.С. и Б.Д.С., да заплатят на Г.П.А. - Б., разноски общо 65,83 лева или по 32,92 лев за всеки от ищците.
Решението
по същество е обжалвано от ответницата Г.П.А. - Б.,
чрез
пълномощник адв.С.И., с искане за отмяната му и отхвърляне на иска. Излагат се доводи за неправилност на решението поради
нарушения на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Не
се спори, че страните по спора са етажни собственици в процесната сграда - ищците
на втория етаж, а ответницата-на първия етаж, и така ги и ползват. Твърди се, обаче,
че изводът на СРС за неотложност на ремонта на покрива и подмяната му с нов е
необоснован от събраните по делото доказателства, които сочели на прокапване
само в помещението антре на втория етаж, че показанията на свидетеля И. и
заключението на вещото лице за гаранционния срок на материала „ондулин“ от
15-20 години сочели, че материалът е в гаранция и не е било необходимо подмяната му на целия
покрив. Твърди още, че с решението СРС не е съобразил, че ответницата не е била
допусната до покрива да огледа състоянието му, отказали са ищците да се направи
съвместен оглед, и СРС безкритично е възприел показанията на свидетеля С.-син
на ищците, без да отчете неговата заинтересованост и влошените отношения между
ищцата и ответницата, които са сестри. Счита за необосноват извода на СРС, че
възражението й за прихващасне било недоказано, тъй като съдът не бил съобразил
показанията на свидетелите на ответницата- И. и С.в тази насока, също и не бил
съобразил и чл.38, ал.1 от ЗС и съдебната практика по него, сочещи, че
извършеният от ответницата ремонт на първия етаж през 2008 г. е засягал и общи
части на сградата, разходите за което следва да се понесат и от ищците
съобразно дела им в етажната собственост. Ето защо моли решението да се отмени
и иска отхвърли изцяло като недоказан, евентуално вземането на ищците като
погасено чрез прихващане с насрещното парично вземане на ответницата по
направеното от нея възражение в размер на 2651,98лв., която сума надвишавала
евентуалното вземане на ищците към нея в размер на 2615,64 лв.
Въззиваемата страна – ищци С.П.С. и Б.Д.С.
чрез пълномощник адв.Я.А., оспорват
жалбата с писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочения в
жалбата пороци. Възразяват, че ответницата е била поканена на съвместен оглед и
избор на фирма, която да ремонтира покрива, а относно възражението на
ответницата за прихващане оспорват същото като недоказано и погасено по
давност. Молят жалбата да се остави без уважение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция.
В частта, в която искът е бил отхвърлен за разликата над
2665,79 лв. до предявения размер 2910,25 лв., решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Ищците С.П.С. и
Б.Д.С. твърдят, че
са съсобственици при режим на съпружеска имуществена общност, на втори етаж от жилищна сграда, находяща се в дворното място парцел VII 591, от квартал
309 по плана на гр. София, местност „Левски”, комплекс „Ботевградско шосе”, ул.
„******** , в резултат
на реализирано от тях право на
настрояване, учредено от съсобствениците на мястото, а ответницата е собственик
на първия етаж от същата сграда, съобразно описаните в исковата молба сделки, съдебна
делта и учредена суперфиция : съдебна
спогодба от 22.02.1985г. по гр. дело № 966 / 1985г. по описа на СРС, 42-ри
състав, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
135, дело № 2911/04.05.1990 г., договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 185, том XXVII, дело № 7595/21.04.1992г., нотариален акт за учредяване на строеж за недвижим
имот № 200, том I, per. № 8606, дело № 160 / 2004г. на нотариус С.С.с per.
№ 107 на Нотариална камара,
одобрен проект от 27.05.2004 г. от СО, район Подуяне,
работен архитектурен проект, разрешение за строеж № 59 / 13.07.2004г., на СО - район
„Подуяне”. Твърдят,
че така и се ползват двата етажа от сградата, както са правата им на
собственост. Ищците твърдят,
че в периода от 2004 г. до 2016 г. не е извършван ремонт на покрива на
сградата, като в резултат от валежи и паднала градушка през 2014 г. по същия са
нанесени поражения, довели до прокапването му в стаите от техния етаж. За
последното уведомили ответницата, предупредили я, че
при липса на ремонт ще се наводни цялата сграда, но последната отказала да
помогне за ремонта и
се е противопоставила срещу
извършването на ремонтните дейности при отправена към него покана. Поради това
те се снабдили с предложения от строителни фирми, с писмена покана от
23.06.2016 г. съобщили на Г.П.А.Б. за събраните оферти от „Т.“ ЕООД и „Р.К.“ за
ремонт на покрива и предоставили срок на същата да даде отговор дали приема
предложението. С писмо от 28.06.2016 г. ответницата ги уведомила, че не желае да участва в ремонта на
общите части и изпратила оферти без подпис и име на изпълнителя на по - висока
цена, включваща единствено доставка на материали и изработка на покрива в
размер на 5 738,50 лева, без включена гаранция за изпълнение. Твърдят ремонтът
на покрива е бил необходим, тъй като с него се предотвратявало разпущване на
сградата и общите части. Поради това те наели „Т.“ ЕООД, чийто служители
извърщили оглед, извършили ремонт на покрива и подпокривното пространство,
описали необходимите материали, на 25.07.2016 г. бил издаден акт образец 19 № 1
за изпълнение на видове и количества строително - монтажни работи (СМР). Твърдят че извършените от същата фирма СМР възлизат на 5 711,01 лева, които ищците заплатили на изпълнителя, както и сумата от 109,49
лева, представляваща стойност на допълнително възниквали разходи в процеса на
работа по покрива. Претендират осъждане на ответницата да им заплати сумата от 2 910,25 лв.лева, представляваща припадащата се на
ответника, съобразно притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от общите части на сградата
- етажна собственост, находяща се в гр.София, ж.к. „Васил Левски“, ул. „********,
част от стойността на извършени разходи за необходим ремонт на общите части на
посочената сграда - двуетажна къща, със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба до плащането и с разноските по делото.
Ответницата Г.П.А. - Б., оспорва иска с писмен отговор,
с възраженията, че макар страните да са етажни
собственици, както сочат ищците, дяловете
на отделните собственици от общите части на къщата не са поравно, а са съизмерими на съотношението между
стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при
учредяване на етажната собственост. Прави възражение, че по отношение на южна стая на първи етаж има учредено пожизнено вещно
право на ползване на майката на ответницата П.С.А.,
която следва също да заплаща разноските за поддържане на
вещта съобразно площта, върху която е учредено ограниченото вещно право.
Оспорва ремонтът да е бил необходим. Прави възражение, че покривът на сградата
е ремонтиран през 2007 г., че не е
допускана до собствения на ищците етаж за оглед на пораженията от течовете, че не е канена да участва при вземане на решение кой да
извърши ремонта, не й е предоставена възможност да участва в обсъждането и
воденето на преговори. Възразява да е представяла оферта. Оспорва цените като
завишени и несъобразени със средните пазарни. При условията на евентуалност,
ако исковете бъдат уважени, прави възражение за прихващане със свое насрещно вземане срещу ищците
за правен от нея ремонт на първия етаж на сградата през 2008 г., предизвикан от
изграждането на втория етаж на къщата от ищците, на стойност
4892,06 лв. , описано по пера в молба представена са открито съдебно
заседание пред СРС на 04.10.2017 г. за 1/ къртене на мазилка външни и вътрешни стени 160
кв.м.; 2/изхвърляне на
отпадъци; З/полагане на мазилка и шпакловка на всички тавани, външни и вътрешни
стени; 4/
боядисване на вътрешни
стени и таван. Поддържа, че ищците не са се включили в ремонта със средства или
труд. Претендира разноски.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото писмени и гласни доказателства и
съдебнотехническа експертиза/СТЕ/, за основателност на предявения иск за сумата
2665,79 лв., които констатации и правни изводи въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, с изключение на частта за възражението
на ответницата за прихващане.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Съвкупната преценка
на събраните писмени доказателства, свидетелски показания, СТЕ и процесуалното
поведение на ответницата сочат, че същата е била известена от ищците през м.юни
2016 г. за нуждата от належащ ремонт на покрива на общата им сграда с писмена
покана от ищците, получена от ответницата на 23.06.2016 г. и нейния насрещен писмен
отговор от 28.06.2016 г., последният предстваляващ и признание за получаване на
поканата от ищците. В тази връзка възизвният съд съобрази и показанията на
свидетеля С.на ответницата, които сочат, че самият свидетел също е знаел за
предложението на ищците за ремонт на покрива и самият свидетел е възложил на
свои познати оглед на покрива, такива са се качили на покрива и са дали груба
оферта, която свидетелят е предал на ищците, защото знаел, че ответницата има 1
месечен срок от ищците да отговори на поканата им –писмо. Показанията му,
обсъждани със аналогични твърдения на ищците, сочат, че ответницата-която по
показания на самия свидетел С.живее в общо домакинство със свидетеля С.на
първия етаж на къщата, има знание за предложението на ищците за належащ ремонт
на покрива, също знание и за състоянието на покрива, доколкото не е опровергала
показанията на свидетелите на ищците-И. и С., че още от лятото на 2014 г., след разрушителната
градушка в София, се е повредил покрива и е имало теч към втория етаж, което
наложило ремонтирането на покрива. Въззивният съд намира за недоказано
възражението на ответницата, че не е било наложително подмяна на цялата
покривна настилка, тъй като в обратния смисъл са показанията на свидетеля И.,
също и писмената оферта с дата 01.07.2016 г. с посочено лице за контакт Х.С.и
показанията на свидетеля Сир, които водят до извода, че офертата от 01.07.2016
г.-която не е оспорена с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК, е тази, представена от свидетеля С.на ищците
и същата тя сочи площ за подмяна на покривната настилка с площ 165 кв.м.-
колкото се сочи площта на покрива и с офертите, представени от ищците на
ответницата също и толкова се сочи и от СТЕ да е площта на целия покрив на къщата. Поради това въззивният съд
намира, че е доказана необходимост от ремонт на целия покрив с площ около 165
кв.м., доколкото и показанията на
свидетеля на ответницата-Сир, не опровергават тази необходимост от подмяна на
цялата покривна настилка, нито такъв извод следва и от представената от
свидетеля С.на ищците оферта, също сочеща на нова настилка на целия покрив с
площ 165 кв.м. с материал „шлебах“ /метални керемиди/. Ремонтът се явява и
необходим такъв по смисъла на чл.41 от ЗС и съдебната практика по него, тъй
като е предизвикан от неочаквано събитие-градушка / тази над гр.София от м.юли
2014 г който факт е и общоизвестен и съдебноизвестен/ и с този ремонт се цели привеждане на покрива
като обща част на сградата в състояние, годно за използване по предназначение, в
този смисъл е установена съдебната практика с решения на ВКС. Показанията на
свидетелите И. и С. сочат на увреждания по материала „ондулин“, покриващ
покрива, навсякъде, и от наличието на теч само над едно от помещенията на
втория етаж не може да се извлече извод, че само в тази част над антрето е
трябвало да се извърши подмяна на покривната настилка, след като свидетелите
сочат, че материала е бил увреден на
повече места. За такъв необходим ремонт решение на етажните собственици не е
необходимо, разходите за такъв ремонт се явяват тежест на вещта, а не полза,
при което всеки от съсобствениците на общата част-покрива, следва да понесе
тази тежест съразмерно на частта си , определена по чл.30, ал.3, вр. чл.40,
ал.1, и чл.38, ал.1, от ЗС. Установява се от приетата СТЕ, че делът на ищците в
общите части на сградата е 54,20 %, а на ответницата- 45,80 % . От СТЕ и събраните писмени доказателства, представени
от ищците- акт обр.19, фактура от 25.07.2016 г. с фискален бон към нея, се
установява, че ищците са заплатили
5711,01лв. на фирма „Т.“ ЕООД за ремонта на покрива, тази сума
съответства на пазарните цени, а и по видими белези, установено от заключението
на СТЕ, описания в акт обр.19 ремонт с издател същата фирма, е и извършен.
Неоснователно е и възражението по
въззивната жалба за гаранционната отговорност за материала „ондулин“. Съгласно чл.115
и чл.126 от ЗЗП, рекламации на потребителска стока може да се предяви до
две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от
установяване на несъответствието с договореното ЗЗД, освен
ако търговецът съгласно чл.126 от ЗЗП не е предоставил търговска гаранция по
чл.117 от ЗЗП за по-дълъг срок. По делото обаче не са представени писмени
доказателства за такава по-дълга от 2 години гаранция за стока- материала
„ондулин“, доколкото предоставянето на търговска гаранция обаче за по-дълъг
срок от 2 години, става по начин, предвиден в чл.118 от ЗЗП, поради което
въззивният съд намира, че установяване срока на такава по-дълга гаранция от 2
години, в частност 10 и повече години, не може да се установява със свидетелски
показания или СТЕ, а само от производителя/търговеца, съгласно ЗЗП. А и
предявяването на рекламация е право на потребителя, евентуално на ищците, но не
и на ответницата, която няма в случая качеството потребители не може да предявява
чужди права. На второ място, въззивният съд намира това възражение за
неоснователно и предвид чл.265, ал.2 от ЗЗД, съгласно който срокът на
рекламации в сроителството - т.е. за извършени строителни дейности като направа
на покрив, е 5 години, който е изтекъл към 2014 г. дори, считано дори от 2008
г. когато най-късно ответницата признава, че е приключило изграждането на
покрива. Не е доказано по делото извършената подмяна на настилката на покрива
през 2016 г. да е некачествено извършена, поради което въззивният съд приема,
че работата е извършена качествено, и доколкото е ремонт на обща част на
сградата, е и в интерес на ответницата като етажен собственик, при което
последната дължи на ищците като етажни собственици припадащата й се част от
стойността на този необходим ремонт и разноските по него, направени от ищците,
по правилото на неоснователното обогатяване, доколкото е било налице и липса на
съгласие на ответницата за направата му, както правилно е обосновал
задължението на ответницата първоинстанционния съд, в съответствие със закона и
установената съдебна практика касаеща отношенията между съсобственици.
Неоснователно е и възражението на
ответницата за прихващане, предвид направеното от ищците насрещно възражение за
погасяване по давност. Възражението за погасяване вземането на ответницата по
давност въззивният съд намира за основателно, доколкото самата ответница твърди
ремонтът от нея на общи части на първия етаж да е извършен през 2008 г. /или
най-късно на 31.12.2008 г./, при което общата давност от 5 години е изтекла най-късно
на 31.12.2013 г., а възражението й за прихващане е заявено в хода на настоящето
дело с отговора на исковата молба от 30.01.2017 г. , т.е. след изтичане на
срока по чл.110, вр. чл.115, ал.2 от ЗЗД.
Ето защо ответницата дължи на
ищците сумата 2665,79 лв., представляваща припадащата й се част в размер на
45,80% от общата стойност на необходимите разноски за ремонт на покрива,
възлизащ ремонта на общо 5820,50 лв., платена тази сума от ищците на
изпълнителя, и която сума съответства и на пазарните цени.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции относно основателност на предявения иск, решението следва да се потвърди изцяло, вкл. и
в частта за разноските, определени от първоинстанционния съд правилно съобразно
изхода на спора ичл.78, 1 и ал.3 от ГПК, като по отношение на размера на
присъдените разноски страните не са направили оплаквания.
По разноските за
въззивната инстанция
При този изход на
спора пред въззивния съд, направените от въззиницата-ответник разноси остават в
нейна тежест.
Въззиваемите-ищци са
направили 450 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, които ответницата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, при липсата на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК,
следва да им заплати изцяло.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 259580 от
04.11.2017 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК № 309961 от 10.01.2018 г. в
частите относно разноските, постановени двете решения по гр.д.№ 69521/2016 г.
на СРС, 41 състав.
ОСЪЖДА Г.П.А. - Б., ЕГН:**********, с адрес
*** и съдебен адрес ***, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, на С.П.С.,
ЕГН:**********, и Б.Д.С., ЕГН:**********,*** и съдебен адрес ***, офис 107,
сумата 450 лева общо разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.