Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на десети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от
съдия Димитров гражданско дело № 10052 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Ищецът Д.И.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Ц.В. и придявил против Г.
ФОНД, *** иск за заплащане на обезщетение
за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП на 15.08.2017 г. в размер на сумата
от 40 000 лв., ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от
12.07.2018 г. до окончателното
й изплащане, както и за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата
от 2507,99 лв. – направени разходи за лечение,
ведно със законна лихва върху
посочената сума от датата на
извършване на разходите до окончателното
им изплащане.
Твърди,че виновен за катастрофата е водачът на лек автомобил марка "Дачия", модел "Логан", с peг.
№ ****** И.Г.Б., което е
установено със споразумение, със силата на присъда, по НОХД
№ / 2018 г. на Районен съд гр.Русе.
Управляваното от виновния водач МПС не е имало валидна
застраховката за гражданска отговорност.
Твърди,че в следствие неправомерното поведение на водача
на горния автомобил довело до катастрофата е получил счупване на дясната бедрена
кост,охлузване на дясното коляно,
кръвонасядане на дясната подбедрица, дясното ходило, лявото коляно, лявото ходило. Бил е опериран,търпял е силни болки и страдания в продължение на дълъг
период от време, извършил е и разходи във връзка с лечението си.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът Г.
ФОНД, *** оспорва предявения
иск по основание и размер.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който се е съгласил
да пътува в мотоциклет, управляван от водач, който
е употребил алкохол в негово присъствие преди ПТП и който с действията си като
водач очевидно е застрашавал безопасността на пътниците. Оспорва
и претенциите за неимуществени и имуществени вреди като прекомерно
завишени по размер.
Моли съда да отхвърли иска,а ако прецени,че е основателен
да приеме,че е завишен по размер. Претендира разноски.
Помагачът на ответника И.Г.Б., ЕГН ********** не е изразил становище по делото и не се явява или
представлява в съдебно заседание.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото споразумение по НОХД № 2090 от 17.01.2018 г. на РРС се
установява,че И.Г.Б.
като водач на лек автомобил марка "Дачия", модел "Логан", с per. № ****** се е
признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.З, б."а", пр.2, вр. ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от
шест месеца, което да бъде
изтърпяно в затворническо заведение при първоначален
общ режим.
В споразумението е посочено,че при ПТП-то на 15.08.2017
г. виновния водач е нарушил чл.37, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата - при
завиване наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни
средства, като не пропуснал насрещно
движещото се пътно превозно средство - мотоциклет марка „Пежо“, модел
„Елизио ДМ100“ с per. № ******,при което е причинил средни телесни повреди на две лица,срез които и
ищецът по делото.
За лекия
автомобил не е имало застраховка за Гражданска отговорност към датата на
ПТП-то.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
която се възприема от съда като дадена професионално и безпристрастно , се установява,че
като следствие от удара Д.И.Д. е получил диафизарно счупване на дясната
бедрена кост,
охлузване на лицето и дясното
коляно, кръвонасядане на дясната подбедрица, дясно ходило, лявото
коляно, лявото ходило. Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалият е получил в МБАЛ гр.Русе, където по спешност десният долен крайник е бил поставен на
екстензия, а след проведена
предоперативна подготовка планово на 21.08.2017г. пострадалият е бил опериран. Под обща
анестезия е било извършено: „закрито наместване на фрактурата
и стабилизиране с интрамедуларен
заключващ пирон “. След стабилизиране на общото състояние, пострадалият е бил изписан от болницата
на 04.09.2017г. като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и лекарства. Фрактурата на дясната бедрена
кост е зараснала окончателно за срок от 4 месеца,
след което пострадалият е провел рехабилитация поради контрактурите на ставите на десния
крак. Общо оздравителният период при ищеца е приключил
за срок от
6 месеца.
През посоченият период, ищцецът е търпял - болки и страдания, като през първите
30 дни непосредствено след злополуката и около 3-4 седмици по време на
проведената рехабилитаиця, болките при ищеца
са били с интензивен характер. Към настоящият момент счупената бедрена кост при
ищеца е зараснала окончателно. От извършената коста операция е останал линеен белег под
дясната тазобедрена става и малки странични
белези от застопоряващите 4бр. винтове. Ищецът вече се
предвижва самостоятелно, без помощни средства
и с нормална походка.
От заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което
се възприема от съда като професионално и обективно , се потвърждава механизма
на ПТП-то установен в споразумението одобрено от Районен съд - Русе . Скоростта
на лек автомобил
Дачия Логан, към момента на
удара е
22,30км/ч.
, а на мотоциклет Пежо - 67,7 км/ч . Според експерта
няма
данни преди настъпване на процесното ПТП двамата участници да са предприемали
спиране, като при
своевременно такова ударът е бил предовтвратим и за
мотоциклетиста.
Св.Венета Дочева /майка на ищеца/ установява,че в
болницата синът й е бил много зле,в тежко състояние,целия прежълтял.След
операцията на десния крак изобщо не можел да се обслужва сам,бил постоянно на
легло,което състояние продължило и след изписването му поне още месец.
Постоянно бил на обезболяващи лекарства,психически също бил много подтиснат,въпреки
възстановяването си и понастоящем накуцва.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционния
фонд изплаща на увредените
лица
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания причинени на територията
на Република България от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото е установена
фактическата обстановка при настъпване
на ПТП-то , противоправното поведение на водача на лек автомобил лек автомобил
Дачия Логан, per. № Р 9653
АМ И.Г.Б. / нарушение
на чл.37,ал.1
от ЗДвП установено със споразумение приравнено на влязла в сила присъда/ , последствията за ищеца от катастрофата , както и факта, че за управлявания
от виновния водач автомобил не е имало валидна застраховка «Гражданска отговорност».
Възражението на ответника, че пострадалия е
съпричинил вредоносния резултат
като е пътувал на
мотоциклет управляван от водач
употребил аркохол не се възприемат
от съда, тъй като не бе установено,
че това найстина е така. От Констативен протокол за ПТП № 905/208 от 15.08.2017 г. по описа на
Од на МВР -Русе е видно, че водачът на мотоциклета не е притежавал
свидетелство за правоуправление
,но възражение в тази насока от ответника не е направено.
Поради изложените съображения,
съдът намира, че предявеня иск за претърпени неимуществени
вреди е ОСНОВАТЕЛен.
Неговия размер следва да се определи съгласно правилото
на чл. 52 ЗЗД, което предвижда,
че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда
по справедливост.
При определяне размера на дължимото обезщетение
съдът следва да вземе пред
вид характера и степента на уврежданията,
претърпените интензивни болки и страдания през първите няколко
дни след злополуката и след операцията на дясното
бедро,
продължилите по-леки такива около месец-два,
а също неудобствата продължили около 6-7 месеца – първоначално пълна невъзможност от самообслужване , а впоследствие затруднения при движенията и обслужването.
следва да се отчете
и факта на настъпилото възстановяване на пострадалия от уврежданията /макар да й предстои
още една операция за изваждане
на стабилизаторите/, но също и това, че е психически затормозен от преживения инцидент
и изпитва страх за пълноценния си живот след катастрофата
.
На основание изложеното,
съдът намира, че искът за
неимуществените вреди е основателен за сумата от 30 000 лв. Съдът намира този
размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищеца болки
и страдания , тяхната продължителност и интензитет и отговаря на принципа
на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения размер до претендирания от 40 000 лв. искът
за обезщетяване на неимуществените вреди е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Претенцията на ищцата за имуществени
вреди в размер от 2507,99 лв. е изцяло основателен-доказан е от приложените писмени доказателства.
Лихва върху определения размер на обезщетението
се дължи от датата на
нейната изискуемост – в
случая от датата на официалния отказ,
направен от ГФ на 12.07.2018 г., поради което съдът следва
да уважи начисляването на лихвата от тази
дата до датата
на окончателното изплащане на главницата.
Съобразно този изход на делото ответникът
следва да заплати на
адвокатско дружество В. и Бачева сумата от 1716 лв. –адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА с ДДС,а по сметка на
СГС държавна такса в размер на 1200 лв.
С
оглед изхода на спора ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника
разноски в размер на 138 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. ф.
*** да заплати
на Д.И.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Ц.В., със съдебен адрес:***, офис 5 на основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди настъпили при ПТП на 15.08.2017
год. в размер на 30 000 лв. и имуществени вреди в размер на 2507,99
лв., ведно със законна лихва върху
посочените суми от 12.07.2018 г. до окончателното им изплащане и ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за неимуществените вреди над уважения
размер от 30 000 лв. до претендирания такъв от 40 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г. ф. *** да заплати на адвокатско дружество В. и Б. сумата от 1716 лв. –адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА с ДДС,а по сметка на
СГС държавна такса в размер на 1200 лв.
ОСЪЖДА Д.И.Д.,
ЕГН ********** да заплати на Г. ф.
*** разноски в размер на 438
лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на И.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***.-помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: