Р Е Ш Е Н И Е
№
436
гр.
Велико Търново, 7.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести
състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.Ф., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 375 по описа на Административния съд
за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, във вр. чл. 144
и чл. 156 от ДОПК, във вр. чл. 4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.
Жалбоподателят
Б.К.Б. ***, чрез ***Ч. от ВТАК оспорва акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 6849-1/01.06.2016 г. на старши експерт при дирекция
„МДТ“ в община Велико Търново, изменен с решение №89/29.05.2019 г. на директора
на дирекция „МДТ“ при община Велико Търново, като с решението се потвърждава
акта в частта му досежно установените задължения за данък сгради и такса смет
за имот с партиден номер 83112281435001
– недвижим имот с административен адрес ***.
В
жалбата се релевира, че имотът намиращ се на ул. „Иван Сарафов“ № 5, с Решение
№ 18/04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г. и Решение № 261/25.06.2015 г. по
гр.д. № 5981/2014 г. и двете по описа на ВКС е отнета ½ идеална част от
имота в полза на БАКБ. Твърди, че за процесният имот ТБО и ДНИ са заплатени в
Общинска банка – Велико Търново през 2013 г. Иска се отмяната на потвърдения от
ответника АУЗД.
Ответникът
по делото - директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико
Търново не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред приходния орган е започнало по повод на общо две декларации по чл.14 от ЗМДТ, както следва:
1/
вх.№723/16.02.2009 г., за имот с партиден номер 8311281435001, с административен адрес гр.
Велико Търново, ул. „Ген. Иван Сарафов“ № 35, вх. А, ап. 9, представляващ
сграда.
2/
вх. №725/16.02.2009 г. за недвижим имот с партиден № **********, с административен
адрес гр. Велико Търново, ул. „Полтава“ № 11, вх. Д, ап.6, представляващ
сграда.
Видно
е от представената пред съда преписка, жалбоподателят е оспорил посочения
установителен акт по административен ред с жалба вх. №94ББ-327-1/27.05.2019 г.
пред директора на дирекция „Местни данъци и такси“, който в качеството си на решаващ орган
съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК във вр. чл.4, ал. 5 от ЗМДТ, се е произнесъл с
решение, с което е изменил АУЗД № 6849-1/01.06.2016 г. на старши експерт при
дирекция „МДТ“ в община Велико Търново, като в частта за установените с него
задължения за имот с административен адрес
гр. Велико Търново, ул. „Полтава“ № 11, вх. Д, ап.6, същият е отменен,
като неправилен и незаконосъобразен. В останалата му част процесният АУЗД е
потвърден.
С
решението си ответникът е изложил доводи, че по отношение на имот с
административен адрес гр. Велико Търново, ул. „Ген. Иван Сарафов“ № 35, вх. А,
ап. 9, не са представени доказателства, че имотът е отнет в полза на БАКБ. Прието
е, че направената справка в ИКАР – служба по вписванията, показва възбрана и
вписване на искова молба срещу длъжника Б.К.Б., но не и възлагане на имота в
полза на БАКБ. В предвид изложеното с Решение № 89/29.05.2019 г., издадено от
директор на дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново е потвърден АУЗД №
6849-1/01.06.2016 г. на старши експерт при дирекция „МДТ“ в община Велико
Търново, в частта за установени задължения, касателно засягащи имот с административен адрес гр. Велико Търново, ул.
„Ген. Иван Сарафов“ № 35, вх. А, ап. 9.
Недоволен
от това решение, жалбоподателят е оспорил пред настоящия съд потвърдената с
посоченот решение част на АУЗ, като въз основа на тази жалба е образувано и
настоящото дело.
Приобщени
към доказателствения материал са приложените по опис към жалбата документи.
Като
писмени доказателства по делото са приети освен материалите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения АУЗ по чл.107,ал.3 от ДОПК,
изпратена от ответника с писмо регистрационен индекс и дата 97 ББ-4747-1#1/26.06.2019
г., ведно с Решение №65 /28.12.2011г., Наредбата за определяне и администриране
на местните данъци на територията на Община Велико Търново - стр. 1 до стр.18;
Решение №68 /28.12.2011г., в едно с Наредбата за определяне и администриране на
местните такси и цените на услуги на територията на Община Велико Търново -
стр. 19 до стр.46; Справка за изчисляване на данъчна оценка за имот с партиден
№ 8311281435001 за периода 2011-215г. - стр. 47 до стр.51; Заповеди на кмета на
Община Велико Търново за периода о 2011 до 2015г., относно определяне границите
а организираното сметосъбиране и сметоизвозване - стр. от 52 до стр.66;
Комплексно разрешително и АОС за депо за твърди битови отпадъци лист 67 до
л.86; Фактури за заплатени услуги за извършение дейности по поддържане на
териториите за обществено ползване, извозване и събиране на битови отпадъци
стр. 87-стр.397; Договор за експлоатация и стопанисване на депо за неопасни
отпадъци, в едно с приложените към същия документи - листи от 1 до 39; Договори
и допълнителни споразумения с „ТИТАН - АС" ЕООД за почистване и поддържане
чистотата на улици, площади, тротоари, стълбища и др. територии за обществено
ползване в община Велико Търново- листи от 40 до 68; Договори и допълнителни
споразумения с „НЕЛСЕН - ЧИСТОТА" ООД за сметосъбиране и сметоизвозване на
битови отпадъци на територията на гр. Велико Търново, С. Шереметя, с. Малки
чифлик и с. Арбанаси - листи от 69 до 133; Длъжностна характеристика за
длъжността „общ работник" ОП"Зелени системи" - Трудови договори
на работници от ОП „Зелени системи" Велико Търново - листи от 398 до 421;
Договор с „Инвестстрой“ ЕООД за организирано събиране и транспортиране на
отпадъци лист. 422 до 424; Договор с „Инвестстрой“ ЕООД за изграждане,
поддържане и почистване на обществени площи листи от 425 до 430; Избор на „Скорпион инвестрой“ за изпълнител на
поръчка за изграждане на депо - лист 431-443; Договори с НЕЛСЕН ЧИСТОТА ООД за
поддържане на улици и снегопочистване листи от 444 до 450; Договори за
възлагане на обществена поръчка с предмет „избор на оператор за експлоатация и стопанисване
на регионалната система за управление на отпадъците в регион Велико
Търново..." , договори и допълнителни споразумения за извършване на
услугите по чл. 62 от ЗМДТ - листи от 451 до 490.
В
о.с.з. от 09.09.2019 г. настоящият съдебен състав изрично е указал на
жалбоподателя да представи доказателства за твърдените от него обстоятелства
досежно собствеността на процесния имот и заплащането на данъка върху сградите
и ТБО. Жалбоподатхелят е предупреден, че в случай, че такива доказателства не
бъдат представени, съдът ще приеме тези
обстоятелства за неустановени.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу годен за
оспорване акт. В това отношение съдът съобрази, че оспореният административен
акт е изменен в частта за установените с него задължения за имот с
административен адрес гр. Велико
Търново, ул. „Полтава“ № 11, вх. Д, ап.6 и изрично потвърден от ответника по
делото в останалата част с неговото решение, което е процесуална предпоставка
за допустимост на оспорването (арг. от чл.4, ал.1 от ЗМДТ вр. чл.144, ал.1 от ДОПК). От друга страна това решение е връчено на жалбоподателя на 03.06.2019г.,
а жалбата е подадена до съда на 14.06.2019г., което я прави допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна по съображенията, изложени по-долу.
Следва да се отбележи, че задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови
отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично
регламентирано в чл.162,ал.2,т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл.166,ал.1 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите
имоти този ред е предвиден в чл.4,ал.1 от ЗМДТ, според който установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. В разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК
посочва, че на обжалване пред съда подлежи ревизионният акт в частта, която не
е отменена при обжалването по административен ред, което предвид чл.144,ал.1 от ДОПК означава, че когато става въпрос за АУЗД на обжалване пред съда подлежи самият
акт, а не решението на решаващия орган, с което той е потвърден. Съобразно
изложеното и предвид приложимия процесуален закон ДОПК, съдът следва да извърши
проверка на законосъобразността на АУЗД.
След
извършване на служебна проверка за валидността на акта съдът установи, че
същият е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му и като
такъв е валиден административен акт. Безспорно е, че в изпълнение на
чл.59,ал.2, т.4 от АПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК, всеки един административен акт трябва да
съдържа мотиви, които да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен
подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на фактите и на
правото. При издаването му, административният орган изрично се е позовал на законовите
разпоредби от ЗМДТ решения на Общинския съвет и подзаконови административни
актове, послужили за определяне размера на публичните задължения, като по този начин съдържащите се в
тях фактически разяснения заместват изискуемата обосновка на оспорения
административен акт и съгласно константната съдебна практика, няма пречка
относими към издаването на индивидуалния административен акт данни да се
съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи постановяването му. Освен
това, се допуска фактическите и правни основания да бъдат изложени от
горестоящия орган в решението му, отделно от самия административен акт в
съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване, дори допълнително в
уведомителното писмо до лицето, адресат на акта или в съпроводителното писмо, с
което жалбата се изпраща за разглеждане до съда. Това е изцяло в съответствие с
ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г., което не е загубило сила и като всяко
тълкувателно решение на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително за
органите на съдебната и на изпълнителната власт, както и за органите на
местното самоуправление.В конкретния случай горестоящият орган действително е
изложил в потвърдителното си решение мотиви за издаване на акта, от които съдът
може да установи налице ли са основанията за издаване му по чл. 107, ал. 3 ДОПК, кой е данъчният обект,
данъчният период и данъчната ставка.
Пред
настоящата инстанция е спорен въпросът за дължимостта и размерът на ТБО и ДНИ
за периода от 2011г. до 2015г. и начислените лихви за забава, като по отношение
на недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Ген. Иван Сарафов“ № 5,
вх. А, жалбоподателят твърди, че с решение № 18/04.02.2015 г. по гр.д. 3396/2014 г. по описа на ВКС
неговата ½ ид.ч. е отнета в полза на БАКБ /другото цитирано решение на
ВКС е неотносимо за този конкретно имот/, поради което и установените с акта
публични задължения не се дължат от него.
За
преценката на материалната законосъобразността на оспорения акт е от значение
налице ли са били предпоставките за възникване на задължение за заплащане на
ДНИ и ТБО от жалбоподателя за всяка от годините за периода 2011 - 2015г.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че на 23.12.2008 г., Б.К.Б.
и С.К.Б.даряват на дъщеря си – Е.Б.Б.апартамент в гр. Велико Търново, ул. „Ген.
Иван Сарафов“ № 5, вх. А /НА № 1966, дело 1132/2008 г. – л. 15 от делото/, като
дарителите са запазили безвъзмездно и пожизнено правото на ползване и обитаване
върху дарения имот. На 16.02.2009 г., Е.Б.Б.е подала декларации по чл.14 от ЗМДТ /л.11 от делото/, за имот с партиден номер 8311281435001 и административен адрес в гр.
Велико Търново, ул. „Ген. Иван Сарафов“ № 5, вх. А. В таблица 2 на подадената
декларация е отбелязано, че ползватели са Б.Б. и С.Б., като в таблица 5 е
вписано, че всеки ползвател има по ½ идеална част от правото на
ползване, както и че жилището е основно и за двамата. С решение № 18/04.02.2015
г. по гр.д. 3396/2014 г. по описа на
ВКС, договорът от 23.12.2008 г. сключен с НА № 1966, дело 1132/2008 г. е
признат за недействителен на осн. чл. 135 от ЗЗД по отношение на
„Българо-американска кредитна банка“ АД /БАКБ/ до размер на ½ ид.ч. от
прехвърления имот, собственост на дарителя Б.К.Б.. В последствие е издаден и оспореният
в настоящото производство акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №6849-1/01.06.2016 г. за имот с партиден номер 8311281435001, с който се установяват ДНИ
и ТБО за 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., както следва: ДНИ - 93,40
лв. главница и 72,86 лв. лихва и ТБО – 97,15 лв. главница и 27,34 лв. лихва.
Предвид
основният довод на жалбоподателя, а и съобразявайки правната природа на ДНИ и
ТБО, както и дължимостта им от собственика/ците или ползватя/те /арг. чл. 11 и
чл. 12 от ЗМДТ/, следва да се уточни, че искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е облигационен иск, който представлява
средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема
увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него – т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора”
/чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо
кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от
уважаването му се изразяват в това, че атакуваното правно действие –
увреждащата сделка – остава действителна за страните по нея /прехвърлител и
приобретател/, но се счита за
недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може
да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя /Тълкувателно
решение №.5/29.12.2014 по тълк. д.№.5/13, ОСГТК на ВКС/. На тази плоскост, несъмнено
се налага изводът, че извършеното от Б.К.Б. с НА № 1966, дело 1132/2008 г. дарение
е недействително само и единствено по отношение на „Българо-американска кредитна банка“ АД. За
страните по нея, както и за всяко трето лице, в това число и за общинската
администрация, тази сделка е действителна и поражда целените правни последици. От
друга страна и въпреки изрично дадените в о.с.з. от 09.09.2019 г. указания, жалбоподателят
не е представил доказателства за промяна в собствеността на процесния имот,
както и за заплащането на ДНИ и ТБО за 2013 г.
Мотивиран от тази фактическа и правна обусловеност, съдът, приема, че Б.К.Б.
безспорно е ползвател на апартамент №9, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Ген.
Иван Сарафов” №5А.
В
контекста на изложеното и по арг. на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания. Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗМДТ предвижда, че задължен за
данъка върху облагаемия недвижим имот е собственикът на същия, като едно от
изключенията от това правило е въведено с чл.11 ал.3 от ЗМДТ, а именно че при
учредено вещно право на ползване върху недвижимия имот, данъчно задължено лице
е ползвателят. Цитираната разпоредба определя и кръга на лицата, дължащи ТБО,
по силата на препращащата разпоредба на чл. 64 от ЗМДТ, според чийто текст, таксата се заплаща от собственика на
имота, респ. при учредено вещно право на ползване - от ползвателя. Когато върху
облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване е притежание на няколко лица, каквато е настоящата хипотеза, те дължат
данък съответен на частите си /чл. 12, ал.1 от ЗМДТ/. Действително, съгласно
ал.2 на чл. 12 от с.з., всеки от съсобствениците на имота, респ. от
съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот
за сметка на останалите. Несъмнено обаче, тази хипотеза не е приложима в
случая, доколкото първо - законодателят е предвидил една възможност, но не и
задължение за ползвателя или собственика и второ – тази формулировка, предполага
доброволно плащане на задължението. Отчитайки обстоятелството, че ползвателите
в конкретния казус са двама и липсва доброволно плащане, съдът приема, че следва
всеки от ползвателите да плати данък съответен на частите си, а оспореният в
настоящото производство АУЗД е издаден за съответната част от имота.
Отделно
от изложеното, според чл.14 ал.1 от ЗМДТ, за новопостроените или придобитите по
друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право,
уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на
имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти, а според ал.5 -
подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва
останалите съсобственици или ползватели. Данъкът се заплаща независимо дали
недвижимите имоти се използват или не (чл.13). Като за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи
с 50 на сто намаление (чл.25 ал.1) и съгласно чл.19 ал.1 данъкът се определя
върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която
се дължи.
Както
аргументира по-горе, от представените по делото доказателства се установява, че
Б.К.Б. и С.К.Б.даряват на дъщеря си – Е.Б.Б.апартамент в гр. Велико Търново,
ул. „Ген. Иван Сарафов“ № 5, вх. А /НА № 1966, дело 1132/2008 г. – л. 15 от делото/,
като дарителите са запазили безвъзмездно и пожизнено правото на ползване и
обитаване върху дарения имот. Тези обстоятелства са отразени и в подадената от
собственика декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ. В същата е посочено и че ползваното жилище с РЗП
- 78.27 кв.м. е основно за Б.К.Б. и С.К.Б.. В §1, т.2. от Допълнителната
разпоредба на ЗМДТ е посочено, че "Основно жилище" е имотът, който
служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото
семейство през преобладаващата част от годината, т.е. основно е жилището, в
което данъчно задълженото лице живее през преобладаващата част от съответната
година, за която се дължи данък върху недвижимия имот. Предвид факта, че е в
декларацията е посочено, че жилището е основно за него и съпругата му, то
жалбоподателят ползва предвиденото в чл.25, ал.1 от ЗМДТ намаление на данъка
върху недвижимите имоти за основно жилище в размер на 50 на сто.
По
отношение на определянето на таксата за битови отпадъци от правна страна чл. 62
от ЗМДТ /в актуалната редакция/ предвижда, че таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ /в актуалната редакция/ за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща
необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при
които не следва да се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 от ЗМДТ /в актуалната редакция/ и те са следните: за сметосъбиране и
сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци -
когато няма такива. В чл. 9 от ЗМДТ
е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги, а съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, Общинският съвет определя с
наредбата по чл. 9 от ЗМДТ реда, по който лицата, неизползващи услугата през
съответната година или през определен период от нея, се освобождават от
заплащане на съответната такса. Тази такса се дължи по силата на закона - чл. 64, ал. 1
от ЗМДТ (изм.) вр. чл. 11, ал. 1
от ЗМДТ и не е необходим специален акт, установяващ нейното
основание и размер, за да е изискуемо това публично вземане. За дължимостта е
важно да се установи дали лицето е собственик/ползвател на определен имот, дали не следва да бъде освободен от ТБО
по силата на специална разпоредба и дали задължението не е погасено чрез
заплащане или по друг начин. Въз основа на
нормата на чл. 71, т. 1
от ЗМДТ /в актуалната редакция/ таксата за сметосъбиране и
сметоизвозване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. По
аргумент за обратното би следвало във всички случаи, когато общината предоставя
тази услуга в района, в който се намира процесния имот, таксата да се дължи,
независимо дали в имота се генерират отпадъци или не.
Местната
такса за битови отпадъци се заплаща за
трите вида услуги, визирани в чл.62 от ЗМДТ /в актуалната редакция/, като
размера се определя за всяка една услуга по отделно - сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа, ако има такива
изградени в съответното населено место, и услугата чистота на териториите за
обществено ползване. На основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ /в актуалната редакция/ границите на районите
и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата
за сметоизвозване, се определят със заповед на кмета на общината, като в
настоящия случай са издадени заповеди на кмета на Община Велико Търново. Така
от представените по делото писмени доказателства по безспорен начин се
установява, че ползваният от жалбоподателя недвижим имоти попада в райони, в
които са реално предоставяни услугите по чл. 62 от ЗМДТ. След като
жалбоподателят е лице, което е задължено да заплаща данък върху недвижими имот,
върху който е със запазено право на ползване и обитаване върху дарения имот, той
е задължен да заплаща и ТБО за същите имоти. Налице са предвидените в
посочената правна норма материалноправни предпоставки за дължимостта на такса
битови отпадъци за ползваният от Б.К.Б. имот.
По
отношение на правилността на изчисления като математически стойности от
административния орган размер на задълженията през процесния период, настоящият
съдебен състав съобрази, че за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г.
с решение №754/17.12.2009г.
на Общински съвет-Велико Търново данъкът върху недвижимите имоти се определя в
размер на 2,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10,
ал.1 от ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се дължи. С решение
№1173/20.01.2011г. и №1172/20.01.2011г.
на Общински съвет-Велико Търново, раздел.1,т.1,т.1.2, таксите за битови
отпадъци, отнасящи се за жилищни имоти в гр. Велико Търново се определят на
база 1,3 промила върху данъчната оценка.
При
тези стойности и след елементарни аритметични изчисления, и съобразявайки, че
по данни от подадена декларация, за жалбоподателят този имот се явява основно
жилище съгласно чл. 25 от ЗМДТ и чл. 18 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните данъци и такси на територията на Община Велико
Търново, съдът констатира, че при данъчна оценка /ДО/ на имота за 2011 г. в
размер на 30502,20 лв., ДНИ е в размер на 38,13 лв. /(30502,20 * 2,5) /1000 * 50 %/,
а дължима от жалбоподателят е сумата от 19,06 /½ от 38,13 лв./ и
съответна лихва, респ. ТБО е в размер на 39,65 лв., а дължима от
жалбоподателят е сумата от 19,82 лв. /½ от 39,65 лв./ и съответна лихва.
Тъй като размерът на ТБО и ДНИ е по-голям от установения с процесния АУЗД, акта
не подлежи на изменение в тази му част.
За периода 01.01.2012г. - 31.12.2012г. с решение № 65/ 28.12.2011г.
на Общински съвет-Велико Търново, данъкът върху недвижимите имоти се определя в
размер на 2,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1
януари на годината, за която се дължи. С решение №68/28.12.2011г. на Общински
съвет-Велико Търново, раздел.1, т.1,т.1.1.1 таксите за битови отпадъци,
отнасящи за жилищни и вилни имоти на граждани за гр.В.Търново се определят на
база 1,3 промила върху отчетната стойност на имота. Съобразявайки, че по данни
от подадена декларация, за жалбоподателят този имот се явява основно жилище
съгласно чл. 25 от ЗМДТ и чл. 18 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните данъци и такси на територията на Община Велико Търново,
съдът констатира, че при данъчна оценка /ДО/ на имота за 2012 г. в размер на 30298,40
лв., ДНИ е в размер на 37,87 лв. /(30298,40 * 2,5) /1000 * 50 %/,
а дължима от жалбоподателят е сумата от 18,94 лв. /½ от 37,87 лв./ и
съответна лихва, респ. ТБО е в размер
на 39,38 лв., а дължима от жалбоподателят е сумата от 19,69 лв. /½ от
39,38 лв./ и съответна лихва. Тъй като размерът на ТБО и ДНИ е по-голям от
установения с процесния АУЗД, акта не подлежи на изменение в тази му част.
За периода 01.01.2013г. - 31.12.2013г. с решение №
65 /28.12.2011г. на Общински съвет-Велико Търново данъкът върху недвижимите
имоти се определя в размер на 2,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл.10, ал. 1 от ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се
дължи. С решение №68/28.12.2011г. на Общински съвет-Велико Търново, раздел.1,
т.1,т.1.1.1 таксите за битови отпадъци, отнасящи за жилищни и вилни имоти на
граждани за гр.В.Търново се определят на база 1,3 промила върху отчетната стойност на
имота. Съобразявайки, че по данни от пададена декларация, за жалбоподателят
този имот се явява основно жилище съгласно чл. 25 от ЗМДТ и чл. 18 от Наредбата
за определянето и администрирането на местните данъци и такси на територията на
Община Велико Търново, съдът констатира, че при данъчна оценка /ДО/ на имота за
2013 г. в размер на 29890,80 лв., ДНИ е в размер на 37,36 лв. /(29890,80
* 2,5) /1000 * 50 %/,
а дължима от жалбоподателят е сумата от 18,68 лв. /½ от 37,36 лв./ и
съответна лихва, респ. ТБО е в размер
на 38,85 лв., а дължима от жалбоподателят е сумата от 19,43 лв. и съответна
лихва. В тази си част АУЗД е съответен в стойностно отношение на изчисленото от
съда, поради което не подлежи на отмяна.
За периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. с решение №
65 /28.12.2011г. на Общински съвет-Велико Търново данъкът върху недвижимите
имоти се определя в размер на 2,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл.10, ал. 1 от ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се
дължи. С решение №68/28.12.2011г. на Общински съвет-Велико Търново, раздел.1,
т.1,т.1.1.1 таксите за битови отпадъци, отнасящи за жилищни и вилни имоти на
граждани за гр.В.Търново се определят на база 1,3 промила върху отчетната стойност на
имота. Съобразявайки, че по данни от пададена декларация, за жалбоподателят
този имот се явява основно жилище съгласно чл. 25 от ЗМДТ и чл. 18 от Наредбата
за определянето и администрирането на местните данъци и такси на територията на
Община Велико Търново, съдът констатира, че при данъчна оценка /ДО/ на имота за
2014 г. в размер на 29687,00 лв., ДНИ е в размер на 37,11 лв. /(29687,00
* 2,5) /1000 * 50 %/,
а дължима от жалбоподателят е сумата от 18,55 лв. /½ от 37,11 лв./ и
съответна лихва, респ. ТБО е в размер
на 38,85 лв., а дължима от жалбоподателят е сумата от 19,30 лв. и съответна
лихва. В тази си част АУЗД е съответен в стойностно отношение на изчисленото от
съда, поради което не подлежи на отмяна.
За периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. с решение №
65 /28.12.2011г. на Общински съвет-Велико Търново данъкът върху недвижимите
имоти се определя в размер на 2,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл.10, ал. 1 от ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се
дължи. С решение №68/28.12.2011г. на Общински съвет-Велико Търново, раздел.1,
т.1,т.1.1.1 таксите за битови отпадъци, отнасящи за жилищни и вилни имоти на
граждани за гр.В.Търново се определят на база 1,3 промила върху отчетната стойност на
имота. Съобразявайки, че по данни от пададена декларация, за жалбоподателят
този имот се явява основно жилище съгласно чл. 25 от ЗМДТ и чл. 18 от Наредбата
за определянето и администрирането на местните данъци и такси на територията на
Община Велико Търново, съдът констатира, че при данъчна оценка /ДО/ на имота за
2014 г. в размер на 29483,20 лв., ДНИ е в размер на 36,85 лв. /(29483,20
* 2,5) /1000 * 50 %/,
а дължима от жалбоподателят е сумата от 18,42 лв. /½ от 36,84 лв./ и
съответна лихва, респ. ТБО е в размер
на 38,32 лв., а дължима от жалбоподателят е сумата от 19,16 лв. и съответна
лихва. В тази си част АУЗД е съответен в стойностно отношение на изчисленото от
съда, поради което не подлежи на отмяна.
Предвид
изложеното, оспореният АУЗД № 6849-1/01.06.2016 г. е материално
законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, на Община Велико Търново не се следват разноски, доколкото
такива не са поискани.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.К.Б. *** против акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3
от ДОПК №6849-1/01.06.2016 г. на старши експерт при дирекция „МДТ“ в община
Велико Търново, изменен с решение №89/29.05.2019 г. на директора на дирекция
„МДТ“ при община Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: