№ 454
гр. В., 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420100213 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл.
150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.В.” ЕАД гр. В. e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу П. Н. Ш., за сумите от: 137,71 лв. - главница за периода
от 30.11.2020 г. - 30.06.2022 г., 23,51 лв. лихва върху главницата за периода от
31.12.2020 г. до 24.08.2023 г., както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 03.10.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноските по делото – 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 25,00лв. държавна такса.Вземането произтича от потребена и
незаплатена топлинна енергия.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като
след указания до заявителя, последният е предявил искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че за периода от 30. 11. 2020 г. до 30. 06. 2023 г. ответникът му
дължи сумата от 137,71 лв., представляваща незаплатени суми: за отопление, битово
горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в жилище с
адрес: гр. В., ж.к.“ Д. ”, **
Въпреки многократно отправяните покани за доброволно уреждане на
взаимоотношенията помежду им, същото не е сторено до момента, което му дава
основание да предяви претенциите си по съдебен път като претендира:
- заплащане на сумата от 137,71 лв. - главница за периода от 30.11.2020 г. -
30.06.2022 г., която представлява размера на стойността на консумираната и
незаплатена топлинна енергия;
- заплащане на сумата от 23,51 лв., която представлява размера на обезщетението
за забавено плащане считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода
31.12.2020 г. до 24.08.2023 г.;
1
Моли съдът да установи съществуването на претендираните вземания така, както
са заявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор назначеният особен представител на ответника оспорва
предявените искове.
Посочва, че не е доказано правото на собственост на ответника за процесния
имот, поради което не е потребител на топлинна енергия.Оспорва верността на
представените Справки за незаплатени суми и дължими лихви, като намира, че
същите не отразяват действителното фактическо положение.Отправя се искане съдът
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т. В.” ЕАД на потребители в гр. В..
По делото е приложена заповед № 1445/16.08.2018 година, издадена от Кмета на
Община В., от която се установява, че считано от 16.08.2018 г. до 13.02.2019 г.
ответникът П. Н. Ш. е настанен в проецсния имот, посочен в заявлението.
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от
ответника.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, представлява самостоятелен обект в
жилищна сграда с адрес : гр. В., ж.к.“ Д. ”, ** Сградата е в режим на етажна
собственост и в нея е изпълнена сградна инсталация за отопление и битово горещо
водоснабдяване. Захранването с топлинна енергия се осъществява от абонатна станция
№ 280. Посочено е, че нормативната уредба за начисление на количеството енергия и
за сградна инсталация е спазена. Посочено е, че в процесния период дължимата цена
на топлинна енергия възлиза на претендираната от топлификационното дружество.
Вещото лице е дало заключение, че размерът на лихвите за забава от падежа на всяко
месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е 23,34 лева.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл.
150 ЗЕ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал
в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;
- че между страните е съществувало облигационно отношение за продажба на
топлинна енергия при общи условия, по силата на което ищецът е доставил топлинна
енергия до процесния недвижим имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и/или за битово
горещо водоснабдяване;
- потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и
2
стойностите й през исковия период.
От представените доказателства не се установява наличието на втората и третата
от изброените предпоставки, а именно, че за процесния период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди.
През процесния период относно облигационното отношение между страните
приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат
клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване,
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
Според посочената по-горе нормативна уредба може да се направи извод, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост. За установяване качеството на
потребител на енергия за битови нужди на ответника, ищецът е представил заповед №
1445/16.08.2018 година, издадена от Кмета на Община В., от която се установява, че
считано от 16.08.2018 г. до 13.02.2019 г. ответникът П. Н. Ш. е настанен в проецсния
имот, който е Общинска собственост. С приетото по делото доказателство не се
установява нито право на собственост върху процесния имот, нито учредено в полза
на ответника вещно право на ползване. От представената от Община В. заповед може
да се приеме, че е налице единствено индиция за факта, че процесният имот е
Общинска собственост и че ответникът е бил наемател в същия за периода от
16.08.2018 г. до 13.02.2019 г. Не се установява обаче нито собствеността върху имота,
нито ползването му от ответника по силата на наемно правоотношение, установява се
единствено ползване на имота по силата на индивидуален административен акт –
процесната заповед. Въпреки това, следва да се посочи, че заповед № 1445/16.08.2018
година, издадена от Кмета на Община В., се установява, че считано от 16.08.2018 г. до
13.02.2019 г. ответникът П. Н. Ш. е настанен в проецсния имот, който е Общинска
собственост, а процесният период е с начална дата от 30.11.2020 г., към която дата не е
налице дори твърдение от Община В., че ответникът е ползвал имота на някакво
основание. Дори обаче ищецът да беше провел пълно доказване на факта, че
ответникът има качеството на наемател на процесния имот, то това не би означавало,
че същият е потребител на енергия за битови нужди. Върховният касационен съд, с т.
1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на
ОСГК, очерта кръга от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Сочи се, че това са
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, но само когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за
3
битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Съгласно
цитираното тълкувателно решение, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот.
Ищецът не е представил никакви доказателства за установяване качеството на
потребител на енергия за битови нужди на ответника П. Ш.. Ето защо, съдът не може
да приеме, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ в
процесния период и че дължи заплащането на цената за доставена топлинна енергия.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че събраните по делото
доказателства не доказват, че ответника П. Ш. има качеството на потребител по
смисъла на ЗЕ за процесния период, както и че в процесния период между страните е
съществувало облигационно отношение за продажба на топлинна енергия при общи
условия. Поради недоказаност на тези елементите от фактическия състав на спорното
право, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неоснователност на предявения главен иск, което
обуславя неоснователността и на предявения акцесорен иск за лихва за забава. Искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основани чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
съдебно-деловодни разноски възниква за ответника. последният обаче не е заявил
такова искане, нито са ангажирани доказателства да е сторил такива, поради което не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Т. – В.“ ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „М.Г.“ * против П. Н. Ш., ЕГН:**********
искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр.
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за сумата от 137,71 лева /сто тридесет и един лева и седемдесет и
една стотинки/, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 30.11.2020 г. до 30.06.2023 г. за имот на адрес: гр. В., ж.к.“ Д. ”,
** както и с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23,51
лева /двадесет и три лева и петдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава
4
върху главницата за периода от 31.12.2020 г. до 23.08.2023 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред О.с. – гр. В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5