Определение по дело №314/2020 на Окръжен съд - Варна

 

Предявена е искова молба от «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК ********* против С. Костадинов Т., ЕГН: ********** и М.Н.Д. – Т., ЕГН **********,***, с която съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.3 ГПК.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмените доказателства и назначаване на ССЕ с посочена задача.

С определение № 1522/11.06.2020 год. съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл. 367 от ГПК.

            В срока по чл.131 ГПК, ответниците депозират идентични по съдържание писмени отговори.

 

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на подадено пред заповеден съд заявление за издаване на заповед за изпълнение и постановено разпореждане за отхвърляне на същото с указания за възможността за предявяване на осъдителен иск в едномесечен срок от получаване на съобщението. Искът е предявен в установения от закона срок, както и са налице останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 18664/19 год. на РС – Варна - 25-ти състав. Сезиран е родово компетентен съд.

Доводите за недопустимост на предявения иск поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца и с оглед воденото заповедно производство не се споделят от съда. Възраженията им, основани на липса на доказателства за обратната цесия, касая материалноправната, а не процесуално правната легитимация, от една страна и от друга, предявяването на осъдителен иск при отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, без оглед на основанието за отрицателното произнасяне на заповедния съд, е изрично предвидено в закона като допустимо.

При липса на основания за противния извод, съдът приема исковете за допустими.

 

По предварителните въпроси:

Доколкото ответниците по предявения иск са потребители, претенцията следва да се разгледа по реда на общия исков процес, на основание чл.113 ГПК.

           Съдът констатира, че ищецът не е посочил изрично по какъв начин претендира сумата от ответниците – солидарно /и ако да – от къде произтича солидарността/ или разделно /и ако да – не е посочил размера на претендираната от всеки един от ответниците сума/.

           Предвид липсата на посочена също така от ищеца с исковата молба банкова сметка, ***, на същия следва да се даде възможност най-късно в срок до първото съдебно заседание да посочи банкова сметка ***, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.

           На страните следва да се укаже, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор, както и че при констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

 

           По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че доколкото представените с исковата молба и писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения за съществуването на неизпълнени изискуеми задължения на ответниците, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приобщено към доказателствения материал служебно изисканото ч.гр.д. № 18664/2019 год. на РС – Варна - 25-ти състав.

СЪДЪТ намира за относимо към предмета на спора и искането на старните за допускане на съдебно – счетоводна експертиза като служебната проверка за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор изисква формулиране на нейната задача по почин на съда. Доколкото предмет на предявения иск е само главницата по договора за кредит, въпросите към ССЕ касателно лихви, такси и комисионни, следва да се прецизират. 

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК *********, София, чрез адв.В.В. срещу С.К.Т., ЕГН ********** и М.Н.Д.-Т., ЕГН **********,***, искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 94 589 евро, представляваща част от дължима главница в общ размер на 103 500 евро по договор за кредит № HL 26471/20.09.2007 год., с общ остатъчен размер от 117 430.51 евро, за обезпечаването на който е учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 190, том V, рег.№ 5670, дело № 840/2007 год. на нотариус Елена Дионисиева и сумата от 797.03 лева, претендирана като заплатена такса за подновяване на договорната ипотека, ведно със законна лихва за периода от 17.09.2019 год. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.3 ГПК.

            УКАЗВА на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД най-късно в срок до датата на първо съдебно заседание

-       да посочи изрично по какъв начин претендира сумата от ответниците – солидарно /и ако да – от къде произтича солидарността/ или разделно /и ако да – не е посочил размера на претендираната от всеки един от ответниците сума/

-       да посочи банкова сметка ***, на основание чл.127, ал.4 ГПК.

          ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК *********, София, чрез адв.В.В. срещу С.К.Т., ЕГН ********** и М.Н.Д.-Т., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 422 вр. чл.415, ал.1 т.3 ГПК.

 Твърди се, че на 20.09.2007 год. е сключен договор за кредит за покупка, ремонт и обзавеждане на недвижим имот, по силата на който банката е предоставила на ответниците сума в размер  на 103 500 евро, при издължаване в срок до 27.09.2037 год. чрез 360 месечни вноски. Излага се, че сумата е усвоена от кредитополучателите като на 26.09.2007 год. е закупен недвижим имот, върху който за всички вземания на банката е учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 190, том V, рег.№ 5670, дело № 840/2007 год. на нотариус Елена Дионисиева. Сочи, че договорът е допълнен и изменен с ДС от 14.03.2009 год., ДС от 19.07.2010 год., ДС от 19.11.2011 год., ДС от 26.01.2011 год. и ДС от 30.09.2011 год., ДС от 26.01.2011 год., ДС 30.09.2011 год., ДС от 13.08.2012 год. и ДС от 18.01.2013 год. , с които споразумения страните са предоговорили условията по кредита като са въвели шест периода на облекчено погасяване на кредита и е променена неговата крайна дат, а с ДС от 26.01.2011, 30.09.2011, 13.08.2012 и 18.10.2013 е преоформена сумата по съществуващите просрочия като същата е натрупана към усвоената редовна главница по кредита.

Излага се също така, че със сключен на 31.10.2017 год. договор за цесия между ищеца и „Бългериън Ритейл сървисиз“ АД, ЕИК вземането на банката е прехвърлено, а с договор за обратна цесия от 05.03.2014 год. всички вземания са прехвърлени обратно на банката, заедно с принадлежностите и обезпеченията. Сочи се, че ответниците, в качеството им на кредитополучатели, са преустановили плащането на дължимите към „Юробанк Бълрария“ АД месечни вноски за главници и лихви на 20.10.2015 поради което и след просрочие на три последователни месечни вноски договорът за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от датата на последната вноска 20.12.2015 год. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем е доведено до знанието на длъжниците на 26.10.2016 год., когато са им връчени лично обявленията за това и им е даден седемдневен срок за доброволно изпълнение, като с така получените покани отново им е съобщено за извършените цесии.

Твърди се също така,ч е с договора /чл.10 т.3/ кредитополучателите са се задължили да поемат изцяло и разноските, свързани с обезпечението на кредита, в това число и тези за вписване и подновяване на договорната ипотека, което е сторено от банката със заявление акт № 88,том II, рег.№ 2598 от 2017 год. , за което са заплатили исковата сума от 797.03 лв.  

Отхвърлянето на подаденото от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е обусловило и правния й интерес от предявяване на настоящия сик.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците депозират идентични по съдържание писмени отговори, с който оспорват исковата молба като непдопустима и неоснователна. Не оспорват, че са страна по договор за кредит, както и че са уведомени за първата цесия на вземането. Но твърдят, че не са уведомени за последващата такава, от което черпят доводи за липса на процесуална легитимация на ищеца, както и твърдят, че отхвърлянето на заявлението поради нередовност обуславя и недопустимост на предявения иск поради това, че кредиторът не посочил кое задължение счита за неизпълнено, нито е удостоверил това с официален или изходящ от длъжника документ. Сочат и че не са уведомени за извършената обратна цесия, поради което и предвид основанието за отхвърляне на иска, не са дали повод за завеждане на иска. Не оспорват обстоятелството, че са страни по договора за кредит, както и че са усвоили сумата от 103 500 евро, но оспорват действителността на част от клаузите му и на следващите анекси, в които натрупаните непогасени задължения за лихви и такси към момента на сключването на допълнителните споразумения се прибавят към сумата по дължимата редовна главница и лихви. Твърдят, че тези клаузи са нищожни на основание чл.10, ал.3 ЗЗД и чл.143 т.3 и т.10 ЗЗП и представляват анатоцизъм, като увеличението на редовната главница и лихви е видно от допълнителните споразумения към договора. Навеждат доводи и за нищожност на клаузата на чл.3, ал.1 от договора относно дължимата лихва, тъй като същата е договорена като да се формира от две величини и е обвързана с БЛП на банката, който съгласно чл.12 от договора се изменя в зависимост от волята на банката, а не по външни обективни причини. Неравноправност се твърди и по отношение на чл.3, ал.3 от догвора поради необосновано високия размер на предвидената наказателна лихва от 10 пункта, ведно с дължимата лихва, както и неравноправност на чл.3, ал.5, съгласно чл.143-148а ЗЗп, поради неуведомяване за промяната на БЛП. Твърдят неравноправност и на уговорените такси за управление на кредита, евентуално за погасяване по давност на лихвите, таксите и комисионните по договора. Оспорва и уведомяването му за настъпилата предсрочна изискуемост.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с характера на договор за овърдрафт, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане по отделни пера, както и с оглед служебната проверка за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор - индивидуалното договаряне или добросъвестно предлагане на клаузи, предоставящи право на банката да променя едностранно лихвата и таксите по кредита, както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условия по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита и  оповестяването на промени на годишния лихвен процент.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения, както и наведените други правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения.

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на основанието на иска, както и са ангажирали допустими доказателствени средства за твърдените от тях факти и обстоятелства.

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал служебно изисканото по ч.гр.д.№ 18664/2019 год. на РС – Варна – 25-ти състав.

ДОПУСКА на основание чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото /договор и последващи допълнителни споразумения/ и след като извърши проверка в счетоводната система на ищеца, да даде отговор на следните въпроси:

1.    Усвоен ли е и на коя дата сумата по договора за кредит?

2.    Какви суми са постъпили по разплащателната сметка на длъжника, служеща за погасяване на кредита, как се е погасявало с тях на падежна дата задължението към Банката по главница, лихви и заемни такси, с оглед условията на сключения договор и приложенията към него, като се онагледят всички плащания и погашения – дата, размер и основания?

3.    На коя дата е преустановено редовното погасяване на кредитното задължение и каква е забавата към връчване на обявлението за предрочна изискуемост?

4.    Какъв е размерът на дължимите суми към Банката за главница,  като вещото лице състави ДВА варианта на заключение за размера на дължимите изискуеми вземания за главница, начиная от датата на забавата, като съобрази краен момент на начисляване:

1/ момент на предсрочна изискуемост

2/ датата на изготвяне на заключението /падежирали вноски/?.

5.    Съответстват ли периодично начисляваните като задължения на кредитополучателя суми на дължимите вноски за главница и лихви по първоначални или евентуално променени едностранно от банката погасителни планове?

6.    Променян ли е едностранно първоначално уговорения лихвен процент и ако такава промяна се установи, вещото лице да посочи кога е извършена промяната и как е формиран приложимия към договора лихвен процент: само с промяна на базовия лихвен процент /като в този случай посочи дали промяната е съобразена с оповестена от банката промяна на този процент/ или с промяна на надбавката или с промяна и на двата компонента. Как всяка от промените е била оповестена на кредитополучателя и как се е отразила на дължимата лихва и съответно дължимата анюитетна вноска?

7.    В случай, че се установи промяна на БЛП, вещото лице да посочи кои от компонентите, включени в методиката за негово определяне са общоизвестни и промените в показателите им се оповестяват публично и има ли компонент, който да не е свързан с външни за банката фактори и може да се определя по целесъобразност?

8.    Извършвана ли е капитализация на лихвата със сключените между страните последващи споразумения и ако да – направи собствени изчисления за дължимия остатък от главницата като вземе предвид извършените вноски за погасяване на кредита и ги отнесе към задължението за главница преди капитализацията и даде заключение за непогасената главница в ДВА варианта:

1/ без евентуална промяна на лихвения процент след датата на сключване на договора КЪМ:

1.1.        момент на предсрочна изискуемост

1.2.        датата на изготвяне на заключението /падежирали вноски/

2/ при съобразяване евентуална промяна на лихвения процент след датата на сключване на договора КЪМ:

2.1 момент на предсрочна изискуемост

2.2.        датата на изготвяне на заключението /падежирали вноски/

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лева, вносим поравно от страните /300 от ищеца и 300 от двамата ответници/ в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената ССЕ Б Б, който да се уведоми за поставената му задача след представяне на доказателства за внесен депозит.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.

УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по ССЕ възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба за вещите лица.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне на заетите средства и целевото им разходване по нареждания за преводи към друга банка, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: *********@***.** .

УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.

 

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на  08.12.2020 год. от 10.00 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на ищеца се връчи препис и от писмения отговор.

 

 

                                            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: