№ 1546
гр. Варна, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500662 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери следното:
Производството е образувано по частна жалба от К. Т. АНГ. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Ат.Калчев“, № 4А, чрез адв. Д.Г., против определение № 1362/06.02.2022г. по
гр.д. № 8752/2021г. на 14-ти състав на ВРС, с което е прекратено производството по делото,
образувано по предявения от него срещу ИА „Главна инспекция по труда“ с адрес гр.
София, бул. „Княз Ал.Дондуков“, № 3, иск с правно осн. чл. 439 от ГПК, като същият е
приет за недопустим.
Счита, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че никоя от страните не е навела твърдения, че изпълнителното производство е
прекратено с постановление на ЧСИ, а дори и да има, това не води до недопустимост на
иска, доколкото в правния мир съществува изпълнителното основание и институтът на
давността не се прилага служебно.
Моли се да бъде отменено обжалваното определение на ВРС и делото върнато на ВРС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока за писмен отговор, такъв не е постъпил от ИА „Главна инспекция по труда“.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частният жалбоподател К. Т. АНГ. е подал искова молба с която е посочил, че с
влязло в сила на 28.12.2011г. Наказателно постановление 03-03 07923/10.10.2011г. му е била
наложена глоба в размер на 1500.00лв. Образувано е било срещу него изп.д. № 449/2012г. на
ЧСИ Н.Георгиев. Изпратени са били две призовки за доброволно изпълнение на
27.06.2012г. и 12.07.2012г. и не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат
давността. Така още на 28.12.2016г. е изтекла давността и вземането на ИА е погасено по
давност. Поискал е съдът да постанови решение, с което да бъде прието между страните, че
не дължи на ответника сумата от 1500.00лв., представляваща наложена му с Наказателно
1
постановление № 03.03 07923/10.10.2011г. глоба, поради погасяване на задължението по
давност. Претендира и присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор ИА „Главна инспекция по труда“, чрез Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, представлявана от юк Д.Ошавкова-Кафалийска оспорва исковата претенция.
Смята, че неправилно искът е квалифициран като такъв по чл. 439 от ГПК, позовавайки се
на разпоредби от ДОПК, ЗАНН и НК. Производството е недопустимо и следва да бъде
прекратено.
Съдът е постановил обжалваното определение.
Настоящият състав има предвид, че според данните по представеното уведомление по
изп.д. № 20127160400449 на ЧСИ Н.Георгиев, не може да бъде направен извода, че изп.дело
е прекратено. Вярно, че искът по чл. 439 от ГПК е даден в защита на длъжника в хода на
висящ изпълнителен процес и цели проверка на възможността субективното материално
право, което касае, да бъде принудително изпълнено в рамките на това изпълнително
производство, поради настъпили след постановяване на съдебното изпълнително основание,
правопогасяващи установеното с него право. Дали е перемирано изпълнителното дело обаче
е без правно значение. Искането на взискателя да бъдат извършени изпълнителни действия,
задължава ЧСИ да действа. В случай, че взискателят поиска насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване на
пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. действия, с които се прекъсва давността, за
перемпцията и необходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е
направено искането-преди или след изтичането на срока за перемпция. Но дори
изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело
няма значение за прекъсването на давността, защото образуването на изпълнителна дело не
е предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва
предявяването на изпълнителния лист за изпълнение /така решение № 37/24.02.2021г. по
гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, Четвърто ГО/. Следователно във всеки момент, ако постъпи
искане за действие, ЧСИ би могъл да изпълнява по същото изпълнително дело, дори и в
случай на настъпила перемпция.
Следва да бъде прието, че и в този случай иск с правно основание чл. 439 от ГПК би
бил допустим, за установяване на съществуването или несъществуването на правото на
принудително изпълнени, а изтичането на давност е предмет на произнасянето на съда по
същество. Ако все пак съдът намери за неясно дали е сезиран с иск с правно осн. чл. 439 от
ГПК или с отрицателен установителен иск по общия ред, като претендиращият кредитор
няма право на принудително изпълнение, то следва да изиска уточнения от ищеца и укаже
формулиране на съответен петитум, преди да прекрати производството.
Обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на ВРС
за продължаване на съдопроизводствените действия, с оглед изложените по-горе мотиви.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1362/06.02.2022г. по гр.д. № 8752/2021г. на 14-ти състав
на ВРС, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявения от К. Т.
АНГ. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ат.Калчев“, № 4А, срещу ИА „Главна инспекция
по труда“ с адрес гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“, № 3, иск с правно осн. чл. 439 от
ГПК, като същият е приет за недопустим и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия, с оглед мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3