№ 364
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500383 по описа за 2022 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от Д. П. Р. от гр.Пловдив, чрез
пълномощника му адв.Р.М., АК-Пловдив против Определение № 8325/
15.10.2021г. постановено по гр.д.№ 12219/ 21г. по описа на ПРС – ХХІ гр.с., с
което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на
незабавното изпълнение на заповед по чл.417 ГПК от 18.02.2021г. по ч.гр.д.№
2996/ 21г. на ПРС. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на
обжалваното определение и уважаване искането на жалбоподотеля за спиране
на изпълнението на основание чл.420, ал.2, т.1 и т.3 ГПК. Претендира се
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Ответникът по частната жалба – Банка ДСК АД, редовно уведомено за
частната жалба, не взема становище по нея.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства по
делото, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и се приема в срока по чл.275,
ал.1 ГПК, като процесуално допустима ще се разгледа по същество.
По предявен иск от „Банка ДСК“ АД- гр.София по чл.422, ал.1 ГПК против жалбоподател за
установяване на вземане по договор за кредит с отговора по исковата молба на основание
чл.131 ГПК е депозирано искане по чл.420, ал.2 ГПК от жалбоподателя за спиране на
изпълнението на основание чл.420, ал.2 ГПК по изп.д.№ 240/2021г. по описа на ЧСИ Т.Л.,
1
рег.№ 820 на КЧСИ , район на действие ОС-Пловдив въз основа на възраженията за
недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност , неправилно изчисление, както
и за това, че вземането се основава на неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи служебно . За последното е изтъкнат довод въз основа на разпоредбата на чл.4, ал.2 от
сключения между страните договор с оглед предвидената възможност за едностранна
промяна на договорен лихвен процент, противоречаща на добрите нрави.
При отхвърляне на искането за спиране по чл.420, ал.1 ГПК районният съд е
приел, че са релевирани възражения във връзка с редовността на извлечението от
счетоводните книги, за които е била налице възможността да бъдат релевирани по реда на
чл.419 ГПК, отчитайки обстоятелството, че с влязло в сила Определение на ПОС № 543/
12.07.2021г. по в.ч.гр.д.№ 1740/ 21г. разпореждането за незабавно изпълнение е било
потвърдено , а искането за обезсилване на ИЛ е било оставено без уважение. С оглед на това
е мотивирано, че в производството по чл.420 ГПК подобни възражения не могат да се
обсъждат. Прието е също така, че към настоящия момент възражението за погасителна
давност не следва да бъде обсъждано, тъй като касае съществото на спора във връзка с
основателността на претенцията, което аналогично е прието и по възражението за
нищожност на клаузата за договорна лихва, което самостоятелно не може да обоснове
спиране на изпълнението като въпроси по съществото на спора доколкото касае едно от
претендираните процесни вземания, отделно от което по което възражение е налице
произнасяне от въззивен състав на ПОС по друго частно гражданско дело и по което
действителността на клаузата ще следва да бъде преценявана по съществото на правния
спор.
Настоящия въззивен състав намира частната жалба за неоснователна.
Съгласно чл.420, ал.2 ГПК съдът, постановил незабавно изпълнение може да
го спре и без да е необходимо обезпечение, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства , че вземането не се дължи,
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител. В настоящия случай искането е депозирано пред
исковия съд, разглеждащ предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК, компетентен да
се произнесе по искането на основание чл.420, ал.5 ГПК. С искането на
основание чл.420, ал.2 ГПК са формулирани заявени обстоятелства и
възражения в трите хипотези на цитираната разпоредба. Възражението за
недължимост на претендираните от длъжника вземания се основава на
общите твърдения за изтекла погасителна давност и неправилно изчисление,
които не са обосновани и не се основават на конкретни параметри на
договора, последният като източник на задълженията по облигационното
2
правоотношение и които следва да служат за обосноваване вероятна
основателност на така формулираните правоизключващи възражения, вкл. без
необходимост от ангажиране на надлежни доказателствени средства за
доказването им. С оглед на това и при липсата на въведени надлежно
обосновани възражения въз основа на съществуващите писмени
доказателства по делото, индициращи вероятната основателност на
правоизключващите възражения, искането за спиране се явява недоказано,
поради което и неоснователно. Правилен се намира на следващо място
изводът на районния съд относно въведеното основание по чл.420, ал.2, т.2
ГПК, което касае едно от акцесорните вземания на кредитора, поради което
не може да обоснове основателност на искането за спиране на изпълнението
относно цялото претендирано вземане на взискателя по изпълнението. След
надлежна конкретизация на така формулираните възражения при разглеждане
на спора по същество следва неговото разрешаване въз основа на събран
надлежен доказателствен материал.
По така изложените съображения въззивният съд намира частната жалба за
неоснователна, поради което обжалваното определение ще се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8325/ 15.10.2021г. постановено по гр.д.№
12219/ 21г. по описа на ПРС – ХХІ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3