№ 15038
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110109668 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно
обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 304,94 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „Балканджи Йово“, бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 28, за
периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.09.2023г. до
окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 48,29 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 304,94 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г. – 28.08.2023г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 26,87 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „Балканджи Йово“, бл. 2, вх. Б,
ет. 5, ап. 28, за периода 01.07.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.09.2023г.
до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 06,02 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 26,87
лв. за периода 15.09.2020г. – 28.08.2023г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул.
„Балканджи Йово“, бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 28, тъй като ответникът се явява съсобственик на
имота за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да
заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника чрез адв. В. Т., с който
оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че не е доказано ответникът да е собственик
на топлинна енергия, евентуално твърди, че същият е съсобственик, поради което дължи
1
съответна на идеалната му част от задълженията. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва дължимостта на вземанията за дялово разпределение по
подробни съображения, както и задълженията за лихви, тъй като не е бил поставен в забава.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и "Топлофикация
София" АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Съгласно § 1, чл. 42 от ЗЕ (отм.), потребител на топлинна енергия е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца
доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответника има качеството на
„потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата
молба имот. Указано му е било на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези
обстоятелства.
Въпреки дадените указания, съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на
пълно и главно доказване, че ответникът е притежател на правото на собственост върху
топлоснабдения имот.
Видно от приложения като доказателство нотариален акт № 65 от 25.09.1992 г. за
продажба на недвижим имот, процесният имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул.
„Балканджи Йово“, бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 28, е продаден от ответника Т. М. и съпругата му,
на майката на ответника Гергина М.а. Тоест, следва да се приеме, че след 25.09.1992 г.
потребител на топлинна енергия относно процесния имот е Гергина М.а. Няма данни
Гергина М.а да е починала преди процесния период и към настоящия момент, нито за
нейните наследници.
По делото не са представени никакви доказателства за последващи разпореждания с
имота, нито дали ответникът е придобил същия на друго основание, респ. дали е ползвател
на имота, поради което съдът намира, че не е доказана първата предпоставка за уважаване на
исковете – наличие на облигационно правоотношение между страните по делото.
С оглед изложеното, исковете за главница за потребена топлинна енергия, както и за
услугата „дялово разпределение“ са неоснователни.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предвид неоснователността на главните искове, то неоснователни са и исковете за
лихва.
Относно разноските:
2
При този изход на спора, разноски се следват на ответника. От страна на ответника се
претендира адвокатско възнаграждение за исковото производство, определено по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно материалния интерес по делото
възнаграждението за исковото производство дължимо на адв. Т. е 400,00 лв., определено по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От страна на ответника се претендира адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. На основание
чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
дължи на адв. Рачева възнаграждение в размер от 200 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК, искове за признаване на
установено, че Т. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „Балканджи
Йово“, бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 28, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
„Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 25.09.2023г. по ч.гр.д. № 50283/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми
състав, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 304,94 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „Балканджи Йово“, бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 28, за
периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.09.2023г. до
окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 48,29 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 304,94 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г. – 28.08.2023г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 26,87 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „Балканджи Йово“, бл. 2, вх. Б,
ет. 5, ап. 28, за периода 01.07.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.09.2023г.
до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 06,02 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 26,87
лв. за периода 15.09.2020г. – 28.08.2023г.;
3
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б да заплати на адв.
Ралица Красимирова Рачева от САК, ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Лагера“.
бл. 44, вх. Б, офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 200,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника Т. С. М., ЕГН **********, по ч. гр. д. №
50283/2023г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б да заплати на адв.
В. Весков Т. от САК, ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к.“Лагера“. бл. 44, вх. Б, офис-
партер, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата
от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ответника Т. С. М., ЕГН **********, по настоящото гр. д. № 9668/2024 г. по описа на
СРС , ІІ г.о., 57- ми състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - „БРУНАТА“ ООД с ЕИК:*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4