Р E Ш Е Н И
Е
№
14.10.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: Невена И.
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 1115
по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК във връзка с параграф 4а и 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и
параграф 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС 456/
Жалбоподателите
твърдят, че са наследници на Б. В. ***, починал на 28.09.1964 г., и обжалват
Заповед № 10-00-505 от 24.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която
на наследниците на К. Т.Б.,***, било признато правото да придобият собственост
върху имот № 330.59 с площ 600 кв.м., местност „Бащиното”-„Бобоолу” /Юнаците/,
землище на с. Малка Верея, община Стара Загора, по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: землищна граница, № 330.58, №
330.488 и № 330.626.
Считат, че
оспорената заповед била незаконосъобразна поради противоречие с материалния
закон и наличие на нарушения на административно производствените правила и
следвало да бъде отменена, като излагат съображения за това, а именно:
На първо място,
следвало да се отбележи, че от оспорената заповед не можело да се прецени
правното основание, на което било признато правото на собственост върху
процесния имот на наследниците на К. Т.Б., ЕГН **********. Това се дължало на
факта, че в мотивите си кметът на общината бил посочил, че към момента на
подаване на заявлението имотът представлявал лозе и овощна градина с изградена
постройка със строително разрешение. Смесвайки фактическите състави на §4а и
§46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният орган бил допуснал нарушение, което
накърнявало правото на жалбоподателите на защита, тъй като от оспорената
заповед не можело да се разбере каква била фактическата обстановка, от която
черпил правата си заявителят, както и на кое основание от закона му било
признато правото на собственост.
Това нарушение
представлявало самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед, тъй
като я правило незаконосъобразна.
Ако се приемело, че
приложима в случая била хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ то, за да се
трансформира правото на ползване в право на собственост, било необходимо
наличието на следните кумулативни предпоставки:
Правото на
ползвателя да е било учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно
изброени в §63 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ;
-
Да е била построена сграда върху земята до 1 март
1991 г.;
-
Да е било
подадено заявление в определените от закона срокове.
-
Жалбоподателите
оспорват, че правоимащото лице било подало заявление в срока по §61 от ПЗР към
ПМС №456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Оспорват, че
заявлението е подадено в срок, че съдържа необходимите реквизити и че са
приложени към него необходими приложения. Не била спазена и процедурата на §62
от ПЗР към Постановлението, тъй като назначената за разглеждане комисия не била
назначена от кмета на общината, в състава й не били участвали главния архитект
и главния юрисконсулт на общината. Също така, назначената комисия не била
разгледала постъпилите заявления по §61 в едномесечния срок считано от 31
януари 1998 г.
Оспорват също така
правото на ползване върху процесния имот на К. Т.Б. да е било предоставено по
силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на
Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Оспорват и че К. Т.Б.
бил построил сграда в имота до 1 март 1991 г. В процесния имот нямало построена
сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случай, че била налице постройка,
то тя не била построена от ползвателя, не била построена в посочения законов
срок и не била построена съобразно изискванията на закона. В този смисъл
липсвала една от кумулативно посочените в §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки и
оспорената заповед противоречала на материалния закон.
Твърдят, че
Заповед № 10-00-505 от 24.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора била
издадена при липса на мотиви, поради смесване на фактическите състави на §4а и
§46 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Оспорват имотът да е представлявал лозе, овощна
градина или да е бил единствена земеделска земя на семейството на ползвателя,
който бил живял постоянно в населеното място, в чието землище бил имота.
Процесният имот не бил имал качеството на овощна градина или лозе към момента
на подаване на заявление по §61 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ. В този смисъл липсвала една от кумулативно посочените в
§ 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки и оспорената заповед противоречала на
материалния закон.
Искането до съда е
да отмени Заповед № 10-00-505 от 24.02.2020 г. на кмета на Община Стара Загора
като незаконосъобразна и да откаже на наследниците на К. Т.Б., ЕГН **********,
правото да придобият собственост върху имот № 330.59 с площ 600 кв.м., местност
„Бащиното”-”Бобоолу” /Юнаците/, землище на с. Малка Верея по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: № 330.58, 330.488 и № 330.626.
Ответникът
Кметът на община Стара Загора не е подал писмен отговор на жалбата.
Заинтересованите
страни П. С.Б., С.К.Д. и Д.К.Б. са подали отговор на жалбата, в който излагат съображения, че оспорената Заповед на Кмета била
законосъобразна, правилна и мотивирана, а подадената срещу нея жалба
неоснователна.
Считат, че
не било налице твърдяното нарушение за
смесване на фактическите състави на § 4а и §46 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, което да
накърнявало правото на защита на жалбоподателите, т.к. от една страна § 4а от ПРЗ
на ЗСПЗЗ и изрично посочен от ответника по
жалбата при издаване на оспорения административен акт, а от друга страна
разпоредбите на § 4а и §46 от ПРЗ на ЗСПЗЗ не били в колизия /по арг. от §46, ал.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ/ и можели да са както самостоятелно, така и в съвкупност основание
за придобиване право на собственост.
Неоснователни били
изложените в жалбата съображения, че не била
спазена административната процедура по издаване на оспорената заповед.
Наследодателят на заинтересованите страни бил подал в предвидения от § 61 от ПРЗ на ППЗСПЗЗ срок заявление
за изкупуване на земята, обект на оспорената заповед, заедно с всички
необходими документи към него.
Обстоятелствата
свързани с ползването на имота били в следната хронология:
1.
Видно от приложеното към настоящия отговор Удостоверение
№ 466/03.06.1982 г., на 03.06.1982 г. Градски
Народен съвет Ст. Загора в изпълнение на Постановление № 76 на МС/05.07.1977
г. и Решение № 10а от 25.III.82 г. на ИК предоставил за ползване на К. Т.Б. нива от 0,8 дка в землището на гр.
Стара Загора, в местността ’’Бобоолу”, която можела да се ползва за лозе.
2.
След като бил получил право на ползване
върху земята описана по – горе, К. Б. с
помощта на съпругата си – П. Б. се заели да превърнат пустеещата нива в овощна градина и
лозе. На около половината от парцела Богданови засадили лозе. Били посадени
орех, кестен и няколко череши. Въпреки, че към момента мястото било занемарено следи от
насажданията имало и към момента.
3.
През 1993 г. К. Б. подал до ОНС Ст. Загора
заявление да построи в отдаденото му за ползване място, сезонна постройка. С приложеното към настоящия отговор
Строително разрешение № 128 от 08.04.1983 г. Общински народен съвет Стара
Загора издал на К. Т.Б. исканото строително разрешение за изграждане на сезонна
постройка върху 20 кв.м. от мястото отредено му за ползване.
4.
През същата година К. Т.Б. възложил на Районна
проектантска организация Стара Загора да изготви проект на сезонната постройка
за която по – рано същата година получил
строително разрешение. Видно от приложения Проект за сезонна постройка на К. Т.Б.,***,
последния бил утвърден от гл. специалист при ОНС Стара Загора на 06.06.1983 г.
5.
След полученото строително разрешение и утвърждаване на
строителните книжа К. Б. започнал строежа на сградата още през 1983 г. Част от
фактурите за закупени строителни материали и транспортирането им до мястото на
строежа били запазени от съпругата на Б. и били следните:
-
фактура № 109/1.8.1983 г. за закупени 740 бр.тухли;
-
фактура № 115/29.09.1983 г. за закупени плоскости;
-
фактура № 1/13.10.1983 г. за закупени строителни
материали;
-
сметка № 88977/16.04.1984 г. за транспорт на строителни
материали;
-
фактура № 1987/30.05.1984 г. за закупени 2000 бр. тухли;
-
фактура № 574/01.08.1984 г. за закупени 4 куб.м. бетон;
-
фактура № 1214/25.09.1984 г. за закупен варов разтвор;
-
фактура № 3500/12.10.1984 г. за закупени 1500 бр.тухли;
-
фактура № 1478/20.10.1984 г. за закупен варов разтвор;
Приложените документи доказвали, че наследодателят на заинтересованите страни със собствени сили и
средства бил построил сградата в отдаденото му
за ползване място и бил завършил постройката, която съществувала и към момента в края на 1984 г.
6.
К. Б. бил открил партида за снабдяване на сградата с
ел. енергия, която съществувала и до момента. В отредения му за ползване парцел Б. създал
кладенец, като бил наел специалист със сонда
за целта.
7.
Освен лозя и овощни дръвчета, Б. бил
отглеждал и пилета в имота.
8.
Имота е бил ограден с оградна мрежа и входна врата.
9.
Построената в имота сграда е била напълно обзаведена с
мебели, телевизор и вещи за всекидневна употреба.
10.
В последните години от живота си, до смъртта си през 2001
г. К. Б. бил живял преимуществено именно в този имот, като дори бил починал именно в построената в имота жилищна сграда.
11.
След смъртта му през 2001 г. за имота се бил
грижил съсед стопанисващ имот находящ се в непосредствена близост до отредения
на Б.. П. Б., предвид напредналата си възраст и здравословни проблеми рядко
посещавала мястото, но се разбрала със съседа М. да наглежда имота, като
неколкократно му била оставяла и пари за
полаганите грижи. Преди около седем години М. починал и имота бил занемарен.
12.
Децата на К. Т.Б. живеят в Италия и поради тази причина
не били имали възможност да се грижат за мястото стопанисвано от
баща им, но имали желание да възстановят имота
за в бъдеще.
13.
От изложеното
по – горе било видно, че били налице всички материално – правни
предпоставки за издаване на оспорената заповед.
До момента на получаване на съдебните книжа никой от заинтересованите страни не бил предполагал, че
други лица имат претенции върху собствеността на имота, отреден за ползване на
общия им наследодател.
От приложеното към жалбата Решение № 25211/01.08.2008 г.
на ПК Стара Загора, с което жалбоподателите се легитимирали като
собственици не ставало ясно, че имота, чието
право на придобиване се разрешавало с
обжалваната заповед било именно част от имота
на техния праводател — Митьо Б.В.. В приложеното решение било посочено единствено, че
се възстановявала нива от 12 дка в местността
Бобоолу, но не и при какви граници.
Искането до съда е да потвърди
обжалваната Заповед № 1000-505 от 24.02.2020 г. на Кмета на Община Стара
Загора, като правилна законосъобразна и мотивирана. Претендират разноски по делото.
Заинтересованите
страни Д.Т.Д., Х.Т.Д. и И.Р.В. не са подали също писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния
си представител, молят жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника по жалбата – Кмета на Община Стара Загора оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съдебно заседание процесуалният представител на
заинтересованите страни П. С.Б., С.К.Д. и Д.К.Б. също моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна по подробно развитите доводи в писмения от говор.
В съдебно заседание останалите заинтересовани страни Д.Т.Д.,
Х.Т.Д. и И.Р.В., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител,
както и не вземат становище по жалбата.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото
удостоверение № 466/03.06.1982 г. (л.29 от делото) на ГНС Стара Загора, в
изпълнение на Постановление 76 от 05.12.1977 г. и решение № 10а от 25.03.1982г.
на ИК, на К. Т.Б. е било предоставено право на ползване върху земя – нива
от 0,8 дка в землището на гр.Стара Загора, м. „Бобоолу”, която
може да се ползва за лозе.
На 27.05.1992 г. К. Т.Б. е подал заявление
вх.№ 0905027 (л. 27) и на 30.12.1997 г. е подал второ по ред заявление (л.28) с
едно и също искане, а именно: правото на ползване да се превърне в право на
собственост на предоставения му имот от 0,8 дка, находящ се в землището на
Стара Загора, м. „Бобоолу”, при съседи: Г. Нонов, път, блок. В заявленията, в
т.2 „имотът представлява“е посочено: в първото по време на подаване заявление -
лозе, във второто – лозе и овощна градина. А в т. 3 и на двете заявления е
отразено, че в имота има построена сграда с площ 20 кв.м., построена на
основание строително разрешение 128/08.VI.1983 г.
Видно от строително разрешение 128/08.VI.1983 г. (л.26) на К. Т.Б. е разрешено да построи сезонна постройка от 20
кв.м. в м. „Бобоолу”. По делото са
представени страници от проекта на сезонната постройка (л. 78 и сл.) и фактури
за закупени строителни материали.
Горепосочените заявления, подадени от К. Б. са били разгледани от комисия по § 62 от ПЗР към
ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, видно от представения
по делото протокол от 04.05.2018г. (л.30-32 от делото). От съдържанието на този
протокол се установява, че Комисията е взела решение да бъде предложено на
Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото на
К. Т.Б. да придобие собственост върху ползвания имот 59 с площ 600 кв.м.,
местност „Бащиното”-”Бобоолу” /Юнаците/, землище на с. Малка Верея, с мотивите,
че към датата на подаване на заявлението от ползвателя в имотът е представлявал
лозе, овощна градина и в него е
построена сезонна постройка със строително разрешение 128/08.VI.1983 г.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната
в настоящото производство заповед № 10-00-505 от 24.02.2020 г. на Кмета на
Община Стара Загора,с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с §62,
ал.3 от ПЗР към постановление №456 на МС от 11.12.1997 год. за изм. и
допълнение на ППЗСПЗЗ, §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ и протокол от 04.05.2018 год. на назначената комисия, е признато на наследниците
на К. Т.Б., ЕГН **********, правото да придобият собственост върху имот №
330.59 с площ 600 кв.м., местност „Бащиното”-”Бобоолу” /Юнаците/, землище на с.
Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на
Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: №
330.58, 330.488 и № 330.626. (л. 10 от делото). По делото не е спорно и видно
от списъка на Община Стара Загора законните наследниците на К. Т.Б. са П.
С.Б., С.К.Д. и Д.К.Б..
С решение № 25211 от
01.08.2008г. на ПК гр.Стара Загора е възстановено правото на собственост на
наследниците на Б. В. Димитров на недвижим имот – нива от 12.000 дка, десета
категория, находящ се в терен по §4 на с. Малка Верея в местност „Бобоолу“ (л.9
и сл.) От удостоверение за наследници изх. № 4827/18.09.2020г., издадено от
Община Стара Загора, се установява, че жалбоподателите и заинтересованите
страни Д.Т.Д., Х.Т.Д. и И.Р.В. са законни наследници на Б. В. Димитров, поч. на
28.09.1964г. (л.7 и сл.).
От заключението на съдебно -
техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
компетентно изготвено, се установява, че ползваният имот 59 с площ 897,00 кв.м.
е ситуиран в крайната южна част на бившия имот 830.13, записан на наследниците
на Б. В. Димитров /съгласно решението на ПК Стара Загора/, а новообразуваният имот 330.59 с площ от 600 кв.м. заема западната част на
имот 59. Новообразуваният имот 330.59 по неодобрения план на новообразуваните
имоти за с. Малка Верея /местност „Бобоолу“/, изработен от 06.08.2019 г., и
регистъра към него е записан на К. Т.Б.. Б. е записан и като ползвател на имот
59 по стопанския регистър от 1992г. Вещото лице е посочило още, че на западните
граници на ползван имот 59 (по плана от 1992г.), съответно в новообразуван имот
330.59 (скица – л.13) е отразена сграда, която е сезонна постройка, построена
през 1985г. и съществува и понастоящем, както и има и сондаж. Вещото лице е
констатирало още, че по границите на имота има следи от бетонна ограда, която с
условни знаци фигурира и в плана от 1992г. и в плана на новообразуваните имоти.
Вещото лице е установило в имота и насаждения – череши, ябълка, липса , орех,
които са на предполагаема възраст около 30 год., с изключение на ябълката.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба,
извършеното от тях оспорване е в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. Следователно жалбата е допустима. По същество, направеното
от жалбоподателите искане за отмяна на обжалваната заповед е неоснователно, по
следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от
ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в
право на собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава
комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал. 2 и за решението
си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в
която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост. Такава е
заповедта, предмет на контрола за законосъобразност в настоящето производство.
Първото
законово условие, за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на
ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в
коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1,
§ 4а, ал. 5
или § 4б, ал. 1 ПЗР
ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено
по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на
Министерския съвет. В ЗСПЗЗ
не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването
на актовете в § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по
степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които
дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо
правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка
за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват
останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1
март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР
ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската
земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или
държавна. /Решение № 12766 от 28.10.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 4153/2014 г., IV о./ Преценка за наличието в имота на овощна градина,
лозе се прави към момента на подаване на заявлението от страна на ползвателя.
/В този смисъл е съдебната практика, вкл. обективираната в Решение № 5727 от
10.06.2003г. на ВАС по адм. д. № 7136/2002 г., IV о и др./.
В случая, безспорно се установи по делото,
че правото на ползване е предоставено на К. Т.Б. по силата на акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от
ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ
и е подал молба за трансформиране на право на ползване в право на
собственост в срок. Установи
се и по категоричен начин и следващата посочена по – горе – предпоставка –
построена сезонна постройка съгласно строително разрешение 128/08.VI.1983 г. (л.26), като извод за това, че същата е била построена до
1 март 1991 г., била е съществуваща към датата на подаване на заявление, дори
съществува и понастоящем, може да се направи от съвкупната преценка на всички
събрани писмени доказателства и от заключението
на СТЕ. От тези доказателства също се установява, че се касае за сезонна
постройка, трайно прикрепена към земята, която не попада в изключенията на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, съгласно която
разпоредба не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ: 1. изградените стопански постройки за
подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от
площта им и вида на конструкцията; 2.
строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи,
независимо от начина на закрепването им на терена; 3. непредназначените за постоянно, сезонно
или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на
закрепването им на терена; 4. незавършени
строежи до покрива включително.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2011 г., ОСГК в
полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на
изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена
към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на
строителните правила и норми, установени в действащите към момента на
построяването нормативни актове.
Предвид горното, следва че правилно
административният орган е признал правото на наследниците на К. Т.Б. да
придобият правото на собственост на основание параграф 4а от ПЗР на ЗСППЗ върху процесния имот. Оттук
следва, че са неоснователни възраженията на жалбоподателите за опорочаване на
оспорваната заповед поради смесване на фактическите състави на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателите и досежно преклудиране права на ползвателя на основание § 5 от
ППЗСПЗЗ (в редакция ДВ, бр. 34/1992г.). Би могло да се приеме, че правата на
ползвателя са преклудирани само в хипотезата, при която той е получил изрично
произнасяне до 1998 г. и е подал втора молба по реда на новоуредената в ППЗСПЗЗ процедура, но това в конкретния случай
не е налице, както и не е налице хипотезата на определяне на цена за заплащане
и за невнасяне на такава до 31 декември 1992 г. съгласно ал. 4 на § 5 от
ППЗСПЗЗ (в редакция ДВ, бр. 34/1992г., действала към дата на подаване на
заявлението – 28.05.1992 г.). Ако поради процесуално бездействие на
административния орган от 1992 г. не е изготвена и връчена оценка по реда на § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ(в редакция ДВ, бр.
34/1992г.), а произнасянето относно правото за придобиване на собственост е
едва с оспорваната заповед, правото за придобиване на собственост по § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ не се преклудира,
правата на ползвателите, които са изпълнили задълженията си не могат да бъдат
ограничавани от неправомерното забавяне (с години) на изпълнението на
задълженията на административния орган по ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. В този смисъл решение № 7725 от
11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2009 г., IV о., решение № 7614 от
10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2009 г., IV о. и др.
Предвид гореизложеното подадената жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателите следва да заплатят на Община Стара Загора
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
На основание чл. 143, ал.4 АПК жалбоподателите следва да заплатят на
заинтересованите лица П. С.Б., С.К.Д. и Д.К.Б. направените от тях разноски в
размер общо на 500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от С.В.Б., ЕГН **********,***, Г.Д.Т., ЕГН **********,***, Т.М.К., ЕГН **********,***, П.К.Б., ЕГН **********,***, В.Б.В., ЕГН
**********,***, К.Б.В., ЕГН **********,***, и Р.И.Р., ЕГН **********,***,
жалба против заповед №
10-00-505 от 24.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с
§62, ал.3 от ПЗР към постановление №456 на МС от 11.12.1997 год. за изм. и
допълнение на ППЗСПЗЗ, §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ и протокол от 04.05.2018 год. на назначената комисия, е признато на наследниците
на К. Т.Б., ЕГН **********, правото да придобият собственост върху имот №
330.59 с площ 600 кв.м., местност „Бащиното”-”Бобоолу” /Юнаците/, землище на с.
Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на
Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: №
330.58, 330.488 и № 330.626, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН
**********,***, Г.Д.Т., ЕГН **********,***, Т.М.К., ЕГН **********,***, П.К.Б., ЕГН **********,***, В.Б.В., ЕГН **********,***, К.Б.В., ЕГН **********,***, и Р.И.Р., ЕГН **********,***, да заплатят на Община Стара Загора, бул.
Цар Симеон Велики 107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, сумата
от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН
**********,***, Г.Д.Т., ЕГН **********,***, Т.М.К., ЕГН **********,***, П.К.Б., ЕГН **********,***, В.Б.В., ЕГН **********,***, К.Б.В., ЕГН **********,***, и Р.И.Р., ЕГН **********,***, да заплатят общо на П. С.Б., ЕГН: **********,***
Методи Кусев 31, вх.Г, ет.2, ап. 5, С.К.Д.,
ЕГН: **********,***.Евтимий 50, вх. Б, ет.5, ап. 62 и Д.К.Б., ЕГН: **********,***,
направените от тях разноски по делото в размер общо на 500 лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд -Стара Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: