№ 73
гр. Русе, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20234501000095 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп. директор Д.Б. чрез
юрисконусулт Е.И. против Решение № 1185/27.09.2022 г., постановено по
гр.д. № 2328 по описа за 2022 г. на Районен съд Русе, с което е отхвърлен
като неоснователен предявения от дружеството иск с правно основание
чл.422 ГПК за признаване установено, че Т. С. Ц., ЕГН********** с адрес гр.
Русе, бул. ****** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* сумите 547,54лв непогасена главница по Договор за паричен заем
№ 183794 от 03.05.2018г.; 48,46лв. договорна/възнаградителна лихва,
дължима за периода от 02.08.2018г. до 28.02.2019г.; 70,62лв. обезщетение за
забава, дължимо за периода от 03.08.2018г. до 24.02.2022г., за които суми е
издадена Заповед №603/28.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по
1
чл. 410 по ч.гр.д.№1135/2022г. по описа на Районен съд – Русе.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост на формираните изводи относно правно
релевантните факти по спора. Моли същото да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново такова, с което да бъдат уважени изцяло
предявените претенции.
Въззиваемата страна по жалбата Т. С. Ц. чрез адв. К. И. Б. – АК гр.
Русе счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Подадена е и частна жалба от адв. К. Б. против Определение № 4698
от 19.12.2022 г. по същото гр. д. № 2328/2022 г. по описа на РРС, в частта, с
която е оставена без уважение молба вх. № 26507/27.10.2022 г. по чл. 248
ГПК на адв. К.Б. за изменение на решение № 1185/27.09.2022 г. в частта за
разноските, с искане да й бъде присъдено възнаграждение в размер на още
250,00 лв, представляващи адвокатски хонорар, претендиран пряко в нейна
полза за оказана безплатна правна помощ и съдействие на доверителката й Т.
Ц. в заповедното производство, предхождащо и обуславящо исковото.
В жалбата се излагат пространни съображения за неправилност на
определението на РРС. Иска се частната жалба да бъде уважена и съдът да
осъди „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София да заплати пряко в
полза на адв. Б. още 250,00 лв над присъдените с Решението 50, 00 лв до
пълния дължим размер от 300,00 лв.
Постъпил е отговор на частната жалба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София, в който се развиват доводи за неоснователност на
частната жалба като счита, че адвокатското възнаграждение за подаване на
възражение в заповедното производство не следва да се присъжда. Акцентира
върху обстоятелството, че единствената функция на възражението е да
възпрепятства влизането в сила на издадената заповед за изпълнение и дава
основание на съда да даде указания на кредитора да предяви иск за
установяване на дължимостта на сумите от заповедта за изпълнение поради
което изготвянето и подаването на възражение срещу заповедта за
изпълнение не е процесуално представителство, защита и съдействие по
частното гражданско дело и възприемането на същото противоречи на
2
едностранния характер на процедурата по издаване на заповед за изпълнение.
Възнаграждението за процесуално представителство за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение не е сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и на основание § 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата,
възнаграждението следва да се определи по аналогия
Намира, че при подадено възражение от длъжника, чрез процесуален
представител, осъществил безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38
ЗАдв. на адвоката се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на
50.00 лв, в който смисъл е Определение №11157 от 04.05.2022 г. по
гр.д.30088/2021 г., по описа на СРС и в какъвто размер е определен от
съдебният състав на РРС по делото. Моли частната жалба да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
Срещу Определение № 4698 от 19.12.2022 г. по същото гр. д. №
2328/2022 г. по описа на РРС, е подадена и частна жалба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр. София в частта, с която е оставена без
уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решение
№ 1185/27.09.2022 г. в частта за разноските, съдържаща се във въззивна
жалба вх. № 26023/24.10.2022 г., с което първоинстанционният съд не е
уважил направеното възражение за липса на предпоставки за предоставяне на
безплатна правна помощ от страна на адв. К.Б. на доверителката й Т. Ц..
Депозиран е отговор от адв. К.Б. в лично качество и като процесуален
представител /упълномощен адвокат/ на Т. С. Ц., в който са развити доводи за
неоснователност на частната жалба. Счита, че не са налице основания за
отмяна на определението в обжалвана му от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София част, тъй като исковият съд правилно и
законосъобразно е приложил както материалния, така и процесуалния закон,
присъждайки адвокатски хонорари пряко и в нейна полза на основание чл. 38,
ал.2 ЗА, вр. с чл. 38, ал.1 т.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ на
доверителката й в заповедното и исковото производства пред РРС. Моли
частната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно обжалваното определение № 4698/19.12.2022 г.
3
по гр.д. № 2328/2022 г. на РРС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както
и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
неоснователността на заявените претенции за признаване установено, че Т. С.
Ц., ЕГН********** с адрес гр. Русе, бул. ****** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумите 547,54лв непогасена
главница по Договор за паричен заем № 183794 от 03.05.2018г.; 48,46лв.
договорна/възнаградителна лихва, дължима за периода от 02.08.2018г. до
28.02.2019г.; 70,62лв. обезщетение за забава, дължимо за периода от
03.08.2018г. до 24.02.2022г., за които суми е издадена Заповед
№603/28.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.
№1135/2022г. по описа на Районен съд – Русе.
За да отхвърли ищцовите претенции, първоинстанционният съд е
приел, че договорът за потребителски паричен кредит, от който произтича
вземането, е нищожен съобразно нормите на Закона за потребителския
кредит. Не е изпълнено изискването на чл.10, ал.1 ЗПК по силата на която
разпоредба, договорът за кредит трябва да бъде сключен по ясен и разбираем
начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните. Както правилно е констатирал първоинстанционният съд, което се
установява и от въззивната инстанция – в настоящия случай представените
по делото Договор за паричен заем и Общи условия условия към него са
сключени в противоречие с цитираното законово изискване, което по силата
на чл. 22 ЗПК прави договора недействителен, и при която хипотеза се
дължи връщане само на чистата стойност на кредита – чл. 23 ЗПК, но не се
дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да
възстанови на кредитора само чистата стойност на предоставения финансов
ресурс. Именно в тази насока е постановеният от РРС акт, с който е
отхвърлена претенцията за главница в размер на 700,00 лв, колкото са
4
предоставени, погасени с установения размер на плащанията, извършени от
ответницата в размер на 920,00 лв, т.е. няма основание да се приеме, че тя не е
изпълнила задължението си и не е възстановила на кредитора дължимото при
обявената недействителност на договора.
С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. К.
Б. за оказаната от нея безплатна правна помощ на доверителката й Т. С. Ц. в
размер на 350,00 лв , от които 300,00 лв в производството по гр.д. 2328/2022
г. по описа на РРС и 50,00 лв за подаденото от нея възражение в хода на
производството по ч.гр.д. 1135/2022 г. по описа на РРС.
Съобразно преобладаващата съдебна практика на ВКС, която
настоящият съдебен състав изцяло споделя, изявлението за оказване на
безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1 ЗА обвързва съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този смисъл
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е изследвал
наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, съответно не е извършил преценка на
валидността на сключения между довереника и доверителя договор за правна
защита и съдействие. Подадената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
частна жалба срещу Определение № 4698 от 19.12.2022 г. по същото гр. д. №
2328/2022 г. по описа на РРС, в частта, с която е оставена без уважение
молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решение №
1185/27.09.2022 г. в частта за разноските, с оглед направеното възражение за
липса на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ от страна
на адв. К.Б. на доверителката й Т. Ц. като неоснователна следва да се остави
без уважение.
Неоснователна се явява и частната жалба на адв. К. Б. против
Определение № 4698 от 19.12.2022 г. по същото гр. д. № 2328/2022 г. по
описа на РРС, в частта, с която е оставена без уважение молба вх. №
26507/27.10.2022 г. по чл. 248 ГПК на адв. К.Б. за изменение на решение №
1185/27.09.2022 г. в частта за разноските, с искане да й бъде присъдено
възнаграждение в размер на още 250,00 лв, представляващи адвокатски
хонорар, претендиран пряко в нейна полза за оказана безплатна правна
помощ и съдействие на доверителката й Т. Ц. в заповедното производство,
5
предхождащо и обуславящо исковото.
За да постанови своя акт, съдът е приел, че видно от представеното по
делото възражение по чл.414 ГПК, същото е подадено като бланка образец без
никакви мотиви, а по същността си попълването на личните данни на
възразилия-длъжник не представляват действия по предоставяне на правна
помощ и са недължими разноски във връзка с мотивиране на възражение по
чл.414 ГПК. Възражението срещу издадената заповед за изпълнение не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков
път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията
си за неоснователност на иска. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици.
Не на последно място следва да се отбележи, че преди всичко за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е необходимо ползване на правна
помощ, което е по образец и не се мотивира, поради което и в наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения не се предвижда адвокатски
хонорар за този вид дейност.
Следва да бъде съобразена и съдебната практика - Решение от
23.11.2017 г. на Съда на ЕС, постановено по съединени дела С-427/16 и С-
428/16 , както и Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №
3002/2015 г., III отделение, съобразно която по всяко дело националният съд
при присъждане на разноски за адвокатски хонорар ще следва да извършва и
преценка на правната и фактическа сложност на делото без да бъде
ограничаван от определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален
размер. В случая е приложена нормата на чл. 6, т. 5 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на 50.00 лв.
Първоинстанционният съд е обсъдил представените, както от ищеца,
така и от ответната страна доказателства във връзка с твърдените от тях
относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа
обстановка е приложил относимите материалноправни норми.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1185/27.09.2022 г., постановено по
гр.д. № 2328 по описа за 2022 г. на Районен съд Русе.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4698 от 19.12.2022 г. постановено
гр. д. № 2328/2022 г. по описа на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от
изп. директор Д.Б. да заплати на адв. К. Б. – АК Русе сумата от 300,00 лв,
направени разноски в производството по В.търг.дело № 95/2023 г. по описа на
Окръжен съд Русе
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7