Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. Ловеч, 18.04.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на двайсети
март през две хиляди и осемнайсета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МИТЕВА,
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАРИНА П., като разгледа докладвано от съдията Ангелова в.гр.д.№ 668/2017г., за да се произнесе
съобрази:
Производството
е по чл.258,вр.с чл.344 от ГПК и чл.79 от ЗС.
С Решение
№58/08.09.2017г.,пост.по гр.д.№ 420/2015г. РС-Луковит е допуснал съдебна делба
по реда на чл.344,ал.1 от ГПК и чл. 34 ЗС на общо 25 бр. поземлени имоти,
намиращи се в землището на с.***, Община Луковит,а за - 1. Поземлен имот /ПИ/, в местността „Умника”, съставляващ имот №
007111 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване полска култура, с
площ 9,400 дка, четвърта категория на земята, при граници и съседи: ПИ №
007112, ПИ № 007113, ПИ № 007114, ПИ № 007115, ПИ № 007055, ПИ № 007116, ПИ №
007117, ПИ № 008002 и ПИ № 000004; 2.
Поземлен имот /ПИ/, в местността „Жойка”, съставляващ имот № 026003 по плана за
земеразделяне, с начин на трайно ползване ПОЛСКА КУЛТУРА, с площ 11,200 дка,
пета категория на земята, при граници и съседи: ПИ № 026001, ПИ № 000025, ПИ №
026004 и ПИ № 026002; 3. Поземлен
имот /ПИ/, в местността „При Панега”, съставляващ имот № 034041 по плана за
земеразделяне, с начин на трайно ползване НИВА, с площ 8,956 дка, трета
категория на земята, при граници и съседи: ПИ № 034042, ПИ № 034032, ПИ №
034038 и ПИ № 000092; 4. Поземлен
имот /ПИ/, в местността „През Панега”, съставляващ имот № 040021 по плана за
земеразделяне, с начин на трайно ползване НИВА, с площ 7,155 дка, трета
категория на земята, при граници и съседи: ПИ № 040042, ПИ № 040022, ПИ №
040021, ПИ № 000092 и ПИ № 040036, е постановил отказ. Делбата е допусната
между съделителите С.Й.Б.-А., С.П.Б., С.П.Б., Д.С.Б., К.В.Б. и С.В.Б..
Наследствените дялове са - за С.Й.Б.-А. – 30/96 ид.ч.; за С.П.Б. – 18/96 ид.ч., за С.П.Б.
– 18/96 ид.ч.; за Д.С.Б. – 10/96 ид.ч., за К.В.Б. – 10/96 ид.ч. и за С.В.Б. –
10/96 ид.ч. Отхвърлен е иска за делба на същите поземлени имоти, предявен
против И.И.И., С.В.В., В.В.И., Е.П.И. и П.Д.И..
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от С.П.Б. и С.П.Б., двете чрез адв.М.Д.-САК и
адв.Д.Р.-САК. Обжалват го в частта,в която е отхвърлена претенцията им за допускане на
делба по отношение на имоти в т.3, 8, 10
и 12 от исковата молба.Считат,че решението е необосновано,тъй като не е съобразено
със събраните доказателства. Твърдят,че за тези имоти са представени писмени
доказателства за възстановяването им на
общия на страните наследодател-Решение на ОС”ЗГ”,с което се установява по
категоричен начин наличие на наследяване и респективно съсобственост между
страните по отношение на тези имоти. Считат,че необосновано в доклада по чл.140
от ГПК и в решението съдът е приел, че не са налице доказателства за
възстановяване на тези имоти. Възразява,че съдът не е обсъдил и оспореното
придобивно основание на съделителите С.Б. и В. Б. по отношение на тези имоти. Считат,че
това е съществено процесуално
нарушение,тъй като съдът не се е произнесъл по всички заявени искове и
възражения. Още в доклада по чл.140 от ГПК съдът не е приел,че е сезиран и с инцидентни установителни искове,
възражения за придобивна давност и не е разпределил доказателствената тежест за
обосноваването им. По този начин е поставил в невъзможност страните,конкретно
ищците, да упражнят надлежно и адекватно правото си на защита. Като ограничение
на процесуалните права приемат и отказа на съда да бъдат събрани доказателства
за наличие на договор за наем с ЕТ„А.Ч.”,с което искали да установят важен за
процеса факт,а именно владението на имота. Съдът е отказал да допусне до разпит
и свидетели за установяване на тези факти и така им е отнета възможността да
докажат,че процесните четири имота не са били единствено и само във владение на
В. и С. Б.. Молят да се отмени решението в обжалваната част и се допусне делба
и на имоти по т.3, 8, 10 и 12 от исковата молба. Като доказателствени искания
молят да им бъде издадено съдебно удостоверение,с което да се снабдят с договор
за наем с ЕТ”А.Ч.”,с който да установят реалното владение на имотите. Молят да
се допуснат до разпит двама свидетели при довеждане,за установяване на
релевантни за делото обстоятелства. Молят да им се присъдят и направените по
делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от С.Й.Б.-А.,чрез адв.М.М.-ЛАК.
Счита жалбата за необоснована. Отрича да са заявявани от ищците
възражения срещу придобивното им основание-давностно владение. Твърди,че
спорните четири имота са собствени, но само между С.Й.Б.-А.
и наследниците на брат й В. Й. Б., като
са ги владели съвместно, за себе си, явно, несъмнено и безспорно в продължение
на повече от 10 години до 13.12.2010 год., когато по реда на чл.587,ал.2 от ГПК
са признати за съсобственици с равни права върху всеки един от тези четири
недвижими имота, като на името на двамата е издаден Нотариален акт № 97, том
VII, per. № 4737, дело № 351/13.12.2010 год. на Нотариус с per.№ 591 на НК. От
тогава продължават и съвместно владеят тези четири имота. Никой от ищците, също
и ответниците: С.В.В., В.В.И., Е.П.И. и П.Д.И., не е оспорвал както владението
им, така и издадения на основание чл.587,ал.2 от ГПК нотариален акт за
собственост на тези недвижими имоти. Ищците не са съсобственици в тези имоти и
затова искът им в тази част е отхвърлен. Възразява по доказателствените
искания,тъй като не са конкретизирани, неотносими са и преклудирани. Моли
въззивната жалба да се остави без уважение и се потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно,с
присъждане на разноските в тази съдебна инстанция.
Отговор е постъпил и
от В.В.И., П.Д.И., С.В.В., И.И.И. и Е.П.И.,чрез
адв.М.Д.-САК. Считат жалбата за
неоснователна, изложените в нея твърдения – за неправилни и неотговарящи на
действителната фактическа обстановка, а постановеното Решение - за правилно и
законосъобразно. Споделят изцяло извода на първоинстанционния съд, че делба
следва да се допусне между съделителите С.Б. и С.Б. от една страна и С.Б.-А. и Д.Б.,
К.Б. и С.Б.. Тази констатация е правилна, с оглед направените от тях изявления,
че нямат претенции към процесиите имоти, предвид извършеното от техния
наследодател В. Б. Т. завещателно разпореждане на неговата 1/4 идеална
част от имотите, предмет на делба, в полза на брат му Й. Б. и отказа от
наследство на Т. Т. Б.. Ясно и категорично са изразили становището си, че
спазвайки волята на наследодателя им са отстъпили владението на процесиите
имоти на наследниците на Й. Б. не само от отношение на разполагаемата част, а
изцяло. Считат,че правилно са определени и квотите, при които е допусната
делбата а именно: 3/8 за първите съделители и 5/8 — за вторите /или по 18/96 за
всяка една от ищците: 30/96 за С.Б. и по 10/96 за всеки един от наследниците на
В. Й. Б./. В подкрепа на изложеното е и Нотариален акт №96,том
VI,per.№3642,дело №535/ 17.09.2005г. на Нотариус с per.№377
в НК, по силата на който посочените в исковата молба недвижими имоти от
т.1-вкл. до т.23 вкл., С.Й.Б.-А. и В. Й. Б. - наследодател на Д.Б., К.Б. и С.Б.,
са признати за съсобственици с равни права на 5/8- пет осми идеални части на
основание възстановено право на собственост на наследниците на Б. Т. Б.,
саморъчно завещание от В. Б. Т. и отказ от наследство на Т. Т. Б.. Счита
решението за правилно и по отношение изключването на описаните в исковата молба
недвижими имоти, посочени под номера 3, 8, 10, 12 имота, за които е налице съсобственост, но само между първата
ответница - С.Й.Б. - А. и наследниците на В. Й. Б., които имоти те единствено и
съвместно са владяли за себе си - явно, несъмнено и безспорно в продължение на
повече от 10 години,от самото им възстановяване до 13.12.2010г., за което по
реда на чл.587,ал.2 от ГПК са признати за съсобственици с равни права върху
всеки един от посочените по-горе имота с Нотариален акт № 97,том VII, per.№4737,
дело №351/13.12.2010г. на Нотариус с
per.№591 на НК. Затова приема за несъстоятелно твърдението на въззивниците за
необоснованост на решението. Сочат,че PC-Луковит е разгледал и обсъдил
представените и приети доказателства и вследствие на преценката им по отделно и
в съвкупност е достигнал до единствения правилен и законосъобразен извод, че за
процесиите 4 имота не е налице съсобственост между всички съделители и е
отхвърлил исковата претенция за делбата им. За
голословни приемат твърденията за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на мотиви за заявеното оспорване на придобивното
основание,тъй като такива са изложени. Считат за неоснователно и твърдението на
ответната страна за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че
съдът не се е произнесъл по всички предявени пред него искове и възражения,
доколкото, видно от исковата молба, допълнителните молби към нея и протокола от
проведено открито съдебно заседание на 25.07.2017г., такива не са направени.
Възразяват по доказателствените искания, тъй като не са поискани и посочени нито в исковата молба,
нито в сроковете по чл. 143 и чл. 144 от ГПК, липсва и конкретизиране на
фактите и обстоятелствата, конто ще се доказват, което е в разрез с
императивното изискване на чл.156,ал.2 ГПК.
Нещо повече, същите биха могли да попадат в хипотезата на чл. 164 от ГПК
и да са извън кръга обстоятелства, подлежащи на доказване със свидетелски
показания. По изложените съображения молят да се отхвърли въззивнната жалба
като неоснователна, а оспореното решение- да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Постъпил е отговор и от Д.С.Б., К.В.Б. и С.В.Б.,чрез
адв.А.С.А.-САК. Считат за неправилни
твърденията на въззивниците за необоснованост на постановеното от
решение.Считат,че съдът правилно е изследвал приетите по делото доказателства и
е установил,че за спорните 4 имота не е доказано възстановяване в полза и на
ищците,а изключителна собственост на останалите съделители. Необосновано е и
твърдението за липса на мотиви по възражението срещу придобивното основание на
ответниците.Съдът е изложил такива, представил е анализ на представения
нотариален акт и е заключил, че за тези
имоти съществува съсобственост само между ответниците,поради което и е
отхвърлил иска в тази част. Не споделят и твърденията за допуснати процесуални
нарушения при изготвяне на доклада по чл.140 от ГПК. Считат,че съдът правилно и
в изпълнение на правомощията си по чл.146,ал.1,т.5 от ГПК е разпределил
доказателствената тежест и е дал указания по чл.146 от ГПК към ищците,че не
сочат доказателства за възстановяване на собствеността по отношение на четирите имота. Поисканите от тях
доказателства- договори за наем, считат за неотносими към дадените указания,
затова не приемат тезата за допуснато процесуално нарушение. Считат,че не
следва да се допускат доказателствените
искания,тъй като не са заявени своевременно,а и биха могли да попаднат в
хипотезата на чл.164 от ГПК,като обстоятелства, които не може да се установяват
със свидетелски показания. Молят да се отхвърли въззивната жалба и потвърди
първоинстанционното решение,като правилно и законосъобразно.
В
съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците им-въззивниците С.П.Б.
и С.П.Б.-от адв. Д. и адв.Р.-двете от САК. Въззиваемата С.Й.Б.-А., се представлява от адв.М.М.-ЛАК,а Д.С.Б., К.В.Б.
и С.В.Б.- от адв.А.А.-САК. Съделителите В.В.И., П.Д.И., С.В.В., И.И.И. и Е.П.И.
не се явяват и не изпращат представител. Пълномощниците потвърждават заявените
във въззивната жалба и отговорите позиция и представиха подробни писмени
защити. С оглед събраните във въззивната инстанция писмени и гласни
доказателства,пълномощниците на въззивниците молят да бъдат съобразени при произнасянето
на съда. От своя страна пълномощниците на въззиваемите, които се
противопоставиха на събирането на доказателства от настоящата инстанция, молят
да не бъдат кредитирани при произнасянето по същество.
По допустимостта.
При насрочване на делото по реда на чл.267 от ГПК съдът
прие,че въззивната жалба е допустима-подадена е от легитимирани да обжалват
страни и в рамките на срока по чл.259 от ГПК. Жалбата отговаря на изискванията
на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
Своевременно са подадени и отговорите и също следва да се приемат.Няма
основания за промяна на така изразеното становище за допустимост на въззивното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка съдът констатира, че
обжалваното решение на РС-Луковит е валидно и допустимо. По правилността проверката е в заявения с въззивната жалба
обхват- в отхвърлителната част на решението и възражението на ответниците С.Й.Б.-А.,
Д.С.Б., К.В.Б.
и С.В.Б., за придобиване на четирите имота по силата на упражнявано давностно
владение по чл.79 от ЗС.
По доказателсктвените искания.
С определението си по чл.267 от ГПК,при съобразяване
на приетото в т.2 от ТРеш.№1/2013г. от 09.12.2013г.на ОСГТК на ВКС, съдът уважи
доказателствените искания на страните, допълни доклада по реда на
чл.146,ал.1,т.5 от ГПК със заявеното от въззиваемите– наследници на Й. Т. Б.,
възражение за придобиване на спорните 4 бр. имота по давност и разпредели
доказателствената тежест. За оборване на твърдението си въззиваемите ангажираха
показания на двама свидетели. От своя страна въззивниците представиха Договор
за наем на земеделски земи с №108 от 10.12.2009г.,сключен между С.Й.Б.-А. и
ЕТ”План Агро-Пламен Чуларски”-гр.Кнежа, Декларация към него и показания на
двама свидетели. С оглед констатираното различие в едно от реституционните
решения Реш.№31/28.07.1999г.-съществуването му във вариант с и без спорните 4
имота, макар с идентичен номер, дата и орган, съдът изиска да се представят
заверени копия от всички,постановени по пр.№ 134/30.08.1991г.по описа на
Оє”-Луковит, решения. Изиска се и пояснение за установените различия,на което
ОС”З”-Луковит отговори с писма с
вх.№2052/16.03.2018г.-с приложение и на пълна история на имотите
(вх.№2052/16.03.2018г. и вх.№2133/20.03.2018г.).
Въззивният състав намира,че при произнасянето си
следва да съобрази приетите при настоящето разглеждане документи и
показания,тъй като са представени от страните в изпълнение на дадените по
чл.146,ал.2 от ГПК указания.
Съдът приема,че възражението за допуснато процесуално
нарушение е основателно. Видно от
протокола от първото и единствено съдебно заседание, от страна на ищците
е заявено, че оспорват придобивното основание- давностно владение, на
ответниците- С.Й.Б.-А., Д.С.Б., К.В.Б.
и С.В.Б.. Изрично след представяне на доклада и при аргументиране на искането
за допускане на доказателства, пълномощникът им адв.Д. е заявила „..Искаме да
оборим давностното владение.”. Съдът не е допълнил доклада с това възражение,а
доказателствените искания на ищците и на ответниците е оставил без уважение,като
е приел,че не са конкретизирани,без да постави допълнителни въпроси по реда на
чл.145 от ГПК. Затова и при съобразяване на указанията в т.2 на ТРеш.№1/2013г.
от 09.12.2013г.на ОСГТК на ВКС, допълни доклада, като постанови,че от ищците е
заявено възражение срещу соченото от ответниците- С.Й.Б.-А.Д.С.Б., К.В.Б.
и С.В.Б., придобивно основание- давностно владение, по отношение
на имоти с № 3, 8, 10 и 12 от исковата молба. По реда на чл.146,ал.1,т.5 от ГПК
поясни,че в тежест на посочените ответници е да обосноват тезата си,че имотите
са съсобствени само между тях въз основа на упражнено давностно владение.
При изложените аргументи съставът не приема развитата
в писмените бележки на адв.А. теза за допуснато и от въззивната инстанция
процесуално нарушение със събирането на описаните доказателства. Допълването на
делото с доказателства е извършено при спазване на обхвата и възможностите на
въззивното обжалване, в отговор на констатираното ограничение на страните в
първата инстанция да сочат доказателства в подкрепа на тезите си, на основание
чл.266,ал.3 от ГПК. Макар и да е констатирано допуснато процесуално нарушение
на първата инстанция, със събраните в настоящата доказателства то е отстранено.
Що се отнася до изискването на решенията от ОС”З”-Луковит, то е в изпълнение на
задължението на съда да обезпечи надлежното извършване на процесуалните
действия на страните-конкретно ангажирането на доказателства и основаването на
съдебния акт на годни и надлежни доказателства,вкл.и в обхвата на чл.17,ал.2 от ГПК.
Въззивният състав, като съобрази доказателствата по
гр.д. №420/2015г. по описа на РС-Луковит и приетите от настоящата инстанция,
както и становищата на страните,преценени по отделно и в съвкупност, намира за
установено следното :
Производството е в първата фаза на делбата.
Не се спори по делото,че страните имат общ наследодател Б. Т. Б.в,починал
на 16.06.1943г. и оставил за свои наследници
синовете си-
Й. Б. Т., В. Б. Т., П. Б. Т. и Т. Б.Б.. Страните са наследници по колена на
четиримата синове, като първоинстанционният съд подробно и правилно е изследвал
реда и начина на наследяване, анализирал е и е съобразил наличието на завещание
и отражението му при разпределението на
наследственото имущество и формиране на наследствените дялове. Във въззивната
жалба не се сочат пороци на постановеното по отношение участниците в делбата и
частите им в наследството, поради което съдът приема,че в тази част решението е
влязло в законна сила.
Спорът е по
отношение на поземлените имоти,за които следва да се допусне делба.
Имуществото,което
се дели се състои от реституирани земеделски земи-пасища, ниви, полски култури
и гори- залесена горска територия и широколистна гора, възстановени чрез
реституция по реда на ЗСПЗЗ- по Преписка с №134/30.08.1991г. и по ЗВСГЗГФ-
Преписка с № 143/02.09.1998г.-двете на ОС”Земеделие” (ПК)- Луковит.
Спорните имоти
са :
1. Поземлен имот /ПИ/, в местността „Умника”, съставляващ
имот № 007111 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване полска
култура, с площ 9,400 дка, четвърта категория на земята, при граници и съседи:
ПИ № 007112, ПИ № 007113, ПИ № 007114, ПИ № 007115, ПИ № 007055, ПИ № 007116,
ПИ № 007117, ПИ № 008002 и ПИ № 000004;
2. Поземлен имот /ПИ/, в местността „Жойка”, съставляващ
имот № 026003 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване ПОЛСКА
КУЛТУРА, с площ 11,200 дка, пета категория на земята, при граници и съседи: ПИ
№ 026001, ПИ № 000025, ПИ № 026004 и ПИ № 026002;
3. Поземлен имот /ПИ/, в местността „При Панега”,
съставляващ имот № 034041 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване
НИВА, с площ 8,956 дка, трета категория на земята, при граници и съседи: ПИ №
034042, ПИ № 034032, ПИ № 034038 и ПИ № 000092;
4. Поземлен имот /ПИ/, в местността „През Панега”,
съставляващ имот № 040021 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване
НИВА, с площ 7,155 дка, трета категория на земята, при граници и съседи: ПИ №
040042, ПИ № 040022, ПИ № 040021, ПИ № 000092 и ПИ № 040036.
За обосноваване на тезата си за
изключване на спорните имоти от делбената маса, поради наличие на изключителна
собственост, от съделителите-наследници на Й. Б. Т., се представят Нотариален
акт №96, т.VI, рег.№3642, дело №535/2005г. и Нотариален акт №97, т.VII, рег.№
3643, дело №536/2005г.,двата на Нотариус с рег.№ 377 в НК,с които С.Й.Б.-А. и В.
Й. Б. са признати за собственици на 5/8 ид.ч. от правото
на собственост върху възстановените на наследниците на „..Й., В., П. и Т. Б.…съгласно
Решение №31/28.07.1999г….” поземлени имоти,между които и спорните-в т.3, т.8,
т.10 и т.12. Нотариалните актове са издадени по реда на чл.483,ал.1 от ГПК(отм.)-сега чл.587 от ГПК,а именно констативни нотариални актове.
Изключителната си собственост тези съделители обосновават с Нотариален акт
№97,т.VII, рег.№ 4737, дело №351/2010г.,от 13.12.2010г. на Нотариус с рег.№591 в
НК, издаден по реда на чл.587 от ГПК, с който са признати за собственици с
равни права по наследство и давностно владение върху спорните четири недвижими
имота, намиращи се в землището на с.***, Община Луковит – 1.Поземлен имот в
местността „Умника”, съставляващ имот № 007111 по ПЗ, с начин на трайно
ползване полска култура, с площ 9,400 дка, ІV категория на земята; 2.Поземлен
имот в местността „Жойка”, съставляващ имот № 026003 по ПЗ, с начин на трайно
ползване полска култура, с площ 11,200 дка, V категория на земята; 3.Поземлен
имот в местността „При Панега”, съставляващ имот № 034041 по ПЗ, с начин на
трайно ползване нива, с площ 8,956 дка, ІІІ категория на земята и 4.Поземлен
имот в местността „През Панега”, съставляващ имот № 040021 по ПЗ, с начин на
трайно ползване нива, с площ 7,155 дка, ІІІ категория на земята.
Твърдят,че са
станали собственици на тези имоти по силата на упражнявано давностно владение.
От своя страна
ищците-наследници на П. Б. Т., твърдят,че тези имоти са били собственост на
общия им наследодател-Б. Т. Б.в и затова следва да се включат в делбената маса.
От събраните
пред настоящата инстанция писмени доказателства се установи,че тези четири
имота от ОС”З”-Луковит са били издадени две решения по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ, които са с идентичен номер- №31 от
28.07.1999г.,по пр.№134/1991г. и двете със заверка от административния орган, че
са влезли в сила, но с различно съдържание- с и без оспорваните 4 имота. Това
беше причината от въззивната инстанция да се изиска отново копие от постановените
решения, а в последствие и пояснение за установеното различие. В отговор от
ОС”Земеделие”-Луковит се изпрати Писмо с вх.№2051/ 16.03.2018г.,с което представи
”Пълна история” на имотите. В нея по отношение на собственици са записани С.Й.Б.-А.
и В. Й. Б.- по ½ ид.ч., по силата на Нотариален акт №97,т.VII, рег.№ 4737,
дело №351/2010г. на Нотариус с рег.№591 в НК. В пояснението за бивши
собственици е посочено,че са били „..Наследниците на Й., В., П. и Т. Б.,
придобити по реда на ЗСПЗЗ, с Решение по чл.17,ал.1 о ЗСПЗЗ(чл.27 от ППЗСПЗЗ),
за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне
№31/28.07.1999г., издадено от ПК-Луковит…(за съответните площи)….Регистрация на
28.02.2000г.,собственик до 02.05.2011г…”. В следващото пояснение (писмо с вх.№2133/20.03.2018г.)
се сочи, че спорните имоти не фигурират в решение №31/28.07.1999г. „..след
извършена делба и съсобствениците вече не са наследниците на Й., В.,П. и Т. Б...”
.
В съдебното
заседание на 20.03.2018г. адв.А. заяви,че не е извършвана делба между
наследниците на четиримата братя. По делото до момента също не е представен
такъв документ.
При така
установените факти, съставът приема,че неправилно от ОС”Земеделие”-Луковит е
било издадено Решение №31/28.07.1999г.,във варианта без спорните 4 имота и това
е довело объркването за липса на реституция в полза на общия наследодател. От
приложената преписка с №134/1991г.по описа на ОС”З”-Луковит(ПК) се
установява,че по нея са били заявени за възстановяване имоти,собствени на братята Й., В., П. и Т. Б.-наследници на Б. Т.
Б.в-поч.на 16.06.1943г.,а не индивидуално само на Й. Б.в Т.. Заявител е С.Й.Б.,
но като „..наследник на Й. Б. Т., респ.на Б. Т. Б.в(Б.)..”. Всички решения по
преписката са постановени в полза или при отказ по отношение на наследниците на
четиримата братя. При невъзможност за реституция в реални граници, имотите са
възстановени с план за земеразделяне. Решението по чл.27 от ППЗСПЗЗ,
установяващо начина на възстановяване и имотите, е Решение №31/28.07.1999г.,във
варианта му с общо 21 имота,включващ и спорните- посочени в т.3, т.8, т.10 и
т.12. Няма данни, а и не се твърди от страните, решението да е обжалвано, да е
изменяно по предвидените в ЗСПЗЗ начини, поради което следва да се приеме,че
реституцията е извършена и завършена в този вид, обем и индивидуализация на
имотите. Административният акт е придобил самостоятелност и стабилитет, влязъл е
в законна сила,поради което всички последващи промени в собствеността не трябва
и не е нужно да водят до промяната му. Прехвърлянето на правото на собственост
в последствие вече се обективира в съответните актове, но те не са причина и
основание за изменение на първичния реституционен акт.
При липсата на
проведена реституция в полза единствено на Й. Б.в Т., за недоказана следва да
се приеме и тезата на съделителите-негови наследници,че тези имоти са били
ползвани изключително и само от наследодателя им. Тезата се опровергава и от
уточнението в констативните нотариални актове от 2005г.,че се признава право на
собственост само върху 5/8 ид.ч от имотите,съответстваща именно на
притежаваните и признати и с първоинстанционното решение наследствени делове.
По изложените
съображения съставът приема,че спорните имоти следва да се включат в делбената
маса.
По възражението
на наследниците на Й. Б.в Т. за придобиване на спорните имоти по силата на
давностно владение по реда на чл.79 от ЗС.
Съставът намира
възражението не се доказа по категоричен и безспорен начин.
В
случаите на наследяване съсобствеността възниква от юридическия факт на
настъпилата смърт на общия наследодател и се явява обективното основание за
възникване на съвпадение между сънаследниците от този момент без оглед на
волята им. Ако някой от тях желае да придобие по давност частите на другите
съделители, той трябва не само да установи фактическа власт върху техните
части, което представлява само държането им, но и да демонстрира пред тях, че е
променил установеното държане на техните части във владение за себе си, което
те да възприемат недвусмислено. Едва след установяване на такова владение на
частите на останалите сънаследници и
манифестирането му пред тях, може да се приеме, че владее за себе си и техните
части. За да се стигне до придобиване на имота по давност, сънаследникът следва
да докаже ,че е упражнявал владението в продължение на 10 години, трайно, явно,
необезпокоявано от останалите и при категорично отричане на правата им.
За обосноваване на
тезата си съделителите ангажираха свидетели, които в показанията си обясниха,че
С.Б. и брат й В. Б. са обработвали спорните имоти, отдавали са ги за ползване, събирали
са възнаграждение за това, сключвали са договори за аренда- св.Л.Н.Л.-
„..През 2001г. наех от нея (С.Б.) имот да гледам домати...Това беше 2002/2003г.
От нея наех земята. На нея съм плащала рента..Тя имаше интерес да си направи
овощна градина в „Жойка” и „Умника”… Първите консултации за тези четири имота
бяха 2000/2001г… Преди 2000г. тя е упражнявала владение откакто стана връщането
на имотите в с.***. Не си спомням точно кога са ги възстановили. Има според
мене повече от 10 години… Колегата ми Д. също е наел имот от С., даже има
трайно насаждение там-праскови, там преди 4-5 години..” Свидетелят И.Ч.И.-
„..В „През Панега”, ”Воденица” и „При Панега” имаха имоти и си ги работиха (С.
и В.). При воденицата се води „При Панега”. Само тях виждах да ползват земята… Откакто
върнаха земята те са работили имотите други роднини не съм виждал… С. искаше
тези четири имота да не ги включваме към Кнежа,че ще правят овощни градини..”.
За отношението на останалите наследници говорят- св.Л.Н.Л.- „..Знам от С.,че
две нейни родственички са предявили
претенции към тези имоти… Доколкото знам самите братя са се споразумели преди
години… да остават имота на Й. Б., защото нямал от какво да се издържа,не са му
позволявали адвокатска практика и са го оставили в с.*** да се грижи за
имотите… Аз не знам да се идвали роднини и да са спорили за имотите..”
Свидетелят И.Ч.И.- „…Другите роднини не съм ги виждал. Добивите от
земята,рентата,всичко те са получавали…Договорът със С. за тези имоти беше
сключен с уговорката за тези четири имота,ако спечели проекта за градини,да ги
изключим от договора(за аренда). Тя представи удостоверение за наследници и
така сключи договора от името на всички наследници…”.
От своя страна
въззивниците ангажираха също двама свидетели, които потвърждават отдаването на
имоти под аренда-св.Ц.П.И.- „..С. сключваше договора от нейно име,но
като наследник и на четиримата братя. Скиците са се водили на четиримата братя.
Изиска се удостоверение за наследници и скицата… когато само отделен човек е
наследник сключва се отделен договор… Всичко,което ние сключваме,като договор
със С., се водеше от името на четиримата братя и тя го сключва от името на
наследниците..”. Свидетелят Р.М.С.-близка
приятелка на съделителя С.Б., сочи,че често я е возила до село *** и тя й е
споделяла,че „..С нейните братовчеди С. и сина й А. те са ги упълномощили
да движат имотите им и дълго време не са
получавали никаква рента от тези имоти и сега вече разбрах,че се води дело и
имотите били 21,а не са 25,така,както ту си ги беше получила с решението на комисията.…Аз съм виждала това
решение с 25 имота. Бях с нея,когато го получи… Няколко пъти е споделяла,че
преди няколко години се е обаждала да се интересува за тези ренти,които
получава,но не е намирала нито братовчедка й,нито сина й,за да се разберат за
тези имоти,защо няма рента и защо не си получава рентата…”.
Съдът приема
показанията и на двете групи свидетели за безпристрастни,тъй като не се
откриват противоречия в обясненията им. От показанията им,обаче се установява
единствено,че С. и брат й В., след смъртта му-неговите наследници, са
обработвали преимуществено спорните земи, установили са фактическа власт върху
тях и са имали намерения да развият ползването им с нови култури. Що се отнася
до отдаването им за ползване под аренда, свидетелите потвърдиха,че макар и
договорите да са били сключвани единствено от С.Б.-А., то за легитимирането си
тя винаги е представяла удостоверение за наследници, което налага извода,че е
сключвала договорите и като представител на останалите наследници,за частта, съответстваща
на техните дялове. В потвърждение е и ангажирания от въззивниците Договор за
наем на земеделска земя №108 от 10.12.2009г., който С.Б.-А. е подписала като
„.. съсобственик, лично и в качеството си на представител на наследниците на
общите наследодатели..”. Договорът е сключен за 3 години-т.е.до стопанската
2012г. В случая е ясно, че в образеца за такъв вид договори са заложени всички
възможни варианти на собственост. При сключването на конкретния С.Б.-А. не е уточнила
в какво качество участва, поради което следва да се приеме, че е отдала под
наем както своята идеална част от наследствените земи- „лично”, така и частта
на останалите сънаследници, като техен „представител”. В този смисъл е и
приложената към договора Декларация,в която е поела ангажимент „..получената сума да разпределя в
съответните части на съответните съсобственици..”.
От показанията
на св.Р.М.С. се потвърди тезата на ищците,че са търсили полагащата им се част
от рентата за отдадените под наем сънаследствени земеделски земи,водили са
разговори с ползващите ги преимуществено С.Б.-А. и брат й В. Б.,от което следва
да се заключи,че са им демонстрирали намерението си да упражняват правата си в наследството-макар
и не пряко чрез ползване на имотите,а чрез участието в получаваната за това
цена-дължимата рента. Не се установи от страна на установилите владение
сънаследници да са извършвани действия по отблъскване на тези намерения, да са
демонстрирали– явно и категорично промяната в намерението,с което се владеят имотите
и за това да са узнали останалите. Напротив- в издадените през 2005г.
констативни нотариални актове изрично е посочено,че правото им на собственост
се установява единствено до размера на 5/8 ид.ч. и то на основание реституция
по Преписка №134/30.08.1991г. на ОС”З”-Луковит. Също през 2009г. С.Б.-А.
сключва договор за наем на земеделска земя за три години,като отдава и
процесните имоти- в.т.1, т.5, т.11 и т.15, отново представлявайки и останалите
сънаследници. От тези действия става ясно,че независимо,че са ползвали и са се
грижели преимущестевно за имотите, не са ги възприемали за изключителна собственост,
не са демонстрирали отричане на правата на останалите сънаследници, както и че
последните са търсили полагащата им се облага и не са дезинтересирали от
собствеността си.
При изложените
съображения съставът прима, че не се доказа по категоричен и убедителен начин наследниците
на Й. Б.в Т.- съделителите С.Б.-А., Д.С.Б., К.В.Б. и С.В.Б., да са упражнявали давностно
владение върху спорните четири имота,в резултат на което да са ги придобили по
давност на основание чл.79 от ЗС.
Като последица следва
да се приеме,че формалната доказателствена сила на съставеният Нотариален акт №97,т.VII,
рег.№ 4737, дело №351/2010г., от 13.12.2010г. на Нотариус с рег.№591 в НК,
издаден по реда на чл.587 от ГПК, в частта по отношение констатациите на
нотариуса за наличие на изключителната собственост само на С.Й.Б.-А. и В. Й. Б.,
е оборена, поради което и по реда на чл.537,ал.2, изр.последно от ГПК, служебно
задължение на съда е да го отмени в частта, надвишаваща притежаваните от тях
общо 5/8 ид.ч. (60/96 ид.ч.- 30/96 ид.ч.за С.Б.А. и по 10/96 ид.ч. за Д.С.Б., К.В.Б.
и С.В.Б.). Съставените Нотариален акт №96, т.VI, рег.№3642, дело №535/2005г. и Нотариален
акт №97, т.VII, рег.№ 3643, дело №536/2005г.,двата на Нотариус с рег.№ 377 в
НК, при посочените в тях наследствени части от общо 5/8 ид.ч., съответстват на
действителните им права, тъй като не нарушават правата на останалите съделители
и затова не следва да се отменят по реда на чл.537,ал.2 от ГПК. (в т.см. ТРеш.3/29.11.2012г., пост.по
т.д.№3/2012г.на ОСГК на ВКС, ТРеш. №178/30.06.1986г., на ОСГК на ВС,
Реш.№233/16.03.2010г., пост.по гр.д.№619/2009г.на ІІІ ГО на ВКС, Реш.№369/17.01.2011г.,пост
по
гр.д.№898/2009г.,II ГО на ВКС, Реш.№53/07.06.2017г.пост.по
гр.д.№
3577/2016г., I ГО на ВКС, Реш.№232/04.11.2011г.пост.по
гр.д.№1354/2010г., II ГО на ВКС).
По изложените
съображения съставът на ОС-Ловеч намира,че Решение №58/08.09.2017г.,пост.по
гр.д.№420/2015г.по описа на РС-Луковит, следва да се отмени в обжалваната
част,с която е отхвърлен искът за делба на спорните 4 имота по отношение на
съделителите-наследници на Й. Б. Т. и вместо него се допусне делба и на тях,при
същото разпределение на наследствените дялове- за С.Й.Б.-А. - 30/96 ид.ч., за С.П.Б. - 18/96 ид.ч., за С.П.Б. – 18/96
ид.ч., за Д.С.Б. - 10/96 ид.ч., за К.В.Б.
- 10/96 ид.ч. и за С.В.Б. - 10/96
ид.ч. Следва
да се постанови отмяна по реда на чл.537,ал.2,изр.последно от ГПК на Нотариален
акт №97,т.VII, рег.№ 4737, дело №351/2010г.,от 13.12.2010г. на Нотариус с рег.№591
в НК, издаден по реда на чл.587 от ГПК, в частта по отношение констатираното право
на собственост на С.Й.Б.-А. и В. Й. Б.,(респ.неговите наследници Д.С.Б.,
К.В.Б. и С.В.Б.), за размера над притежаваните от тях общо 5/8 ид.ч. (60/96 ид.ч.- 30/96
ид.ч.за С.Б.-А. и по 10/96 ид.ч. за Д.С.Б., К.В.Б. и С.В.Б.) от описаните имоти. В останалата част
нотариалният акт запазва действието си. Съдебното решение в останалата
необжалвана част, е влязло в законна сила.
Съставът намира,че на настоящия етап от развитието на
делбеното производство не следва да се произнася по разноските.По правилото на чл.355 от ГПК те се определят съобразно стойността на получения в делбата
дял, което е предвидено като изключение на общия ред по чл.78 от ГПК. В момента
няма приключване на делбата с реално определени делове, а разноските следва да
се определят с окончателното решение по втората фаза на делбата. Тогава съдът
следва да се произнесе и по възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
на пълномощниците на въззивниците, направено от адв.М..
Възражението на съделителя С.Б.-А.,направено от
пълномощника й адв.М.М. в съдебното заседание на 12.01.2018г., за присъждане на
разноските им по реда на чл.92а от ГПК, съставът намира за неоснователно. Видно
от съдебния протокол, причината за отлагане на съдебното заседание освен
представянето на писмени доказателства от въззивниците, е и ангажирането на
показания на свидетели, които са им допуснати именно в това съдебно заседание,при
което липсва предпоставката „неоснователно”, по см.на посочената норма.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 58/08.09.2017г.,пост.по гр.д.№420/2015г.на РС-Луковит, В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен
искът за делба,предявен от С.П.Б. с
ЕГН ********** и С.П.Б. с ЕГН **********, срещу
съделителите С.Й.Б.-А. с ЕГН **********, Д.С.Б. с ЕГН **********, К.В.Б. с
ЕГН ********** и С.В.Б. с ЕГН ********** за
делба на следните поземлени имоти, намиращи се в землището на с.***, Община
Луковит: 1. Поземлен имот в местността „Умника”, съставляващ имот № 007111 по плана за земеразделяне, с
начин на трайно ползване ПОЛСКА КУЛТУРА, с площ 9,400 дка, четвърта категория
на земята, при граници и съседи: ПИ № 007112, ПИ № 007113, ПИ № 007114, ПИ №
007115, ПИ № 007055, ПИ № 007116, ПИ № 007117, ПИ № 008002 и ПИ № 000004; 2. Поземлен
имот в местността „Жойка”, съставляващ имот № 026003 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване
ПОЛСКА КУЛТУРА, с площ 11,200 дка, пета категория на земята, при граници и
съседи: ПИ № 026001, ПИ № 000025, ПИ № 026004 и ПИ № 026002; 3. Поземлен
имот в местността „При Панега”, съставляващ имот № 034041 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване
НИВА, с площ 8,956 дка, трета категория на земята, при граници и съседи: ПИ №
034042, ПИ № 034032, ПИ № 034038 и ПИ № 000092; 4. Поземлен имот в
местността „През Панега”, съставляващ имот №
040021 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване НИВА, с площ
7,155 дка, трета категория на земята, при граници и съседи: ПИ № 040042, ПИ №
040022, ПИ № 040021, ПИ № 000092 и ПИ № 040036, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл.344 от ГПК съдебна делба на следните недвижими
имоти, намиращи се в
землището на с.***,Община Луковит-
1. Поземлен имот в местността „Умника”, съставляващ имот №
007111 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване полска култура, с
площ 9,400 дка, четвърта категория на земята, при граници и съседи: ПИ №
007112, ПИ № 007113, ПИ № 007114, ПИ № 007115, ПИ № 007055, ПИ № 007116, ПИ №
007117, ПИ № 008002 и ПИ № 000004;
2. Поземлен имот в местността „Жойка”, съставляващ имот №
026003 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване ПОЛСКА КУЛТУРА, с
площ 11,200 дка, пета категория на земята, при граници и съседи: ПИ № 026001,
ПИ № 000025, ПИ № 026004 и ПИ № 026002;
3. Поземлен имот в местността „При Панега”, съставляващ
имот № 034041 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване НИВА, с
площ 8,956 дка, трета категория на земята, при граници и съседи: ПИ № 034042,
ПИ № 034032, ПИ № 034038 и ПИ № 000092;
4. Поземлен имот в местността „През Панега”, съставляващ
имот № 040021 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване НИВА, с
площ 7,155 дка, трета категория на земята, при граници и съседи: ПИ № 040042,
ПИ № 040022, ПИ № 040021, ПИ № 000092 и ПИ № 040036,при установените с
решението наследствени дялове,в която част е влязло в законна сила,като
необжалвано.
На основание чл.537,ал.2,изр.последно от ГПК ОТМЕНЯ Нотариален акт №97,т.VII, рег.№ 4737, дело №351/2010г.,от 13.12.2010г. на
Нотариус с рег.№591 в НК, издаден по реда на чл.587 от ГПК, В ЧАСТТА по
отношение констатираното право на собственост на С.Й.Б.-А. и В. Й. Б.,(респ.неговите
наследници Д.С.Б., К.В.Б. и С.В.Б.), за размера над притежаваните
от тях общо 5/8 ид.ч. (или съгласно съдебното решение 60/96
ид.ч.,от които- 30/96 ид.ч.за С.Б.-А., 10/96 ид.ч. за Д.С.Б., 10/96 ид.ч. за К.В.Б.
и 10/96 ид.ч. за С.В.Б.) от описаните имоти.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Оставя без уважение,като неоснователно,
искането на адв.М.-ЛАК,като пълномощник на С.Й.Б.-А., за налагане на санкцията
по чл.92а от ГПК прямо С.П.Б. и С.П.Б.,като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от уведомяването на страните,на основание чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.