Решение по дело №111/2018 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Антон Еленков Антов
Дело: 20181310100111
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

                                               30.12.2019г.                                гр.Белоградчик

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                                      втори  състав

На единадесети декември                         две хиляди  и деветнадесета година

В открито заседание в  следния състав: 

                                                                                 Районен съдия: Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр. дело № 111 по описа за 2018 година, 

за да се произнесе взе предвид следното: 

             Предявени са обективно съединени искове  с пр. осн. чл. 26 ал.1, предл. първо и с пр. осн. чл. 26 ал.2 предл.второ ЗЗД  – за обявяване на сключен договор за наем за нищожен поради: - противоречие със закона; - липса на съгласие и

Евентуални искове : с пр. осн. чл. 26 ал.1, предл. второ и  чл. 26 ал.1, предл. трето ЗЗД - за обявяване на сключен договор за изработка за нищожен поради :- заобикаляне на закона; - накърняване на добрите нрави и

с пр. осн. чл. 33 ал.1 ЗЗД - за обявяване на сключен договор за наем за унищожаем като слючен при явно неизгодни условия

             В исковата молба, предявена от Н.С.Г. се излага:

              С ответницата П.Н.Ф./починала в хода на процеса, на чието място са конституирани наследниците К.А.Ф., А.К. Ф. и С.К.Ф./ са съсобственици на зем. земи в земл. на с. Салаш, обл. Видин.

На 20.09.2016г. П. Н. Ф. като наемодател е сключила с ответника „Био Ангус груп” ООД-наемател договор за наем с обект зем. земя, съсобствена на ищцата и П. Н. Ф. : нива от 12.000дка в м. „Калавур” – имот № 110002, нива от 4.001дка в м. „Дърнето” – имот № 021032, пасище, мера от 1.000дка в м. „Турска падина” – имот № 185033, пасище, мера от 2.000дка в м. „Турска падина” – имот № 185069, пасище, мера от 5.001дка в м. „Турска падина” – имот № 186001, пасище, мера от 2.200дка в м. „Турска падина” – имот № 186002, пасище, мера от 2.799дка в м. „Турска падина” – имот № 186003, пасище, мера от 1.400дка в м. „Турска падина” – имот № 186004, пасище, мера от 3.900дка в м. „Турска падина” – имот № 186011, пасище, мера от 1.800дка в м. „Турска падина” – имот № 186018, пасище, мера от 3.700дка в м. „Турска падина” – имот № 186034, пасище, мера от 0.400дка в м. „Турска падина” – имот № 186052, пасище, мера от 2.100дка в м. „Турска падина” – имот № 186057 и пасище, мера от 4.000дка в м. „Турска падина” – имот № 186060

По силата на договора наемателя има право да извършва трайни подобрения в/у имотите.

П. Н. Ф./с квота 1/4 ид. част от съсособствеността/  е сключила договора в нарушение на чл. 32 ЗС– без да притежава повече от половината от съсобствените имоти, отдадени под наем и за срок от 10 години/чл.229 ал.2 и 3 ЗЗД/

Договора съдържа клаузи, които противоречат на закона, на добрите нрави, при заобикаляне на закона и е явно неизгоден.

Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 26 ал.1, предл. първо ЗЗД и чл. 26 ал.2 предл.второ ЗЗД  да прогласи нищожността на сключения на  20.09.2016г. договор за наем поради: - противоречие със закона; - липса на съгласие с произтичащите от това последици по чл. 34 ЗЗД.

Евентуално моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 26 ал.1, предл. второ и  чл. 26 ал.1, предл. трето ЗЗД да прогласи нищожността на сключения на  20.09.2016г. договор за наем поради :- заобикаляне на закона; - накърняване на добрите нрави с произтичащите от това последици по чл. 34 ЗЗД.

Евентуално да постанови решение за обявяване на сключения на  20.09.2016г. договор за наем за унищожаем като сключен при явно неизгодни условия с произтичащите от това последици по чл. 34 ЗЗД.

Представя писм. доказателства, претендира разноски.

           Ответника П.Н.Ф. не е подала отговор на иск. молба в срока по чл. 131 ал.1 ГПК.

           Ответника „Био Ангус груп” ООД е оспорил предявените искове.

Брани се с правни доводи : - договора не е нищожен поради липса на съгласие, тъй като са налице съвпадащи волеизявления и съгласието на страните не е изтръгнато чрез насилие; - договора не е нищожен поради заобикаляне на закона, тъй като и двете страни по договора не целят забранен резултат, постигнат с позволени средства

Възражения с/у доводите за нищожност поради : противоречие със закона, поради накърняване на добрите нрави и тези за унищожаемост - като сключен при явно неизгодни условия не са изложени

 

             Съдът като взе предвид изложеното в исковата  молба, събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно  и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните,  приема за установено следното:

                    От фактическа  страна 

             С решение № 1501/10.12.1996г. ПК Белоградчик е възстановила правото на собственост на наследниците на Първул Илиев Реплянски в/у следните недв. имоти в земл. иа с. Салаш, обл. Видин : нива от 12.000дка в м. „Калавур” – имот № 110002, нива от 4.001дка в м. „Дърнето” – имот № 021032, пасище, мера от 1.000дка в м. „Турска падина” – имот № 185033, пасище, мера от 2.000дка в м. „Турска падина” – имот № 185069, пасище, мера от 5.001дка в м. „Турска падина” – имот № 186001, пасище, мера от 2.200дка в м. „Турска падина” – имот № 186002, пасище, мера от 2.799дка в м. „Турска падина” – имот № 186003, пасище, мера от 1.400дка в м. „Турска падина” – имот № 186004, пасище, мера от 3.900дка в м. „Турска падина” – имот № 186011, пасище, мера от 1.800дка в м. „Турска падина” – имот № 186018, пасище, мера от 3.700дка в м. „Турска падина” – имот № 186034, пасище, мера от 0.400дка в м. „Турска падина” – имот № 186052, пасище, мера от 2.100дка в м. „Турска падина” – имот № 186057 и пасище, мера от 4.000дка в м. „Турска падина” – имот № 186060.

Ищцата е внучка на общия наследодател с право на 1/2 ид. част от наследството

Ответницата П.Н.Ф. е също внучка на общия наследодател с право на 1/4 ид. част от наследството

На 20.09.2016г. П. Н. Ф. като наемодател е сключила с ответника „Био Ангус груп”ООД-наемател договор за наем с обект зем. земя, съсобствена с ищцата за срок от 10 години

По силата на договора наемателя има право да извършва трайни подобрения в/у имотите.

 

              От правна  страна 

               Нищожни са тези сделки, които още със сключването им не могат да породят желаното от страните правно действие. При нищожността  за разлика от унищожаемите сделки, сделката е обременена  с най –тежък порок  и затова тя е напълно правно  безсилна .Признаците на нищожността са следните : - Нищожността води до пълна невъзможност сделката  да произведе желаното от страните действие. Тази невъзможност е начална. Всеки може да се позове на нищожността.; - Нищожната сделка не може да се санира. Порокът е толкова голям, че при него няма обратимост.; - Нищожността настъпва с извършването на порочната сделка. Сделката е по право нищожна.

             Съдът  приема, че предявеният  иск с пр. осн. чл. 26 ал.1, предл. първо ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона е неоснователен, поради което го отхвърля.

Сключения м/у двамата ответници договор за наем не е нищожен поради противоречие със закона. 

Когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е нищожен, но не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно, не  обвързва останалите съсобственици. Договорът за наем обаче обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ). Такъв договор не поражда действие за действителния собственик, също както и договорът за продажба на чужда вещ. / така Решение № 314/17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2010 г., III г.о., Решение № 179/23.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2014 г., IV г.о., Решение № 541 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 810/2010 г., IV г.о./

      Неоснователен е и предявения иск с пр. осн чл. 26 ал.2 предл.второ ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие, поради което, съдът го отхвърля.

Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново./ така ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК/ В случая не е налице нито една от посочените хипотези.

Доводите на ответника „Био Ангус груп” ООД в този смисъл са основателни.

 

                Неоснователен е и предявеният в условията на евентуалност иск с пр. осн. чл. 26 ал.1, предл. второ ЗЗД - нищожност  поради  заобикаляне на закона, поради което, съдът го отхвърля.

Фактическият състав на заобикалянето на закона включва кумулативнтото наличие на следните елементи: извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона; постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки; участниците в сделката (страните или техните представители) съзнават, че чрез извършената сделка постигат една цел, която законът им забранява, като при двустранните сделки и двете страни следва да са наясно с това обстоятелство и да преследват постигането на забранената от закона цел. Те трябва да споделят обща цел за постигане на запретения или непозволен резултат. Или, при действие в заобикаляне на закона правната норма от външна страна е спазена, но страните са имали за цел да постигнат непозволен или забранен от закона резултат.

Една сделка е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена - недопустима е нейната по-далечна цел. Договорът за наем, сключен от лице, което не притежава повече от половината от имота не е нищожен като сключен в заобикаляне на закона, тъй като чрез нея не се постига забранен от закона резултат. Резултата от наема е предоставяне на вещ за ползване, който резултат не е забранен от закона./в този см. Решение № 107/23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 689/2011 г., IV г.о./

Доводите на ответника „Био Ангус груп” ООД в този смисъл са основателни.

           

                Съдът  приема, че предявеният в условията на евентуалност  иск с пр. осн. чл. 26 ал.1, предл. трето ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави е основателен, поради което го уважава.

В своята практика ВКС приема, че преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави не се ограничава само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение - чл. 26, ал.1, пр. трето ЗЗД, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с последиците  от противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.

Особеност на добрите нрави е, че те са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Само при констатирано обективно противоречие между договора и правната норма, която изразява и по този начин защитава добрите нрави, може да се стигне до нищожност на сделката. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. трето ЗЗД е налице, когато се нарушават правни принципи, каквито са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Принципа на справедливостта изисква в гражданските и търговските правоотношения да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо "добрите нрави", злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело.

Съдът намира за основателно твърдението на ищцата за нищожност на Договора поради накърняването на добрите нрави в случая предвид дългия срок, за който са отдадени под наем имотите – десет години. Един от тримата наследници, на общия наследодател е сключил процесния договор за наем  с дружеството-наемател, като по този начин е обвързала всички съсобственици на земеделските земи, в т. ч. и самата ищца, за срок от десет години, който срок съдът намира за несправедливо дълъг.

При положение, че средната продължителност на договорите за наем е от една до пет години, договореният десетгодишен максимален срок на Договора за наем, се явява несправедлив за ищцата, тъй като през този продължителен период от време тя ще бъде лишена от възможността да упражнява правото си на собственост в пълен обем и на практика ще притежава единствено "голата собственост" върху имотите си. Дългият срок на договора се превръща на практика в почти пожизнен за нея, предвид възрастта, на която се намира в момента, като я лишава от възможността не само да обработва имотите си, а на практика и да ги продава свободно, в случай на нужда от парични средства, предвид на това, че имотите са обременени с десетгодишен наемен договор. Освен това с договора е предоставено право на наемателя да извършва значителни по обем трайни подобрения, които се „остойностяват” всяка стопанска година без да е уредено как и кога се заплащат. В случай на приспадане от дължимия наем на практика се стига до безвъзмездно ползване, както и до това, че всички съсобственици ще получат при прекратяване на договора имоти с подобрения, които не са им нужни, предвид специфичния характер на вида дейност, извършвана от наемателя, които ще трябва да платят всички съсобственици по стойност договорена само от сключилия договора наемодател.

Ето защо, сключването на този Договор при тези обстоятелства и условия в никакъв случай, според настоящия състав на съда, не би могло да се твърди, че е станало при спазване принципите на справедливостта и добросъвестност и с възприетото от обществото правило за поведение да не се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение.

      Съдът намира, че ЗСПЗЗ има положението на специален закон, който е в отклонение от общите правила по ЗЗД, така и спрямо разпоредбата на чл. 32, ал.1 ЗС, съдържаща изискването управлението и ползването на общата вещ да се извършва по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от половината от общата вещ, на което съответства задължението на малцинството да се съобрази с решението на мнозинството и да не може да го променя (извън случаите на чл. 32, ал.2 ЗС).

ЗСПЗЗ не посочва какви ще са правните последици при нарушаването на изискванията към лицата, които могат да сключват наемен договор. Не сочи дали сключените в отклонение на чл. 4а ЗСПЗЗ договори за наем биха били нищожни по см. на чл. 26, ал.1 ЗЗД и на какво основание, или отношенията ще се уреждат на плоскостта на противопоставимостта спрямо собственика/съсобствениците.

Измененията направени в ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018г. действат ex nunc /за в бъдеще/, тъй като се касае за материалноправна норма, която няма обратно действие. Поради това, макар че процесният договор да не отговаря на изискванията на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ, съшият не е нищожен поради противоречие със закона.

Не случайно бяха извършени тези последни изменения в ЗСПЗЗ / чл. , ал.2/, съгласно които договор за наем със срок над една година може да се сключи със съсобственик или съсобственици на земеделска земя, чиято собственост е повече от 25 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, като законодателят е бил мотивиран за тази промяна от необходимостта да се увеличи защитата на по-малките съсобственици на обекти на договор за аренда, за да се преодолеят честите случаи в практиката именно тези съсобственици, а и други, както е в настящия случай да узнават твърде късно или изобщо да не знаят за отдаването на земята под наем. Макар и сключен преди тази промяна в разпоредбите на ЗСПЗЗ, мотивите на законодателя да приеме изменението на Закона, са допълнителен аргумент за съда да приеме, че процесния Договор за наем е сключен в противоречие с добрите нрави, освен изложеното по-горе.

      С цел да заличи последиците от сключените договори за наем от несобственици и от лица без права за управление на земеделски земи, в § 10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ се урежда процедура за потвърждаване на вече сключени договори за наем с предмет земеделска земя, които не отговарят на изискванията на новата правна уредба. Договор за наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, сключен до датата на влизането в сила на този закон, при който не са спазени изискванията на чл. 4а, ал.1, може да бъде потвърден от собственика с декларация с нотариално удостоверен подпис, придружена с копие на договора. Когато имотът е съсобствен, декларацията се подава от съсобственика или от съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено изрично пълномощно- § 10. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Декларацията по ал. 1 се подава в общинската служба по земеделие по местонахождението на имота в срок до 31 юли 2018 г.- § 10. (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

Правната последица от неупражняването на тази възможност се изразява в служебно заличаване на договорите за наем в службата по вписванията и в общинската служба по земеделие след изтичане на стопанската година. Самата процедура по служебното заличаване на договорите за наем е посочена в  § 10 (6 и 7)ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Заличаването на вписването на договор в службата по вписванията се извършва по разпореждане на съдията по вписванията въз основа на уведомление от началника на съответната общинска служба по земеделие, придружено с копие на договора. За заличаване на вписването не се дължи такса. Заличаването на регистрирани договори в съответната общинска служба по земеделие се извършва по разпореждане на началника на общинската служба по земеделие в срок до 10 октомври на текущата стопанска година.

Прилагането на процедурата не засяга валидността на договора за наем между страните, които са го сключили, и обвързаността им по него остава. Страните продължават да са обвързани от сключения договор, но същият е непротивопоставим на другите съсобственици. Единствената правна последица, която законодателят е посочил, от неспазване на посочената процедура е служебно заличаване на договорите за наем в службата по вписванията и в общинската служба по земеделие.

       Съдът намира за уместно да отбележи и следното :

Разпореждането е такъв правен акт, с който носителят на едно вещно право внася някаква промяна в него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява. От друга страна, действия, които са насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използване, изплащане на задължения, са действия на обикновено управление. С оглед на този критерий, сключването на договор за наем, представлява действие на управление на имота. С разпоредбата на чл. 229, ал.2 ЗЗД е въведена императивна забрана за лицата, които могат да извършват само действия по обикновено управление на вещта, да сключват договори за наем за повече от три години. В приложното поле на тази норма попадат не само последиците от волеизявленията на мнозинството съсобственици, които могат да вършат действия по обикновено управление на съсобствената вещ съгласно чл. 32, ал.1 ЗС, но също и последиците от волеизявленията на различни представители - законни /според пределите на уредените в закона техни правомощия - напр. управител на търговско дружество, управител на незаето наследство и др./ или договорни/според пределите на представителната им власт, учредена в пълномощното/

              С чл. 229, ал.2 ЗЗД е въведена императивна забрана за лицата, които могат да извършват само действия по обикновено управление на вещта, да сключват договори за наем за повече от три години. В правната доктрина и в съдебната практика е възприето разбирането, че макар да носи белезите на сделка на управление, сключеният за повече от три години наемен договор наподобява сделка на разпореждане, тъй като ограничава възможността на наемодателя да ползва отдадената под наем вещ през продължителен период от време. По тази причина законът признава правото за сключване на договор за наем със срок над три години единствено в полза на лицата, които притежават правомощия за разпореждане с вещта. Сключването на договор за наем за повече от три години от лице, което е носител само на права за обикновено управление, съставлява основание за редуциране на уговорения срок до три години по силата на чл. 229, ал.3 ЗЗД и за прекратяване на договора след изтичане на тригодишния срок.

При отсъствие на овластително решение срокът подлежи на редуциране на основание чл. 229, ал.3 ЗЗД и наемното правоотношение преустановява действието си по силата на закона след изтичане на предвидения в чл. 229, ал.2 ЗЗД тригодишен срок. Поради изложеното срока на процесния договор за наем е изтекъл на 01.10.2019г./ така  решение № 150/22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1704/2015 г., I т.о.; решение № 75/24.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 194/2011 г., II т.о.; решение № 541 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 810/2010 г., IV г.о.  и др./

 

               По предявения евентуален иск с пр. осн. чл. чл. 33 ал.1 ЗЗД - унищожаемост поради сключен договор при явно неизгодни условия

               Когато ответника предявява евентуален иск с/у ищеца той обуславя разглеждането на този иск от уважаването на главния иск, предявен срещу него от ищеца. С оглед изхода на делото по главните искове и произнасяне по два от евентуалните искове, съдът не се произнася по предявения последен евентуален иск с пр. осн. чл. 33 ал.1 ЗЗД.

              На ищцата не се следват разноски по делото, тъй като не е предявено искане за присъждане на разноски.

               С оглед изхода на спора на ответника „Био Ангус груп”ООД не се следват направени по делото разноски в размер на 250.00лв. – адвокатско възнаграждение.

 

                                    Водим от горното, съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

               Отхвърля предявения от Н.С.Г. с ЕГН **********,***  с/у „Био Ангус груп” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Боровица, обл. Видин, Стопански двор и П.Н.Ф. с ЕГН **********,*** /починала в хода на процеса, на чието място са конституирани наследниците К.А.Ф. с ЕГН **********, А.К. Фирипов с ЕГН ********** и С.К.Ф. с ЕГН ********** /  иск с пр. осн. чл. 26 ал.1, предл. първо ЗЗД - за обявяване за нищожен договор за наем, сключен на 20.09.2016г. със страни П.Н.Ф. ЕГН **********-наемодател и „Био Ангус груп” ООД ЕИК *********-наемател поради противоречие със закона

              Отхвърля предявения от Н.С.Г. с ЕГН **********,***  с/у „Био Ангус груп” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Боровица, обл. Видин, Стопански двор и П.Н.Ф. ЕГН **********,***/починала в хода на процеса, на чието място са конституирани наследниците К.А.Ф. с ЕГН **********, А.К. Фирипов с ЕГН ********** и С.К.Ф. с ЕГН ********** /   иск с пр. осн. чл. 26 ал.2 предл.второ ЗЗД - за обявяване за нищожен договор за наем, сключен на 20.09.2016г. със страни П.Н.Ф. ЕГН **********-наемодател и „Био Ангус груп” ООД ЕИК *********-наемател поради липса на съгласие

        Отхвърля предявения от Н.С.Г. с ЕГН **********,***  с/у „Био Ангус груп” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Боровица, обл. Видин, Стопански двор и П.Н.Ф. ЕГН **********,***  /починала в хода на процеса, на чието място са конституирани наследниците К.А.Ф. с ЕГН **********, А.К. Фирипов с ЕГН ********** и С.К.Ф. с ЕГН ********** / иск с пр. осн. 26 ал.1, предл. второ ЗЗД - за обявяване за нищожен договор за наем, сключен на 20.09.2016г. със страни : П.Н.Ф. ЕГН **********-наемодател и „Био Ангус груп” ООД ЕИК *********-наемател поради заобикаляне на закона

 

              Обявява за нищожен поради противоречие с добрите нрави договор за наем на недвижими имоти в земл. на с. Салаш, обл. Видин : нива от 12.000дка в м. „Калавур” – имот № 110002, нива от 4.001дка в м. „Дърнето” – имот № 021032, пасище, мера от 1.000дка в м. „Турска падина” – имот № 185033, пасище, мера от 2.000дка в м. „Турска падина” – имот № 185069, пасище, мера от 5.001дка в м. „Турска падина” – имот № 186001, пасище, мера от 2.200дка в м. „Турска падина” – имот № 186002, пасище, мера от 2.799дка в м. „Турска падина” – имот № 186003, пасище, мера от 1.400дка в м. „Турска падина” – имот № 186004, пасище, мера от 3.900дка в м. „Турска падина” – имот № 186011, пасище, мера от 1.800дка в м. „Турска падина” – имот № 186018, пасище, мера от 3.700дка в м. „Турска падина” – имот № 186034, пасище, мера от 0.400дка в м. „Турска падина” – имот № 186052, пасище, мера от 2.100дка в м. „Турска падина” – имот № 186057 и пасище, мера от 4.000дка в м. „Турска падина” – имот № 186060, сключен 20.09.2016г. със страни :  П.Н.Ф. ЕГН **********-наемодател и „Био Ангус груп” ООД ЕИК *********-наемател в частта му за 1/2 ид. част от тези имоти

             Дава шестмесечен срок, считано от влизането в сила на решението, Н.С.Г. с ЕГН **********, да отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията на РС Белоградчик.

                     Осъжда „Био Ангус груп” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Боровица, обл. Видин, Стопански двор, да предаде на Н.С.Г. с ЕГН **********,*** владението върху 1/2 ид. част от следните недвижими имоти в земл. на с. Салаш, обл. Видин : нива от 12.000дка в м. „Калавур” – имот № 110002, нива от 4.001дка в м. „Дърнето” – имот № 021032, пасище, мера от 1.000дка в м. „Турска падина” – имот № 185033, пасище, мера от 2.000дка в м. „Турска падина” – имот № 185069, пасище, мера от 5.001дка в м. „Турска падина” – имот № 186001, пасище, мера от 2.200дка в м. „Турска падина” – имот № 186002, пасище, мера от 2.799дка в м. „Турска падина” – имот № 186003, пасище, мера от 1.400дка в м. „Турска падина” – имот № 186004, пасище, мера от 3.900дка в м. „Турска падина” – имот № 186011, пасище, мера от 1.800дка в м. „Турска падина” – имот № 186018, пасище, мера от 3.700дка в м. „Турска падина” – имот № 186034, пасище, мера от 0.400дка в м. „Турска падина” – имот № 186052, пасище, мера от 2.100дка в м. „Турска падина” – имот № 186057 и пасище, мера от 4.000дка в м. „Турска падина” – имот № 186060  на основание чл. 34 ЗЗД.

                    Оставя без уважение искането на „Био Ангус груп” ООД ЕИК ********* за присъждане на направени по делото разноски в размер на 250.00лв. – адвокатско възнаграждение.

             Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     Районен съдия :