Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 202
гр. Русе, 10.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД РУСЕ, търговска колегия, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЪШЪЛ ИРИЕВА
при секретаря Анелия Генчева, като разгледа докладваното
от съдия Ириева
В. т. д. № 271 по описа за
2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „А****“ ЕАД- гр.С****против решение №1040/11.06.2019 г., постановено
по гр.д.№ 5576/2018г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени
кумулативно предявени искове против Н.Ю.Н. с правно основание чл.422 от ГПК.
Твърди се, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон по съображения, изложени в жалбата. Претендира отмяна на
решението и постановяване на ново, с което предявените установителни
искове да бъдат уважени. Претендират се и разноските за производството.
Ответникът по жалбата Н.Ю.Н.
чрез назначения от съда особен представител адв.П.А. *** счита жалбата за
допустима, но неоснователна по съображения, изложени в отговора. Иска
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за
производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Производството по делото
е образувано по предявен от жалбоподателя против Н.Ю.Н. иск с правно основание
чл.422 от ГПК- за установяване на вземането му по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 1506/2018 г. по описа на РРС в размер на сумата от
2369,88 лева - частично претендирана сума по договор за потребителски паричен
кредит №2222278 от 12.04.2016г., представляваща главницата по неплатените, но падежирали, преди подаването на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, месечни погасителни вноски за периода от 21.10.2016 г. до
21.02.2018 г.; сумата от 1623,93 лева - договорна /възнаградителна/ лихва,
начислена за периода от 21.10.2016г. до 19.05.2017г.; сумата от 551,36 лева -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.10.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
По делото е установено,
че на 12.04.2016г. „У****“ ЕАД- гр.С****и Н.Ю.Н. са сключили договор за потребителски
паричен кредит в размер на 25 000 лв., с период на
погасяване-21.04.2016г.-21.03.2026г., като погасяването следвало да се извършва
с анюитетни вноски съгласно двустранно подписан
погасителен план. В чл.12, ал.6 от ОУ към договора за кредит била предвидена
правната възможност кредиторът да прехвърли вземанията си на трети лица.
С 3бр. преводни нареждания
от 12.04.2016г. кредитодателят превел по сметка на
кредитополучателя сумата по кредита-25 000лв.Ответникът извършил частични
плащания по 6бр. погасителни вноски с падеж от 21.04.2016г. до 21.09.2016г.,
като внесъл общо сумата от 2246,52лв. и имал непогасени задължения с падеж от 21.10.2016г. до 21.02.2018г. към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както следва: главница-2369,88лева;
договорна/възнаградителна/ лихва-1623,93лева, за периода от 21.10.2016г. до
19.05.2017г.; лихва/обезщетение/ за забава- 551,36 лева - лихва /обезщетение/
за забава, дължима за периода от 21.10.2016г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК; законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга.
Установено е също, че „У****“
ЕАД- гр.С****и жалбоподателя сключили рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания, както и индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г.,
по силата на който „У****“ ЕАД- гр.С****цедирало
вземанията си спрямо длъжника Н.Ю.Н. на жалбоподателя в общ размер от
26 498,39лв. Съгласно задължението си по чл. 99, ал.3 ЗЗД, цедентът упълномощил цесионера да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В изпълнение на задължението
си за уведомяване, жалбоподателят изпратил уведомление, но пратката се върнала
в цялост като непотърсена от адресата/вж. л.37-л.38/. Препис от уведомлението е
приложено и към исковата молба.
Жалбоподателят подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за цедираните вземания, частично, и в негова полза била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1506/2018 г. по описа на РРС.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което до жалбоподателят било изпратено съобщение с указания, че може да
предяви иск относно вземането си. Исковата молба е предявена в
законоустановения срок, което обуславя допустимостта на иска и правилно същият
е разгледан по същество.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск като е приел за основателно
наведеното от особения представител на ответника възражение за липсата на
надлежно уведомяване относно извършената цесия, поради което тя няма обвързващо
действие спрямо него. Районният съд е посочил, че в случая уведомлението за
цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено не на ответника-кредитополучател
или на негов упълномощен представител, а на назначения му на основание чл.47,
ал.6 от ГПК особен представител, че представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща
получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник,
както и че особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е
страната по спорното материално правоотношение и е обосновал извод, че
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект като е посочил и
съдебна практика в гореизложения смисъл / решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д.
№ 154/2017 г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 567/18.09.2018г. по т.д. № 3153/2017 г. на ВКС, II
т.о. и др./.
Прието е, че е налице
липса на уведомление за цесията, което да произведе предвидените в чл.99, ал.4 от ЗЗД правни последици, на което основание предявеният иск е отхвърлен с
обжалваното решение.
Изводите на
първоинстанционният съд са неправилни, а доводите на жалбоподателя са изцяло
основателни.
Трайно установената
съдебна практика, обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо от ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК. Допустимо е,
както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см.
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и
др./.
Първоинстанционният съд
правилно е цитирал в решението си горепосочената трайно установена съдебна
практика, но неправилно е приел, че връчването на уведомлението за извършената
цесия на длъжника чрез особен представител не е породило материално правни
последици.
Особеният представител
се назначава при изпълнение на предпоставките на чл.47, ал.1-5 от ГПК с цел
охрана интересите на ответника. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. /В т.см.решение на
ВКС по т.д.№ 193/2018 г./.
С връчването на исковата молба и всички книжа
по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД на особения представител
на ответника, връчването е надлежно и от този момент се пораждат всички правни
последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за
извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД чрез връчването на
особен представител представлява надлежно уведомяване на длъжника и цесията е
породила действие спрямо длъжника от този момент. Този факт, настъпил в хода на
производството, следва да бъде съобразен
с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в чл.23 от ЗПК, а именно че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността
на заемателя не отпада изцяло.
В разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗПК /в редакцията ѝ към
23.07.2014 относима към процесния договор от 11.04.2016г./
е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по него. В
конкретния случай текстът на приложения към исковата молба договор за кредит и
общи условия към него е с шрифт по-малък от 12. Следователно поради
неспазването на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, процесният договор
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно по процесния договор ответникът дължи единствено
претендираната главница в размер на 2369,88лв. Затова искът като основателен и
доказан следва да се уважи само за тази сума-2369,88лв, дължима със законната
лихва от датата на подаване на заявлението. В останалата част, включваща
договорна /възнаградителна/ лихва и лихва за забава, претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Това налага първоинстанционното
решение да бъде отменено в частта, с която установителната
претенция е отхвърлена за сумата от 2369,88лв, частично претендирана сума по
договора, представляваща главницата по неплатените, но падежирали
преди подаване на заявлението месечни погасителни вноски за периода от
21.10.2016г. до 21.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.03.2018г. до окончателното й изплащане и вместо това да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен иска в тази му част. В останалата си
част решението следва да бъде потвърдено.
Ищецът претендира разноските за двете инстанции и за
заповедното производство, поради което с оглед изхода на спора такива следва да
му бъдат присъдени съразмерно на уважената част от иска. Разноските за
юрисконсултско възнаграждение по заповедното, първоинстанционното и въззивното
дело следва да бъдат определени от съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съгласно
тази разпоредба присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 ЗПрП, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 300 лева, а за защита по заповедни производства от 50 до 150 лева.
Съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено на минималните размери за трите производства, предвид
конкретната фактическа и правна сложност на делото.
По
съразмерност на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 73,47лв за
заповедното производство и сумата от 605,18лв. за първоинстанционното и
въззивното производство.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №1040/11.06.2019г., постановено по гр.д.№ 5576/2018г. на
Русенския районен съд, в частта, с
която е отхвърлен иска на „А****“ ЕАД- гр.С****, ЕИК ****, против Н.Ю.Н., с правно основание чл.422 от ГПК, за дължимост на присъдената в заповедното производство по ч.гр.д.№1506/2018г. по описа на РРС сума от 2369,88 лева - частично претендирана сума по
договор за потребителски паричен кредит №2222278 от 12.04.2016г.,
представляваща главницата по неплатените, но падежирали,
преди подаването на Заявлението по чл.410 от ГПК, месечни погасителни вноски за
периода от 21.10.2016г. до 21.02.2018г., ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до окончателното й изплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено, че Н.Ю.Н., ЕГН **********,***
дължи на „А****“ ЕАД- гр.С****, ЕИК ****, на основание чл.422 от ГПК, присъдената в заповедното производство по ч.гр.д.№1506/2018г. сума
от 2369,88 лева - частично претендирана сума по договор за потребителски
паричен кредит №2222278 от 12.04.2016г., представляваща главницата по
неплатените, но падежирали, преди подаването на
Заявлението по чл.410 от ГПК, месечни погасителни вноски за периода от 21.10.2016г.
до 21.02.2018г., ведно със законната
лихва от 06.03.2018г. до окончателното
й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Н.Ю.Н., ЕГН **********,***
да заплати на „А****“ ЕАД- гр.С****сумата 73,47лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н.Ю.Н., ЕГН **********,***
да заплати на „А****“ ЕАД- гр.С****сумата 605,18лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: