Решение по дело №123/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 23
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Анета Георгиева
Дело: 20214500500123
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Русе , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова

Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500123 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435,ал.2 ГПК.
Б. К. К. от град Русе чрез пълномощника си адвокат Ж. е обжалвал постановлението
за разноски на ЧСИ М.М.,съдържащо се в съобщение за образуване на изпълнително
дело,връчено му на 26.VІ.2020 год.,по изп.дело № 284/20 год.по описа на ЧСИ.Развива
оплаквания за неговата незаконосъобразност в следните части: допълнителни разноски и
такси по ТЗЧСИ над 126 лв.до 178,20 лв. с включен ДДС,18 лв./с ДДС/ за налагане на
възбрана върху недвижими имоти и юрисконсултско възнаграждение за размера над 50 до
100 лева.Развива оплаквания за незаконосъобразност на постановлението в тази част и иска
отмяната му по подробно изложени в жалбата съображения.Претендира разноските в това
производство.
Взискателят „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“АД със седалище гр.Варна счита жалбата за
неоснователна по подробно изложени в писмен отговор съображения.
Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните,обсъди
събраните по делото и в изпълнителното производство доказателства,както и писмените
обяснения на ЧСИ по повод обжалваното действие,намира за установено следното:
Жалбата е подадена от длъжник в изпълнителното производство,насочена е срещу
действия на ЧСИ,подлежащи на съдебен контрол съгласно изричната разпоредба на
чл.435,ал.2,т.7 ГПК,поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество,жалбата е основателна.
1
Изпълнителното производство под № 284/2020 год. по описа на ЧСИ рег.№ 831 на
КЧСИ с район на действие района на РОС , е образувано по молба на „Енерго Про
Продажби“АД въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист по ЧГД № 5196/2019
год.на РРС,по което Б. К. К. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на
25 лева за заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.На
26.VІ.2020 год.длъжникът е получил съобщение за образувано изпълнително дело,с което
ЧСИ е определил дължими разноски и такси по ТЗЧСИ в размер на 178,20 лева и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело.
При образуване на изпълнителното дело взискателят е направил разноски в размер на
84 лева с ДДС,които съгласно приложената сметка от 4.ІV.2020 год. са за следните
действия:20 лв.за образуване на изп.дело,20 лв.за изготвяне и връчване на книжа,15 лв.за
извършване на справка за длъжника и неговото имущество и 15 лв.за налагане на запор.За
наложена възбрана върху недвижими имоти е заплатена такса от 15 лв. на 17.VІ.2020
год.Съгласно сметка от 30.VІ.2020 год.взискателят е заплатил допълнителни разноски по
т.31 от Тарифата в размер на 34 лева.Заплатена е и сумата 18 лв.с ДДС за заличаване на
наложената възбрана.
На 26.VІ.длъжникът е внесъл сумата от 75 лева като изрично е заявил,че погасява
задължението по изпълнителния лист без разноските в изпълнителното производство.
При така установеното от фактическа страна съдът намира подадената жалба срещу
разноските по изпълнението за основателна.
Законът възлага в чл.79,ал.1 ГПК разноските в изпълнителното производство върху
длъжника,с изключение на изрично посочените в т.1-3 хипотези,каквито в настоящия
случай не са налице.
В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил
няколко изпълнителни способа,насочени върху движимо и недвижимо имущество на
длъжника и върху парични вземания и доходи,като едновременно с това е възложил на ЧСИ
правомощията по чл.18 ЗЧСИ,включително и относно способа за принудително
изпълнение.Приложените от ЧСИ способи-запор върху банкови сметки,възбрана върху
недвижими имоти са несъразмерни с оглед вземането по изпълнителния лист в размер на 75
лева разноски в съдебно производство.Съгласно чл.442 а,ал.1 ГПК съдебният изпълнител е
длъжен да следи за съразмерността на изпълнителните способи с размера на
задължението,като отчита всички данни и обстоятелства по делото,процесуалното
поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.В случая
длъжникът е получил съобщение за образуване на изпълнителното дело на 26.VІ.2020 год.и
в същия ден е внесъл сумата 75 лева за погасяване на дълга.Тези обстоятелства,както и
посоченият по-горе размер на вземането,за събирането на което е образувано
изпълнителното производство,налагат извод за несъразмерност на предприетите способи за
изпълнение от страна на ЧСИ,още повече че,както сочи и длъжника размерът на
2
получаваната пенсия е достатъчен за събиране на вземането.Точно такова действие обаче
ЧСИ не е предприел,а вместо това е наложил възбрана върху четири недвижими имота и
запор върху банкови сметки.Налагането на несъразмерни с оглед размера на вземането
обезпечения е незаконосъобразно действие,поради което липсва основание разноските по
тези действия да бъдат възлагани в тежест на длъжника.
В съобщението до длъжника за образувано изпълнително дело ЧСИ е определил
дължимите разноски и такси по ТЗЧСИ в размер на 178,20 лв.,като липсва яснота как е
формирана тази сума,какви разноски включва и на какво основание. В писмените обяснения
по повод жалбата ЧСИ е посочил,че дължимите разноски са в размер на 162,20 лв.с
ДДС.,без да сочи конкретните такси и разноски по ТЗЧСИ и основанието за събирането им
от длъжника.
По правилото на чл. 79, ал.2 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е длъжен да изготви
сметка, която да връчи на задълженото лице, с точно съдържание: приложената разпоредба,
материалният интерес при пропорционалната такса, сумите за дължими такси и
допълнителни разноски, последиците при неизпълнение.
Според ТР № 3/ 2015 г. от 10.07.2017 по т. д №3/ 2015 г., ОСГТК, всеки акт на
съдебния изпълнител за разноските по изпълнението подлежи на обжалване, на основание
чл. 435, ал.2 ГПК. Той обаче следва да отговаря на общото изискване за изчерпателност/
фактически и правни основания за начисляването им/, съобразно правото на жалбоподателя
да оспори това действие по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Видно е,че актът на ЧСИ за
разноските,съдържащ се в съобщението за образуване на изп.дело,не отговаря на тези
изисквания.Ето защо начислените такси над 126 лева до 178,20 лв./с включен ДДС/съгласно
въведения с жалбата предмет на спора,с който съдът е обвързан ,без посочено основание по
ТТР ЗЧСИ, следва да бъдат отменени.Жалбоподателят не дължи и сумата от 18 лв.с ДДС за
наложена възбрана върху недвижими имоти поради несъответствие на размера на
задължението с наложените обезпечения,в какъвто смисъл са изложени съображения по-
горе.Така постановлението за разноски,съдържащо се в съобщението за образуване на
изп.дело,се явява незаконосъобразно за размера над 108 лева и следва да се отмени.
Жалбата е основателна и в частта й за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.Възражение в този смисъл длъжникът е направил в изпълнителното
производство,но то е оставено без уважение.Присъденото възнаграждение се явява
прекомерно както с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото,обусловено и
от матерния интерес от 75 лева,така също и от обстоятелството,че участието на
представляващия взискателя юрисконсулт се свежда единствено до подаване на молбата за
образуване на производството.По тези съображения юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде намалено от 100 лева на 50 лева.
Жалбоподателят претендира разноските в настоящото производство,като е
поискал да бъдат възложени в тежест на ЧСИ.Това искане е неоснователно.ЧСИ не е страна
3
в настоящото производство,а евентуални претенции срещу него на това основание могат да
бъдат реализирани по друг ред-чл.441 ГПК и чл.74 ЗЧСИ.От друга страна,и взискателят не е
станал причина за образуването му,поради което не носи отговорност за разноските в това
производство.По негово искане са наложени възбрани върху недвижимите
имоти,собственост на длъжника,както и запор върху банковите сметки ,но задължението да
следи за съразмерността на наложените обезпечение съобразно размера на дълга е на
съдебния изпълнител съгласно разпоредбата на чл.442а,ал.1 ГПК.По тези съображения
разноските ,направени от жалбоподателя във въззивното производство остават в негова
тежест.
Така мотивиран окръжният съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски,инкорпорирано в съобщение за
образуване на изпълнително дело,по изп.дело № 284/2020 год.на ЧСИ рег.№ 831 на КЧСИ с
район на действие района на РОС за в частта ,с която са определени допълнителни разноски
и такси по ТТЗЧСИ над сумата 108 лева до 178,20 лева.
НАМАЛЯВА юрисконсултското възнаграждение за изпълнителното
производство от 100 на 50 лева.
Решението е окончателно.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4