№ 1401
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20231100901330 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове
с правно основание 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от „Б.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ****, против „Ц.-П.К.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. ****, за сумата от 32 960.29 лева, представляваща сбор от
дължима продажна цена на доставени стоки по фактури №№ 82202 от 10.12.2016 г., фактура
№ 83233 от 09.01.2017 г., фактура № 83228 от 09.01.2017 г., фактура № 84158 от 30.01.2017
г., фактура № 84163 от 30.01.2017 г., фактура № 84164 от 30.01.2017 г., фактура № 85974 от
11.03.2017 г., фактура № 85976 от 11.03.2017 г., фактура № 85978 от 11.03.2017 г., фактура №
********** от 14.07.2021 г. и фактура № ********** от 26.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху главница от 6 247.88 лева, представляваща сбор от дължимите суми по фактура
№ ********** от 14.07.2021 г. и фактура № ********** от 27.07.2021 г., считано от
предявяване на иска – 18.07.2023 г. до окончателното плащане, както и за сумите от 8 125
лева – лихва за забава плащането на главниците по фактури №№ 82202 от 10.12.2016 г.,
фактура № 83233 от 09.01.2017 г., фактура № 83228 от 09.01.2017 г., фактура № 84158 от
30.01.2017 г., фактура № 84163 от 30.01.2017 г., фактура № 84164 от 30.01.2017 г., фактура №
85974 от 11.03.2017 г., фактура № 85976 от 11.03.2017 г., фактура № 85978 от 11.03.2017 г. за
периода 18.07.2020 г. – 18.07.2023 г., сумата от 440.03 лева лихва за забава плащането на
главницата по фактура № ********** от 26.07.2021 г. за периода 28.07.2021 г. до 17.07.2023
г. включително и сумата от 815.43 лева лихва за забава плащането на главницата по фактура
№ ********** от 14.07.2021 г. за периода 15.07.2021 г. до 17.07.2023 г. включително.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.
Оспорват се формално допустимостта и основателността на предявените искове.
Направено е възражение за погасяване вземанията по давност с изтичане на 3 годишен
давностен срок.
В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба.
Поддържа се, че с исковата молба са представени фактури, от който се установява
основанието и дължимостта на вземанията, както и два броя Молби за потвърждение от
1
04.03.2022 г. и от 04.03.2023 г., подписани от ответника без възражения, с които той е
признал задълженията си. Втората касае сумата от 32 960.29 лева, която е сбора от
задълженията по процесните фактури, подписана е от ответника на 17.03.2023 г. и от тази
дата започвала да тече нова давност. Освен това извършените частични плащания след
изтичане на 3 годишния давностен срок представлявали доказателство, че ответникът счита
претендираните суми за дължими от него. Това се установявало и от кореспонденция по
Viber между страните, водена в периода 21.04.2022 г. – 23.05.2022 г., в която ответникът
потвърдил дължимите по процесните фактури суми и изразил желание да ги заплати.
Ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба в срока по чл.
373 ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства. Прието е неоспорено заключение по
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
По предявения иск по чл. 327 ТЗ съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса по чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване 1) наличие на възникнало търговско правоотношение
между страните с източник договор за търговска продажба на стока; 2) предаване на стоката
на купувача 3) размера на вземанията и 4) спиране или прекъсване на давността. По иска по
чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже начална дата на забавата и размер на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в случай на доказване от ищеца на основанието и размера на вземанията, в
тежест на ответника е да докаже плащане.
Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява
следното:
От представените по делото 11 броя фактури №№ 82202 от 10.12.2016 г. на стойност
3 077.38 лева, с падеж на плащане 13.12.2016 г., фактура № 83233 от 09.01.2017 г. на
стойност 2 578.60 лева, с падеж 12.01.2017 г., фактура № 83228 от 09.01.2017 г. на стойност
3 006.26 лева, с падеж 12.01.2017 г., фактура № 84158 от 30.01.2017 г. на стойност 4 191.58
лева, с падеж 02.02.2017 г., фактура № 84163 от 30.01.2017 г. на стойност 4 067.06 лева, с
падеж 02.02.2017 г., фактура № 84164 от 30.01.2017 г. на стойност 4 352.73 лева, с падеж
02.02.2017 г., фактура № 85974 от 11.03.2017 г. на стойност 2 904.58 лева, с падеж 14.03.2017
г., фактура № 85976 от 11.03.2017 г. на стойност 2 260.44 лева, с падеж 14.03.2017 г., фактура
№ 85978 от 11.03.2017 г. на стойност 2 808.25 лева, с падеж 14.03.2017 г., фактура №
********** от 14.07.2021 г. на стойност 4 032.33 лева и фактура № ********** от 26.07.2021
г. на стойност 4 215.55 лева, се установяват облигационни правоотношения между страните
по договори за търговска продажба на стоки – хигиенни и козметични продукти. Фактурите
обективират съществените елементи на правоотношението – страни, вид на стоката,
количество, единична цена и обща стойност.
Видно от Молба за потвърждение изх. № 8/04.03.2022 г., ищцовото дружество, чрез
управителя си, е отправило искане до ответното за потвърждаване на задълженията на
последното в размер на 38 335.44 лева към 31.12.2021 г. Задълженията са потвърдени в
посочения размер от управителя на ответното дружество П.К., с поставянето на подпис и
печат в разписката към молбата за потвърждение.
Видно от Молба за потвърждение изх. № 8/04.03.2023 г., ищцовото дружество, чрез
управителя си, е отправило искане до ответното за потвърждаване на задълженията на
последното в размер на 32 960.29 лева към 31.12.2022 г. Задълженията са потвърдени на
17.03.2023 г. в посочения размер от управителя на ответното дружество П.К., с поставянето
2
на подпис и печат в разписката към молбата за потвърждение.
С Покана за доброволно изпълнение, получена от ответника на 28.04.2023 г., той е
поканен от ищеца да заплати задълженията си по процесните фактури в общ размер на
32 960.29 лева.
Видно от представеното на хартиен носител извлечение от електронна
кореспонденция между страните, неоспорена от ответника, в периода 21.04.2022 г. –
23.05.2022 г. между тях са водени разговори за заплащане на задължения на последния.
От приетото по делото неоспорено от страните заключение на вещото лице по ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и вярно, се установява, че процесните фактури са
редовно осчетоводени в счетоводствата на ищцовото „Б.“ ЕООД и ответното „Ц.-П.К.“
ЕООД, като с цялата стойност на всяка една от тях е дебитирана сметка 411/1 - „Клиенти" -
„Ц. - П.К." ЕООД, и са кредитирани сметка 702 - „Приходи от продажба на стоки" с
данъчната основа на продадените стоки, описани в съответните фактури, и сметка 453/2 -
„Начислен данък на продажбите" - с начисления ДДС, посочен в тях. Фактура №
82202/10.12.2016 г. е отразена на ред 962 в дневника на продажбите за м.декември 2016 г.
към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Б." ЕООД с вх.№ 2225-
1139550 /13.01.2017 г. Фактури № 83233/09.01.2017 г., № 83228/09.01.2017 г., №
84158/30.01.2017 г., № 84163/30.01,2017 г., № 84164/30.01.2017 г. са отразени съответно на
ред 542, на ред 537, на ред 2836, на ред 2841 и на ред 2842 в дневника на продажбите за
м.януари 2017 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Б." ЕООД
с вх.№ 2225-1141241/10.02.2017 г. Фактури № 85974/11.03.2017 г., № 85976/11.03.2017 г., №
85978/11.03.2017 г. са отразени съответно на ред 1130, на ред 1132 и на ред 1134 в дневника
на продажбите за м.март 2017 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в
НАП от "Б." ЕООД с вх.№ 2225-1146184/12.04.2017 г. Фактури № **********/14.07.2021 г. и
№ **********/26.07.2021 г. са отразени сьответно на ред 3834 и на ред 3835 в дневника на
продажбите за м.юли 2021 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП
от "Б." ЕООД с вх.№ 2225-1277810/13.08.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че всички процесни фактури са редовно осчетоводени
в счетоводството на „Ц. - П.К." ЕООД, като с цялата стойноа е кредитирана сметка 401/1 -
„Доставчици" - "Б." ЕООД и са дебитирани сметки 303 — „Стоки" с данъчната основа на
всяка една от фактурите и сметка 453/2 -„Начислен данък на покупките" с начисления в тях
ДДС. Фактура № 82202/10.12.2016 г. е отразена на ред 87 в дневника на покупките за
м.декември 2016 г. кьм месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Ц. -
П.К." ЕООД с вх.№ 2214-1970804/12.01.2017 г. Фактури № 83233/09.01.2017 г., №
83228/09.01.2017 г., № 84158/30.01.2017 г., № 84164/30.01.2017 г. са отразени сьответно на
ред 100, на ред 101, на ред 221 и на ред 217 в дневника на покупките за м.януари 2017 г. кьм
месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Ц. - П.К." ЕООД с вх.№ 2214-
1981737 /09.02.2017 г. Фактура № 84163/30.01.2017 г. е отразена на ред 34 в дневника на
покупките за м.февруари 2017 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в
НАП от "Ц. - П.К." ЕООД с вх.№ 2214-1993309/09.03.2017 г. Фактури № 85974/11.03.2017 г.,
№ 85976/11.03.2017 г. и № 85978/11.03.2017 г. са отразени сьответно на ред 85, на ред 84 и на
ред 79 в дневника на покупките за м.март 2017 г. към месечната справка-декларация по
ЗДДС, подадена в НАП от "Ц. - П.К." ЕООД с вх.№ 2214-2006198/10.04.2017 г. Фактури №
**********/14.07.2021 г. и № **********/26.07.2021 г. са отразени съответно на ред 108 и на
ред 208 в дневника на покупките за м.юли 2021 г. към месечната справка-декларация по
ЗДДС, подадена в НАП от "Ц. - П.К.” ЕООД с вх.№ 2214-2727364/10.08.2021 г. Фактура №
**********/26.07.2021 г. е отразена на ред 46 и на ред 47 в дневника на покупките за
м.август 2021 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Ц. - П.К."
ЕООД с вх.№ 2214-2742984/10.09.2017 г. Всички фактури са отразени в дневниците на
покупките като доставки с право на пълен данъчен кредит, поради което ответното
дружество е ползвало това право. По процесните фактури са извършени плащания на обща
стойност от 3 034.47 лева, в това число по отделни фактури, както следва: - По фактура №
82202/10.12.2016 г. е платена на 12.12.2016 г. сумата от 1534.47 лева - По фактура №
3
84158/30.01.2017 г. е платена на 17.08.2020 г. сумата от 1 000.00 лева - По фактура №
**********/26.07.2021 г. са платени суми общо в размер на 2 000.00 лева, от които на
18.04.2022 г. 500.00 лева и на 20.05.2022 - 1 500.00 лева. В преводните нареждания за тези
суми е посочена фактура № **********/26.07.2021 г., чиято стойност обаче е изцяло
заплатена.
Вещото лице дава заключение, че незаплатените суми по процесните фактури са
общо в размер на 32 960.29 лева. Формулиран е извод, че счетоводствата и на двете страни
са водени редовно.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за доказани в процеса
съществуването на облигационни правоотношения между страните по договори за търговска
продажба на стоки, обективирани в издадените от ищеца данъчни фактури, и доставката на
такива на посочената стойност.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал.1 ТЗ, е
консенсуален. Сключването му предпоставя постигането на съгласие между страните –
продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива
са вещта (стоката), обект на продажба, и цената. Поради консенсуалния характер на сделката
предаването на вещта и плащането на цената не са елементи от фактическия състав на
търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора
задължения, като при липса на други договорености чл. 327, ал.1 ТЗ поставя плащането в
зависимост от предаването.
Освен консенсуален, договорът за търговска продажба е и неформален, поради което
продажбата може да е оформена и чрез съставена за целта фактура, която съставлява
доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения.
Двустранно подписаната от страните фактура, в която са посочени страните по сделката,
стоката по вид, количество и цена, както и общо дължимата цена, безпротиворечиво се
приема в съдебната практика за удостоверяваща наличието на облигационни отношения
между тях по договор за продажба на стоки. Доказателство за наличието на такова
правоотношение е и издадената от продавача, неподписана от купувача фактура, когато е
счетоводно отразена от последния в собствените му счетоводни регистри. Като първичен
счетоводен документ, който се издава от доставчика (продавача) на купувача за регистриране
на стопанската операция - продажба на стоково-материални ценности, фактурата е
доказателство за наличието на такава сделка, а в някои случаи и за изпълнението на
задължението на продавача за предаване на стоката на купувача. Макар неподписаната от
купувача фактура да е частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална
доказателствена сила единствено относно авторството на съставителя, удостоверените с нея
факти на сключване на сделката и изпълнението на задълженията на продавача следва да се
считат за осъществени, когато тези факти са извънсъдебно признати от насрещната страна.
Представените по делото данъчни фактури са издадени от ищеца, подписани са от
негов представител и съдържат всички изискуеми от чл. 7, ал. 2 ЗСч реквизити - дата и
място на съставяне, данни за търговските дружества – ЕИК и представляващ, вид и
количество на стоките, единични цена и обща стойност на сделката, начин на плащане - по
банков път. Видно от заключението на ССчЕ, неоспорено от страните и което съдът
кредитира като обективно и компетентно, процесните фактури са осчетоводени в
счетоводствата на двете спорещи дружества. Безпротиворечиво се приема в съдебната
практика, че счетоводното отразяване на фактурите в счетоводството на ответника
съставлява извънсъдебно признание за наличието и съдържанието на облигационни
отношения между страните, каквито са удостоверени в тях. Отразяването на фактурите в
счетоводството на купувача, включването им в дневниците за покупки и справките
декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит представляват и признание на
задължението и доказват неговото съществуване – в този см. напр. Решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
4
Осчетоводяването на фактурата и ползването на данъчен кредит по нея от купувача
има доказателствена стойност и относно факта на предаване/приемане на стоката, съобразно
трайната практика, обективирана напр. в Решения №198/13.05.2016 г. по т.д. № 2741/14 г. и
№121/21.07.2016 г. по т.д. № 3210/2015г. на І т. о. По аргумент от разпоредбата на чл.25 ал.1
ЗДДС, според която данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена, се приема, че упражняването на правото на приспадане на данъчен
кредит от купувача при продажба на родово определени вещи има правно значение на
признание за получаването на стоката, тъй като правото на собственост при тях се
прехвърля с отделянето им от рода (респ. предаването им). С предаване на стоката на
купувача, за него възниква произтичащото от правилото на чл. 327, ал.1 ТЗ задължение да
заплати цената и.
С оглед на изложеното съдът приема за доказано наличието на възникнало за
ответника задължение по чл. 327 ТЗ да заплати цената на доставените по посочените
осчетоводени фактури стоки, неизпълнението на което обуславя ангажиране на договорната
му отговорност, съобразно общото законово правило на чл.79, ал.1 ЗЗД.
Предвид така приетото, следва да бъде разгледано възражението на ответника за
погасяване на вземанията по давност.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Противно на поддържаното от страните, вземанията за главница за дължима цена по
договори за продажба не се погасяват с изтичането на специалната 3 годишна погасителна
давност, защото не попадат в хипотезите на чл. 111 ЗЗД - задължението за престиране на
цената на доставени стоки не е за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор,
за наем, за лихви, както и с периодичен характер по смисъла на Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС. Всяко от задълженията за заплащане
на продажната цена е възникнало от различен юридически факт – обективираният във всяка
от фактурите самостоятелен договор за продажба – и падежът му е определен с оглед на
конкретната доставка. Ето защо за задълженията на ответника за заплащане на цената на
доставените стоки по процесните фактури приложим е общият 5-годишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В случая във всяка от фактурите е определен падеж на задължението по
нея и от настъпването му започва да тече 5 годишният давностен срок, който се прекъсва
съгласно чл. 116 ЗЗД с признаване на вземането от длъжника, с предявяването на иск от
кредитора или с предприемане на действия по принудително изпълнение.
Исковата молба е подадена на 18.07.2023 г., преди изтичането на давностния срок по
отношение на вземанията по последните две фактури от 2021 г.
Няма спор между страните, че задълженията по всички процесни фактури са
признати от ответника в представените от ищеца молби за потвърждение, като за най-рА.
дата на извършеното признание следва да се приеме 04.03.2022 г., доколкото в
потвърждението управителят на ответното дружество не е вписал различна от посочената в
молбата дата на нейното издаване. За да е налице, обаче, признаване на вземането, годно да
прекъсне давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, същото трябва да е направено в
рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се
отнася до съществуване на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които
произхожда. Признание с последиците на чл. 116, б. „а“ ЗЗД не е признанието на възникване
на самото задължение, за произхода или размера му, а за съществуване на задължението към
момента на самото признание, при условие, че то е направено след като е започнала да тече
погасителната давност и преди нейното изтичане, обективирано е изрично (макар и без
изискване за форма) или чрез конклудентни действия като ясно и недвусмислено изявление
на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му и изявлението
или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е
адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед
обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора, съгласно
5
приетото в Тълкувателно решение № 4/2019 от 14.10.2022 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая по отношение на фактура № 83233 от 09.01.2017 г. на стойност 2 578.60
лева, с падеж 12.01.2017 г., фактура № 83228 от 09.01.2017 г. на стойност 3 006.26 лева, с
падеж 12.01.2017 г., фактура № 84158 от 30.01.2017 г. на стойност 4 191.58 лева, с падеж
02.02.2017 г., фактура № 84163 от 30.01.2017 г. на стойност 4 067.06 лева, с падеж 02.02.2017
г., фактура № 84164 от 30.01.2017 г. на стойност 4 352.73 лева, с падеж 02.02.2017 г., фактура
№ 85974 от 11.03.2017 г. на стойност 2 904.58 лева, с падеж 14.03.2017 г., фактура № 85976
от 11.03.2017 г. на стойност 2 260.44 лева, с падеж 14.03.2017 г., фактура № 85978 от
11.03.2017 г. на стойност 2 808.25 лева, с падеж 14.03.2017 г. 5-годишният давностен срок
към момента на признанието – 04.03.2022 г. не е изтекъл, поради което то е прекъснало
давността и от прекъсването е започнала да тече нова давност, която към датата на
предявяване на иска не е изтекла.
Това е така по отношение на издадените на 11.03.2017 г. фактури, защото до датата на
признанието 04.03.2022 г. не е изтекъл период от време от 5 години.
По отношение на вземанията по издадените през месец 01.2017 г. фактури, при
преценката погасени ли са по давност следва да се отчете и период, в който давност не е
текла и това е периодът на обявеното извънредно положение с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. С разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците, обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., е постановено
спиране течението на давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Обявеното с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България
първоначално обхваща периода от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., но срокът му е продължен с
решение от 03.04.2020 г. на Народното събрание до 13.05.2020 г. Съгласно параграф 13 от
ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила
от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020 г., поради което давността е
започнала да тече от 21.05.2020 г., като периодът на спирането на давността обхваща 69 дни.
При отчитане на периода на спиране на давността, давностният срок за задължението по
фактурите, издадени на 09.01.2017 г. и на 30.01.2017 г., с падежи съответно на 12.01.2017 г. и
на 02.02.2017 г., би изтекъл съответно на 22.03.2022 г. и на 12.04.2022 г., но с признаване на
вземанията на 04.03.2022 г. – преди изтичането му – той е прекъснат и от тази дата е
започнала да тече нова давност, която към датата на подаване на исковата молба не е
изтекла.
Давностният срок за вземането по фактура № 82202 от 10.12.2016 г. на стойност
3 077.38 лева, с падеж на плащане 13.12.2016 г., е изтекъл на 20.02.2022 г., поради което няма
как да е прекъснат с признанието от 04.03.2022 г., защото срок, включително и давностен,
може да бъде прекъснат само докато тече, не и след изтичането му. След като давността е
била изтекла, признаването на вземането, на което се позовава ищецът, не може да породи
предвидените в чл. 116, ал. 1, б. "а" от ЗЗД последици.
Не съставлява годно да прекъсне давността и признанието на задължението,
направено на 17.03.2023 г. по същата причина – то е направено след изтичане на давностния
срок за вземането по фактура № 82202 от 10.12.2016 г.
Макар такова твърдение да не е въведено от ищеца, следва да се посочи, че
волеизявление за признаване на вземане след изтичане на давностния срок може да се
разглежда като отказ от изтекла погасителна давност, който отказ е неоттегляем и заличава
последиците от изтичане на давността, включително погасяване на вземането, но само при
ясно изразена воля на длъжника, че тези вземания са погасени по давност и че той се отказва
от давността. В този смисъл съдът споделя приетото в Решение № 119 от 18.12.2020 г. по т.
6
д. № 2370/2019 г. на ВКС, I т. о. и посочените в него решения, както и в Определение №
667/19.03.2024 г. по к.т.д. № 509/2023 г. на ВКС, II т.о. Отказът от погасителна давност преди
процес или във висящ процес следва да е винаги съзнавано волеизявление - със знание за
правните последици. Длъжникът следва да съзнава същността на правото си и да иска
настъпването на правните последици от непозоваването на погасителна давност. Отказът
може да е изричен или мълчалив, но от съдържанието му трябва по несъмнен начин да се
направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната
давност относно цялото парично задължение или част от него. Волята на длъжника, че не
желае да се ползва от погасителната давност, трябва да е обективирана по несъмнен начин.
В представените от ищеца молби за потвърждение и електронна кореспонденция не
се установява наличието на едностранно волеизявление на ответника – длъжник, което да
съдържа такъв отказ от изтеклата погасителна давност, поради което разглежданите
признания на дълга не могат да се приемат за отказ от изтекла погасителна давност, още
повече, по настоящото дело такова твърдение не е въведено от ищеца.
Що се отнася до извършеното частично плащане по фактура № 82202 от 10.12.2016 г.,
то изобщо не може да бъде разглеждано като признание, годно да прекъсне погасителната
давност за останалата неплатена част от вземането. Признанието е едностранно
волеизявление, с което длъжникът по едно облигационно правоотношение заявява
недвусмислено, че е задължен към кредитора, като признанието следва да има за конкретен
предмет самото вземане. При изпълнение само на част от дължимото вземане чрез плащане
или чрез прихващане, длъжникът признава дълга само до размера на изпълненото, тъй като
само по отношение на него е налице заявена от длъжника воля, но не и относно остатъка от
дълга. Дори да се приеме обратното, в случая частичното плащане е извършено на
12.12.2016 г., а 5-годишният давностен срок за остатъка би изтекъл на 12.12.2021 г.,
следователно много преди предявяването на иска.
Ответникът не ангажира доказателства да е платил непогасените по давност свои
задължения, произтичащи от цитираните фактури, издадени през 2017 г. и 2021 г., поради
което предявеният иск по чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ е основателен в общ размер на
31 417.38 лева. Искът за заплащане на сумата от 1 542.91 лева по фактура № 82202 от
10.12.2016 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86 ЗЗД:
По изложените по-горе мотиви съдът приема за доказано, че страните са постигнали
съгласие за сключване на договори със съдържанието, обективирано в издадените от ищеца
и приети от ответника фактури, както и че стоките са предадени от ищеца и получени от
ответника. Доколкото ответникът е получил стоката с получаване на фактурата за нея, то
същият дължи цената на основание чл.327, ал. 1 от ТЗ.
Ищецът претендира лихва за забава в размер на 8 125 лева, изчислена върху
главниците по издадените през 2016 г. и 2017 г. фактури, за период от 3 години преди
предявяване на иска – 18.07.2020 г. – 18.07.2023 г. Падежът на задълженията по тези
фактури е посочен във всяка от тях, но той предхожда началната дата на забавата, от която се
претендира мораторна лихва, поради което такава подлежи на присъждане от посочената
дата, при съобразяване и че давностния срок за тези вземания, който съгласно чл. 111, б. „в“
ЗЗД е 3 годишен, не е изтекъл. Вземанията за главница за дължимата продажна цена, които
не са погасени по давност, са в общ размер на 25 169.50 лева, и законната лихва за забава
плащането им за исковия период, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на
електронен калкулатор за лихви на официалния интернет сайт на НАП, възлиза на сумата от
7 882.06 лева. В този размер искът е основателен, а над него – до предявения от 8 125 лева
следва да се отхвърли.
Върху задължението по фактура № ********** от 14.07.2021 г. в размер на 4 032.33
лева, ищецът претендира мораторна лихва за периода от датата, следваща датата на издаване
на фактурата, до датата на подаване на исковата молба. Видно от фактурата, посоченият в
нея падеж предхожда датата на издаването и, която съвпада с посочената дата на доставка.
7
Няма твърдения и доказателства да е уговорено друго, поради което купувачът съобразно
разпоредбата на чл. 327, ал.1 ТЗ е длъжен да плати цената при предаване на стоката.
Фактурите са осчетоводени в месеца на издаването им, съгласно заключението на ССчЕ,
поради което съдът приема, че същите са получени от ответника в деня на издаването им.
Получаването от ответника на фактурите доказва и получаване на стоките, което е
удостоверено и с посочване на датата на доставката във всяка фактура, и от момента на
получаването им, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ, ответникът дължи да заплати цената. От деня,
следващ датата на доставката – 15.07.2021 г. до датата, предхождаща датата на предявяване
на иска 17.07.2023 г. (от датата на предявяване на иска се претендира законна лихва),
лихвата за забава възлиза на сумата от 855.79 лева, но с оглед диспозитивното начало в
процеса, същият следва да се уважи в предявения размер от 815.43 лева.
Върху задължението по фактура № ********** от 26.07.2021 г. в размер на 2 215.55
лева, ищецът претендира мораторна лихва за периода от датата, следваща датата на издаване
на фактурата, до датата на подаване на исковата молба. Видно от фактурата, посоченият в
нея падеж предхожда датата на издаването и, която съвпада с посочената дата на доставка.
Няма твърдения и доказателства да е уговорено друго, поради което купувачът съобразно
разпоредбата на чл. 327, ал.1 ТЗ е длъжен да плати цената при предаване на стоката. От
деня, следващ датата на доставката – 26.07.2021 г. до датата на предявяване на иска
17.07.2023 г., лихвата за забава възлиза на сумата от 463.44 лева, но с оглед диспозитивното
начало в процеса, същият следва да се уважи в предявения размер от 440.03 лева.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по делото в размер на платените държавна такса от 1
693.61 лева, депозит за вещото лице в размер на 600 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 4 040 лева. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 6 066.47 лева за направените разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът не претендира и няма доказателства да е направил съдебно-деловодни
разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ГПК „Ц.-П.К.“ ЕООД с ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. **** да заплати на „Б.“ ЕООД с ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** сумата от 31 417.38 лева,
представляваща сбор от дължими продажни цени на доставени стоки по фактура № 83233 от
09.01.2017 г. на стойност 2 578.60 лева, фактура № 83228 от 09.01.2017 г. на стойност
3 006.26 лева, фактура № 84158 от 30.01.2017 г. на стойност 4 191.58 лева, фактура № 84163
от 30.01.2017 г. на стойност 4 067.06 лева, фактура № 84164 от 30.01.2017 г. на стойност
4 352.73 лева, фактура № 85974 от 11.03.2017 г. на стойност 2 904.58 лева, фактура № 85976
от 11.03.2017 г. на стойност 2 260.44 лева, фактура № 85978 от 11.03.2017 г. на стойност
2 808.25 лева, фактура № ********** от 14.07.2021 г. на стойност 4 032.33 лева и фактура №
********** от 26.07.2021 г. на стойност 4 215.55 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД „Ц.-П.К.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. **** да заплати на „Б.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. **** законната лихва върху главница от 6 247.88 лева,
представляваща сбор от дължимите суми по фактура № ********** от 14.07.2021 г. и
фактура № ********** от 27.07.2021 г., считано от предявяване на иска – 18.07.2023 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление
8
гр. София, ул. ****, против „Ц.-П.К.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. **** иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ за сумата от 1
542.91 лева, представляваща дължима продажна цена на доставени стоки по фактура №
82202 от 10.12.2016 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД „Ц.-П.К.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. **** да заплати на „Б.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. **** сумата от 7 882.06 лева – лихва за забава плащането на
главниците по фактури №№ 83233 от 09.01.2017 г., фактура № 83228 от 09.01.2017 г.,
фактура № 84158 от 30.01.2017 г., фактура № 84163 от 30.01.2017 г., фактура № 84164 от
30.01.2017 г., фактура № 85974 от 11.03.2017 г., фактура № 85976 от 11.03.2017 г., фактура №
85978 от 11.03.2017 г., за периода 18.07.2020 г. – 17.07.2023 г.; сумата от 815.43 лева лихва за
забава плащането на главницата по фактура № ********** от 14.07.2021 г. за периода
15.07.2021 г. до 17.07.2023 г. включително и сумата от 440.03 лева лихва за забава
плащането на главницата по фактура № ********** от 26.07.2021 г. за периода 28.07.2021 г.
до 17.07.2023 г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК „Ц.-П.К.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. ****, да заплати на „Б.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. **** направените по делото разноски в размер на
6 066.47 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9