Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІІ-48
08.05.2019 год. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен
граждански състав
на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 360 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 2464/28.11.2018 год. по гр.д.№ 7465/2017 год. по описа на Бургаския районен съд е отхвърлен иска с правно основание чл. 124, ал. 1, ГПК във
вр. с чл. 56, ЗС на К.Н.Н., ЕГН **********, и Н.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ул. „Т.“ № **, за приемане за установено
по отношение на ответниците Д.М.К., ЕГН **********,
и С.С.П., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, че ищците К.Н.Н.
и Н.Г.Н. са носители на вещното право на ползване
върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
в сграда с идентификатор 67800.504.226.1.5, който обект
се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67800.504.226; адрес - гр. Созопол, ул.
„Т.“ № **, ет. *, обект *; площ - 26 кв. м.;
прилежащи части - 2.67 кв. м. от общите части; трайно
предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда; брой нива на обекта -
1; съседи: на същия етаж - 67800.504.226.1.4,67800.504.226.1.6,
под обекта 67800.504.226.1.1, 67800.504.226.1.3,
67800.504.226.1.2, над обекта -67800.504.226.1.8,
67800.504.226.1.10, 67800.504.226.1.9.
Отхвърлен е иска с правно основание чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с
чл. 56, ЗС на К.Н.Н., ЕГН **********, и Н.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ул. „Т.“ № **, за приемане за установено
по отношение ответника С. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. „Ю. Г.“ № **, ет. *,
ап. **, че ищците К.Н.Н. и Н.Г.Н. са носители на вещното право на ползване върху
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 67800.504.226.1.6,
който обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 67800.504.226; адрес - гр.
Созопол, ул. „Т.“ № **, ет.
*, ап. *; площ - 55 кв. м.;
прилежащи части- 6.27 кв. м. от общите части; трайно
предназначение-жилище, апартамент; брой нива на обекта-1; съседи: на същия етаж
- 67800.504.226.1.5, под обекта- 67800.504.226.1.3,
67800.504.226.1.2, над обекта - 67800.504.226.1.9,
67800.504.226.1.10.
Отхвърлен е иска с правно основание чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с
чл. 56, ЗС на К.Н.Н., ЕГН **********, и Н.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ул. „Т.“ № **, за приемане за установено
по отношение ответника Л.Р.Т., ЕГН **********,
с адрес гр. Т., ул. „В. Л.“ - **** „Е.“ (Централен РЕП)), че ищците К.Н.Н. и Н.Г.Н. са носители на вещното право на ползване върху
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 67800.504.226.1.4, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.226; адрес - гр. Созопол, ул. „Т.“ № **, ет. *,
ап. *; площ - 35 кв. м.; прилежащи части - 3.88 кв. м. от общите части; трайно предназначение-жилище,
апартамент; брой нива на обекта - 1; съседи: на същия етаж - 67800.504.226.1.5, под обекта - 67800.504.226.1.2,
67800.504.226.1.1, над обекта - 67800.504.226.1.7,
67800.504.226.1.8, 67800.504.226.1.9.
Посочено е, че решението е постановено при участие на „УниКредит Булбанк“ АД, EИK *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7, в
качеството на трето лице помагач на страната на ответниците. Указано е задължението на
страните за отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания при БсРС, след влизането му в законна сила.
Осъдени са К.Н.Н., ЕГН **********, и Н.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ул. „Т.“ № **, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплатят на Д.М.К., ЕГН **********, и С.С.П., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, деловодни разноски в размер от
1000 лева.
Осъдени са К.Н.Н., ЕГН **********, и Н.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ул. „Т.“ № **, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплатят на С. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. „Ю. Г.“ № **, ет. *,
ап. **, деловодни разноски в размер от 1200 лв.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от К.Н.Н., ЕГН **********, и Н.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ул. „Т.“ № **, чрез процесуален
представител адв. Емануил Бастрев. Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие на формираните изводи с
материалния закон, а също – необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд не е
положил необходимите усилия за пълното изясняване на делото от фактическа
страна, като не е приложил в оригинал декларацията от 10.02.2010
год., а след оспорване на приетото заключение не е
допусната нова тройна експертиза. Твърди се, че с горните действия
първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които
следва да бъдат поправени от въззивния съд с
изискване на два оригинала на процесната декларация и
допускане на повторна съдебно – графологична експретиза, която освен на поставените въпроси към
експертизата допусната от районния съд да отговори и на допълнителните въпроси,
а именно : след запознаване с оригинала на нотариално заверената декларация да
посочи дали подписа върху листа е поставен преди отпечатването на текста върху
декларацията, дали е налице действителна следа от химикална
паста и натиск в частта от листа, където е поставен подписа и дали не е налице
целенасочена и преднамерена фалшификация на поставените подписи. В този смисъл
са направени доказателствени искания. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение и за разрешаване на спора по същество с уважаване на
предявените искове и присъждане на съдебните разноски.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на ответниците „УниКредит Булбанк“ АД, EИK *********, чрез процесуален
представител адвокат Яна Димитрова – Комитова.
Изложени са подробни съображения на базата на които се твърди, че предявените
искове са недопустими. Евентуално са изложени съображения за неоснователност на
възраженията на въззивниците и за правилност на
изводите на съда и на обжалваното решение. Направено е искане за потвърждаване
на обжалваното решение. Възразено е по твърдението на
въззивниците за допуснати процесуални нарушения и по
искането за събиране на доказателства от въззивния
съд. Направено е възражение, че искането по доказателствата е недопустимо и
неоснователно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице – надлежен процесуален
представител, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно
обжалване, поради което е допустима.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно и субективно
съединени искове с правни основания чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 56 от ЗС.
С мотивирано
определение № ІІІ-507/20.03.2019
год. по делото настоящият съд е оставил без уважение
доказателствените искания направени с въззивната
жалба.
В открито съдебно
заседание на въззивния съд въззивниците
чрез процесуален представител адв.Костов поддържат въззивната жалба, правят евентуално възражение за
прекомерност на възнаграждението за адвокат заплатено от насрещните страни.
Въззиваемите С.П. и Д.К. с писмено
становище чрез процесуален представител адв.Илиева са
направели искане за потвърждаване на решението и за присъждане на съдебните
разноски.
Въззиваемият Л.Т. е направил искане за потвърждаване на
решението.
Третото лице помагач
„Уни Кредит Булбанк“АД-София
с писмено становище чрез процесуалния си представител адв.Комитова
е направило искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Настоящият съд е
сезиран да се произнесе по предявените искове от ищците К.Н.Н.
и Н.Г.Н., двамата от гр. С., против С.С.П. и Д.М.К. двамата от гр. Б., С. С. Н. от гр. П., и Л.Р.Т. от гр. Т., за приемане за установено, че ищците са носители на ограничено вещното право на
ползване както следва:
- спрямо ответника Л.Р.Т. - върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.504.226.1.4,
- спрямо
ответниците С.С.П. и Д.М.К.
- върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.504.226.1.5
и
- спрямо ответника С.
С. Н. –върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.504.226.1.6,
които обекти се
намират в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67800.504.226, адрес - гр. Созопол, ул.
„Т.“ № 14.
По искане на
ответницата Н. районният съд е конституирал „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, в качеството на трето лице
помагач.
Ищците твърдят, че
са били собственици на процесните имоти, като през
2008 год. са ги дарили на ******
си Д. Н. Й., но са си запазили вещното право на ползване върху имотите, което
изрично било посочено в нотариалния акт за дарение. Твърди се, че имотите са
били ипотекирани през 2010 год. от тяхната ****** Д. Н. Й. в полза на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, а след това в проведено изпълнително производство
са продадени при публични продани на посочените
по-горе ответници. Твърди се, че в акта за учредяване на ипотеката в полза на
банката, както и в изпълнителното производство при извършване на публичните продани не е било отразено обстоятелството, че върху
имотите ищците притежават вещно право на ползване. Ищците считат, че тъй като
не са изгубили правото си на ползване, към момента на предявяване на исковете –
02.10.2017 год. продължават
да бъдат негови носители.
Ответниците С.С.П., Д.М.К., С.С.Н., както и третото лице помагач, с депозираните
писмени отговори оспорват предявените искове, излагат подробни съображения за
недопустимост поради немотивиран правен интерес, евентуално – за неоснователност
на исковете. Твърдят, че с вписана в АП писмена декларация от 2010 год.
с нотариална заверка на подписите, ищците са се отказали от правото си на
ползване върху процесните имоти, поради което
исковите им претенции са неоснователни. От друга страна твърдят, че са
придобили имотите на публична продажба, поради което считат, че са ги придобили
без тежести, поддържат възраженията си, молят за прекратяване на делото,
евентуално за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът Л.Р.Т. не е депозирал отговор, но е оспорил иска предявен
срещу него, направил е искане за отхвърлянето му.
Съдът намира
предявените искове за допустими. Правният интерес на ищците от предявяване на
исковете е обусловен от твърдението им, че са носители на ограничено вещно
право – право на ползване по смисъла на чл.56 от Закона
за собствеността, върху процесните недвижими имоти, което
право се оспорва от ответниците, легитимиращи се като собственици на
недвижимите имоти – респ. и на включеното в
собствеността право на ползване.
От представения н.а. № **
от **.**.**** год., н. д. № ****/**** год.
на нотариус peг. № 285 се
установява, че ищците са дарили на д. си Д. Н. Й. няколко недвижими имота,
между които и процесиите имоти описани в нотариалния акт като самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори 67800.504.226.1.4, 67800.504.226.1.5 и 67800.504.226.1.6.
В нотариалния акт е отразено, че дарителите си запазват правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху процесните имоти.
Видно от
представената по делото декларация за отказ от право на ползване, с нотариална
заверка от нотариус Гергана Сезанова на подписите на
ищците от 10.02.2010 год.,
вписана в Службата по вписванията-Бургас на 10.02.2010
год. в дв.вх.рег.№819, т.1, №154, те двамата са
направили отказ от правото си на ползване върху процесните
имоти. Ищците са оспорили декларацията като неавтентична с твърдение, че не е
подписана от тях. Изложили са твърдения, че не са се срещали с нотариус Сезанова и никога не са искали да се откажат от правото си
на ползване върху процесните имоти. Твърди се също,
че е налице техническо пренасяне на действително положени от тях подписи, върху
изготвената декларация за отказ от право на ползване.
След вписване на
отказа от правата на ползване на ищците върху процесните
имоти, с н.а. № ** от **.**.**** год. по н.д.№**/**** год. на нотариус № 396, вписан с №825/10.02.2018 год. в СП-Бургас, върху процесните имоти
е учредена договорна ипотека от собственика Д. Н. Й., в полза на „УниКредит Булбанк“ АД – София, за обезпечение на вземанията
на банката по договор за банков кредит.
След издаден
изпълнителен лист в полза на банката относно вземания по договора за банков
кредит обезпечен с посочената по-горе договорна ипотека е било образувано
изпълнително производство по изпълнително дело №
20157040400871, в което за удовлетворяване на вземанията на взискателите са
извършени публични продани на процесните
имоти.
С постановление от 01.04.2016 год. по изпълнително
дело № 20157040400871, вписано на 21.07.2016
год., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.504.226.1.5 е възложен на купувачите от проведената
публична продан С.С.П. и Д.М.К..
С постановление от 22.02.2017 год. по изпълнително
дело № 20157040400871, вписано на 16.08.2017
год., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.504.226.1.6 е възложен на купувача от проведената
публична продан С. С. Н..
Видно от
представеното уведомление изх.№ 4210/20.02.2017
год. по изпълнително дело №
20157040400871, с постановление от 20.02.2017 год., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.504.226.1.4 е възложен на купувача от проведената
публична продан Л.Р.Т..
Във връзка с
извършеното оспорване на автентичността на представената по делото декларация
за отказ от право на ползване и указаната доказателствена тежест на ищците, по
поставени от тях въпроси районният съд е допуснал и приел заключение по съдебно
– почеркова експретиза
извършена от вещо лице Николов. В заключението е посочено, че документът –„декларация
за отказ от право на ползване“ е изследван от вещото лице в съставените три
оригинални екземпляра – първият находящ се в Службата по вписванията – Бургас,
и останалите два – при нотариус Г.Сезанова. Вещото
лице не е констатирало по никой от екземплярите следи от триене, зачертаване, зацапване,следи от предварителни щихи
и контури, следи от пренос или от коректори. При отговор на въпроси зададени в
съдебно заседание вещото лице е посочено, че при изследване и на трите
оригинални декларации са констатирани следи от релеф от натиска върху хартията,
като няма данни за използване на тампонен печат под химикалната паста. Химикалната
паста и в трите екземпляра е една и съща. Вещото лице е посочило, че в случая
не е възможно подписите върху хартията да са нанесени чрез фотографски способи.
Посочено е, че подписите са ясни, четливи и имат достатъчен брой
идентификационни признаци. В заключение вещото лице е посочило, че подписите в
декларацията за отказ от право на ползване са изписани от ищците.
Изводите и
заключението на вещото лице не са своевременно оспорени от страните, същите са
обосновани и мотивирани, поради което съдът ги кредитира.
Несъотносими към правнорелевантните обстоятелства по спора са
свидетелските показания на свидетелката Н. Й. – ******
на ищците, която сочи, че процесните обекти са
разположени в къща състояща се от партер и четири жилищни етажа, в чиито първи
етаж живеят родителите и, но практически ползват и останалите обекти в къщата,
като през лятото ги отдават под наем, а през зимата посрещат гости в тях.
На базата на
заключението на вещото лице съдът намира възраженията на ищците за неавтентичност и неистинност на декларацията за отказ от
право на ползване за недоказани, поради което я приема като автентично, вярно и
годно доказателство. Недоказани останаха и твърденията на ищците за полагане на
подписи под празен лист с добавяне на съдържание, като съдът намира, че тези
твърдения се опровергават от обстоятелството, че декларацията е съставена в три
еднообразни оригинални екземпляра – т.е. на три
отделни листа, всеки от които е самостоятелно подписан от ищците.
Предвид
разпоредбите на чл.99 и чл.100
от Закона за собствеността, които регламентират изгубването на правото на
собственост респ. – са приложими и за ограничените
вещни права, следва да се приеме, че с вписването на нотариално заверената
декларация за отказ от правото на ползване всеки от ищците е изгубил това
право, поради което твърдението на ищците, че към момента на предявяване на
настоящите искове са негови носители е недоказано, а предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на
делото в тежест на ищците следва да бъдат възложени направените пред
първоинстанционния съд разноски от ответниците Н., П.
и К. – присъдени от районния съд.
Като е стигнал до
същите правни изводи за неоснователност на предявените искове Бургаският
районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение,
включително в частта за разноските, което следва да бъде потвърдено от
настоящия съд.
С оглед изхода на
делото в полза на въззиваемите Д.К.
и С.П. следва да се присъдят разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за защита пред настоящия съд. Изплатеното адвокатско
възнаграждение от 1000 лв. с включен ДДС, предвид приетата от районния съд цена
на иска предявен срещу К. и П., не надхвърля
минималния размер съгласно чл.7, ал.1,
т.4 от Наребда № 1 за МРАВ, от 965 лв. без включен ДДС. Ето защо съдът
намира възражението направено от въззивниците по чл.78, ал.5 от ГПК за
неоснователно и присъжда в полза на въззиваемите пълния
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. с ДДС.
На осн. чл.78, ал.10
от ГПК разноски в полза на третото лице – помагач не се присъждат.
Мотивиран от
горното и на осн. чл.271 от ГПК, Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2464/28.11.2018
год. по гр.д.№ 7465/2017 год. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА К.Н.Н., ЕГН **********, и Н.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ул. „Т.“ № **, да заплатят на Д.М.К.,
ЕГН ********** и С.С.П., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд, в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд , в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.