Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……260094……. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 18.11. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АРЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 656 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
І.
Развитие на съдебното производство .
Районен съд Пещера
е
сезиран с искова молба, подадена от С.П.Г. ,ЕГН **********,*** ,против П.Г. О., ЕГН **********,***.
Районен съд Пещера
е сезиран и с насрещна искова молба,подадена от П.Г. О., ЕГН **********,***,
против С.П.Г. ,ЕГН **********,***.
С Решение № 640/ 06. 08 .2019г. на районен съд Пещера ,постановено по
гр. д. № 278/2018г. по описа на същия съд, исковете на страните са уважени
частично.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивни жалби и от двете страни по спора ,подадени чрез процесуалните представители на страните. Във въззивните
жалби се излагат съображения за неправилност
на обжалването решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила . Искането
е да се отмени решението на районния съд в обжалваните части и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат исковете ,така както са предявени. Прави се искане за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК не са постъпили писмени отговори
от противните страни по
въззивните жалби .
По делото е
постановено и Допълнително решение №
146/ 21. 02.2020г. на районен съд Пещера ,постановено по гр. д. № 278/2018г.
по описа на същия съд,
Решението на
районния съд се обжалва с въззивни жалби
в отхвърлителните части и от
двете страни по спора ,подадени чрез процесуалните представители на страните. Във въззивните
жалби се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение, поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила .
Искането е да се отмени
решението на районния съд в обжалваните
части и се постанови ново решение
от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат исковете ,така както са предявени. Прави се искане за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК не са постъпили писмени отговори
от противните страни по
въззивните жалби .
Постъпила е и
насрещна въззивна жалба от ишщцата против допълнителното решение.
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивните жалби
, като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивните жалби
са процесуално допустими .
Жалбите са подадени
от активно легитимирани страни ( ищец и
ответник в
производството пред районния съд ).
Жалбите са
подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивните
жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
ІІ.Разгледани
по същество въззивните жалби са основателни
.
Районен съд Пещера
е сезиран с две искови претенции (едната
първоначална ,другата насрещна ), които са приети
са съвместно разглеждане в исковото производство .
І.Какви са твърденията и какво искане е направено в исковата
молба на ищцата С.П.Г. ?
Ищцата твърди ,че
е собственик на ½ ид. част от
имота , който е описа в исковата молба по силата на
дарствена сделка , извършена от нейната майка й.х.п.
в нейна полза през 2012г. Твърди
се ,че останалата ½ ид. част от имота е собственост на нейния баща ,
ответника по иска П.Г.О. , по силата на сключена съдебна спогодба през
1978г. В исковата молба се твърди ,че
през 2008г. е прекратен брака между съпрузите по силата на решение на РС В. . Твърди се ,че от 2008г. ответника е
напуснал семейното жилище и не е
живял в имота , като напълно се е дезинтересирал от състоянието на имота и
неговото поддържане. Посочено е в исковата молба,че майката й.х.п. е починала
през 2016г. Твърди се ,че от 2008г. до
настоящия момент единствено ищцата
заедно с нейната майка ,докато е била жива , са полагали грижи за поддържането на имота( извършвани са ремонти и
подобрения в имота , плащани са данъците
за имота ). Твърди се ,че при това положение ищцата С.П.Г. е
придобила по давност идеалната ½
част от имота , собственост на ответника по иска . Искането е ищцата да бъде
призната за собственик на целия имот. Предявен е положителен установителен иск за
собственост с правно основание на иска
по чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ІІ.Какви са твърденията и какво искане е направено в
насрещната исковата молба на ищеца П.Г.О.
?
В насрещната
искова молба ищеца твърди ,че е едноличен собственик на имота, който е описан в
исковата молба на ищцата и в насрещната искова молба . Твърди се ,че имота
е придобит от него по силата на
доброволна делба , извършена през 1978г.
Твърди се ,че бившата му съпруга й.х.п. не е имала право да прехвърли
½ ид. част от имота на дъщеря си
,тъй като не е притежавала такива права
върху имота . Твърди се ,че
прехвърлянето е извършено от несобственик
и не е породило правно действие.
Твърди се ,че ищцата С.П.Г. не е могла да придобие имота по давност , тъй като от 25 години живее
и работи в ЮАР. Искането , което се прави е да се приеме за установено по отношение на ответницата ,че ищеца е собственик на целия недвижим имот, както и да се осъди ответницата
по иска да предаде собствеността и
владението върху имота . Предявен е
ревандикационен иск с правно основание на иска по чл. 108 от ЗС.
ІІІ. Правни изводи .
От представеното
по делото Удостоверение за наследници на С. Х.О. се установява,че тя е съпруга на Г.П. О. и
майка на П.Г.О., и И. Г.О. .Това лице е
починало през 1963г. След смъртта на майката наследниците са извършили делба
на имотите , които са оставени в
наследство . Сред тези имоти е и
процесния недвижим имот в гр. В. , а именно
имот пл. № 3780 в кв. 421 по плана на
гр. В. , ведно с построените в имота масивна жилищна сграда и масивна
селскостопанска сграда.
По делото са
представени два протокола за одобрени съдебни спогодби по делбени производства
.
Първият протокол е
от 20. 01. 1076г. по гр. д. № 216/
1975г по описа на РС В.. По този
протокол съпруга Г.П. О. е получил в дял по реда на чл. 288 ал.
ІІ от ГПК и е станал собственик на ½
ид. част от имота ,предмет на
настоящото дело . Синът П.Г.О. е получил
в дял по реда на чл. 288 ал. ІІ о ГПК и
е станал собственик на останалата ½ ид. част от имота . За уравнение дела на третия съделител И. Г.О.
двамата съделители са заплатили паричните
суми,посочени в протокола .
Вторият протокол е
от 18. 01. 1978г. по гр. д.№ 20/ 1978г.
на РС В. . По този протокол ответника П.Г.О., по реда на чл. 288 ал. ІІ от ГПК ,е получил в дял целия имот , като за уравнение на дела ,на съделителя Г.П.
О. е заплатил паричните суми , които са посочени в протокола .
Установено е по
делото ,че ответника по първоначалния
иск П.Г.О. е бил женен за лицето й.х.п.(по
мъжО. ). Ищцата по първоначалния иск С.П.Г.
е тяхна дъщеря . Родителите са сключили
граждански брак на 23. 10. 1961г. Бракът е прекратен с решение на РС В. на 26. 03. 2008г. Съпругата й.х.п. е
починала на 22. 12. 2016г. Няма спор в
съдебната практика за това ,че имуществените отношения между съпрузите се
уреждат по закона , който е бил в сила към момента на сключването на брака. Към
момента на сключването на брака
отношенията между съпрузите са се
уреждали от СК в сила от
1968г. С този СК за първи път е въведен
режима на съпружеската имуществена общност / СИО/ .
Според чл. 13 ал.
1 от този закон недвижимите и движимите вещи и
правата върху вещи ,придобити от съпрузите по време на брака ,принадлежат общо
на двамата съпрузи , независимо от това на чие име са придобити и служат за
задоволяване нуждите на семейството .
Според чл. 13 ал. 2 от този СК недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи
,придобити преди брака , както и по време на брака по наследство и по
дарение и вещите , придобити в
принудителното изпълнение по ГПК
,принадлежат на съпруга , който ги е придобил.
Според чл. 14 ал.
3 от този СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни
.
Поставя се въпроса – какви са правата на съпрузите в
случая, когато един имот е придобит по време на брака , по наследство ,но
съпруга – съделител и заплатил уравняването на дяловете на останалите
съделители с пари, които са СИО ?
Отговорът на този
въпрос е даден в т.1 на ППВС № 5 / 1972г. и в Решение № 41 от 1972г. на ОСГК на
ВС(и двата акта са задължителни за съдилищата по силата
на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК). В тези решения на ВКС е
прието следното : Когато един от съпрузите, по
време на брака , по реда на чл. 288 ал. ІІ
от ГПК , получава в дял наследствен имот и за уравняване на дяловете на останалите
съделители заплаща пари, които са общи средства на съпрузите , СИО става онази
част от наследствения имот , която се уравнява с пари . Това , което съпруга е получил в лично качество , като наследник,
остава негова индивидуална собственост.
Като се вземат
предвид горепосочените разпоредби на СК от 1968г. и цитираната съдебна практика на ВС се
стига до извода ,че от процесния имот индивидуална собственост на съпруга П.Г.О.
е останала онази част, която е получил по наследство от майка си .
По наследство от
майка си П.Г.О. е получил 1/ 6 ид.
част от имота .( двамата родители са имали по ½ ид.част от имота,по силата на
СИО. След смъртта на майката нейната ½ ид. част се разделя на 3 равни
части ,за съпряга и двете деца – чл. 5 ал. 1 и чл. 9 ал. 1 от ЗН). Останалите 5/6 ид.части са
станали СИО между него и съпругата му й.х.п. , тъй като тези части са закупени с общи средства по време на брака в
развилите се две делбени производства . От тези 5/6 ид. части
всеки от двамата съпрузи има по ½ част , тъй като, както бе посочено по-
горе, при прекратяване на брака дяловете на съпрузите са равни .Следователно ,
при прекратяване на брака през 2008г.
съпругата й.х.п. е била собственик на 5/12 ид. части от имота . Останалите 7/12 ид. части( 5/12+ 2/12 = 7/12) са останали в собственост на
съпруга П.Г. О.. Ето защо ,след прекратяване на брака съпругата й.х.п. е могла да се
разпорежда само с 5/12
ид. части от имота , а не с
6/12 ид. части ( ½ ид. част)
от имота , както е направено с нот. акт за дарение на недвижим имот № 127 / 31. 05. 2012г.
Съдебната практика
на ВКС еднозначно приема ,че продажбата от несобственик не прави сделката недействителна, а само непротивопоставима по
отношение на действителния собственик.
Сделката поражда правата и задълженията между страните,така както са
уговорени . Тези права обаче са непротивопоставими на действителния
собственик.
Това е така , тъй
като вещнопрехвърлителното действие на
сделката настъпва само по отношение на тези права , на които праводателя е бил
титуляр. По отношение на правата , които той не притежава не настъпва вещнопрехвърлителния ефект на
сделката. Отношенията между страните по такава сделка са облигационни и
относителни( само между
страните по сделката ).
С Т. Р. № 3/ 29. 11. 2012г. на ОСГК на ВКС бе прието ,че на отмяна по
реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК подлежат само
констативните нот. актове за собственост ( актове ,
които удостоверяват право на собственост върху недвижим имот ), но не и конститутивните нот. актове, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещно право върху недвижим имот.
По изложените по –
горе съображения не следва нот. акт за дарение на недвижим имот № 127 / 31. 05. 2012г. да се отменя за
размера над 5/12 ид. части от имота.
Прехвърлените права над този размер са непротивопоставими на действителния
собственик П.Г.О. .
Последният въпрос , който следва да обсъди съда е за
възможността ищцата С.П.Г. да придобие по давност идеалните части на
съособственика П.Г.О.?
Отговорът
на този въпрос е отрицателен.
Какво
е нужно да се установи в съдебното
производство , когато едно лице се позовава на придобивна давност? Нужно е да се установи едновременното(
кумулативното ) наличие на три обстоятелства :
-основанието ,на което се упражнява
фактическа власт ,върху имота;
-факта на владението ;
-срокът от време ,за който е
владяно ;
По
отношение на владението следва да се установи следното:
-да
се установят признаците на владението ,посочени в чл. 68 от ЗС(
animus i korpus), а когато страната се позовава на добросъвестно владение и
признаците на чл. 70 и чл. 78 от ЗС;
-непрекъснатост
на владението по смисъла на чл. 79 ал. І от ЗС и чл. 81 от ЗС;
-несъмнителност( сигурност)
на владението ;
-владението
трябва да е спокойно( да не е опорочено ) , което означава да
не е установено с насилие ;
-владението
трябва да е явно ( да не е установено тайно или по
скрит начин ) ;
Фактът на владението може да се
доказва в съдебното производство с всички допустими по ГПК доказателствени средства
Според
утвърдената съдебна практика на ВС и
на ВКС(
виж ТР № 1/ 2012г. от 06. 08. 2012г на
ОСГК на ВКС) ,за да се придобият по давност
идеални части от съсобствен недвижим имот трябва съсобственика да владее за себе си и против волята на другите
съсобственици .
Да
владееш за себе си означава :
-да
измениш основанието на владението , като от държател на частите на
съсобствениците се превърнеш в техен
владелец ;
-означава да се промени субективното отношение
на съсобственика към вещта.Освен упражняването на фактическа власт върху вещта(възможността на владелеца да въздейства трайно и непосредствено върху вещта ) трябва да се
обективира и променено отношение към вещта-да владееш за себе си , като че ли
си собственик на вещта .
Да
владееш против волята на съсобственика
означава :
- чрез недвусмислени и категорични правни и фактически действия да манифестираш
пред съсобственика промененото си отношение към вещта ;
-
това променено поведение и отношение на съсобственика към вещта трябва да
достигне до знанието на съсобственика ;
-
трябва да се отблъсне владението на съсобственика ;
Въззивната
инстанция счита ,че ищцата С.П.Г. не е придобила по давност идеалните части на
съсобственика П.Г. О..
На първо място, владението на ищцата не е било
непрекъснато по смисъла на чл. 79 ал. І от ЗС и чл. 81 от ЗС .
За да се придобие
един имот по давност владението върху
имота трябва да се осъществява постоянно , трайно и непрекъснато. Ако
владението се изгуби в продължение на
повече от 6 месеца то се прекъсва, след което започва да тече нова давност. По делото е установено по безспорен начин ( това се признава и в исковата молба на
ищцата ) ,че от 25 години ищцата живее е и работи в ЮАР.
Разпитаните по делото свидетели( виж обясненията на св.
Джамбазова и св. Цанов ) установяват ,че
ищцата си идва в България през лятото за около месец , месец и половина.
При тези данни не
може да се приеме ,че ищцата е
осъществявала непрекъснато владение в сроковете по чл. 79 от ЗС. Владението
периодично е било прекъсвано с
напускането на страната ,след което е започвала да тече нова придобивна
давност. В тази връзка следва да се отбележи ,че по делото е представено Удостоверение от МВР Пазарджик , от което се установява ,че за
периода от 01. 01. 2009г. до 18. 06. 2019г. ищцата само 4-пъти е влезнала в РБ
през съответните пропускателни пунктове .
На второ място , владението на ищцата върху
идеалните части на другия съсобственик е
било опорочено , тъй като е придобито чрез насилие.
По делото са
представени многобройни писмени доказателства, от които се установява ,че от
2008г. до настоящия момент праводателката й.х.п. , а след това и ищцата С.П.Г. са сменили всички патрони на бравите в къщата и
са лишили ответника от достъп до имота . В последствие ищцата С.П.Г. е
наела и
охранителна форма , която също не е
допуска ответника до имота си
.Освен това, с насрещната искова молба ищеца
П.Г.О. е представил
множество писмени доказателства, от които се установява,че от 2008г. до
2018г. , включително ответника е
сигнализирал и е поискал съдействието на
редица държавни институции ,за да си осигури достъп до имота .
На трето място ,по делото липсват доказателства съсобственика
С.П.Г. да е променила субективното си отношение към собствеността на
другия съсобственик , т е. от държател
на идеалните части на съсобственика да се е превърнала в техен владелец.
По
делото не съществуват каквито и да било доказателства ищцата С.П.Г. да е започнала да владее
идеалните части на другия съсобственик
за себе си и против неговата воля, да
е обективирала чрез недвусмислени
и категорични, правни и фактически действия, промененото си отношение към вещта
и да е манифестирала това свое поведение спрямо другия съсобственик - т. е да е доведено до знанието му . Няма
данни по делото ищцата С.П.Г. да е отблъснала владението на другия
съсобственик по начин като че ли тя е собственик на вещта .
Доказателствата по
делото са точно в обратната насока , а именно ,че съсобственика е признавал и
не е оспорвал правата на другия съсобственик върху вещта . Показателно в това
отношение е представения по делото препис от искова молба за делба с дата 15. 08. 2012г. В тази искова молба
ищцата е признала правата на другия съсобственик , като е поискала делбата да
се извърши при равни квоти за страните,а именно по ½ ид. част.
По изложените
съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени изцяло
решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция , с което исковете за
собственост се уважат до размерите , посочени по – горе .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на
основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК
ще следва да се присъдят и
разноски за страните съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете .
Ще следва да се осъди ответника по първоначалния иск П.Г.О. да заплати в полза на ищцата С.П.Г. сумата
378, 75лв. , представляваща част от сторените по делото разноски пред двете
инстанции , съразмерно на уважената част от иска. Ще следва да се осъди ответника по насрещния иск
С.П.Г. да заплати в полза на ищеца П.Г.О.
сумата 1307, 83лв. , представляваща част от сторените разноски пред
двете инстанции , съразмерно на уважената част от иска.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 640/ 06. 08 .2019г. на районен съд
Пещера ,постановено по гр. д. № 278/2018г. по описа на същия съд,вместо което
постановява:
По иска предявен
от С.П.Г. ,ЕГН **********,*** ,против П.Г. О., ЕГН **********,***,ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ,че ищцата е собственик на 5/12 ид. части от следния недвижим имот:
-Имот пл. №
3780 с площ от 384 кв. м. ,за който е
образуван УПИ ХІІІ- 3780 в кв. 421 по
кадастралния план на гр.В.,ведно с построените в имота двуетажна
масивна еднофамилна жилищна сграда с площ от 118 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ от 33
кв. м. , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН в останалата му част.
По иска предявен
от П.Г. О., ЕГН **********,*** ,против С.П.Г. ,ЕГН **********,***,ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответницата ,че ищеца е собственик
на 7/12 ид. части от следния недвижим имот:
-Имот пл. №
3780 с площ от 384 кв. м. ,за който е
образуван УПИ ХІІІ- 3780 в кв. 421 по
кадастралния план на гр.В.,ведно с построените в имота двуетажна
масивна еднофамилна жилищна сграда с площ от 118 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ от 33
кв. м., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН в останалата му част.
ОСЪЖДА С.П.Г. ,ЕГН **********,***,ДА ПРЕДАДЕ на П.Г. О., ЕГН **********,***
,собствеността и владението върху имота, описан по- горе.
ОСЪЖДА П.Г.
О., ЕГН **********,*** ,да заплати в полза на С.П.Г.
,ЕГН **********,***,сумата
378, 75лв. , представляваща част от сторените по делото разноски пред двете
инстанции , съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.П.Г. ,ЕГН **********,*** ,да заплати в полза на П.Г.
О., ЕГН **********,***,сумата
1307,83лв. , представляваща част от сторените по делото разноски пред двете
инстанции , съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: