Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 24.07.2019 г.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на петнадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при
секретаря Д. Г. и в присъствието на прокурора ……….………………. като разгледа
докладваното от съдията Димитрова т.д.№270
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
На 03.12.2018 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила
искова молба /ИМ/ от „Е***“ООД-гр. Плевен, в която се твърди, че ищецът и
австрийското дружество с ограничена отговорност „О*******“ ГмбХ със седалище
Виена, Австрия са постигнали на 04.06.2018 г. спогодба, съгласно която
австрийското дружество е признало свои задължения, произтичащи от договор за
встъпване в дълг от 02.10.2014 г. и споразумение от 04.05.2015 г., възлизащи на
188 690.42 лв. и се е съгласило да погаси тази сума в срок до 01.02.2020
г. на 19 месечни вноски от по 10 000 лв. всяка с изкл. на последната, която
е в размер на 8 690.42 лв. Твърди се, че първата от тези вноски е с падеж
01.08.2018 г., а всяка следваща – с падеж първо число на съответния месец.
„Е****“ООД твърди, че „О*******“ ГмбХ не е платило
нито една вноска по спогодбата.
Ищецът се позовава на т.4 от спогодбата, съгласно
която неплащането на която и да е част или вноска от задължението в посочените
срокове, прави изискуемо цялото вземане, без за това да е необходимо
уведомяване от страна на кредитора.
Предявен е иск с петитум: да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., явяваща се сбор от дължимите,
съгласно спогодбата от 04.06.2018 г., вноски от по 10 000 лв. всяка, с
падежи 01.08.2018 г., 01.09.2018 г., 01.10.2018 г. и 01.11.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното заплащане на
сумата.
Плевенски Окръжен съд е счел ИМ за редовна и допустима
и е разпоредил преписи от нея и приложенията, преведени на немски език, да
бъдат връчени на ответника по пощата – чрез писмо с обратна разписка. Това е
сторено на 14.01.2019 г. и в срок – на 28.01.2019 г. ответното дружество е
изпратило по пощата отговора си на български език. В него се твърди, че между „Е****“ООД
и „К****“ЕАД е бил сключен договор №55/01.09.2014 г. за доставка на хартия за
полиграфия. Твърди се също, че на 09.09.2014 г. е сключен договор между „Е****“ООД
като кредитор, „К****“ЕАД като стар длъжник
и „О*******“ ГмбХ като нов длъжник,
по силата на който ответникът е встъпил в задължението на „К****“ЕАД да заплати
на „Е****“ООД продажната цена на доставената по силата на договор
№55/01.09.2014 г. хартия.
В отговора се признава сключването на споразумението
от 04.05.2015 г. и на спогодбата от 04.06.2018 г., страни по които са „Е****“ООД
и „О*******“ ГмбХ.
Ответникът се позовава на чл.3 от договора от
09.09.2014 г., съгласно който новият длъжник встъпва в задължението на „К****“ЕАД
към „Е****“ООД и при невъзможност на
стария длъжник да заплаща продажната цена, то същият ще изпълнява всички
задължения на стария длъжник, съгласно уговореното в договор №55/01.09.2014 г.
Ответникът тълкува тази клауза в смисъл, че е договорена поредност на
изпълнението, т.е. че кредиторът първо трябва да претендира плащане от стария
длъжник и едва ако не получи такова, да претендира от новия длъжник.
Ответникът твърди, че тази поредност не е спазена, тъй
като липсват доказателства „Е****“ООД
първо да е претендирало плащане на процесните вноски от „К****“ЕАД. По тази
причина намира иска за неоснователен.
На 31.01.2019 г. съдът е разпоредил преписи от
отговора на „О*******“ и приложенията към него да бъдат връчени на „Е****“ООД
за допълнителна искова молба, но в указания срок – до 08.03.2019 г. такава не е
депозирана.
В отговора на „О*******“ се съдържа и искане за
привличането на основание чл.219, ал.1 от ГПК на „К****“ЕАД-гр. София като
трето лице-помагач на ответника. По тази причина на 31.01.2019 г. съдът е
разпоредил на „К****“ЕАД да бъдат изпратени преписи от исковата молба и
приложенията към нея, както и преписи от отговора заедно с приложенията към
него и е дал указания, че може в 1-седмичен срок от връчване на съобщението да
вземе становище относно искането на ответника за привличането му като трето
лице-помагач. Съответното съобщение е връчено на 15.02.2019 г., но по делото не
е постъпило становище от „К****“ЕАД.
Доколкото се твърди, че „О*******“ е встъпило в дълга
на „К****“ЕАД към „Е****“ООД, с определение №266 от 13.03.2019 г. съдът е
допуснал на основание чл.219 от ГПК привличането на „К****“ЕАД като трето лице
– помагач на ответника „О*******“.
Заедно с отговора „О*******“ е депозирало ИМ на
български език, с която е предявило обратни искове срещу „К****“ЕАД. В нея „О*******“
ГмбХ твърди същите обстоятелства като тези в отговора си по ИМ на „Е****“ООД. В
допълнение се заявява, че „О*******“ ГмбХ дължи процесната сума, само ако „К****“ЕАД
не може да изпълни задължението си.
„О*******“ ГмбХ твърди, че е встъпило в дълга на „К****“ЕАД
без правно основание, поради което при условията на евентуалност – ако бъде
осъдено да плати на „Е****“ООД сумата от 40 000 лв., претендира на
основание чл.59 от ЗЗД обратно от „К****“ЕАД сумата от 40 000 лв.
Моли ако съдът счете, че встъпването в дълг има правно
основание, съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД „К****“ЕАД да бъде осъдено да му плати
половината от 40 000 лв., а именно – 20 000 лв.
С определение №266 от 13.03.2019 г. съдът е оставил без движение исковата молба на „О*******“, с която
са предявени обратни искове срещу „К****“ЕАД и е указал на основание чл.129,
ал.2 от ГПК на „О*******“, че в едноседмичен срок от връчване на съответното
съобщение следва да представи документи за внасянето на следващата се ДТ, която
е в размер на 1 600 лв. и на разноски за превода на определението от
български на немски език в размер на 72 лв.
Разпореждането е съобщено на „О*******“ на 26.03.2019
г. и на 01.04.2019 г. по делото е постъпила молба от австрийското дружество на
български език, с която са представени доказателства за плащането на следващата
се ДТ в размер на 1 600 лв. и на разноските за превода на определение №266
от 13.03.2019 г. в размер на 72 лв.
С разпореждане №702 от 17.04.2019 г. съдът е приела ИМ
за редовна и допустима и е разпоредил размяна на книжата по чл.367 от ГПК.
Съответното съобщение е връчено на „К****“ЕАД на 13.05.2019 г., но в указания
срок – до 27.05.2019 г. отговор не е депозиран.
С
определение №535 от 17.06.2019 г. съдът се е произнесъл по доказателствените
искания на страните, предявил им е проекто-доклад по делото и е насрочил о.с.з.
за 15.07.2019 г. Определението е преведено на немски език и е връчено на „О*******“.
В о.с.з. на 15.07.2019 г.
процесуалният представител на „Е****“ООД – адв. Д. П. е пледирал за
уважаване на предявения иск като основателен и доказан. Според него, не
е спорен въпроса дали в договора за
встъпване в дълг, сключен през 2014 г., е уговорена някаква поредност за
изпълнение на задълженията. Той счита, че както по споразумението
от 2015 г.,
така и по спогодбата от 2018 г., страни са само „Е****“ООД и „О*******“ ГмбХ. В спогодбата от 2018 г.
„К****“ АД изобщо не е споменато. Напротив – изрично е посочено, че единствено
австрийското дружество следва да изпълни задължението. Адв. Д. П. сочи, че в
спогодбата от 2018 г. е обективирана новация на задължението. Част от него е
опростена – „Е****“ООД се е отказало от претенцията си за част от неустойката и
се е съгласило за ново разсрочване на дълга на
ОД „**********“. Според адв. Д. П., може да се приеме също, че в
спогодбата е обективирано заместване в дълг, съгласно което ОД „С*******“ е
заместило „К****“ ЕАД като длъжник. Изрично
е заявено, че „Е****“ООД няма претенции към „К****“ ЕАД след подписването на
тази спогодба.
„Е****“ООД
претендира направените разноски по списък. Моли постановеното решение да не
бъде превеждано на немски език, тъй като всички подадени от ОД „С*******“
документи, адресирани до съда, са на български език.
На
09.07.2019 г. в съда е постъпила молба от ОД „С*******“ на български език, в
която се съдържат и писмени бележки по съществото на спора, които не се
различават от вече изложените аргументи в отговора на първоначалната ИМ и в ИМ
по обратните искове.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от спогодба от 04.06.2018 г., страни по нея са „Е****“ООД като кредитор и „О*******“
ГмбХ като длъжник. „К****“ ЕАД не е посочено като страна и не е
подписвало спогодбата.
Със спогодбата се преуреждат отношенията между“Е****“ООД
и „О*******“ ГмбХ по споразумение от 04.05.2015 г. относно парично задължение,
възникнало по повод встъпването на 09.09.2014 г. на „О*******“ ГмбХ в дълга на
„К****“ЕАД.
Преуреждането е
наложено от неизпълнението на задължението по споразумението на „О*******“ ГмбХ
към „Е****“ООД. Длъжникът е признал, че дължи
главница в размер на 177 690.42 лв., както и неустойка по т.6 от
споразумението в размер на 43 000 лв. Кредиторът се е отказал от
претенцията си за част от неустойката в размер на 32 000 лв. Двете страни
са се съгласили общо дължимата сума от 188 690.42 лв. да бъде погасена от
„О*******“ ГмбХ в срок до 01.02.2020 г. на 19 месечни вноски от по 10 000
лв. всяка с изкл. на последната, която е в размер на 8 690.42 лв.
Договорено е първата от тези вноски да е с падеж 01.08.2018 г., а всяка
следваща – с падеж първо число на съответния месец.
Съгласно т.4 от спогодбата, неплащането на която и да
е част или вноска от задължението в посочените срокове, прави изискуемо цялото
вземане, без за това е необходимо уведомяване от страна на кредитора.
В случая обаче не се претендира цялата дължима по спогодбата
сума, а само сбора от първите четири вноски, всички падежирали към 03.12.2019
г.
Видно от
споразумението от 04.05.2015 г., към
което препраща спогодбата от 04.06.2018 г., страни по него са „Е****“ООД и „О*******“
ГмбХ. „К****“ ЕАД не е посочено като страна и не е подписвало споразумението.
Със споразумението се уреждат отношенията между“Е****“ООД
и „О*******“ ГмбХ във връзка с договора от 02.10.2014 г. за встъпването на „О*******“
ГмбХ в дълга на „К****“ЕАД за заплащане на продажната цена на доставената
хартия и/или хартиени изделия по договор за доставка №55/01.09.2014 г.
Уреждането
е наложено от прекратяването на 04.05.2015 г. на договора за доставка със
споразумение от същата дата между „Е****“ООД и „К****“ЕАД, което не е
представено по делото.
Със споразумението от 04.05.2015 г. „О*******“ ГмбХ се
е задължило да заплати на „Е****“ООД сумата от 167 040 лв. с ДДС,
представляваща общия размер на неплатените задължения по договора за доставка,
както и лихва за забава в размер на 8 %, изчислена върху сумата от 167 040
лв., считано от 04.05.2015 г. до окончателното и плащане, в срок до 01.11.2016
г., на 18 месечни вноски от по 10 000 лв. всяка с изкл. на последната,
която е в размер на 7 690.42 лв. Договорено е първата от тези вноски да е
с падеж 01.06.2015 г., а всяка следваща – с падеж първо число на съответния
месец.
Съгласно т.6 от споразумението, при неплащане на
задължението в посочените срокове, „О*******“ ГмбХ дължи неустойка в размер на
0.033 % върху неплатената част за всеки просрочен календарен ден.
Видно от договора от 02.10.2014 г., към който препраща споразумението от 04.05.2015 г.,
той всъщност е сключен на 09.09.2014 г., а на 02.10.2014 г. са заверени
нотариално подписите на представителите на кредитора „Е****“ООД, стария длъжник
„К****“ЕАД и новия длъжник „О*******“ ГмбХ.
В чл.1 от договора е посочено, че за да се обезпечи
вземането на „Е****“ООД по договор за доставка №55/01.09.2014 г., „О*******“
ГмбХ встъпва в задължението на „К****“ЕАД по този договор за заплащане на
продажната цена на доставените стоки. „О*******“ ГмбХ и „К****“ЕАД стават
съдлъжници. В чл.3 е уговорено, че при невъзможност на стария длъжник да
заплаща продажната цена, новият длъжник ще изпълнява всички задължения на
стария длъжник, съгласно уговореното в договора за доставка. Според чл.6,
страните по договора могат да го изменят или допълнят с писмено споразумение.
Договор за
доставка №55/01.09.2014 г. не е
представен по делото. Неговото сключване между „Е****“ООД и „К****“ЕАД не се
оспорва като факт от „О*******“ ГмбХ. Може да се приеме, че и „К****“ЕАД не
оспорва сключването на договора за доставка, доколкото този факт се признава в
представения по делото договор от 09.09.2014 г., по който страна е и „К****“ЕАД.
„О*******“ ГмбХ не оспорва изпълнението на договора за
доставка от страна на „Е****“ООД, което изпълнение поражда задължението на „К****“ЕАД
да плати продажната цена на доставените стоки. „К****“ЕАД нито е признало, нито
е оспорило тези факти.
Според съда, „О*******“ ГмбХ е встъпило безусловно в задължението
на „К****“ЕАД за плащане на продажната цена /по арг. от чл.1 от договора от
09.09.2014 г./. Неизпълнението на задължението за плащане на продажната цена
влече пораждане на други задължения за „К****“ЕАД, каквото е задължението за
плащане на лихва за забава в размер на 8 % върху неплатената продажна цена. В
това друго задължение „О*******“ ГмбХ
също е встъпило безусловно. Неправилно чл.3 от договора от 09.09.2014 г. се
тълкува от „О*******“ ГмбХ в смисъл, че предвижда някаква поредност, съгласно
която кредиторът първо трябва да претендира плащане от стария длъжник на продажната
цена и на лихвата за забава и едва ако не получи такова, да претендира плащане
от новия длъжник. Според съда, смисълът на чл.3 от договора е да отграничи
основното задължение /за плащане на продажната цена/ от акцесорното задължение
/за плащане на лихва при забавено плащане на продажната цена/.
Задължението за плащане на продажната цена на
доставените стоки е признато от „О*******“ ГмбХ в конкретен размер –
167 040 лв. с ДДС в споразумението от 04.05.2015 г. Пак там „О*******“
ГмбХ е признало и задължението за плащане на лихва за забава в размер на 8 %
върху сумата от 167 040 лв., начислена от 04.05.2015 г. до окончателното плащане на
сумата. В споразумението, подписано от „О*******“ ГмбХ, лихвите за конкретните
периоди са посочени в таблица и възлизат на 10 650.42 лв. Общодължимата
сума по споразумението е 177 690.42 лв.
„К****“ЕАД не е признало съществуването в конкретни
размери на основното и на акцесорното задължение, произтичащи от договора за
доставка. Следва отново да се отбележи, че по делото не е представено
споразумението от 04.05.2015 г., сключено между „Е****“ООД и „К****“ЕАД
за прекратяването на договора за доставка, където именно е логично да се
съдържа подобно признание.
Ето
защо, признаването на основното и на
акцесорното задължение от „О*******“ ГмбХ, при това в споразумение, което не е
подписано от „К****“ЕАД,
противоречи на защитната логика на „О*******“ ГмбХ.
С подписването на спогодбата от 04.06.2018 г. – за
втори път „О*******“ ГмбХ признава, че дължи 177 690.42 лв. Признава и
задължението за неустойка, дължима по силата на т.6 от споразумението от
04.05.2015 г., което задължение му е частично опростено от „Е****“ООД.
Според съда, „О*******“ ГмбХ
надлежно е встъпило в дълга на „К****“ЕАД и е признало съществуването му в
конкретни размери с подписването на споразумението от 04.05.2015 г. и спогодбата
от 04.06.2018 г. Възражението на „О*******“ ГмбХ за поредност е неоснователно. Към
03.12.2018 г. са падежирали първите 4 вноски по спогодбата, всяка от които по
10 000 лв. ВЛ Й.Л. е установило, че „О*******“ ГмбХ не е погасило нито
една вноска по спогодбата.
Договорът за доставка от 01.09.2014 г. е прекратен на
04.05.2015 г., т.е. касае се за договор с продължително изпълнение, при който „Е****“ООД
е трябвало в течение на определено време да извърши еднакви по същество
престации – доставки на хартия и/или хартиени изделия, а „К****“ЕАД е трябвало
да плати продажните цени на доставените стоки. Едва след осъществяване на
съответните доставки, става ясно каква точно сума се дължи от „К****“ЕАД. Към
09.09.2014 г., когато „О*******“ ГмбХ встъпва в задължението на „К**********“ЕАД
за плащане на продажната цена на доставените стоки, тази цена все още не е
ясна. Иначе – тя би била посочена в договора от 09.09.2014 г. Общата неплатена
продажна цена на всички доставени стоки става ясна по-късно – на 04.05.2015 г.,
когато е прекратено действието на договора за доставка. Вместо да се сключи тристранно писмено споразумение, както
предвижда чл.6 от договора от 09.09.2014 г., и в него да се посочи общата
неплатена продажна цена на всички доставени стоки, да се конкретизират лихвите
за забава и евентуално да се предоговорят начините и сроковете за издължаване,
се сключват две отделни двустранни
споразумения: между „Е****“ООД и стария длъжник „К****“ ЕАД и между „Е****“ООД
и новия длъжник „О*******“ ГмбХ. Споразумението между „Е****“ООД и стария длъжник
„К****“ЕАД не е представено по делото и неговото съдържание не е известно на
съда. Налице е само споразумението между „Е****“ООД и „О*******“ ГмбХ, както и
спогодбата от 04.06.2018 г., с която то се преурежда, но те не са подписани от
„К****“ЕАД и не го обвързват.
Наличието на две отделни двустранни споразумения
подчертава съществуването на две отделни облигационни връзки между кредитора и
всеки от длъжниците. Не е необходимо тези облигационни отношения да имат
еднакъв източник и еднакъв вътрешен строеж, т.е. всеки от длъжниците може да бъде нееднакво задължен. Поради това
е възможно, облигационната връзка на кредитора с единия длъжник да се погаси
без с това да отпада задължението на другия длъжник. По начало като основания за
погасяване опрощаването и новацията действат абсолютно, но по волята на
кредитора може погасителния им ефект да се ограничи само в отношенията му с
един от солидарните длъжници. В този случай при опрощаване другият длъжник
остава задължен за целия дълг, намален с частта, която според вътрешните
отношения, се пада на длъжника, комуто се опрощава /по арг. от чл.124, ал.2 от ЗЗД/. При новация, направена с един от солидарните длъжници, се освобождават
всички останали. Ако кредиторът иска да поднови дълга спрямо всички солидарни
длъжници, трябва да сключи договора за новация с всички тях /виж чл.124, ал.1
от ЗЗД/.
Процесуалният представител на „Е****“ООД пледира, че „К****“ЕАД
е „освободено“ от дълга и че спрямо него „Е****“ООД няма претенции. Това
изявление следва да се тълкува в смисъл, че има опрощаване по отношение на „К****“ЕАД.
Това опрощаване обаче не е освободило „О*******“ ГмбХ, защото с подписването на
споразумението от 04.05.2015 г. и спогодбата от 04.06.2018 г. кредиторът е
запазил правата си по отношение на този длъжник. При това запазване на правата
обаче, не е спазено правилото на чл.124, ал.2, изр.2 от ЗЗД, според което „О*******“
ГмбХ е останало задължено за процесните 40 000 лв., но намалени с частта,
която според вътрешните отношения, се пада на „К****“ЕАД. Доколкото няма данни
по делото за конкретна уредба на тези вътрешни отношения между солидарните
длъжници, по правилото на чл.127, ал.1 от ЗЗД всеки от тях следва да понесе
дълга по равно. Казано иначе – „О*******“ ГмбХ е останало задължено за
процесните 40 000 лв., намалени с 20 000 лв., т.е. иска на „Е****“ООД
се явява основателен за 20 000 лв.
Процесуалният представител на „Е****“ООД пледира също,
че в спогодбата от 04.06.2018 г. е обективирана новация на дълга, както
обективна /относно предмета/, така и субективна /относно длъжниците/. При
новация кредиторът може да запази правата си в пълен обем, т.е. в чл.124, ал.1
от ЗЗД няма разпоредба, аналогична на чл.124, ал.2, изр.2 от ЗЗД. Съдът обаче
намира, че опрощаването на част от неустойката, дължима за забавено изпълнение
на главния дълг и продължаването на срока за изпълнение на главния дълг и за
плащане на неустойката не съставляват обективна новация. Не е налице и
субективна новация, защото в спогодбата между „Е****“ООД и „О*******“ ГмбХ не
се споменава нищо за „освобождаването“ на „К****“ЕАД от дълга. Намерението за
подновяване трябва да е изрично и ясно заявено и не може да се предполага.
Следва да се отбележи, че ако това намерение за опрощаване на дълга на „К****“ЕАД
беше ясно и за другия длъжник „О*******“ ГмбХ, той едва ли би се съгласил да
продължи да отговаря за целия „новиран“ дълг.
В заключение – иска на „Е****“ООД следва да бъде
уважен за 20 000 лв. Това налага да бъде разгледан първия обратен иск на „О*******“
ГмбХ – този по чл.59 от ЗЗД. Основанието за възникване на пасивната солидарност
в случая е договора от 09.09.2014 г. между кредитора „Е****“ООД и „О*******“
ГмбХ като нов длъжник. „О*******“ ГмбХ дължи на „Е****“ООД процесните
20 000 лв. по силата на този договор и последващите му допълвания и
изменения със споразумението от 04.05.2015 г. и със спогодбата от 04.06.2018 г.
Не е задължително да има договор между стария и новия длъжник, който да урежда
вътрешните им отношения. Липсата на такъв договор не означава, че има встъпване
в дълг без правно основание, респ. че „К****“ЕАД се е обогатило с процесните
20 000 лв. за сметка на „О*******“ ГмбХ. Искът по чл.59 от ЗЗД се явява
неоснователен.
Отхвърлянето на първия обратен иск, налага
разглеждането на втория такъв – този по чл.127, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД. Той
също е неоснователен, защото с настоящото решение „О*******“ ГмбХ не е осъдено
да изпълни целия дълг, а само своята
половина от него.
При този изход на спора по същество, „О*******“ ГмбХ
следва да заплати в полза на „Е****“ООД сумата от 2 398.50 лв., явяваща
стойност на разноските за ДТ, адв. възнаграждение, преводи, депозит за
възнаграждение на ВЛ и за издаване на обезпечителна заповед, съобразно
уважената част на иска. Съдът намира, че разноските за 768 лв., фигуриращи в
списъка по чл.80 от ГПК, не се явяват направени в обезпечителното производство,
а в последващото го изпълнително такова.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.122, ал.1 и
чл.124, ал.2 от ЗЗД „О*******“ ГмбХ
със седалище Виена, Австрия и адрес на управление: Виена 1090, ****, вписано
във Фирмения регистър на Търговски съд във Виена , Австрия под фирмен №342*** t, представлявано от Управителя В. Х. да заплати
в полза на „Е****“ООД-гр. Плевен, с
ЕИК: *****, със съдебен адрес:***-чрез адв. Д.П., сумата от 20 000 лв.,
съставляваща половината от сумата от 40 000 лв., явяваща се сбор от
дължимите, съгласно спогодба от 04.06.2018 г., вноски от по 10 000 лв.
всяка, с падежи 01.08.2018 г., 01.09.2018 г., 01.10.2018 г. и 01.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 20 000 лв., считано от
03.12.2018 г. до окончателното и заплащане, а иска за разликата от
20 000 лв. до претедираните 40 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „О*******“ ГмбХ със седалище Виена, Австрия и адрес на управление:
Виена 1090, ****, вписано във Фирмения регистър на Търговски съд във Виена ,
Австрия под фирмен №342*** t,
представлявано от Управителя В. Х. да заплати в полза на „Е****“ООД-гр. Плевен, с ЕИК: *****, със съдебен адрес:***-чрез
адв. Д.П., сумата от 2 398.50 лв., явяваща стойност на разноските
за ДТ, адв. възнаграждение, преводи, депозит за възнаграждение на ВЛ и за
издаване на обезпечителна заповед, съобразно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено с
участието на „К****“ ЕАД-гр. София, с ЕИК:**** като трето лице – помагач на
ответника „О*******“ ГмбХ със седалище Виена, Австрия.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН предявения от „О*******“ ГмбХ със седалище Виена,
Австрия и адрес на управление: Виена 1090, ****, вписано във Фирмения регистър
на Търговски съд във Виена , Австрия под фирмен №342*** t, представлявано от Управителя В. Х. срещу „К****“ЕАД-гр. София, с ЕИК:**** обратен
иск по чл.59 от ЗЗД за сумата от 40 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН предявения от „О*******“ ГмбХ със седалище Виена,
Австрия и адрес на управление: Виена 1090, ****, вписано във Фирмения регистър
на Търговски съд във Виена , Австрия под фирмен №342*** t, представлявано от Управителя В. Х. срещу „К****“ЕАД-гр. София, с ЕИК: ****
обратен иск по чл.127, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД за сумата от 20 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: