ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
гр. Перник, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Гражданско дело № 20211700100508 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена
ОТ: ЕМ. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес: ***
ЧРЕЗ: адв. М. Н.-Т. – САК
със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения: ***
ПРОТИВ : ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***
С ИСКАНЕ:
ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, да му заплати:
- сумата от 26 000лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на брат му И. Г. С.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2021г. до датата
на окончателното плащане направените по делото разноски.
Предявения осъдителен иск, съдът намира за допустим, подаден от материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
неговия брат, лице съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по
Тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателствата,
направените доказателствени искания, прецени и приложимото право за да се произнесе
взе предвид следното:
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника,
с който се оспорва изцяло предявения осъдителен иск. Не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на лекия автомобил
„БМВ Х5“ с рег.***, както и настъпилото ПТП, при което е починал И. Г. С. – брат на
ищеца. Оспорва се легитимацията на ищеца да получи обезщетение за неимуществени
вреди. Съгласява се, че с ТР № 1 по т.д. № 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК се разширява кръга на
лицата, имащи право на обезщетение, като към лицата от кръга, посочен в ППВС № 4/61г. и
ППВС № 5/69г. е включено и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Акцентира се на необходимостта от
1
доказване на налична особено силна трайна и емоционална връзка между лицето,
претендиращо обезщетение и починалото лице, доколкото разширяването на кръга от лица,
имащи възможност да получат обезщетение следва да се приема като изключение, а не като
общо правило в подобни хипотези. Обръща се внимание на обстоятелството, че с Решение
№ 365/12.04.2021г. на Софийски апелативен съд, на сестрата на починалия Иван С. е
присъдено обезщетение в размер на 120 000 лева, като съдът е приел, че между нея и
починалия й брат е била изградена трайна и дълбоко емоционална връзка. Поради
последното, ответника счита, че няма как такава трайна и дълбоко емоционална връзка да е
изградена и с ищеца, който е негов брат. Обръща се внимание и на обстоятелството, че
всички доводи, наведени за изключителна близост на сестрата с починалия И. С. се
преповторени и от ищеца Е.С..
Ответникът оспорва иска и по размер, като се позовава на изричната разпоредба на
§96, ал. 1 от ПЗР към ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018г., съгласно който обезщетението за
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя до 5 000 лева.
С писмения отговор е направено и искане по реда на чл. 219 ГПК за конституиране
като трето лице – помагач на страната на ответника на Д. И. Д. от гр. София, който е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2,33 на хиляда. Ответника обосновава
правния си интерес с разпоредбата на чл. 500, ал. 1 т. 1 от КЗ, предвиждаща право на регрес
на платилия застраховател срещу водача, причинил ПТП след употреба на алкохол над
допустимата от закона.
Представените и подробно описани в исковата молба писмени доказателства са
допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва
да бъдат приобщени, като доказателствен материал по делото.
Искането за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели в
режим на довеждане от страна на ищеца е допустимо, относимо и необходимо за
разрешаването на правния спор, поради което следва да бъде уважено, като следва да бъдат
допуснати до разпит в режим на довеждане двама свидетели за установяване състоянието на
ищеца и болките и страданията, които е понесъл след претърпяната загуба, както и за
установяване на отношенията между него и починалия приживе.
Безспорно, с оглед предмета на делото, е необходимо допускането на съдебно-
автотехническа експертиза, с оглед установяване механизма и причините за настъпване на
процесното ПТП, както и дали настъпилата смърт е в резултат от последното, поради
което доказателственото искане на ищеца в тази насока следва да бъде уважено.
Следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо доказателственото искане
на ищеца за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи застрахователна
полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – полица № *** с валидност
от 31.03.2019г. до 30.03.2020г., доколкото ответника не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и водача на л.а.
марка „БМВ Х5“ с рег. ***.
Направеното с отговора на исковата молба на осн. чл.219 от ГПК искане за
конституиране на трето лице - помагач е допустимо, с оглед изложеното в исковата молба,
че лицето Д. И. Д. е управлявал лекия автомобил, причинил процесното ПТП, поради което
следва да бъде уважено.
С писмения отговор не са направени доказателствени искания и не са представени
писмени доказателства. Приложените две заверени копия на съдебни решения не следва да
се приемат като писмени доказателства, поради което същите следва да бъдат прикачени
към задната корица на делото.
2
По делото не се спори за настъпването на процесното ПТП, както и
обстоятелството, че в резултат на настъпилото ПТП е причинена смъртта на И. Г. С..
Съдът, след като констатира, че предявения иск е допустими и редовен, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от
страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА в настоящото производство Д. И. Д., с адрес: ***, като трето лице
помагач на страна на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.04.2022г., от
13.00ч., за която дата и час да се призоват страните:
1. ЕМ. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес: ***
ЧРЕЗ: адв. М. Н.-Т. – САК
със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения: ***
2. ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
ЧРЕЗ: адв. М.Г. – САК,
Със съдебен адрес: ***
3. ДЕЯН ИЛИЙЧЕВ ДИНЕВ, с адрес: ***.
ПРИЗОВАВАНЕТО да се извърши по телефон или електронен адрес, за
удостоверяването на което надлежно да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО - ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на застрахователно обезщетение с
правно основание чл.558, ал.5 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ във вр. с чл.557 ал.1, т.2 буква"а"
КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД, в условията на евентуалност чл.50 и чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 03.05.2019г., около 21,15 в гр. София, Деян Илийчев Динев,
ЕГН **********, при управление на л.а. „БМВ Х5“, per. № СВ0072АК с 2.33 промила
концентрация на алкохол в кръвта, по *** с посока от *** към ***, срещу №831, е навлязъл
в крайната дясна лента, в която се извършвало натоварване на аварирал л.а. „Фолксваген
Венто“ с per. *** на специален товарен автомобил „Фиат Дукато“ с per. № *** И двата
автомобила са били сигнализирани с включени аварийни светлини, а на разстояние е бил
поставен обезопасителен триъгълник. Движейки се безконтролно и с несъобразена
скорост, водачът на л.а. „БМВ Х5“, per. №*** е причинил ПТП с намиращите се в
непосредствена близост до спрелите автомобили и извършващи дейност по натоварване
на авариралия автомобил И. Г. С. и С. С. К.. Вследствие на удара пешеходеца И. С.
отскочил и се ударил последователно в качения на специален автомобил л.а. „Фолскваген
Венто“ с per. №*** и в кабината на престояващия специален автомобил „Фиат Дукато“ с
per. ***. Лекия автомобил „БМВ Х5“ се отклонил вляво и се ударил в предпазна ограда, след
което се преобърнал на платното за движение. Вследствие на удара И. Г. С., ЕГН
********** /38 годишен към датата на ПТП/, е получил телесни наранявания,
несъвместими с живота и е починал на мястото на инцидента. Ищецът твърди, че вина за
настъпилото произшествие има водачът на л.а. „БМВ Х5“, per. № *** Д. И. Д., който не е
съобразил поведението си с правилата за движението по пътищата, а именно: да не поставя
в опасност живота и здравето на хората; да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците; да управлява МПС със скорост,
съобразена с конкретната пътна обстановка, да не управлява пътно превозно средство с
3
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози и виновно е реализирал ПТП, с което е причинил смъртта на
пешеходеца Иван Георгиев С..
Твърди се, че настъпилата внезапна смърт на И. Г. С. е приета изключително
болезнено от ищеца, който е негов по-голям брат. Загубата на един от най-близките му
хора- неговият брат, е причинила на ищеца душевни болки и страдания, каквито
единствено загубата на близък човек може да причини. Твърди се, че починалият е
напуснал този свят по изключително трагичен начин, като е оставил без подкрепа брат
си, с когото са имали изключително силна връзка. Сочи се, че Е.С. е изгубил брат си във
възраст, когато връзката помежду им, основана на взаимна обич и уважение, е била по-
силна от всякога. До момента на трагичния инцидент двамата с починалия са били
изключително близки. Били са неразделни още от малки деца. Като деца, двамата са били
неразделни в игрите и поради малката си възрастова разлика са имали много общи
интереси, което ги е направило изключително сплотени. Тази сплотеност се е запазила
през годините и се е надграждала с времето. Двамата заедно са израствали, учели са се
един от друг и са се изграждали като личности. Били са най-добри приятели, които винаги
са си споделяли всичко и са били един зад друг в трудните моменти в живота си. До
трагичния инцидент, те не са пропускали удобен момент да се видят и да прекарат време
заедно. Организирали са си семейни вечери и били неразделни на всички празници. Заедно са
отгледали децата си и често са ходели заедно на почивки. Помагали са си не само
финансово, но и са били опора един на друг във всичко. Братята непрекъснато са се чували
и са поддържали връзка. Когато се е налагало да вземат важно решение задължително са
се допитвали един до друг. За ищеца починалият е бил идеален пример за достоен мъж,
добър човек, приятел и брат. Бил е негова стабилна и неизменна опора, на която се е
осланял през трудните моменти в живота си и привързаността между двамата е растяла
с течение на годините. Двамата братя не са можели един без друг. Ищецът е посветил
живота си на брат си Иван. Помагал му и в грижите по детето.С научаване на новината
за трагичния инцидент, обаче, животът на ищеца коренно се е променил. Разбирайки за
смъртта на брат си, Е.С. е изпаднал в шок. Първоначално е отказал да повярва, че е
истина. На погребението на Иван бил в несвяст. В първите дни след инцидента не е бил на
себе си. В резултат от тежката трагедия се е затворил в себе и отказвал да общува с
когото и да е. Ищецът и понастоящем не можел да превъзмогне загубата, като не
осъзнавал, че брат му няма да се върне. Загубата на човека, с когото е прекарал едни от
най-хубавите си моменти в живота, който е бил негова неизменна опора, го е разтърсила
из основи. Тя е непредолима и безвъзвратна.Въпреки, че е минала повече от година от
смъртта на брат му, болката която ищецът изпитвал, е все същата.. Когато се сещал за
починалия, Е.С. започвал да плаче. Ищецът не спирал да се пита защо това е трябвало да
се случи точно с малкия му брат и защо животът е толкова несправедлив. Измъчвал се от
това, че са имали още толкова много неща, които да си кажат и да постигнат заедно.
Всичко това е довело до честото му изпадане в депресивни състояния. Налице е изострена
чувствителност, тягостност и емоционална лабилност. Сочи се, че психологическите
последици от претърпяната загуба - изживян шок, душевни болки и страдания, ще
съпътстват ищеца до края на живота му.
В исковата молба се сочи още, че лек автомобил „БМВ Х5“, per. № СВ0072АК е
застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите ” при ЗД „БУЛ ИНС“, със застрахователна полица №
BG/02/119000763200, валидна към датата на събитието.По силата на Кодекса за
застраховане при наличие на застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. В случая функционално отговорно за вредите
причинени от водача на лек автомобил „БМВ Х5“, per. № СВ0072АК е ЗД „Бул Ине“ АД. С
претенция с вх. *** , на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане е депозирано
искане за обезвреда на ЕМ. Г. СТ., като до настоящия момент застрахователното
4
дружество в законоустановения срок не се е произнесъл.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който се оспорва
изцяло предявения осъдителен иск. Не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между ответното дружество и водача на лекия автомобил „БМВ Х5“ с
рег. ****, както и настъпилото ПТП, при което е починал И. Г. С. – брат на ищеца.
Оспорва се легитимацията на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласява се, че с ТР № 1 по т.д. № 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК се разширява кръга на
лицата, имащи право на обезщетение, като към лицата от кръга, посочен в ППВС №
4/61г. и ППВС № 5/69г. е включено и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Акцентира се на необходимостта
от доказване на налична особено силна трайна и емоционална връзка между лицето,
претендиращо обезщетение и починалото лице, доколкото разширяването на кръга от
лица, имащи възможност да получат обезщетение следва да се приема като изключение, а
не като общо правило в подобни хипотези. Обръща се внимание на обстоятелството, че с
Решение № 365/12.04.2021г. на Софийски апелативен съд, на сестрата на починалия Иван
С. е присъдено обезщетение в размер на 120 000 лева, като съдът е приел, че между нея и
починалия й брат е била изградена трайна и дълбоко емоционална връзка. Поради
последното, ответника счита, че няма как такава трайна и дълбоко емоционална връзка
да е изградена и с ищеца, който е негов брат. Обръща се внимание и на обстоятелството,
че всички доводи, наведени за изключителна близост на сестрата с починалия Иван С. се
преповторени и от ищеца Е.С..
Ответникът оспорва иска и по размер, като се позовава на изричната разпоредба
на §96, ал. 1 от ПЗР към ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018г., съгласно който обезщетението за
неимущетвени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя до 5 000 лева.
На осн. чл. 146, ал. т.4 от ГПК СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се
от доказване настъпването на процесното ПТП на процесната дата и място, както и
обстоятелството, че смъртта на Иван Георгиев С. е в резултат на пътнотранспортното
произшествие. Всички останали факти, извън посочените за безспорни и ненуждаещи се
от доказване, са спорни.
На осн. чл. 146, ал. т.5 от ГПК СЪДЪТ РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докажат, че са претърпели
неимуществени вреди в следствие смъртта на техен близък, настъпила на територията
на Република България от моторно превозно средство, настъпилото пътно-транспортно
произшествие и неговия механизъм, причинено от противоправното поведение на водача-
делинквент, вида, тежестта, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки от ищеца, както отправено към ответното застрахователно
дружество писмена застрахователна претенция.
В доказателствена тежест на ответникът е да докаже, фактите на които
основава своите възражения, като установи, обстоятелствата, които изключват или
намаляват отговорността на делинквента - водач на МПС по чл.45 ЗЗД за настъпване на
вредоносния резултат, включително и възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия, т.е. наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия, с което той обективно да е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането, т. е. когато поведението на увредения е станало причина или
е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА, като доказателствен материал по делото представените и
подробно описаните в исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане като доказателства
на представените с писмения отговор заверени копия на два броя съдебни решения, същите
да се закачат на задната корица на делото.
5
ДОПУСКА до разпит двама свидетели, в режим на довеждане от страна на ищеца
за установяване състоянието на ищеца, болките и страданията, които е понесъл след
претърпяната загуба, както и за установяване на отношенията между него и починалия
приживе.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – автотехническа експертиза със задачи,
формулирани от ищеца в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.З., което да изготви експертиза, по поставените
задачи и представи заключение не по-късно от една седмица преди датата на първото по
делото заседание, при хонорар в размер на 400.00 лв., от които 200.00 лева платими от
бюджетната сметка на съда, с оглед частичното освобождаване от внасяне на държавни
такси и разноски на ищеца с определение от 14.10.2021г., 100.00 лева – платими от ищеца и
100.00 лева – платими от ответника, в едноседмичен срок, считано от получаване на
съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за насроченото съдебното заседание вещото лице.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от получаване на
настоящо определение с писмена молба с препис за насрещната страна да постави
допълнителни въпроси на допуснатата по искане на ищеца съдебна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190
ГПК на ответника да представи застрахователна полица по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ – полица № *** с валидност от 31.03.2019г. до 30.03.2020г., като
ненеобходимо.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване с
обективирания е него проекто - доклад и произнасяне по доказателствата по чл. 140 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6